Детето капризничи. Позната картина. Майката го уговаря, обещава да му купи играчка, ядосва се и заплашва, но нищо не помага. Всички увещания минават покрай ушите на детето.

Обаче, ако непознат му направи забележка, то веднага се успокоява. Започва да се срамува. Защото усеща, че в очите на непознатия не може да се оправдае за поведението си. А мама е негова и с нея винаги ще се споразумее.

Истина е, че с дете до три години ситуацията е различна. Като правило, малките деца чувстват пълна зависимост от майката, затова я слушат и почти не реагират на другите.

Как да намерите правилните методи за въздействие върху ненагледното си чедо?

Бащата
Често, обезсилена от борбата с непослушното дете, майката въвежда в битката „тежката артилерия“: – бащата! „Чакай! Когато се прибере баща ти, всичко ще му разкажа!“ В този случай детето понякога се успокоява, а понякога не. Всичко зависи от степента, в който счита баща си за „непреодолима сила“.

Обаче, е много желателно детето да не прави разлика между бащата и майката. Не трябва единият родител да олицетворявай съда, а другият милосърдието. В идеалният случай те трябва да бъдат единна система „баща и майка“. С други думи, трябва да имат единен възглед за възпитанието, единно мнение и еднакви думи. Иначе детето бързо ще разбере, че може да лавира между родителите: баща ми не позволява, ще отида при мама и тя ще позволи.

Родителите трябва да въздействат на детето не поотделно, а заедно. Бащата не трябва да бъде полицай, а майката да бъде безсилна. В противен случай детето бързо ще се научи да ги върти както пожелае. По отношение на възпитанието бащата и майката трябва да бъдат единодушни.

Разбира се, докато децата са малки, майката се занимава повече с тях, но бащата винаги трябва да бъде в полезрението им, зад майката и близо до нея. А с порастването на децата важността на майката намалява и на детето все повече и повече влияят двамата родители.

Най-страшното наказание

Какво да правим, ако детето не слуша нито бащата, нито майката? Не действат нито уговорките, нито задушевните разговори, нито виковете. Нервите са опънати, вече изхабени, а на детето не му пука.

В тази ситуация наказанието няма да помогне. Наказание може да бъде само срамът пред околните. Като цяло, срамът е много мощно средство и ако го използваме правилно, можем да поправим всякакво поведение на човека. Понеже чувството на срам е присъщо на всеки, тъй като всеки зависи от мнението на обществото за него.

За да не чувства срам, човекът се старае да изглежда по-умен, по-силен, по-съдържателен, дори по-голям престъпник. Неговото Аз изисква задължително да се откроява с нещо. Тогава, ако не в обществото, то поне в най-близкия му социален кръг, ще го уважават.

Това е заложено в детето. Затова, ако се играе правилно с това чувство внимателно, без да се прекалява, за да не се навреди, родителите могат да постигнат добро поведение от детето.

Разбира се, това трябва да се научи и е тема за отделен разговор. Защото срамът е и най-страшното наказание. Но ако се създаде за детето обкръжение, пред което ще се срамува за своето поведение, това ще реши на практика всички проблеми.

Най-важното е да се спазват пропорциите, за да не започне детето да се ядосва и да мрази близките си. Тогава защитната реакция ще го накара да направи точно обратното. Семейството ще стане източник на неприятности за него, докато то трябва да почувства, че източникът на злото е в самия него.

Помня, как веднъж като дете направих някаква постъпка. Баща ми обиколи масата, на която седях и ми каза: „Срам“. Сякаш ме удари ток! По-добре да ми се беше развикал, по-добре да ме беше набил! Но не, той просто с невисок тон каза: „Срам“. Дори днес ме е срам да си го спомня.

Когa е необходима твърдост
Разбира се, ситуациите са различни. В някои от  тях трябва да се проявява твърдост. Например, закъснявате за работа, трябва да заведете детето в детска градина или в училище, а то още не е облечено, рови се в нещо и не иска да побърза. Или качвайки се в колата, отказва да си сложи колан, какво да се прави, днес е станало с грешния крак.

Трябва да се обърна към детето със сериозен тон, за да разбере, че при цялото ми добро отношение мога да използвам и сила. И не се шегувам, защото преминава всички граници.

Детето трябва да знае, че границите съществуват. И моето много строго лице трябва да му даде да разбере, че вече не сме приятели и се отнасям към него като към нарушител. Вече няма „заедно“, аз съм над него, голям и силен, а то е под мен  и вече не се съобразявам с него. Аз над него е като закон на природата. А законът е неумолим. Защото, ако скоча от покрива и падайки моля за милосърдие, това няма да ми помогне. Ще падна и ще се счупя. И детето трябва ясно да разбере: ако пристъпи закона, не трябва да очаква милост.

Родителите трябва да научат на това детето си, защото иначе животът ще го научи и това обучение ще бъде много болезнено.

Важно е детето да разбере, че всъщност, показвайки строгост, го предпазвам, защитавам го от проблеми и беди, които непременно ще възникнат, ако наруши границите в обществото.

И разбира се, трябва да го обясня не сега, когато капризничи и се инати, а преди това, в спокойна обстановка, подкрепяйки инструкциите с житейски ситуации. Детето трябва ясно да знае, че в отношенията с мен и с другите хора има граници, които не трябва да се нарушават и това е закон. Закон на обществото и в крайна сметка, закон на природата. Тоест детето трябва да знае, че не аз определям тези граници. А само му ги показвам, обръщам му внимание на надписите: „Внимание! Не преминавайте границата!“

Ако позволявате на детето да прави всичко, то ще мисли, че всичко му е позволено и впоследствие ужасно ще страда в живота, защото няма да има спирачки. Разглезеното дете е нещастно дете, на което ще му бъде много трудно в живота. В крайна сметка презадоволеността ще стане вътрешна програма на целия му живот.

Златната среда
Как да намерим златната среда така, че от една страна, да не разглезваме детето, а от друга страна, да не бъдем полицай за него? Тя се определя от опита. Някога може да се позволи на детето да яде повече сладко, понякога – не. Трябва да научите себе си и детето да разговаряте през цялото време. Тогава може да намерите необходимите за обяснение думи и да бъдете чути.

 Разбира се, това не винаги е лесно и възпитанието е тежка работа. Която е тежка и с това, че изисква от родителите да контролират собственото си поведение. В крайна сметка, каквото и да говорите, детето ще се учи от примера, който му дават като баща и майка.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възпитание на децата - No Comments→

Икономическата пропаст между различните слоеве на населението не е новост. Обаче през последното десетилетие сериозно се задълбочи. И това нарастващо неравенство породи друго, не по-малко закономерно явление – омраза към богатите.

Доскоро изпитвахме уважение към финансовата върхушка, независимо дали са успешни предприемачи или наследници на големи богатства. Те се появяваха в новините, за тях пишеха статии и книги.

Но днес отношението към тях драстично се промени. Започнаха да ги ненавиждат заради богатството им, заради пренебрежението им към стоящите по-ниско на социалната стълбица. До такава степен, че започнаха да ги възприемат като врагове на човечеството.

И все по-често, като символ на откъсването на богатите от народа, си спомняме известния израз от времето на Френската революция, приписван на кралица Мария Антоанета: „Ако народът няма хляб, нека да яде пасти“. В миналото тази враждебност доведе до създаването на революционна ситуация. Очаква ли ни революция днес?

Двигател на  желанията
На първо място обществото трябва да се разглежда през призмата на развитието на неговия егоизъм, на желанието за получаване на наслаждение, което е нашата природа. Това желание непрекъснато расте и се увеличава в най-различни форми и посоки. И в резултат на това наблюдаваме промяна на егоистичните етапи.

Някога хората се радвали да попаднат в робство, защото това осигурявало храна и подслон, не са мечтали за повече. По-късно робите се борили с желания някога ярем, искайки да станат свободни хора. Човекът вече не е можел да остане в плен. Желанието за наслаждение в него нараснало и променило реда на приоритетите. Свободата станала по-желана и човекът бил съгласен да понесе трудностите и несгодите на живота, като сам си осигурява подслон и храна.

Но свободата не била крайната точка от развитието на егоизма. Защото човекът се нуждаел от работа, за да се нахрани. И отново го поробили, но не като роб, а като работник, който има определени свободи.

Така че, нараствайки количествено и качествено, нашият егоизъм ни стимулира да променяме живота си.

Революционна безизходица

Някога богатството и благородството са били на голяма почит. Обикновените хора са били щастливи да угаждат на богатите, за да получат остатъците от храната им. Самата близост до „голям човек“ вече се възприемала като огромна чест.

Но с времето раболепието в народа избледняло и хората започнали да си задават въпроси: „Защо не можем да заемем същото положение? Защо те имат, а ние нямаме?“

А това е съвсем близо до революция. И бедните започнали да ограбват богатите, като често ги убивали и се опитвали да заемат местата им. В крайна сметка, това предизвикало огромни проблеми.

Всяка революция в крайна сметка „се изяжда“, издигайки съвсем не тези, които се стремят към висши идеали. Вместо тях идват съвсем различни хора, които обират плодовете на революцията. Така се случи и във Франция, и в Испания, и в Русия, и в много други страни. По различно време и в различна степен цялото човечество е преминало през този процес.

Преврат на върховете
Какъв е източникът на омраза към богатите? Като правило, в обществото винаги има определени кръгове, които искат да извършат революция и водят настроенията на омраза. И като правило, те самите също са богати. Само ценностите са преобърнати за тях: богатството ги е откъснало от хората, но те искат да споделят с хората, да направят нещо за страната и сънародниците си.

Оказва се, че революциите се ръководят от интелигентни и не бедни хора, приближени до царя или друг владетел. Точно те увличат след себе си народните маси. Техният егоизъм спрял да се задоволява с придобиването на богатства, власт и почести. Напълването за тях станало преустройството на обществото.

Те искали да установят нов ред – да обуздаят човешките пориви, да установят по-справедливо разпределение на ресурсите, за да не умират хора от глад, за да имат възможност да се приобщят към културата и изкуството, да придобият определена икономическа независимост и т.н.

Така от революция до революция, човечеството се движи напред по пътя на своето развитие.

Тихата революция
Дали революцията е единствения начин за развитие? Сигурен съм, че не е. Нашето развитие може да стане по много по-мек начин. Но за да се е случи, е необходимо просвещение на хората – и на богатите, и на бедните. Необходимо е хората бъдат обучени на принципите и формите на обединение между тях.

Понеже, по неволя, живеем в тясно взаимосвързано общество и трябва ясно да си представим какви трябва да бъдат връзките между нас, за да стане животът ни комфортен за всички.

Достатъчно е поне малка част от обществото, около 10% да започнат да изграждат тези връзки на практика. И тогава този здрав подход към живота ще се предаде на всички, включително на „куфарите с пари“.

Така ще се осъществи революцията, още по-кардинална, но безкръвна, „тиха“ и надеждна, в сравнение със силовите методи. Тя ще има успех там, където всички радикални опити в крайна сметка са завършвали без положителен резултат.

Защото основният двигател на тази революция няма да бъде сляпата омраза на бедните към богатите, която води само до насилие и разрушения. А стремежът към висока цел е благополучен и безопасен живот а всички. Живот без войни и насилие, в благоденствие и радост, която се постига само с правилно обединение на хората помежду им.

Тогава хората с очите си ще видят, че могат сами да се защитават от житейските колизии, като изграждат съвместно всякакви системи за взаимопомощ и поддръжка. Ще изчезне безизходността, измамната безучастност на обречените, която всъщност заплашва с огромен взрив.

“Из основи” не е нашият метод
Използването на интегралната методика ще доведе до това, че разривът между богатите и бедните ще се свие, ще стане приемлив и няма да изглежда непоносим за никого. Ще изчезнат познатите на много от нас усещания, че богатите ни ограбват.

В рамките на новите взаимоотношения, без никакви отрицателни стимули, богатите сами ще бъдат готови да споделят много повече, отколкото можем да си представим днес. Техният принос към обществото ще бъде огромен.

Става въпрос за успешните хора, които в новите условия ще могат правилно да се интегрират в обществото, като се грижат не само за своето благополучие, но и за интересите на слабите слоеве от населението.

