За да коригирате системна грешка, трябва да нулирате настройките. За да започнете нова глава, трябва да обърнете страницата. Това беше направено през двадесетата година. И това е само началото.

Момчето играе на двора с приятели, забравяйки всичко на света. Но изведнъж излиза майка му и го прибира вкъщи, за да си подготви домашните. В този момент то изпитва неописуемо чувство на досада и объркване – животът му е бил спрян в разгара си.

Това беше състоянието на човечеството през 2020 година.

Светът на пауза

Миналата зима чухме за първи път за нов вирус, поразяващ дихателните пътища. Оттогава дъхът на човечеството стана конвулсивен и накъсан: държавите въведоха карантини и локдауни, цели сектори на икономиката бяха парализирани, други действаха в кризисен формат. Безработицата нарасна рязко, културният живот едва тлееше.

Трудно е да си припомним по-трудна година след Втората световна война. Човечеството се чувстваше като нещастно дете, което беше отлъчено от игрите. Но нека погледнем на всичко това през очите на майката.

Ако променим гледната точка, в нашата история не е имало толкова полезна, лечебна, оптимистична година. Тя спря света по пътя му да се срине и отвори нови перспективи, които предстои да осъзнаем. Тя демонстрира универсалната връзка, посочи социалната природа на всички наши проблеми, призова за реална равносметка и за преразглеждане на ценностите.

Без коронавируса щяхме да продължим да се забавляваме по детски в егоизма си, игнорирайки всички предупреждения. Но сега, независимо дали ни харесва или не, животът придоби ново, смислено измерение. Той изисква от нас взаимна отговорност, да не се ограничаваме само до моментното, да се измъкнем от „черупката“ си, за да видим общия план. Животът представя предизвикателства, с които не можем да се справим сами. Той разкрива значението на общността, в която живеем всички. Оказва се, че без висококачествени, човешки, интегрални отношения, тази общност не може да реши нищо правилно.

Но откъде можем да вземем тези отношения? В края на краищата, в продължение на десетилетия сме свикнали с потребителския индивидуализъм, омаловажавайки самата същност на всичко човешко.

В резултат на това се случва нещо прекрасно: ние неволно започваме да мислим. Ерата на меркантилното изчисление и сляпата вяра се заменя с ерата на разбирането. И това е страхотно. Вирусът ни кара да мислим за това, което наистина има значение в живота. Той разкрива слабостта и окаяността на системите, които сме изградили, показва задънената улица, в която се намираме, след като сме изчерпали всичко добро и лошо в себе си.

Подсъзнателно вече сме се съгласили да гаснем бавно, бягайки като мишка в колело, докато остареем, и ние, и децата ни. Но не ни се получи! Короната спря колелото и спря света. Паузата е събуждане, изплуване, излизане на светло, свобода. Ограничавайки, пандемията в същото време ни освобождава.

Разбиване на сърцето

Преди пандемията ние упорито и самоотвержено живеехме живота си с „предписани“ средства, живеехме по „щатно“ разписание, мислехме и чувствахме по стандартни модели. Въпросите “защо?”, “за какво?” не бяха на дневен ред. Всичко течеше от само себе си, като детска игра в двора.

Днес, гледайки през прозорец вчерашния ден, мечтаем да се върнем там възможно най-бързо. Но този двор вече го няма. И тези игри вече няма да ни доставят предишното удоволствие. Въпросът тук не е в „короната“, а в самите нас. Растяхме, израствахме – и неусетно пораснахме. Може ни малко, но достатъчно за качествен скок. Коронавирусът просто прояви това, което е поникнало в нас отвътре.

Пандемията донесе преразглеждане на всички сфери на живота: от какво всъщност се нуждаем? От какво трябва да се откажем? Какво трябва да променим? И най-важното, с какво си струва да напълним живота си, за да е щастлив и да има смисъл?

Това са въпросите, пред които е изправен човекът и човечеството. И въпреки, че ние обикновено отхвърляме тези „дреболии“, те не изчезват, а напротив, разбиват ключалките, проникват в сърцето.

Младите поколения – зет, алфа, както и да ги наричат ​​- вече не знаят какво да правят със себе си, какво да правят за душата. В нашия свят им е тясно и задушно, но не намират нищо друго и са принудени да играят по старите правила. Те са естествено привлечени от виртуалността, но тя не е панацея, а само една от илюзиите.

Всички се лутаме в преходния период, все още не сме готови да си признаем какво се случва, все още пренебрегвайки изискванията на майката природа. В неравностойно положение, лишени от любимото ни забавление, ние се борим с нейните призиви, стремим се към двора си.

Но уроците са на масата и не са научени. Затова надеждите за успокоение са напразни. Все още не сме се научили да живеем добре един с друг, за да можем заедно да влезем в новия свят.

Жажда за разбиране

За да не ни разочарова светът извън нашите прозорци през 2021 г., трябва да влезем в него по по-различен начин, отколкото през 2020 г. Не можем просто да се разделим с отминалата година и да забравим за нея като за лош сън. Всъщност разбрахме много неща: какво представляват нашите правителства, колко изкуствена е икономиката ни на излишъци, колко нагло ни заблуждават медиите и корпорациите.

И това е естествено, защото живеем в напълно егоистично общество, храним се с негативизъм и отричаме самата възможност за истински човешки отношения между хората.

Първата сериозна криза показа, че такова общество не е жизнеспособно. Ето защо майка ни ни прибра вкъщи – време е да научим уроците за бъдещето. Нека да погледнем през другия прозорец навън – в света, който е назрял.

На първо място, този свят възпитава човека и правилно го интегрира в общността, за да може той да разкрие своя потенциал в полза на всички. В този свят добрите ни отношения са по-ценни от всичко останало, защото гарантират щастието на всеки и на всички заедно.

Днес, застанали всеки в своя ъгъл, ние копнеем за предишното общуване, за всички наши „игри на двора“. Но в тази носталгия постепенно се очертава нещо ново: не ми липсва просто работа или игра – имам нужда от самата връзка. Няма значение дали съм общителен или необщителен по природа. Вглеждайки се в себе си, ще открия непознат дотогава копнеж за взаимно разбирателство, за взаимно участие, за зрели, позитивни взаимоотношения, за разбирателство с другите.

Защото всъщност не можем да живеем без другите. Никой не може. И сега, гледайки ги от висотата на изминалата година, усещаме нуждата от нещо по-висше между нас. Това желание неизбежно нараства в нас и вече не се нуждае от животинска, а от човешка храна, от близост на сърцата, без „карантинните“ ограничения на егоизма.

Така израства човекът – чрез подсказки и контрасти. В годината на нулиране природата „хитро“ разкри две противоположности в нас и сега ние самите трябва да издигнем значението на единството над разделението. Тя няма да го направи вместо нас.

Не случайно пандемията ни залива с вълни, състояния, възходи и спадове. Днес ни се струва, че краят вече е близо, но това е само рецесия преди новия скок. В крайна сметка, причината за нашите проблеми остава – все още сме чужди един на друг, кавгите ескалират, омразата расте.

Ето защо, борейки се с коронавируса през новата година, ние отново и отново ще се изправяме пред собствената си природа, пред необходимостта да се грижим за всички и желанието да отпратим всички надалеч.

Можем ли да изберем първото и да не си падаме по второто? Можем ли наистина да свалим маските и да отворим сърцата си за другите? Поне малко, за да предизвикаме промени, които в крайна сметка ще обновят системата на нашите отношения в семейството, в обществото, в държавата, в света. Именно това, а не ваксината, ще бъде истинското лечение. Природата изисква единство.

Междувременно засега тя ни показва, че старата тенденция за вечен раздор е приключила. Тези отношения ни доведоха до задънена улица и ще останем там, докато не ги изоставим. Това, което беше печеливша стратегия вчера, днес води до поражение.

Време е да сменим курса. В новия свят силната вътрешна връзка ще бъде основното условие и мярка за успех на всички нива. Без такава връзка всичко ще се разпадне, ще останат само руини. Осъзнавайки това, ще се научим да използваме двете сили, двете противоположности в себе си само за нуждите на единството. И тогава ще успеем.

За това бяхме „нулирани“ – за да можем по-лесно да осъзнаем проблема си и да започнем да го решаваме.

Предполагам, че 2021 г. няма да бъде повратна точка. Но нека се превърне в година на осъзнаване и да ни въведе в потока на интегралното човешко развитие. Важното е да не забравяме, че има неща, които никой няма да направи вместо нас.

 [276208]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Здраве, Криза, глобализация | Add Comment →