Entries in the '' Категория

Как да отглеждаме самоуверено дете

Реплика: Известният психолог Михаил Лабковски дава пет съвета на родителите, как да възпитат уверено в себе си дете.

Първи съвет: „Бъдете щедри на похвали, но хвалете правилно. Не „ти си най-добрата от всички, погледни каква си красавица, а не като съученичките си“. Вашето послание трябва да е затова, че детето е забележително, защото е именно то, а не защото е „най-най“.

Отговор: Вярно е. Разбира се, че не трябва да посяваме в детето идеята за превъзходство над другите, а да чувства, че само по себе има стойност, а не, че е по-добър от другите. Че такъв, какъвто е, може да бъде голям, велик, уверен, добър и така нататък.

Въпрос: Тоест да не го сравняваме с другите и дори да не споменаваме неговото „аз“?

Отговор: Да. Примерите трябва да бъдат абстрактни, не в превъзходство над другите.

Реплика: А на мен ми действаше стимулиращо, когато ми казваха: „Погледни този или онзи…“ „Виж колко е печен Сашо от другия клас. И ти можеш като него. Давай!“ Така окуражаваме детето. Не разбирам какво лошо има в това?

Отговор: Това превръща човека в егоист. Състезанията са хубави, когато правят човека по-добър от другите в полза на другите. А такъв вид сравнения са за да потискат другите.

Въпрос: Тоест в мен несъзнателно изниква мисъл да потискам този Сашо?

Отговор: Да. Защо да израсна над него? Ще го принизя и така няма да ми се налага да правя никакви усилия върху себе си.

Въпрос: Това ли е естественият отговор на егоизма?

Отговор: Да. Задължително е да покажа на детето, че то трябва да работи върху себе си, за да стане по-добро, а не да принизява другите, за да бъде над тях.

Реплика: Втори съвет: „Ако детето е извършило провинение, говорете не за детето, а за постъпката. Постъпката е лоша, а детето е добро. А „непохватен, тъп, досаден, безсрамен” – надявам се, че отдавна сте изхвърлили от речта си такива думи „. Ето това казва психологът.

Отговор: Това е голям проблем на много родители, които показвайки на детето по груб начин какво не може, че не струва нищо и така нататък, го лишават от чувството на увереност, безопасност и вътрешна вяра във възможностите му. Това е много важно да се запази в детето.

Много от нас грешат с това. Потискаме детето, казваме му: „Нищо не струваш, погледни как е правилно! Защо не можеш?“ – и т.н. Тоест правим от него абсолютно несигурно човече. И така той вече пораства и през целия си живот не може да се отърве от това.

Въпрос: И все пак, ако то, например, извърши лоша постъпка?

Отговор: Замажи я. „Направил си неправилно, сгрешил си. Не си могъл по друг начин, може би. Погледни сега как може това да се направи по друг начин.” За да се научи от това, а увереността да се запази в него.

Въпрос: Тоест да не закачаме самото дете и неговото малко „аз”, нали? Най-важният принцип е да не се докосваме до „аз”?

Отговор: Да. По планетата ходят точно такива – без вътрешна увереност, „убити“ от родителите си, ощетени от детството си хора. И за да могат поне някак да отстоят себе си, създават такива проблеми, само за да се издигнат поне малко над останалите. И не знаят как да го направят, за да се почувстват нормални.

Затова им се налага да принизяват и потискат другите, да ги унищожават и т.н. Който и изрод да вземеш, който убива и мъчи другите, ръководи някаква банда, ще го видиш в него, ще разбереш защо с него е станало така.

Ще погледнеш в детството му и ще видиш как са издевателствали над него.

Реплика: Трети съвет: „Никога с никого не го сравнявайте, дори ако сравнението е в негова полза. Това е прекият път към нарцисизма. А нарцисизмът е разрушение до основата на самооценката. Тоест, това е разрушена до основата самооценка. Детето рискува да порасне човек, който винаги ще се сравнява с другите и ще страда, ако някой е по-добър от него „.

Отговор: Да. Но ние все пак трябва да си представим и да направим така, че детето да има представа какво е съвършенството. И спрямо това съвършенство трябва все някак да се съизмерва.

Въпрос: Тоест трябва да дадем на детето някакъв еталон?

Отговор: Да, но не спрямо другите. Еталонът не трябва да бъде човек, а свойство.

Въпрос: А как да обясним на детето свойството, към което трябва да се стреми?

Отговор: Някога са го правили с помощта на някакви богове или велики кумири. Но такива примери могат да бъдат в нещо, в някакъв конкретен случай, не повече.

Въпрос: Какво това трябва да бъде това свойство? Например: както тогава са обичали, така да стигнем до такава любов”?

Отговор: Да.

