Сърцето на дядото

Спомням си много добре когато станах дядо. Видях внука и сърцето ми изведнъж се напълни с любов. Държах го в ръце и исках да си играя с него, да му подаря нещо, да направя за него нещо хубаво и приятно. До този момент не бях изпитвал толкова силни емоции.

Гледайки милото крехко същество в ръцете си, помислих, че ненапразно се казва, че светът се управлява от любовта. Защото светът наистина е създаден само за нея. Ние идваме на този свят, за да усетим любовта. И не само естествената, инстинктивната, като дядо към внук, но и по-възвишената – към всички хора на планетата без изключение.

Истина е, че постигането на такава любов не е много лесно. Нещо вътре в нас ѝ се противопоставя, не позволява да отворим сърцата си, за да се обединим с другите. Трябва да преодоляваме тази съпротива. Въпреки, че по принцип всичко в нашия свят е изградено върху преодоляване на съпротивлението.

Преодолявайки топлината на разтопената повърхност, на Земята се е образувала твърда кора. Процесът на формиране на планетата също е придружен от много „войни“, в резултат на които са възникнали уникалните условия,  които са позволили зараждането на живота. Но, когато е възникнал, животът е бил принуден да се бори за правото си на съществуване. Растенията, животните и човека, всъщност всичко, са се развивали в процеса на преодоляване на съпротивлението на околната среда.

По същия начин човекът, неговата вътрешна същност, се формира на фона на непрекъснато противопоставяне на другите. Още от раждането постоянно се борим „за място под слънцето“ – конкурираме се, състезаваме се с другите, опитваме се да ги контролираме, защото в противен случай те ще ни контролират.

Но тези отношения просто ни свеждат до животинското ниво. Животните си взаимодействат, като се подчиняват само на инстинктите. На човека е даден разум, така че нека да го използваме и да започнем да изграждаме други отношения между нас. Над отношенията на животинското ниво – добри, приятелски, сърдечни.

Да, ще се наложи да преодоляваме вътрешната си съпротива, но в крайна сметка затова сме наречени Хора, за да можем сами да се сътворим.

Ясно е, че не можем да се обичаме по заповед. Не можем да кажем на сърцето си: „Обичай!“ – то просто няма да ни послуша. Желанието трябва да се подхранва, за да разцъфти отвътре. И тук е необходимо пълно съгласие, защото е безполезно да се съпротивляваме на природата си. Не можем да обичаме чрез сила, това е лицемерие. Но и не говоря, че трябва да променим природата си.

Когато говоря за преодоляване, имам предвид борбата с апатията към липсата на любов. Виждаме колко болка има по света, колко войни и страдания, бедствия и епидемии, и всичко е заради липсата на любов. Като не изпитваме любов към нашата планета, ние на практика я разрушаваме.

Като не усещаме другите хора близки до нас, ние си позволяваме да ги мамим и ограбваме. И смятаме, че това поведение е нормално. „Се ла ви“, както се казва, такъв е животът. Всички го правят, аз също – така  е устроен светът.

Ето срещу този вътрешен звяр, който седи в нас, който ни приспива, спирайки всякакви опити да променим нещо към по-добро, трябва да се борим.

Ако не се съгласяваме с апатията, преодолявайки я, ще видим, как животът ни ще започне да се променя. Ще почувстваме, че всъщност другите хора изобщо не са ни далечни. Само ни се струва, че са враждебни и груби, и искат само да ни дразнят, и  да тровят съществуването ни.

В действителност когато в нас се събуди чувството на близост ще видим, че всички сме един организъм, едно голямо семейство, в което никой не иска да навреди на другия.

Това ще бъдат първите кълнове на любовта. Любовта не е просто естествена, както на дядото към внука, а е безкрайна, вселенска, която прониква в сърцата ни, свързвайки ги в единно, живо, биещо сърце. И то ще ни издигне на ново, абсолютно различно ниво на съществуване, в което няма място за омраза, страдание и болка.

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация: