Ще бъдем първите в новата история на човечеството

Ние можем да се свържем истински, да се разбираме един с друг само въз основа на интегралното взаимно отдаване. Всичко останало ни разделя, дори да ни свързва.

Съществува понятието интеграция. То идва от латинското integratio – изпълване, integer – цяло. В науката кабала аналогичният термин (התכללות) се базира на ивритски корен със същия смисъл – общност, цяло (כלל).

По своята същност интеграцията е фундаментален принцип, необходим за разбирането на света и успешната самореализация в него. За да бъде животът ни приятен и ползотворен, трябва „само“ правилно да се свържат всички части на цялото така, че да не се сблъскват една с друга, а да се допълват взаимно.

Какво ни пречи да го направим в настоящия етап на развитие, когато системният срив вече крещи за себе си на всяко кръстовище?

По пътя към цялото

Всички произлизаме от единна, взаимосвързана система. Ние живеем и се развиваме в нея, под нейното насочено влияние. В продължение на хилядолетия хората бяха тласкани от мощен двигател – егоизъм, растящ от поколение на поколение. Тази сила ни разкъса на части, разцепи, разпръсна ни все повече и повече, докато не покрихме планетата и не открихме, че няма къде да избягаме един от друг.

Иска ми се Земята беше десет пъти по-голяма. Тогава щеше да стигне за нашата епоха. Но потомците ни все пак биха стигнали да същата патова ситуация, когато заплахата от масово взаимно унищожение витае във въздуха и хората свикват с нейния тръпчив дух.

Ние не се допълваме един друг. С цялата ни омраза, със самоубийствения арсенал от оръжия, ние вървим в повика на егоизма отлично осъзнавайки, че нашите деца са затънали в същото блато, над което виси взривоопасната мъгла от човешки страсти.

Никога досега човечеството не се е озовавало в такава непроходима задънена улица. Отлично виждаме накъде вървят нещата, но не се опитваме да променим нищо. Защото трябва да променим себе си, а това е много по-трудно, отколкото да направим ядрено-екологичен апокалипсис и жалка шепа от нас да започне всичко отначало.

Тук се проявява важността на интеграцията в нейното кабалистично разбиране. Досега неумело свързвахме частите на цялото, налагайки ги една върху друга, отрязвайки това, което ни се струва излишно, оставяйки пропуски и изхвърляйки фрагменти, за които не намирахме място. Подобна „интеграция“ е добра само за известно време, докато ненаситната човешка природа не наруши нейната крехка, измъчена, измислена конструкция. Което означава, че ни трябва нещо друго, нещо повече.

Неслучайно в кабала „интеграция“ не е просто свързване на части, а взаимното им включване. Не просто мозайка, а пъзел. Всички наши различия и противоречия, всички завои и остри ъгли са всъщност начални условия за сближаване, обратната страна на общата картина. Разбира се, щеше да бъде по-лесно, ако бяхме „правоъгълни“.

Но тогава това би било елементарна „геометрия“, комбинаторика, сума от части без искра и без смисъл. Истинското единство се изгражда върху комбинацията от противоположности, докато се издигаме над тях към ново качество, към нов поглед към себе си и към света.

Сега, когато частите от световния пъзел са разпръснати без ред пред нас, е време да приложим методиката, която ще ги разположи по местата им, ще ги интегрира, ще ги включи една в друга и ще създаде истинско единство с равни възможности, равни отговорности и равно взаимно отдаване.

Защото изпълването е именно отдаването, грижата за другите, за общността, в която всички са достатъчно развити, за да се отворят един за друг, да се подкрепят един друг и да се издигат над разединението. Само така, създавайки интегрално обкръжение, съчетавайки се, прониквайки се от другите, ще си осигурим добро бъдеще.

Това не изисква специални таланти, специални ресурси, специални разходи. Това изисква преди всичко различно отношение. Когато се научим да се разбираме, да се чувстваме, да се включваме един в друг, тогава ще имаме общ език, общ мироглед и най-накрая ще излезем от егоистичната безизходица.

Последни и първи

Интеграционните процеси започнаха в началото на XX век под формата на глобализация, която здраво свърза човечеството в единно кълбо, но не чрез хармонично допълване, а чрез потребителската икономика, банковата система, технологиите и средствата за масова комуникация. В резултат на това сме заедно, но разделени.

Тази ситуация два пъти беше разрушена от световните войни и Трета световна, разбира се, няма да изненада никого. Системата окончателно се затвори около нашето „кълбо“ и тази система е фундаментално погрешна.

Не може да разчитаме на „времето“, което държи целия свят. Време е да сглобим пъзела интегрално. Все още не знаем как, все още не виждаме картината на сплотеното общество, в което няма разделение на свои и чужди, но това не пречи да започнем. Първокласникът, който сяда зад чина, също не знае докъде ще стигне. Важното е да иска да учи. Желанието е първото условие за успех, методиката е неговият залог.

По този път ще започнем да разбираме много неща. Първо, до каква степен всички зависят един от друг. При това не само икономически и социално, но и вътрешно. Мислите и настроенията се разхождат по света и в каквито и опаковки да ги обвиват, почти всички са негативни, егоистични, разрушителни. Всъщност те ни разделят, понякога по „детски“, абсолютно заблуждаващи критерии.

Второ, ще видим, че взаимозависимостта не е проклятие и не е присъда. Напротив, никой не може да бъде щастлив сам и дори да се изолира от света, никой няма да може да си осигури всичко необходимо, особено в наши дни. Нуждаем се един от друг. Ние сме неразделни. Необходимо е само да разберем и правилно да задействаме тази връзка, без утопични идеали, прагматично и честно, без да крием недостатъците, а компенсирайки ги съвместно. Когато връзката е проникната от взаимотдаването, всички са щастливи.

Трето, осъзнаваме, че единствената пречка по пътя към това сме самите ние. Дори не осъзнавайки необходимостта и  историческата неизбежност на интеграцията, ние следваме предишния курс чрез безкрайно разглобяване и голямо клане. Ние сме като хипнотизирани от процеса на разпадане, заслепени от егоизма с неговата „истина“

Но ако истината триумфира върху развалините и руините, това е лъжа! Истинската истина, тази, която е една за всички, се крие във взаимното разбирателство, взаимодействието, взаимовключването. И може да се докаже само чрез дела, примери, които ще предизвика след себе си.

В крайна сметка ще видим едно просто нещо: различията между нас са необходими и важни. Не трябва да се страхуваме, скриваме, игнорираме или да ги разпалваме. Трябва да ги признаем и да се издигнем над тях към общата картина, към цялото, към обществото, в което контрастите взаимно се допълват, включват се един в друг и създават живо, топло човешко единство.

Днес, в разгара на егоистичната глобализация, има всички условия за това. Можем да променим себе си и по този начин да променим света. Имаме на разположение точна, ясна, проверена методика. Ако я използваме, ще успеем. Ако не я използваме, пак ще се върнем към нея, преминавайки през кръга на страданието. Ако се поизмъчи, егоизмът ще стане по-сговорчив. Само да не страда…

Нашата епоха кабала нарича „последното поколение“. „Последно“ защото вече е способно да сложи край на предишната изчерпана парадигма и да застане на интегралния път.

Но възможността и реалността не винаги съвпадат. Ако пропуснем шанса, децата ни ще бъдат изправени пред същото предизвикателство, но при много по-сурови обстоятелства. Ако все пак се събудим и започнем да действаме, ще бъдем първи в новата история на човечеството.

 

[279148]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация:

Следваща публикация: