Война и мир на противоположностите

Нека да признаем, че не може да има само един полюс

Човек от раждането си дели света на две части: добра и лоша. Вярно е, че има и на пръв поглед неутрални неща, но с тях може да се играе в ръцете на една от страните. Критериите за полза и вреда, независимо дали искаме или не, са в основата на нашите оценки и определят нашето възприятие.

В крайна сметка разглеждам всичко относно мен, разпределям всичко по скалата между добро и лошо. Целият ни живот пулсира върху промените в баланса между двата полюса.

От незапомнени времена човечеството живее с идеята за двете начала и тяхната вечна борба. Но осъзнаваме ли днес, когато конфликтите излизат на глобално ниво, че тази борба е необходима? Осъзнаваме ли, че цялостността се формира именно от противоположностите, благодарение на съзидателното им противопоставяне?

Еврейският народ първоначално е бил създаден на този принцип. Преди хиляди години методиката на Авраам ясно, на практика, е показала как да съчетаваме двете начала в себе си и между нас така, че тяхната борба да не поражда разногласие, а единство. В тази методика изборът не е между плюса и минуса, изборът е да ги допълним взаимно и правилно да се издигнем над тях.

В нашата епоха идеологическите, културните, социалните пукнатини обхващат целия свят, а политиците и управляващите, както обикновено, се възползват от това, убеждавайки хората, че истината е само в от едната страна. Но истината не може да бъде едностранна. Невъзможно е един полюс, един лагер, един поглед да унищожи напълно противника. Това ще бъде пир по време на чума. „Затова, че си удавил, са те удавил, и в крайна сметка, тези, които са те удавили, сами ще се удавят“ –  казано е в „Думите на праотците“. Враждебността няма да има край и ще ни доведе до колапс, ако не се научим да се обединяваме над противоположностите. И двете изискват цялата „сцена“ за себе си, а в същото време нито едната от тях не иска да слезе от сцената – историческа и човешка.

Как да управляваме общото им действие?

Съгласие без отстъпки

Някой ден това ще се учи в първи клас, в детската градина – как да установяваме мир между две противоположни желания, свойства, мнения, процеси. Без спорове, без нестабилни и напрегнати компромиси, без да се жертва здравето, семейството, страната, обществото. Накратко, съвсем не така, както правим сега, убедени в своята правота и непогрешимост.

Главното е да се разбере: става дума за двете фундаментални сили на природата – „север“ и „юг“, които не могат една без друга. Неслучайно в развитите страни пред очите ни се оформят два лагера, разделени поравно. Те не са в състояние да се споразумеят, но и не могат да се освободят един от друг. Защото зад всеки стои самата Природа.

Единственият безкръвен и адекватен изход от тази ситуация е издигането към общи ценности, заради които двете страни са готови да действат заедно. Здраво общество, искрени отношения, гарантирано бъдеще за децата и внуците, атмосфера на топлота и грижа между нас – всичко това е много по-важно от нашите днешни „свети принципи“. Без тях раздорите ще разрушат всичко, което изграждаме.

Затова се издигаме над тях като сплотено семейство. Изобщо не капитулираме, не даваме победата, все още твърдо стоим на своето. Но в същото време разбираме, че нашата истина е само част от истината и че общото благополучие винаги е по-важно от личния триумф. Каква може да бъде победата в семейството? В семейството нечия победа е поражение, дори да си трикратно прав.

Именно на тези принципи, ако обществото е достатъчно узряло и готово да приеме, може да се основава новото бъдеще, в което противоположностите, колкото и да е странно, ще се допълват и ще са от полза за всички. Затова е необходимо „само“ да мислим и чувстваме по отношение на общото благо, на общия свят, на общото човешко  семейство. Да не дърпаме одеялото един от друг, а вътрешно да се приближим така, че да има достатъчно за всички.

Това не е „философия“, а цяла наука – науката кабала. По нея някога е живял еврейският народ и предстои да разберем какви подеми и падения е преживял по пътя си като пионер. Но сега, в глобалната епоха, в целия свят може по-лесно и по-бързо да усвоим тази наука за истинския баланс. Това, което се е давало с голяма трудност в древността, днес се проявява в лесен, адаптиран вид, като ученически учебник, с достъпни и нагледни неща, които преди най-добрите умове на човечеството не са могли да си представят.

