Когато болният има треска, трябва не само да свали температурата, но и да се потърси причината за болестта. Когато планетата има треска, не е достатъчно да се намалят емисиите, трябва да се разбере от какво е болна.

Облакът дим и газове, който се издигаше от пожара край Атина, се виждаше на стотици километри. В града се наложи да затворят прозорците въпреки 40 градусовата жега. В цялата страна хиляди хора останаха без подслон, а огнищата се увеличават.

Горите това лято горят с особен размах. Гърция, Турция, Италия, Америка, Русия и още по списъка… Е, ясно. Какво следва в новините?

Екологичните предизвикателства ни се струват твърде мащабни. Не виждайки възможност да повлияем на случващото се, отхвърляме тежките кадри от екраните. Напразно. Глобалните проблеми на човечеството предполагат глобални решения и някой ден, под натиска на Природата, ще трябва да ги осъществим. Защо не сега?

Ето нагледна илюстрация от сайта на NASA – световна карта на горските пожари за последния месец. Подобна картина се повтаря всяка година.

Съвсем наскоро излезе подробен, шести по ред доклад на Междуправителствената експертна група на ООН за дългосрочните последствия от глобалното затопляне. За първи път то е признато като „установен фактор“. Индустриалното въздействие върху климата също вече не се подлага на съмнение.

Според учените днес почти всички страни се сблъскват с екологични проблеми. Екстремните метеорологични явления се увеличават. Предстои топене на ледниците, покачване на нивото на океана, повишаване на средните температури, засилване на ураганите, суша, наводнения, аномални топлинни вълни и други „прелести“.

Водещият автор на доклада Майкъл Уенър казва: „Опасните климатични промени се случват тук и сега. Ако мислите, че това лято е лошо, тогава лятото, когато светът ще се стопли с 3 или 4 градуса, ще ни накара да си спомним настоящата година с носталгия. Сега е трудно да си представим колко зле може да бъде. Някои части от света ще станат негодни за живот“.

Като цяло не става въпрос за спиране на процеса, а само за опит за смекчаване. Как? С намаляване на емисиите на парниковите газове. Категорично не съм съгласен с това.

Човекът и Природата
На първо място, предупрежденията за предстоящи бедствия не са страшни истории. Днес не се отрича глобалното затопляне, а неговите антропогенни причини и предлагани начини за борба с него. Няма да навлизам в тези спорове, защото оставят същността на въпроса извън скобите. Ще кажа следното: от една страна, заинтересованите са нетърпеливи да яхнат надигащата се климатична вълна, от друга страна, тя не може се подценява.

Трябва да се действа. Но как?

Невъзможно е да се понижи температурата на планетата, без да ѝ се постави вярна диагноза. А за да го направите, трябва да видите цялата картина. Понеже говорим за единна глобална система, включваща четири нива: неживо, растително, животинско и човешко. На първите три нива системата умее да поддържа перфектно динамично равновесие съгласно изискванията на настоящата ситуация. И само човека е изхвърлен от общия ред.

Но тук не става въпрос за индустрията като такава. В края на краищата сме хора за да се развиваме, да изучаваме природата и да използваме законите ѝ за нормален живот на планетата. Това е предвидено от системата – Природата, която ни е създала.

Защо тогава тя потъва в такъв страшен дисбаланс? Какво всъщност я изважда от равновесие?

За да разберем това, трябва да погледнем извън черупката на догмите, в която сме затворени от ранно детство.

Да, човекът е висше звено, но не е завоевател на Природата. Човекът не е този, който подчинява нисшите нива на своите прищевки и капризи. Не е този, който потъпква земята в горделивия екстаз на самодоволството. Човекът е повече от това. И той е роден за съвсем различно нещо.

Задържахме се твърде дълго във фазата на израстване. Вече усвоили знанията за света, оставаме в плен на инфантилни и безцелни търсения. Удовлетворявайки ги, пренебрегваме истинския си потенциал – потенциала на духа, а не на тялото. Не познаваме граници в насищането на материалните потребности, а истинските човешки нужди, напротив, обезценяваме и пренебрегваме. В резултат на това не сме господари на Природата, а роби на собственото си естество.

Преди, това беше в реда на нещата, защото растяхме, а растежът отнема време. „Роденият да пълзи не може да лети“, но на родения да лети му предстои труден път, преди да може да полети над себе си.

По този път Природата води човека до точката, в която трябва да стане човек. Трябва да се промени, да поеме отговорност и да влезе в зрялата възраст. Няма връщане назад в детството. Колкото и да отказваме, ще става все по-лошо. Защото Природата това са закони и те са неотменими.

