Живот в облака

Ерата на облачните услуги  не предвещава това, което мислим.

Компанията на Илон Мъск Neuralink показа на света маймуна, която играе компютърни игри със силата на мисълта. Благодарение на имплантирани в мозъка неврочипове и бананов коктейл, макакът Пейдж се справя чудесно с топка на екрана, без да има представа как го прави. Технологията сама по себе си не е нова, но все още не е прилагана на такова ниво.

Като биокибернетик, на младини вероятно бих се радвал на подобно постижение. То дава надежда на парализираните хора и като цяло отваря много перспективи. Хората, обаче, са хора и не се ограничават с добронамерен бизнес. От незапомнени времена искаме да направим света по-добро място и упорито се опитваме да поправим, закърпим, компенсираме всички недостатъци. В резултат, заедно с удобството нарастват и „разходите“.

Днес от висотата на науката кабала виждам, че самият подход е фундаментално погрешен. За да поправите света истински, трябва да започнете от себе си.

Едностранна връзка

Разбира се, нямам нищо против биотехнологиите и други научно приложими постижения. Аз съм против надеждата, че можем да се справим с тях. Не можем. С тях в крайна сметка ще стигнем до задънена улица и ще бъдем принудени да се обърнем към друго, кардинално решение. Това още не е станало очевидно, но контактуващият с компютъра Пейдж повдига въпроси далеч не само за невронното свойство.

„Закърпването“ на света продължава. Вероятно в бъдеще ще можем да „зашием“ мозъка и тялото на човека така, че дори най-смелата научна фантастика да стане реалност. Но какво да правим с нашата природа? Как да имплантираме нещо добро, качествено ново в сърцето си? В сърцето, което е душата? Как да вдъхнем любов и отдаване в нашата егоистична природа? Как да се променим вътрешно и с това да осигурим истински пробив, истински просперитет в целия човешки род?

За да го направим, трябва да променим нашето възприятие за света и за себе си в него. При това, не да променим компютърните алгоритми, не физиологично, не на нивото на петте сетива и дори не в психиката, а по-дълбоко, в самата основа, която ни прави хора.

Не можем да намерим в мозъка реле, щраквайки върху което ще направим човека по-добър и ще решим всички промени. Мозъкът е само „приемник“, „модем“, който преобразува сигнали и ни свързва с външния свят, с „облачното хранилище“ на информация, данни, записи. Взаимодействайки с този „облак“, мозъкът ни рисува картина на реалността, която съответства на нашето текущо развитие или по-скоро на естеството на нашите желания.

Докато те са егоистични, затворени в себе си, връзката с „облака“ се осъществява едностранно: тя ни въздейства, оставайки извън нашето възприятие. Но ако сменим посоката, ако се устремим навън, един към друг, взаимодействието ще достигне ново ниво.

И така, започвайки от себе си, ще можем да се издигнем до картината на интегралния, взаимосвързан свят и ще намерим неизмеримо най-доброто приложение на степента на природата, която се нарича Човек.

Чужди игри

Чрез декодиране на сигналите в мозъка на Пейдж, учените са се научили да разпознават желанията му и да ги превръщат в действие на екрана. В същото време намерението му всеки път е било просто и ясно – да получи поредната доза бананово смути.

При хората нещата са малко по-сложни. С изключение на насъщно необходимите искания, нашите намерения почти винаги са насочени към личния и социален статус, към достойно, според нашите разбирания, място в обществото, семейството, обкръжението. Именно средата диктува на човека какво да иска. И в крайна сметка, всички негови желания преследват личното му благо. Той винаги ще се стреми към състояние, в което ще се чувства комфортно.

В това се крие всъщност единственият недостатък, който ни кара да „поправяме“ света, а не себе си и обезценява нашите постижения. Егоизмът „слага ръка“ на всичко, разваля всичко.

Оказва се, че за разлика от маймуните, човекът трябва да отдели намерението от желанията, за да работи срещу тях. Точно това го прави Човек – способността да разпознава своята природа и да се издига над себе си.

Дотогава той просто се свързва с невидим интерфейс, играейки в чужди игри. На тяхната софтуерна платформа се променя само антуража, но не и  „двигателя“. И без значение колко реалистична е играта, всичките ѝ стимули се свеждат до подхранване на егоизма. Денонощно топката му се движи по дисплея на съзнанието. Свива се, надува се и приковава погледа към себе си.

За да излезем от тази виртуалност, трябва да станем първоначално противоположни на себе си – да променим намерението, да се устремим навън, към единство, към добра връзка, да се включим директно в „облака“, в общата система, вътрешно да стигнем до подобие с нея. Това е Човекът.

„Облачната“ връзка се основава на откритост и взаимно отдаване, на общи интереси, на интегрална, интерактивна самореализация. И картината, която възниква при този подход, с такава самонастройка, качествено превъзхожда всичко, което можем да си представим в рамките на егоцентричната, потребителска свързаност.

Всъщност тук се разкрива истинското човешко Аз, скрито под черупката на егоизма подобно на сърцевината на плода. Когато узрее Човекът в мен, чувствам нужда от друго, правилно развитие. И тогава черупката, която предпазва зародиша, отпада от безполезност. Тя си е свършила работата.

Започнете със себе си

Истинското Аз на човека е основната, първична точка, уникалната част от общата система, която само той и никой друг не може да развива и поддържа. Колкото и да „поправяме“ света, в крайна сметка всеки ще трябва да стигне до основата си и да вдъхне живот в нея от този „облак“, в който сме свързани в единно цяло.

Всички ние сме безтегловни точки, възли на системата, пропускащи през себе си нейните импулси и по този начин придобиващи нейните свойства, позивни, мисли и състояния. Нашият живот е нашата връзка в него. Пряка връзка над всички различия и ограничения, с безкрайна скорост, с неограничен потенциал.

В науката кабала това ниво се нарича замисъл на творението. В него се съдържа неразделното, съвършено единство на всичко – общо, еднакво достояние на всички хора, проявяващо се в тяхното взаимно отдаване.

Включването в това единство може да бъде само с желание, което му съответства поне минимално. И няма да помогнат изкуствените импланти. Чипирането е за тялото, а Човекът в нас се нуждае от самостоятелен, смислен стремеж от себе си навън към съпричастност, взаимност, вътрешна близост между нас, любов.

Днес, когато човечеството най-накрая се почувства едно цяло, но е обременено от тези окови и „кипи“ в огъня на противоречията, дойде време за нова ера – единство, както е замислено от Природата, която ни е създала. Нейното дете – човекът, вече иска да излезе навън. Но ние го пренебрегваме с надеждата за други средства, които ни се струват толкова обещаващи.

Всичко това са палиативи. Те не извеждат света от глобалната задънена улица, а само маскират, затъмняват за известно време. Не е далеч денят, в който под прикритието на илюзиите ще напипаме непробиваемата стена, поставена за нас от самата еволюция. И тогава ще признаем: за да поправим света, трябва да започнем от себе си.

След това всичко ще върви гладко.

[281335]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed