Въпрос: Методът на кабала ни позволява да променим характера на човек, така че вместо за себе си, той да започне да се грижи за другите. И за прилагането на тази методика се използват семинари в кръгове, „кръгли маси“. Какво представлява кръглата маса?

Отговор: Кръглата маса е групово действие, в което участват мъже, жени, деца. Кабала е метод за разкриване на Твореца на творенията в този свят и това е възможно само при условие на  съответствие по свойства. Това означава, че трябва да придобием свойства, подобни на по-висшата сила и тогава ще можем да я разкрием, тъй като всеки локатор трябва да бъде готов за онези явления, които трябва да открие.

Например детекторът за дим е проектиран да реагира на дим, а не на сладък, горчив или кисел вкус. Така че и тук, ако искам да разкрия по-висша сила, тогава трябва да формирам в себе си сетивен орган, който все още не притежавам, подобен на природата на Твореца. И тогава ще мога да намеря Твореца, подобно на куче следотърсач, което е поело по следите. Нуждая се само от този нюх, за да открия къде се крие Той.

Кабалистите казват, че Твореца се крие между нас. Ако между нас царят хубави, добри отношения и взаимопомощ, любов към приятелите, сякаш сме един човек с едно сърце, това подсказва, че наистина искаме да се почувстваме като едно цяло.

И в този стремеж ние започваме да усещаме, както кучето с носа си, присъствието на Твореца. Ние не го търсим някъде в други светове и пространства, а все повече се свързваме помежду си, за да намерим, къде и как можем да разкрием Твореца.

Ясно е, че изграждайки приятелски отношения между нас, ще разкрием по-висша сила в тях. Мрежата от връзки между нас, максимално добри, та дори до отношения на любов, се нарича Шхина, защото вътре в нея искаме да открием присъствието на Твореца, който се нарича Шохен.

Затова няма нужда да се преместваме в друго пространство, трябва само да коригираме мрежата от връзки между нас на взаимна любов и отдаване, съединение и единство до такава степен, докато не станем толкова вътрешно близки един на друг, че Твореца ще се прояви вътре в тази връзка. Единственото нещо, за което трябва да се притесняваме, е нашето обединение, а всичко останало ще се развие вътре в него.

За изграждането на такава специална връзка се работи в група от десет души, които искат да разкрият висшата сила. Ако следват съветите на кабалистите, те постепенно разкриват тази сила.

Желателно е такава десетка да се събира всеки ден, за да изучава науката Кабала, а също така да се опита да обедини всички приятели заедно, да говори за обединение, да чете кабалистични статии, да изпълнява всякакви упражнения.

И всичко това в името на изграждането на такива отношения между приятелите, в рамките на които ще се разкрие мрежа от връзки между нас. Тази мрежа вече съществува, но трябва да я извадим от скриването ѝ, също като мрежа от дълбоки води. Както рибарите вадят риба с мрежа, така ние ще извадим тази мрежа и ще разкрием Твореца.

Семинарът в кръг е действие, позволяващо ни да се уподобим по свойства на висшата сила. В това е цялата практическа наука на кабала, която говори за издигането на човека отдолу към върха.

Има част от Кабала, която обяснява структурата на мирозданието, спускаща се от света на Безкрайността надолу. А друга част от нея учи как да се издигнем от този свят обратно в света на Безкрайността и да разкрием Твореца. Тази работа се извършва чрез семинари в кръгове.

Следва продължение…

Семинар в кръга и практическа кабала, част 2

Семинар в кръга и практическа кабала, част 3

Семинар в кръга и практическа кабала, част 4

От 885-та беседа за нов живот, 20.07.2017

[214705]

Filed under: Вътрешна работа, Десятка, Духовна работа, Духовна работа в група, Практическо обединение - No Comments→

Ерата на облачните услуги  не предвещава това, което мислим.

Компанията на Илон Мъск Neuralink показа на света маймуна, която играе компютърни игри със силата на мисълта. Благодарение на имплантирани в мозъка неврочипове и бананов коктейл, макакът Пейдж се справя чудесно с топка на екрана, без да има представа как го прави. Технологията сама по себе си не е нова, но все още не е прилагана на такова ниво.

Като биокибернетик, на младини вероятно бих се радвал на подобно постижение. То дава надежда на парализираните хора и като цяло отваря много перспективи. Хората, обаче, са хора и не се ограничават с добронамерен бизнес. От незапомнени времена искаме да направим света по-добро място и упорито се опитваме да поправим, закърпим, компенсираме всички недостатъци. В резултат, заедно с удобството нарастват и „разходите“.

Днес от висотата на науката кабала виждам, че самият подход е фундаментално погрешен. За да поправите света истински, трябва да започнете от себе си.

Едностранна връзка

Разбира се, нямам нищо против биотехнологиите и други научно приложими постижения. Аз съм против надеждата, че можем да се справим с тях. Не можем. С тях в крайна сметка ще стигнем до задънена улица и ще бъдем принудени да се обърнем към друго, кардинално решение. Това още не е станало очевидно, но контактуващият с компютъра Пейдж повдига въпроси далеч не само за невронното свойство.

„Закърпването“ на света продължава. Вероятно в бъдеще ще можем да „зашием“ мозъка и тялото на човека така, че дори най-смелата научна фантастика да стане реалност. Но какво да правим с нашата природа? Как да имплантираме нещо добро, качествено ново в сърцето си? В сърцето, което е душата? Как да вдъхнем любов и отдаване в нашата егоистична природа? Как да се променим вътрешно и с това да осигурим истински пробив, истински просперитет в целия човешки род?

