Има ли живот след капитализма?

Разговорите за посткапиталистическата епоха се водят от години, но пандемията им придаде актуалност. Има ли нещо добро, което да ни проблясва от времето, когато пазарните отношения ще изгубят властта си?

Преди всичко, нека да признаем, че капитализмът е смъртен, точно както предшествениците му и затова не си струва предварително да се безпокоим за това, което ще дойде да го замени. Не можем да се надяваме, че той просто ще предаде властта на приемника си. Първо, предаването на властта е сложно нещо и второ, къде е този приемник? Какво ни обещава?

Една от ключовите метаморфози, очакващи човечеството зад завоя, ще бъде прекъсването на връзката между работа и лично удовлетворение. С други думи, държавата ще осигурява нуждите на гражданите, независимо от техните усилия. В резултат на това ще се трансформират представите за справедливост и равенство, както и за успех и мотивация. Защото без реални стимули за работа и социална активност, обществото ще изгуби своята жизнеспособност.

Тази тема се обсъжда сериозно от експертите и дискусията обикновено обхваща съпътстващата тенденция – хората ще работят по-малко. Сега говорим за 32 работни часа на седмица, които с течение на времето ще станат 22 часа, т. е. три работни дни.

За израелците това изглежда невъобразимо: според статистиката за последната година, ние работим средно 40,5 часа в седмица, повече от всички в Западния свят. Средният показател в ОИСР е 37 часа, в Холандия – 29.1, в Швеция – 35.9, в САЩ – 38.6.

И все пак ситуацията ще се промени. Индустриалният свят, какъвто го познаваме, потъва морално в миналото и залезът му вече започна. Малко по малко нашите доходи ще бъдат „откъснати“ от работното време и дори от производителността на труда. Да, всичко е принципно ново и изглежда парадоксално на фона на старите декори, но в близко бъдеще ще се промени скалата на приоритетите, а след нея и целият ни живот. Ще открием, че трябва да осигурим на всички граждани на страната нормално, сигурно ниво на доходите, нещо в зоната на средната работна заплата.

Но с какво реално ще бъдат заети, е друг въпрос. И всъщност той е по-важен. За да му отговорим, трябва да осъзнаем предизвикателството, пред което ни поставя историята .

Предизвикателство към обществото

Ние възприемаме егоизма преди всичко като икономически модел, който съответства на съвременните социални отношения. Но отношенията се променят и икономиката се приспособява към тях. В XXI век човекът стана по-егоистичен, по-индивидуалистичен и прекали във всичко: от свръхпроизводство на стоки и услуги до свръхпроизводство на омраза. Всъщност тази задънена улица, подчертана от пандемията, ни води до необходимостта от промяна. Трябва да усмирим експанзивното развитие на егоизма, който не знае мярка в нищо.

Затова следващата формация ще бъде социална, обществено ориентирана. Само абсолютното върховенство на общото благо ще насочи човешката природа и човешкия потенциал в правилната посока. Неслучайно още в средата на миналия век фашизмът се опита да поеме тази свързваща роля, но в извратена форма, в желанието да се смаже и унищожи другите.

Днес вече сме достатъчно пораснали, за да разберем, че „няма други“. Всички сме в една лодка, на една планета, превърната в една глобална система. Разкъсвайки я с дисбаланси, в крайна сметка ще постигнем само общ крах. Трябва да изградим нови отношения, в които единството на интересите ще бъде сигурен залог за благополучието на всички. Само тогава ще бъде възможно правилно да приложим  механизми като универсален базов доход, обществени жилища и здравеопазване, съвместно управление на социалните ресурси.

Казано по-просто, положителните отношения между нас са в основата на новия свят, който чука на вратата.

Този свят е съвсем различен, необичаен и затова трябва да влезем в него внимателно, обмислено, поетапно, със съгласието на различните части от обществото. Необходима е широка дискусия, широко осъзнаване на настоящия период, разбиране на неговите опасности и общата посока на промяната.

Днес милиарди хора нямат представа за същността на случващото се и за истинския смисъл на социално-икономическите промени. В такава ситуация ни очаква взрив. Затова образователната програма е необходима както за хората, така и за правителствата.

Главното е всички да разберем: старото си отива завинаги. Тогава ще приемем и обратната страна на медала: новото изисква адаптация.

Предизвикателство към човека

Когато човек сериозно се замисли за глобалните промени, в него ще се събудят въпроси, забравени от детските години. Какъв е смисълът на моето съществуване? Има ли животът ми по-висша цел от компетентно, комфортно потребление и предаване на щафетата по-нататък? Защо животът е устроен така, че почти целия го пропилявам за нещо, което изтича през пръстите ми? Какъв е балансът ми и какъв трябва да бъде?

Всеки сам трябва да търси тези отговори и затова му е необходима солидна основа, която диктува не какво да мисли, а показва как да мисли, как системно да разбира ситуацията, не ограничена от нашия тесен ъгъл, а издигайки се до общата картина.

В съответствие с тази задача ще се променят образованието, изкуството, дори свободното време. И тогава човекът постепенно ще започне да разбира в какъв свят живее, как светът е стигнал до това състояние, как да формира живота си по-нататък, как да се сближи с другите, как с общи усилия да се изгради здрава среда.

