Спомням си много добре когато станах дядо. Видях внука и сърцето ми изведнъж се напълни с любов. Държах го в ръце и исках да си играя с него, да му подаря нещо, да направя за него нещо хубаво и приятно. До този момент не бях изпитвал толкова силни емоции.

Гледайки милото крехко същество в ръцете си, помислих, че ненапразно се казва, че светът се управлява от любовта. Защото светът наистина е създаден само за нея. Ние идваме на този свят, за да усетим любовта. И не само естествената, инстинктивната, като дядо към внук, но и по-възвишената – към всички хора на планетата без изключение.

Истина е, че постигането на такава любов не е много лесно. Нещо вътре в нас ѝ се противопоставя, не позволява да отворим сърцата си, за да се обединим с другите. Трябва да преодоляваме тази съпротива. Въпреки, че по принцип всичко в нашия свят е изградено върху преодоляване на съпротивлението.

Преодолявайки топлината на разтопената повърхност, на Земята се е образувала твърда кора. Процесът на формиране на планетата също е придружен от много „войни“, в резултат на които са възникнали уникалните условия,  които са позволили зараждането на живота. Но, когато е възникнал, животът е бил принуден да се бори за правото си на съществуване. Растенията, животните и човека, всъщност всичко, са се развивали в процеса на преодоляване на съпротивлението на околната среда.

По същия начин човекът, неговата вътрешна същност, се формира на фона на непрекъснато противопоставяне на другите. Още от раждането постоянно се борим „за място под слънцето“ – конкурираме се, състезаваме се с другите, опитваме се да ги контролираме, защото в противен случай те ще ни контролират.

Но тези отношения просто ни свеждат до животинското ниво. Животните си взаимодействат, като се подчиняват само на инстинктите. На човека е даден разум, така че нека да го използваме и да започнем да изграждаме други отношения между нас. Над отношенията на животинското ниво – добри, приятелски, сърдечни.

Да, ще се наложи да преодоляваме вътрешната си съпротива, но в крайна сметка затова сме наречени Хора, за да можем сами да се сътворим.

Ясно е, че не можем да се обичаме по заповед. Не можем да кажем на сърцето си: „Обичай!“ – то просто няма да ни послуша. Желанието трябва да се подхранва, за да разцъфти отвътре. И тук е необходимо пълно съгласие, защото е безполезно да се съпротивляваме на природата си. Не можем да обичаме чрез сила, това е лицемерие. Но и не говоря, че трябва да променим природата си.

Когато говоря за преодоляване, имам предвид борбата с апатията към липсата на любов. Виждаме колко болка има по света, колко войни и страдания, бедствия и епидемии, и всичко е заради липсата на любов. Като не изпитваме любов към нашата планета, ние на практика я разрушаваме.

Като не усещаме другите хора близки до нас, ние си позволяваме да ги мамим и ограбваме. И смятаме, че това поведение е нормално. „Се ла ви“, както се казва, такъв е животът. Всички го правят, аз също – така  е устроен светът.

Ето срещу този вътрешен звяр, който седи в нас, който ни приспива, спирайки всякакви опити да променим нещо към по-добро, трябва да се борим.

Ако не се съгласяваме с апатията, преодолявайки я, ще видим, как животът ни ще започне да се променя. Ще почувстваме, че всъщност другите хора изобщо не са ни далечни. Само ни се струва, че са враждебни и груби, и искат само да ни дразнят, и  да тровят съществуването ни.

В действителност когато в нас се събуди чувството на близост ще видим, че всички сме един организъм, едно голямо семейство, в което никой не иска да навреди на другия.

Това ще бъдат първите кълнове на любовта. Любовта не е просто естествена, както на дядото към внука, а е безкрайна, вселенска, която прониква в сърцата ни, свързвайки ги в единно, живо, биещо сърце. И то ще ни издигне на ново, абсолютно различно ниво на съществуване, в което няма място за омраза, страдание и болка.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - No Comments→

Наводненията в Германия поразяват със силата и скоростта, с която се случиха. Броят на жертвите продължава да расте с всеки изминал час и повече от хиляда човека са в неизвестност. Наводнени са пътища, разрушени са основи, има рухнали мостове.