За да го направим, трябва да променим нашето възприятие за света и за себе си в него. При това, не да променим компютърните алгоритми, не физиологично, не на нивото на петте сетива и дори не в психиката, а по-дълбоко, в самата основа, която ни прави хора.

Не можем да намерим в мозъка реле, щраквайки върху което ще направим човека по-добър и ще решим всички промени. Мозъкът е само „приемник“, „модем“, който преобразува сигнали и ни свързва с външния свят, с „облачното хранилище“ на информация, данни, записи. Взаимодействайки с този „облак“, мозъкът ни рисува картина на реалността, която съответства на нашето текущо развитие или по-скоро на естеството на нашите желания.

Докато те са егоистични, затворени в себе си, връзката с „облака“ се осъществява едностранно: тя ни въздейства, оставайки извън нашето възприятие. Но ако сменим посоката, ако се устремим навън, един към друг, взаимодействието ще достигне ново ниво.

И така, започвайки от себе си, ще можем да се издигнем до картината на интегралния, взаимосвързан свят и ще намерим неизмеримо най-доброто приложение на степента на природата, която се нарича Човек.

Чужди игри

Чрез декодиране на сигналите в мозъка на Пейдж, учените са се научили да разпознават желанията му и да ги превръщат в действие на екрана. В същото време намерението му всеки път е било просто и ясно – да получи поредната доза бананово смути.

При хората нещата са малко по-сложни. С изключение на насъщно необходимите искания, нашите намерения почти винаги са насочени към личния и социален статус, към достойно, според нашите разбирания, място в обществото, семейството, обкръжението. Именно средата диктува на човека какво да иска. И в крайна сметка, всички негови желания преследват личното му благо. Той винаги ще се стреми към състояние, в което ще се чувства комфортно.

В това се крие всъщност единственият недостатък, който ни кара да „поправяме“ света, а не себе си и обезценява нашите постижения. Егоизмът „слага ръка“ на всичко, разваля всичко.

Оказва се, че за разлика от маймуните, човекът трябва да отдели намерението от желанията, за да работи срещу тях. Точно това го прави Човек – способността да разпознава своята природа и да се издига над себе си.

Дотогава той просто се свързва с невидим интерфейс, играейки в чужди игри. На тяхната софтуерна платформа се променя само антуража, но не и  „двигателя“. И без значение колко реалистична е играта, всичките ѝ стимули се свеждат до подхранване на егоизма. Денонощно топката му се движи по дисплея на съзнанието. Свива се, надува се и приковава погледа към себе си.

За да излезем от тази виртуалност, трябва да станем първоначално противоположни на себе си – да променим намерението, да се устремим навън, към единство, към добра връзка, да се включим директно в „облака“, в общата система, вътрешно да стигнем до подобие с нея. Това е Човекът.

„Облачната“ връзка се основава на откритост и взаимно отдаване, на общи интереси, на интегрална, интерактивна самореализация. И картината, която възниква при този подход, с такава самонастройка, качествено превъзхожда всичко, което можем да си представим в рамките на егоцентричната, потребителска свързаност.

Всъщност тук се разкрива истинското човешко Аз, скрито под черупката на егоизма подобно на сърцевината на плода. Когато узрее Човекът в мен, чувствам нужда от друго, правилно развитие. И тогава черупката, която предпазва зародиша, отпада от безполезност. Тя си е свършила работата.

Започнете със себе си

Истинското Аз на човека е основната, първична точка, уникалната част от общата система, която само той и никой друг не може да развива и поддържа. Колкото и да „поправяме“ света, в крайна сметка всеки ще трябва да стигне до основата си и да вдъхне живот в нея от този „облак“, в който сме свързани в единно цяло.

Всички ние сме безтегловни точки, възли на системата, пропускащи през себе си нейните импулси и по този начин придобиващи нейните свойства, позивни, мисли и състояния. Нашият живот е нашата връзка в него. Пряка връзка над всички различия и ограничения, с безкрайна скорост, с неограничен потенциал.

В науката кабала това ниво се нарича замисъл на творението. В него се съдържа неразделното, съвършено единство на всичко – общо, еднакво достояние на всички хора, проявяващо се в тяхното взаимно отдаване.

Включването в това единство може да бъде само с желание, което му съответства поне минимално. И няма да помогнат изкуствените импланти. Чипирането е за тялото, а Човекът в нас се нуждае от самостоятелен, смислен стремеж от себе си навън към съпричастност, взаимност, вътрешна близост между нас, любов.

Днес, когато човечеството най-накрая се почувства едно цяло, но е обременено от тези окови и „кипи“ в огъня на противоречията, дойде време за нова ера – единство, както е замислено от Природата, която ни е създала. Нейното дете – човекът, вече иска да излезе навън. Но ние го пренебрегваме с надеждата за други средства, които ни се струват толкова обещаващи.

Всичко това са палиативи. Те не извеждат света от глобалната задънена улица, а само маскират, затъмняват за известно време. Не е далеч денят, в който под прикритието на илюзиите ще напипаме непробиваемата стена, поставена за нас от самата еволюция. И тогава ще признаем: за да поправим света, трябва да започнем от себе си.

След това всичко ще върви гладко.

[281335]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността - No Comments→