Днес хората от сутрин до вечер са заети с всичко друго, освен с изграждането на взаимоотношения, които да ги направят щастливи. Тук е необходим обрат, връщане към естествената концепция за семейството в широкия смисъл на думата. Защото народът също трябва да бъде семейство. И целият свят също. Трябва да се научим да го правим сега, разбира се, без да  се правим на  ангелчета. С това ще запълним по-голямата част от времето си.

Преди съпругът работеше, а съпругата се занимаваше с домакинската работа. В нашата бурна епоха и двамата работят, и колкото и да печелят, нямат почивка. Самият живот подтиква  хората към безкрайно тичане и те имат все по-малко емоционални сили един за друг или за децата. Но какво може да бъде по-важно?

Пандемията слага край на всичко това. И ако продължаваме да упорстваме, ако се опитваме да продължим така, ще се блъснем в стена или ще паднем в пропаст, което сравнение повече ви харесва. Защото пред нас е промяна на приоритетите. Новият начин няма да се основава на консуматорството, а на вътрешно сближаване, на взаимовръзка.

Ако го осъзнаем сега, използвайки пандемията или дори без нея, ще започнем да оздравяваме икономиката, да намаляваме работното време, да се отказваме от абсолютно ненужните, често вредни бизнеси и производства. Но обществото изобщо не е готово за това. Обществото, в най-добрия случай, само бегло се досеща, че тази спирка е последна. И със страх разчита на продължаване на пътя към нищото.

Прехвърляне

Човекът не е роден за тежък труд, за безкрайно преработване на ресурси в отпадъци от живота. Произвеждане-продаване, заплащане-купуване-изхвърляне, заради тези „идеали“ понякога не виждаме бял ден. Тези отношения ни превръщат в кълбо от нерви, равнодушие, отчуждение, омраза, отчаяние.

Не, ние, разбира се, намираме уединени ъгълчета и приятни занимания. Но когато има нужда от реална взаимопомощ, не на ниво благотворителност, а в социален мащаб, в общочовешки смисъл, всички наши недостатъци веднага се проявяват. Всеки ден да мисля за другите? Защо?

Грижата за другите в съвременното общество е трудна работа. Все още не можем да живеем така, че това да бъде част от нас, естествен порив, удоволствие, както в семейството. Много хора и за близките си не винаги са готови да се грижат.

С една дума, ние сме „каторжници“, роби на природата си. И трябва да се научим да се издигаме над нея. Това обучение ще бъде нашата основна работа, нашит общ принос в полза на новото, развито общество.

В това общество свободата от егоизма ще бъде основната от свободите.  В него равенството и справедливостта ще се изчистят от неолибералното митотворчество. В него статистиката за разводите, болестите, насилието ще пробожда очите до болка. В него нашият БВП няма да се измерва с пазарната стойност на произведените „блага“, а с нивото на човешките отношения, взаимното доверие, увереността в утрешния ден, готовността за полагане на сили в полза на другите, съпричастност, съчувствие. В крайна сметка благото, което произвеждаме ще бъде радостта, която даваме на другите. Доставена с различни средства и по различни начини, но от сърце.

Ето върху какво ще работим. И тази работа няма да бъде стресираща, а разкрепостяваща, освобождаваща от абсурдните идеи за статуса, за размера на банковата сметка, за нещата, които уж ме правят „човек“. Ще се обогатявам по съвсем различен начин, цялото ми богатство ще бъде да съм на разположение на останалите и в това ще намирам удовлетворение, заплащане, безкрайни перспективи за растеж и самоусъвършенстване.

Накратко, това ще бъде различен живот, различно усещане, различен смисъл, различно възприятие. Това ще бъде нашето общо благо, за което всеки ще бъде отговорен и от което всеки ще черпи сили. И когато децата ни израснат в  такава атмосфера, в такъв дух, старият свят ще загуби властта си завинаги и няма да може да ни отклони от пътя.

Ако се замислим, днес не се нуждаем от пари, а от чувство на удовлетворение. Но човек се задоволява с превъзходство над другите, което може да се купи. Това ни доведе до задънена улица – съзнателно и несъзнателно се състезаваме за превъзходство един над друг. Губим живота си за нещо, което винаги е по-малко, отколкото сме искали – това жалко живуркане във вечно неутолимите егоистични желания, което самовлюбено мислим за правилно.

Новият свят ще напълни човека със съвсем различно удоволствие, много по-силно, интензивно и реално, а главното – няма да изтича през пръстите ни. Какво удоволствие? Отдаване.

Сега звучи невероятно, но това, което искам да отдавам, остава с мен. Защото раста, постигам успех, ставам по-добър, вътрешно по-богат, по-щастлив, по-необходим, по-ценен и това вече не може да ми бъде отнето. Това може да бъде надминато само с ново отдаване. Отдавайки, намирам себе си.

Обществото, което ще се научи да живее по тези закони, ще бъде обезпечено с благоденствие и просперитет. Разбира се, икономиката все още ще произвежда всичко необходимо, но основата на нашата индустрия ще бъде единството и отдаването. Единството в най-различни форми, в безкрайно многообразие. И отдаване не под формата на купони, а преди всичко на душевна топлина, която ще е достатъчна за всички. Останалото ще дойде.

[274230]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация:

Следваща публикация: