Сякаш виждаме светлина в края на тунела. Но това не е края на тунела, а просто лампичка, която разпръсква тъмнината около себе си. За да излезем на светло, е нужно нещо повече от ваксина.

Никога не съм говорил за коронавируса в медицински смисъл. Пандемията за мен е симптом на общо заболяване на човечеството, част от системен процес, който вече не може да бъде спрян. Усилията ни да го обърнем са безсмислени. Човечеството пораства и никога няма да бъде същото.

За съжаление, борбата с вируса, сама по себе си необходима, замени по-мащабната задача – хуманизиране на отношенията между хората. Искаме да сложим край на проблема, като останем такива, каквито бяхме. И това  е фаталната ни грешка: реалността се променя, а ние не.

Светът премина в  нова, глобална фаза на развитие, която изисква интегрална взаимовръзка, взаимодействие и взаимно разбиране. Без това системната криза ще продължи да расте и никаква ваксина няма да я спре. Ще има възходи и падения, но не бива да се заблуждаваме, защото на раменете си имаме товар от общ нерешен проблем – нашето вътрешно, дълбоко разединение.

Ние построихме всичко в името на себелюбието и затова сега, в края на епохата, всичко постепенно се обръща срещу нас. Такива времена настъпиха. И без ваксина, и с ваксина, ние се отдалечаваме все повече от вчерашния ден, съпротивлявайки се на всяка крачка и неохотно разкривайки прогнилата основа на нашите отношения, абсолютно непригодни за следващия етап.

Пред нас, в края на тунела, сякаш се вижда светлина. Но това е само лампичка, която разпръсква тъмнината наоколо. Ще преминем през тази ивица на нова надежда за връщане назад във времето и може би най-накрая ще разберем, че в нас има по-сериозна болест от коронавируса и изобщо не сме излекувани от него. Егоизмът се корени в  нас, разяждайки човека, обществото, целия свят. И докато не започнем да се справяме с това бедствие, няма на какво да разчитаме. Все още сме на пътя към антиутопията.

Човекът влиза в остро противоречие с глобалната реалност. В крайна сметка, глобализацията е преди всичко превръщането на човечеството в единно цяло, в обща планетарна система. Този преврат изиска изцяло нов, цялостен подход, основан на единство и издигане над противоречията. Но при нас всичко е непроменено. Промишлеността, образованието, възпитанието, приоритетите, отношенията ни един към друг и към живота – всичко е запуснато, всичко е морално остаряло, всичко върви надолу.

В условията на неразривна връзка егоизмът не може да стои на кормилото. Той няма да позволи нищо да се направи нормално. Но ние не го разбираме, бездействаме и трупаме отрицателен потенциал. Всичко, което не сме направили през 2020 г. ще премине с нас в 2021 г. и ще се прояви в още по-тежки състояния. Коронавирусът ще ни липсва.

Неприемлив аргумент

Достатъчен е прост, прагматичен поглед напред: чака ни епоха, която ще остави много хора без работа, ще срине индустрията и търговията, ще разбие обичайния живот, ще преобърне идеалите. Тази епоха вече изисква сътрудничество, взаимност, нов поглед, нови решения. Няма да помогнат демонстрациите, бунтовете, изборите и преизбирането. Няма да помогне нищо, докато не стигнем до същността –  до нашата природа, която ни разцепва, слага хората на различните страни на барикадата, разделя единната картина на фрагменти и упорито предлага точкови решения, които ще помогнат на едни за сметка на други. Този откровен, безсрамен ирационализъм вече не може да бъде покрит с нищо.

Милиони хора ще останат без препитание, но това не ме засяга, докато съм устроен и имам изгледи за бъдещето. Утре децата и внуците ми ще се окажат в разбита лодка, но днес аз старателно изхвърлям това от съзнанието си. Не виждам, не искам да видя, че светът се е променил и продължава да се променя. Сякаш съм стъпил в река, отплувал съм от брега и искам да изляза на същото място, въпреки че течението ме е пренесло напред и няма как да се върна обратно. Старият бряг го няма. Пандемията ще отшуми, трансформацията няма да спре.

Коронавирусът трябваше да ни стимулира да създадем нови социални, трудови, общочовешки отношения. И тъй като това не се случи, няма никакво приближаване, защото ние отказваме да разберем и да приемем ситуацията, нашето развитие ще мине по труден, криволичещ, опасен път с безкраен социално-икономически разпад.

Към него ще се добави екологията. Гниейки отвътре, ние окончателно ще съсипем околната среда, ще изтощим ресурсите, ще заразим Земята със себе си. В току-що излезлият фантастичен блокбостър „Аргумент“ бъдещите поколения се опитват да върнат времето назад, унищожавайки предците си. Защо? „Защото от тях океаните закипяха и реките пресъхнаха“. И въпреки че заплахата, идваща от потомците, успява да се предотврати, всъщност, ако се замислим финалът е песимистичен, защото самите ние обричаме човечеството на смърт точно сега.

И за какво? Заради потребителската оргия, вменявана ни от лъжливите медии и социалните мрежи. Заради безсмисленото „животинско“ пресищане.

Тези истини се просмукват в нашето съзнание много бавно, капка по капка. Изкусно ни отвличат от тях – понякога замлъкват, понякога алармират, но така че да не можем да слушаме повече за това. Подкупват ни със статуси, обещания, убедителност, яснота, лекомислие, илюзия за безотговорност.

Но ние сме отговорни, дори много отговорни един пред друг! Всички седим в една лодка, на една планета и бъдещето е едно за всички.

Порастването не може да спре. Хората все по-малко се водят от обещания, по-малко са склонни да прекарат целия си живот като катерици в колело. След пандемията не всеки ще иска да се върне към предишната работа и предишните забавления. Блясъкът, модата, гланца – всичко това сега разнася по-малко зловония.

След няколко месеца, ваксинирани и пуснати обратно в „нормалния живот“ ще открием, че по някаква причина нищо не се рестартира в пълен формат, въпреки всички усилия. Сякаш няма искра, сякаш батерията е свършила.

Тогава ще се погледнем в недоумение. И може би ще започнем да разбираме нещо.

[275494]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Здраве, Криза, глобализация | Add Comment →