Ако внимателно и безпристрастно анализираме себе си, ще разберем, че и днес живеем, както се казва, извън тялото.

Живея с чувствата, желанията и мислите, които получавам от обкръжението. Въпреки, че са в мен, те не са мои, а ги възприемам отвън.

Оказва се, че сякаш живея извън тялото си, ръководейки се не от неговите нагласи, а от мнението на обкръжаващото ме общество, което ми е внушило как да мисля, как да живея, как да чувствам, какво да правя. Дори не осъзнавам колко различно би било моето възприятие за света, ако живеех като отшелник в гората. Обкръжението определя моя възглед за света и ме кара да гледам на него по този, а не по друг начин.

И това може да създаде големи проблеми. Защото ако човек е израснал в среда, в която е прието да се изяждат, убиват и да се използват безмилостно, той смята, че това е нормално. А други го считат за ужасно и са готови да наложат на „изяждащия“ всякакви наказания.

Чужда матрица

Ние живеем в матрица за възприемане на света, изградена в нас от заобикалящото ни общество, принуждавайки ни да гледаме света точно с по този начин. Посещавайки различни страни, понякога много се чудя, колко различно може да бъде мисленето на хората. Въпреки, че в днешно време това да се случва все по-рядко, тъй като все повече си приличаме, особено жителите на големите градове.

Но понякога виждаш, че заради това, че хората мислят различно и следват други ценности, те имат съвсем различен поглед върху живота, виждат различно от това, което виждаш ти и съдят различно. Различно е възприемането на живота, историята, доброто и злото, различна е целта на съществуването, еталонът на живота, който всеки мечтае да изгради.

Някои смятат, че добрият живот е безделие в обкръжение на много слуги. А за други, обратно, животът се състои в саможертва в името на науката и големите открития. Има различни подходи, напълно противоположни. И проблемът е, че не се разбираме.

Основната претенция, която жените обикновено предявяват към мъжете е: „Ти не ме разбираш!“  И това наистина е така, защото не сме получили необходимото възпитание и за отношенията между мъжа и жената. Изобщо не са ни учили как да живеем в семейство.

В училище не ме научиха да разбирам женската природа и не си представях какво е жената – някакво странно същество, което ще живее до мен. Оказа се, че тя има свои изисквания, свой характер. Нямах представа колко е различен женският подход към живота от мъжкия. Това е съвсем различен свят, но осъзнавах ли го? Исках ли изобщо да разбера жената? Съобразявах ли се с мнението ѝ?

Заради факта, че младежът не получава знания за вътрешния модел на женското възприятие, начина на мислене, гледната точка към живота, той не е в състояние да се съобразява с жената. Затова когато общуваме, ние се удряме един в друг като кремъци и правим искри. Само след много удари постепенно се заглаждаме и се учим да живеем един до друг. Но не сме в състояние наистина да разберем, да проникнем в чувствата и мислите на другите.

Това е огромен недостатък на нашето образование. Доказателство за това са огромният брой разводи и хората, които изобщо не искат да създават семейство.

По същия начин не са ни учили как да възпитаваме деца, как да се отнасяме към детето. И виждаме колко жестоки могат да бъдат родителите към децата си. Самият аз дълго време не разбирах децата си. Защото не бях подготвен да бъда баща – възпитател, който формира детето, който го въвежда в живота. Такова усещане и разбиране не беше развито в нас.

В продължение на десетки хиляди години се развивахме по волята на случая. Психологията, науката за човека, за човешката природа, за вътрешния му свят, се появи само преди сто години. А преди това хората изобщо не мислеха, че е необходимо да се изучава психологията на човека. Беше достатъчно той просто да живее и да се развива както успее.

Едва днес стигнахме до разбирането, че нямаме изход и трябва да изучаваме човека и обществото, за да знаем как да постигнем стабилност и какво да правим с живота си.

Друго измерение

Това не е някакъв мистичен, извънтелесен живот. „Живот извън тялото“ означава, че нашият възглед към света се формира от другите. Виждаме света с различни очи. Това е единствената причина да не се разбираме един друг и на това трябва да се научим.

Вижте колко е трудно за мъжа да погледне на света през очите на жената. Но всеки от нас живее в семейство и трябва да се разбираме по някакъв начин, иначе ще умрем като динозаври. Затова трябва да разберем психологията на противоположната страна, не просто за да се разбираме с другия, но и да се наслаждаваме на живота. Ние сме устроени по такъв начин, че получаваме целостта на живота, само ако се включваме един в друг, допълвайки се един друг.

До днес се развивахме, задоволявайки егоистичните искания на тялото си, стремейки се да грабнем колкото може повече и да се съобразяваме с интересите на  другите хора колкото може по-малко. Но днешната глобална криза ни кара да се съобразявам с ближните, да вземем предвид тяхната гледна точка, да се опитаме да разберем вътрешния им свят.

Оказва се, че сякаш излизам от себе си и се включвам в другите. И така придобивам възможностите на целия свят, всички съществуващи в него мисли и желания. Ставам равен на цялото човечеството, получавайки възможност да почувствам целия свят.

Днес сме на прага на нова ера – възприемането на съвсем различна реалност. Съзнателно сближавайки се с другите, придобиваме многостранен поглед към живота в безкраен спектър от чувства и представи. И това ни отвежда в съвсем различно измерение. Както казват мъдреците: „И видях обратния свят“.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възпитание на децата, Възприемане на реалността | Add Comment →