Реплика: Четвърти съвет: „Хвалете детето не за резултата, а за смелостта и усилията, за това, че не се е изплашил и се е изявил, пробвал се е в състезанието, положил е усилия, старал се е. Това ще го научи да се подкрепя сам в бъдеще. И между другото, много ще помага за успеха му в живота, когато стане възрастен „.

Отговор: Да, задължително трябва да подкрепяме детето и да го вдъхновяваме. Независимо от резултатите, той трябва да усеща, че зад него стои някой, който вярва в него и не иска от него повече от това, той да полага усилие, усърдие.

Въпрос: Тоест не „браво, получи първо място, какъв красив медал, колко усилия вложи”?

Отговор: Да. Не заради това. Абсолютно. Трябва да бъде самодостатъчен и щастлив в действията си.

Реплика: Но ние се гордеем с медалите.

Отговор:  Такова е нашето обществото – тесногръдо, егоистично, което по такъв начин противопоставя  хората, издига конкуренцията  до такива нива, че човек посвещава целия си живот и здравето на това. И накрая какво? Виждаме, че това не носи щастие на никого.

Въпрос: Тоест ако детето разказва за победата си, то най-важното за него трябва да бъде, колко усилия е вложил, как е тренирал преди нея?

Отговор: Разбира се. Иначе ще вземе наркотици и ще побеждава само с тяхна помощ. Ето в какво превръща егоизма всеки от нас.

Реплика: Това беше много добра забележка. Всички тези анаболи, наркотици и всичко. И спорт вече не може да се гледа, там всичко е ясно. Сега има проблем как да се скрият наркотиците, а не как да не ги използват.

Отговор: Да.  За човека най-важни са постиженията му сравнение. Освен в груповия спорт. Груповият спорт е относително привлекателен.

Въпрос: Защото победата е на отбора?

Отговор: Да. Едното „аз” се размива сред останалите и самото съревнование на единия отбор срещу другия не е същото, както един срещу един.

Въпрос: А това, че пак се откроява един играч? Например Меси, още някой.

Отговор: Това е лошо. Все пак е спечелил отборът. Но все пак. Поне така.

Реплика: Петият и най-важен съвет: „Вие самите трябва да сте уверение в себе си. Родителите често ми пишат: „Уж правя всичко правилно, хваля го, подкрепям го, но детето през цялото време се държи неуверено“. Разбира се,  всеки конкретен случай трябва да се разглежда отделно, но ако вие наистина правите всичко за увереността на детето си, а то има нулева самооценка, това се нарича „Поздрав за родителите „. Какво мислите?

Отговор: При всички положения трябва да показваме на детето доверието си в него, любовта си към него и че го приемаме такова, каквото е. Най-важното е да не унищожаваме, да не нивелираме неговото „аз” и да не искаме от него някакви особени големи победи и постижения. Само в такъв случай може да направите от него уверен и нормален човек

Въпрос: А защо психологът започва така: „Вие самите трябва да вярвате в себе си „?

Отговор: Защото се  опитвате да превъплътите в детето това, което самите вие не сте достигнали някога.

Въпрос: Няма ли да се получи така? Дори ако играя пред него?

Отговор: Не.

Въпрос: А вие уверен ли сте в себе си?

Отговор: Не. Абсолютно уверен е просто глупакът, който е на ниво камък. Но моята увереност е, че съм неуверен, но ще успея да направя това, в което трябва да вярвам.

Реплика: Това не е лесно.

Отговор: Никой не казва, че можем да го постигнем. Но да се стремим. Животът е да се стремим.

Реплика: А изобщо целият този път от неувереност към увереност, после пак неувереност…

Отговор: Целият път на неувереност е в това, прилепваш ли се към абсолюта. И в това е твоята увереност. Така че, тук няма нищо страшно. Има Висша сила, трябва да знаеш по какъв начин можеш да се позиционираш спрямо нея и тогава ще получиш пълна увереност. Не своя собствена, а от това, че вървиш с Него.

Въпрос: Тоест тя е компас, през цялото време да държим посоката?

Отговор: Разбира се. И тогава всичко е много лесно. Държиш се като малко дете за ръката на големия.

Реплика: За учителя.

Отговор: Да.

Въпрос: А ако постоянно те изместват наляво или надясно?

Отговор: Нарочно го правят, за да се държиш все по-силно за Него, за да виждаш къде отиваш с Него и така да се учиш.

Изместват те от  Него, а ти трябва да се държиш по-здраво и да си коригираш посоката спрямо Него, след Него. И така се учиш и от превратностите на съдбата, и от Неговите реакции на тази съдба.

Въпрос: Този път на разума ли е или все пак на вяра над разума?

Отговор: Този път се върви по сливането с Висшия. Той ти показва две линии, а ти трябва да вървиш между тях.

 [275711]

Какво ни очаква през 2021 година (клип)

Какво ни очаква през 2021 година? Какви ще бъдат новите заплахи и ще видим ли светлина в края на тунела?

[275803]