И постепенно бедните ще разберат, че се нуждаят от уменията и способностите на богатите, а богатите ще разберат, че трябва да служат на бедните. В резултат на това и двете части на обществото ще бъдат пропити с единство и любов, ще се появи абсолютна увереност в утрешния ден.

Освен това новите взаимоотношения ще донесат на всички слоеве на обществото нова „печалба“, ново напълване. В правилната връзка хората ще разкрият Висшата сила, живота на степента „Човек“ (Адам – подобен на Твореца). Те ще почувстват, че откриват нов свят, над живота и смъртта, над бедността и богатството.

И това ще напълни човека вместо предишните наслаждения. Няма да го топлят парите, банковите сметки и „заводи, вестници, параходи“. Защото всичко това дава само преходно, постоянно угасващо наслаждение. Тук човекът ще започне да получава директно напълване.

Висшата светлина
Това напълване кабалистите наричат висша светлина. Интегралната методика за обединение позволява да се напълваме не с малки удоволствия от притежаването на пари, почести и власт, а с висша светлина. Това не може да бъде заменено с нищо. В сравнение с него, всичко останало е заместител.

От нас се изисква само да бъдем правилно свързани един с друг. Тогава заедно ще създадем единна система, чиито свойства са подобни на свойствата на висшата светлина. И ще го почувстваме в себе си.

По този начин нашето единство е само условие, при което получаваме вечно, съвършено напълване и чрез него разкриваме живот на по-високо стъпало.

Тогава ще спре омразата на бедните към богатите и на богатите към бедните. Заедно те ще действа за благото на единното, цялостно общество.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Груповият егоизъм в рамките на държавата е възможно да се превърне в национален егоизъм, което води до конфликти на национална основа. След това се превръща във външен държавен егоизъм, когато отделна държава започва да се смята за специална.

Колко е правилно положението, при което една страна може да поеме отговорност за света, следвайки своя егоизъм? Трудно е да се повярва, че тя наистина се грижи за света.

Отговор: Разбира се. Ако не поправим в съответствие с някакви идеални параметри човека, групата хора, народа, държавата, никога няма да можем да се грижим за света. Винаги ще имаме проблем, че трябва да се притискаме, да се потискаме един друг и в малката група хора, и в държавата, и между държавите.

Въпрос: От друга страна, елитите също са група. Днешните елити във всяка държава съществуват въз основа на негласен обществен договор, когато основната част от хората приемат позиция, при която преимуществата и преференциите на тази малка група сякаш се приемат за даденост. Какво мислите за това?

Отговор: Тук няма какво да се мисли. Наистина тези неща съществуват и нищо не може да се направи.

Реплика: Но основната маса от населението на Земята може да наруши този договор, може да не се съгласи.

Отговор: Как? Тя е абсолютно неорганизирана, няма нито сили, нито възможности, нито средства, затова трябва да се подчини.

Въпрос: Но тази маса приема правилото, при което малка група хора във всяка държава ползва основните блага, икономическите възможности, а всички останали са принудени да живеят според това, което получат. Мислите ли, че това състояние на нещата може да продължи дълго?

Отговор: Това продължава хиляди години. Няма никакъв изход. Няма решение! Тези, които държат парите и армията,  никога няма да се съгласят да дадат своите печалби и привилегии на масите.

А масите изобщо нямат възможност да ги вземат и да управляват, тъй като държащите властта се обграждат с правилните хора и светът спокойно се върти напред. Защо трябва да се променя?

Въпрос: Това означава, че не вярвате в съществуването на някаква висша справедливост, която да доведе хората до равномерност на достъпа до материални блага. Как можем да говорим за любов един към друг? Как може да обичам ближния, който има по-големи възможности от самия мен?

Отговор: Това не зависи от богатството и от тези, който ръководят бизнеса и разпределят доларите помежду си.

Всичко зависи само от това, доколко масите ще разберат, че промяната на света е в промяната на човека, че не зависи нито от религиите, нито от парите, нито от силите, а само от самите хора. Ако хората поискат, могат да променят света чрез новата си настройка.

Из ТВ програмата “Беседи”, 01.11.2021

[289906]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - No Comments→