Човешкият потенциал
Човек е този, който знае как да сложи благото на другите над своето добро. Който цени взаимното отдаване повече от себелюбието. Който изпитва наслаждение – не бутафорно, не „спасяващо душата“, а истинско наслаждение, служейки на другите в общество, което се чувства като сплотено семейство. Точно такова трябва да бъде човешкото общество, нали? Ето към какво ни води Природата.

И затова е безсмислено да прехвърляме икономиката „на нови релси“. Енергоспестяване, „зелени“ технологии, борба с въглеродния диоксид, с изчезването на флората и фауната, с топенето на ледовете, с окисляването на океана, всичко е само опит да се спогодим с треската, вместо да я излекуваме. С други думи, опит за ограничаване на нисшите нива на Природата в решаването на човешките проблеми.

Безсмислено. Преди всичко трябва да направим това, което наистина зависи от нас – да променим отношенията между хората, да поправим себе си. Само човешкото ниво може да го направи и по този начин ще поправи всичко. Няма друг начин да разрешим конфликта си с Природата. Ние я унищожаваме не с емисии изгорели газове, а с отношенията си един към друг и към нея.

Пред очите ни елитите променят курса, определят нови климатични „ценности“. Но дисбалансът е предизвикан от нашия егоизъм! А него предпочитаме да не пипаме.

Затова цялата ни борба е измислица. Както е казал великият сатирик: „каквото пазиш, това имаш“. Всички „бойци“ се интересуват не от победата, а от продължаването на борбата. Автомонтьорът чака дъжд или сняг, защото хлъзгавите пътища увеличават клиентите. Лекарят чака болни. Политиците – конфликти и кризи.

Всичко се основава на лошо начало, всичко е прогнило. Надяваме се да се откажем от изкопаемите горива, докато всички източници на нашата енергия, всички наши стимули всъщност са изкопаеми, архаични, пропити с егоистична представа за света. Независимо дали са три пъти „зелени“, в системен смисъл това не променя нищо. Ние сме си същите.

Какво можем
Винаги са се случвали природни бедствия. Климатът на Земята постоянно се променя. В действителност това е колосална система и на първите три нива на Природата сме нищожни пред нея.

Но има и човешко ниво. Нивото, на което бързо се превръщаме в глобално планетарно цяло, но живеем по стария закон на силата, враждата, омразата и отчаяното желание да превъзхождаме другия.

Реагирайки на това, Природата рязко излиза от равновесие, подлагайки ни на глобални заплахи. Това вече не са отделни катаклизми, а поредица от катастрофални бедствия, които са се подредили на прага на нашето бъдеще. Поотделно бихме ги преживели, но всички те идват наведнъж, както по време на египетските наказания. Поединично нямаше да носят ясно послание, но днес от погледа ни не трябва да се скрива  тяхната глобалност, тяхната системност, ясното им съответствие със състоянието на човечеството.

Нека да признаем, че имаме обща беда, но не климатична, а човешка и без правилно решение не можем да се измъкнем от нея. В крайна сметка Природата ще ни притисне до стената на собствения ни егоизъм. Ще ни притисне здраво, безпощадно. Но все още имаме време да го избегнем. Имаме време за промяна в себе си, в обществото, на човешкото ниво на системата, от което всички останали са напълно зависими.

Планетата гори в огъня на егоизма. Планетата се тресе от човешки кавги, конкуренция, консуматорство и глад, хедонизъм и нищета на духа, равнодушие, непримиримост, взаимно отблъскване, меркантилизъм. Някъде всичко това е скрито, някъде, напротив, е показано. Но въпросът е, че с такъв багаж не можем да пробием в бъдещето. Заседнали сме в решаващата фаза на човешкото развитие и чрез отказа си от промяна потапяме в хаос нисшите нива на Природата.

В същото време можем да върнем равновесието в системата, ако уравновесим себе си – ако на човешкото ниво започнем да изграждаме човешки отношения. Никой няма да го направи вместо нас. И това е единственото, което ни е нужно. Климатът в обществото определя климата на планетата.

 

[286097]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Криза, глобализация - No Comments→

Как обкръжението и информационните гени, решимот, определят съзнанието и кръговрата на нашия живот.

Ние винаги следваме желанията си. А какви ще бъдат те зависи от това, кой е в моето обкръжение. Моето обкръжение определя до каква степен ще се развият моите желания и кое от тях ще излезе на преден план: естествените, телесни желания или желанието на ниво Човек.

Например ако родителите сложат дете, което все още нищо не разбира в среда, в която много се почита науката, то ще възприеме от обкръжението колко е важна и уважавана. И въпреки, че по природа то може да няма голяма склонност към науката, за сметка на обкръжението ще започне да се развива в това направление.

Оказва се, че обкръжението може напълно да промени баланса в нашите естествени наклонности, развивайки една част от тях повече, а друга по-малко.

Моите родители, например, много искаха максимално да развия способностите си и затова ме записваха на различни кръжоци. Благодарение на тях се занимавах със спорт, по-късно бях в музикално училище, където се запознах с класическата музика, която уважавам и до днес, обичам и разбирам всички останали музикални жанрове.

Родителите ми не отдаваха голямо значение на театъра, затова и до днес нямам голям интерес към него. Но науката и техниката бяха много важни за тях, затова станаха много важни и за мен. Освен това имах естествено вътрешно желание да се занимавам с наука. Дори сам отидох в детски кръжок, където изучавах задълбочено физика и астрономия. Доста дълго време бях увлечен от тях.

Виждаме, че развитието на детето става под въздействието на обкръжаващата го среда в съответствие със съществуващите в нея възможности. В крайна сметка в него едни способности се развиват повече, други по-малко, а някои обикновено се потискат. И се оказва, че свободата на избор на човека е много ограничена.

Освен това, както обяснява кабала, човек носи в себе си опит от минали животи и информация за развитието на цялото човечество. Раждайки се всеки път в по-развито общество, детето не започва развитието си от нула. Във всяко поколение вече са заложени новите способности, информационните гени, които се наричат „решимот“. Благодарение на тези „решимот“ се развива човека.

Днес всички го забелязват. Наблюдавайки децата виждаме, че се справят с нововъведенията много по-бързо от нас. Изглежда, че са родени с друго разбиране и свойства, които са необходими за възприеманото на съвременния свят. Малкото дете мигновено усвоява мобилния телефон, компютъра и всички съвременни джаджи.

Наблюдаваме колко лесно децата се ориентират в новия свят и ни става ясно, че това се дължи на информационните гени, които се развиват и предават от едно поколение на друго.

В кабала това се нарича кръговрат на живота и в него няма никаква мистика. Просто всички се намираме в общо поле и затова сме тясно свързани един с друг. Точно както съществуват гравитационното и електромагнитното полета, действащи във всяка точка на земното кълбо, има и информационно поле, поле на мислите и желанията, което ни свързва извън времето и разстоянията.

Затова не е изненадващо, че намирайки се в това поле, ние попиваме новата информация и по този начин следващото поколение се ражда вече готово успешно да се впише в новия живот, в новата епоха.

Разкривайки за себе си информационното поле, ние получаваме възможност да излезем в съвсем различна, все още непозната за нас реалност.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността - No Comments→

Когато говорим за ненамеса в неживата, растителната и животинската природа, казваме: „Не можете да пускате лапите си в природата, да унищожавате горите, птиците, животните и всичко останало. Трябва да правите всичко грижливо, внимателно“.

А когато говорим за човешката природа, сме слаби, защото по някакъв начин трябва да работим със себе си. Но никой не иска да го прави. Това е проблемът.

Науката кабала не говори за екология, а как да изградим равновесие с природата, тъй като причиняваме особена вреда на общата, глобална хомеостаза. А най-вредният обект в природата е човекът.

Но как човек, който мисли само за себе си, може да стане интегрална част от природата?

На неживо, растително и животинско ниво има закони, които гарантират хомеостазата, вътрешното съгласие, хармонията на всички части. В човека това го няма. За да го доведем до осъзнато постигане на равновесие с природата, той трябва да разбере какво е то и как да го постигне.

За да постигне равновесие с другите, всеки човек трябва да вземе предвид желанията на другите, а те неговите. Това се нарича закон на взаимното поръчителство, взаимната отговорност, взаимното съгласие.

По принцип човечеството иска да го направи по някакъв начин. Защото всички закони, които приемаме сякаш искат да компенсират непознаването на закона за взаимното поръчителство, но тази компенсация е слаба, едностранна и изкривена.

Факт е, че прилагането на този закон ще осигури на човечеството и на всички останали по-ниски слоеве на природата – неживо, растително и животинско, пълно равновесие. Нужно е да стигнем до него.

Нещо повече, когато започнем да го постигаме, ще открием законите на  естествената комутация. И тогава ще можем да направим големи пробиви във всичко, защото ще разберем как да организираме правилно отношенията между хората на всички нива – между съпрузите, родителите и децата, ръководителите и подчинените, подчинените помежду си, ръководителите помежду си и т.н.

Ще можем ясно да разберем, как в съответствие с природата да изградим тези взаимоотношения.

[288630]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Криза, глобализация - No Comments→