Разрушенията са като след война. А зоната на наводненията все повече се разширява, продължава да обхваща нови области в Германия, Белгия и Австрия.

Това е катастрофа. Но ние учим, че има само една причина за отрицателното отношение на природата към нас, тоест на висшата сила, на Твореца – когато прекрачим разрешените граници. Природата иска да ни види в идеално състояние: обединени като един човек с едно сърце. И тя е готова да търпи, ако малко се отдалечим от това единство, но само в определени рамки.

Ако прекрачим тези граници, природата излиза от равновесие. Това се случи и ще продължава се случва. Влязохме в конфронтация с висшата сила, без да вземаме под внимание нашите действия по отношение на природата. И затова природата ще протестира все по-силно и по-силно с наводнения, пожари, епидемии и много още, като в египетските наказания: „Кръв, жаби, въшки…“

Предстоят голямо количество подобни катаклизми, които се ще наложи да преживеем през следващите 10-20 години. Но в същото време ще започнем да усещаме как те ни задължават да се приведем в равновесие. Историята на египетските наказания се повтаря: всички „египтяни“ вътре в нас, егоистичните сили, ще получат десет удара, докато не вдигнем ръце и не кажем: „Стига, повече не можем да останем в Египет!“

Но докато узреем за това бягство, ще се наложи да преминем през много удари, страдания, проблеми: наводнения, пожари, всякакви епидемии и т.н. Такава е прогнозата за следващите 10-20 години. До 2040 година бедствията ще се разпространят по цялото земно кълбо, във всяка страна и област по свой начин.

Ще видим, че пред общата беда хората ще започнат повече да си помагат, да проявяват солидарност. Но природата ни предявява още по-големи претенции: не просто малко да подобрим живота и отношенията си. Става въпрос за кардинално поправяне на характера на човека, за поправяне на неговата природа, за да разкрием, че всички сме егоисти и сами да поискаме да установим други отношения между нас.

Задължени сме да станем по-добри един към друг и с тази добра връзка между хората да повлияем на всички останали нива на природата: нежива, растителна и животинска, да ги доведем до спокойствие и хармония. Такъв ще бъде ефектът от промените, които ще се случат в нас, в отношенията ни един към друг.

Мисля, че това ще отнеме двадесет години, тъй като такава промяна не може да се случи за една нощ. Все пак започваме от днешното, абсолютно противоположно състояние, с пълна неподготвеност да вземем предвид природата, с неразбирането, че сме изправени пред системата от висши сили, дошли, за да ни променят.

Ние отказваме да видим в това ръката на Твореца и да я приемем като помощ за наше добро, за което трябва да благодарим. Всички проблеми са резултат от противопоставянето ни един на друг и затова сме противоположни на природата.

Невъзможно е да заобиколим пътя.  В края на краищата, египетското робство е продължило много години и е завършило със сериозни удари. Вижте как Фараона, нашата егоистична природа, упоритото каменно сърце протестира и не иска да отстъпи.

Все едно Фараона се съгласява да ни пусне, за да вървим към обединение и любов. А след това отнема своето разрешение, отказва да ни пусне, и отново се връщаме към това състояние.

Ще се наложи да прекараме няколко години в този спор. Освен това е необходимо да осъзнаем, че всичко се случва в световен мащаб, между всички народи и държави. Докато правителствата и народите започнат да се съгласяват, ще отнеме много време и много страдания и удари. Всичко е, за да се смирят хората и да приемат изпълнението на принципа на любовта към ближния като към самия себе си.

От беседа с журналистите, 18.07.2021

[285019]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Криза, глобализация - No Comments→