Помирение на непримиримите

Двама се държат за „общо одеяло“ и всеки казва: „Цялото е мое!“. Този пример кабалистите са дали преди хиляди години. Днес вече разбираме: има се предвид два принципа в човека и в обществото, които ни разкъсват на части и ни разделят на различните страни на барикадите. Само едно ще ги примири: подемът към единно цяло, в което двата полюса, оставайки противоположни, създават общо поле на връзка и изграждат съвършенство върху антагонизма, върху непримиримия контраст.

Не можем да се измъкнем от тази диалектика, но можем да улесним процеса, ако го стартираме сами, без да чакаме стимули. В края на краищата „стимул“  е от латинското stimulus – острата пръчка на пастира. По-добре без нея.

Представете си: седят двама непримирими хора, но разбират основите на съществуването на света и започват да се договарят, как да се разбират помежду си в общата система, независимо дали е семейство, работа, социална сфера или дори политика. Но вече различна политика, която служи на общото благо, а не на личните интереси.

Малко по малко ще се научим на системен подход, ще се почувстваме един друг, ще почувстваме нашата взаимосвързаност и ще видим в нея огромни възможности – отново за всички, а не за някой поотделно. Нещо повече, ще започнем да се ценим осъзнавайки, че само в съвместния просперитет всеки ще намери своето лично пълно щастие. Истинският позитив винаги е общо достояние. В крайна сметка, нашето взаимно допълване е съвършенство.

И обратното, голямата омраза води до голяма безизходица. Невъзможно е да продължим да живеем от криза на криза, от беда на беда, от война на война, с надеждата, че ще се избавим от другите, нежеланите. Това, разбира се, е възможно, но фатално. Дните на монарсите свършиха, мъдростта на лидерите се обезцени, потребителската демокрация на обикновените хора разцепва западните общества, сцената е изпълнена с крайности от всякакъв вид. Утре те ще се превърнат в норма и ще отстъпят място на още по-големи крайности.

Това няма да има край. Надеждата за „хуманизъм“ не е нищо повече от самозаблуда. Ние сме затънали в разединение, вместо да пропускаме между полюсите на противоположностите ток на добра връзка.  Природата ни демонстрира навсякъде тази връзка в общата верига. Елементарна схема: плюс, минус и съпротивление между тях. В нашия случай, съпротивление срещу егоизма. Балансирайки го, можем да регулираме силата и качеството на единството между нас. И това е достъпно за всички. Всеки има този потенциал. Защото всички сме части от едно цяло.

Между полюсите и над тях

Целият свят е разпънат между два полюса, два края на безкрайна скала. Те се проявяват в различните пластове на природата и на човешко ниво придобиват своето изконно качество, истинско значение. Развитието на човека последователно води към факта, че той в крайна сметка правилно затваря веригата, поставяйки благото на другите над своето собствено.

Отне ни хиляди години, за да започнем поне малко да разбираме същността на закона за любовта към ближните – ключов принцип на науката кабала, който толкова дълго изглеждаше като абстракция. Това е Законът на природата, в него няма нищо нравоучително, нищо утопично. Той е абсолютен, неизменен и универсален. Когато го игнорираме, предизвиква раздор. Когато го следваме, въдворява мир.

Да го следваме, означава да разкрием нашата взаимна противоположност и да се допълним взаимно до пълно съвършенство. От нашите немислими противоречия да създадем едно цяло. В началото под натиска на бедствието, след това по желание, по волята на сърцето, в радост. Няма лоши и добри, няма повече или по-малко важни, няма прави и виновни – има само динамично качествено равновесие, непрекъснато биене на общото ни сърце, биещо между двата полюса.

И дори все още да сме безкрайно далеч от такива отношения, но вече ги виждаме, вече можем да поставим диагноза и да приемем лечение. Въпреки „детската градина“ наоколо, много от нас пораснаха, пораснаха от илюзиите. За първи път светът стои пред избор, който преди беше възможен само за един малък народ, полагащ пътя.

За да направим този избор, не е необходимо да ходим на площади или в избирателни секции. Той винаги е тук, отворен за всички и за всеки. Той вече израства отвътре, от сплита на корените, от връзката между нас. Нека да спрем да парадираме с различията си или обратно, да ги игнорираме. Прекрасно е да сме различни само, ако се издигнем до нашето общо сърце.

 [280144]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация: