Когато чуждото мнение ви вбесява, приемете го като шанс. Човекът не е роден, за да търпи.

В средата на ноември светът отбелязва Международния ден на толерантността. В основата му е декларацията на ЮНЕСКО, приета преди четвърт век. „Толерантността не е отстъпка или снизхождение, се казва на сайта на ООН. Тя е уважение и правилно разбиране на богатото разнообразие от култури в нашия свят, нашите форми на самоизразяване и начини за проявяване на човешката индивидуалност. Хората са различни по своята същност и само толерантността може да осигури оцеляването на смесените общности във всеки регион на света“.

Казано е, че не трябва да упрекваш. И защо да упрекваш? Всичко е правилно. Дори ако оставим официалността, принципът за толерантност е изключително важен и придобива ключово значение в глобалния свят. Въпросът е, как може да се постигне тази толерантност? Не да си спомням за нея веднъж годишно, а да живея с нея всеки ден.

Да започнем с нещо просто: както основателно отбелязва ООН, всички хора са различни. Някои са толерантни по природа, други са напълно нетолерантни по природа.  Тоест, едните вътрешно приемат принципа на толерантност и са щастливи да го следват, а другите само се ядосват, защото го възприемат като кърпа в устата, като отказ от право на мнение.

Няма да говорим за въздействието на обкръжението, религиите, идеологиите и медиите, това само влошава ситуацията.

В крайна сметка отбелязваме определен ден, възхваляваме определено качество, за което човечеството като цяло не е готово. То не разбира наистина какво е това и не може творчески да реализира този принцип така, че наистина да ни помага да живеем заедно. Красивите думи остават думи и става все по-трудно да понасяме другите. Денят на толерантността става по-скоро още един символ на нашия провал.

Как да бъдем истински толерантни един към друг?

Преди всичко, ако ги „търпя“, „понасям“, това вече е неправилно. Човек трябва от детството си да се научи не да търпи другите, а да ги приема точно както приема себе си. Плурализмът не трябва да живее в лозунгите, а в сърцата, в духа на обществото. Само тогава от бреме ще се превърне в истинско средство за обединение.

Да, тук несъмнено има нужда от обучение, теоретично и практично. Обучение, благодарение на което противоположното мнение ще спре да ни тежи. Напротив, нека да бъдем различни и всеки да има място в нашето многообразие.

Разбира се, не всичко е толкова просто. Защото човешкият егоизъм расте и пропастта между нас се задълбочава. Съвременното общество е безкрайно далеч от патриархалните отношения, които от векове изглаждат различията до минимум. Затова става все по-трудно да се разбираме, уважаваме, да намираме общ език.

И толкова по-важна става задачата да приемем всички, толкова различни, като част от общата мозайка, като богатство на човечеството, а не като негово проклятие. Ние не можем да използваме конструктивно различията си – е, време е да приемем предизвикателството и да се научим.

Всъщност различието, несъгласието, противоположността са нормални и полезни. Неприемливи са само войнствените изблици на егоизма, които не ни позволяват да свържем различните части в общо цяло. Всичко останало има пълно право на съществуване.

Например, аз изобщо не се дразня, ако някой отхвърля науката кабала или дори ако мрази еврейския народ. Неведнъж съм общувал много добре с антисемити, без нерви и спорове.

Всеки от нас има своя собствена картина на света и всички картини са в развитие. Днес съвпадат по един начин, утре ще съвпаднат по друг начин. Важното е да видите посоката, да се издигнете над сегашния момент и да не се идентифицирате автоматично с целия този „багаж“. Тогава можем да се развиваме правилно, като заедно изграждаме мозайката, отново и отново.

Както раби Шломо от Карлин, който поръчал медена напитка в кръчмата. По това време в заведението влезли войници и се развикали раби Шломо и ученика му да излязат.

– Медът топъл ли е вече? – попитал раби кръчмаря.
Войниците гневно ударили по масата:

„Махай се оттук, иначе…“

– Какво, още ли не е готов? – попитал раби.
Тогава водачът на компанията извадил сабята си от ножницата и я притиснал до гърлото му.

– Само да не стане прекалено горещ.
И войниците си тръгнали.

Какво е демонстрирал раби Шломо? Съвсем не високомерие и надменност, а умение вътрешно да приемеш другите каквито са, да приемеш целия свят като система, която се движи към съвършенство.

Тази способност да се издигнем над различията разбива копия и саби. От нея се нуждаем, разбира се, не на нивото на раби Шломо, а в по-просто, достъпно приложение.

Всички сме части от едно цяло. Самата природа ни е създала различни. И за всеки има място. Защото именно обединението над различията прави всеки един от нас Човек, а всички заедно – единно цяло, едно сърце.

Това трябва да обясняваме на хората от всички възрасти. На това трябва да се научим и това трябва да практикуваме – такова отношение, такъв подход. Същността му е да преодоляваме противоречията в себе си, а не да ги хвърляме в борба с околния свят. И е възможно да го осъществим само ако действаме заедно, системно.

В общата система не може да има победители. Победата за мен не е превъзходство над околните, а издигане над себе си, над моето абсолютно правилно, безкомпромисно мнение, над разделението и омразата към другите. Този подем ми носи огромна радост и удовлетворение, наистина ме издига, носи просперитет в обществото.

И ако се замислим, това е единственото, което ще ни спаси. В противен случай ще се хапем, ще се разкъсваме на парчета, ще изгорим целия свят, за да започнем от нулата нов етап след няколко хиляди години. И тогава нашите потомци, седнали в бункер или пещера край огъня, ще разказват странни легенди за цивилизацията, която е имала всичко и сама се е унищожила…

Времето изтича, необходимо е сега, на практика да се научим на толерантност. Не може да „унищожим“ другите, не може да нарушаваме баланса, не може със сила да налагаме своята истина. Всеки трябва да помни, че противоположния край на скалата е не по-малко важен, защото истината винаги е между нас и целият свят балансира върху тази обща опорна точка.

И така, излиза, че целта ни е една и тя е да ни помирява над всички противоречия. Тя е ключът към истинската толерантност. И най-доброто, което можем да направим, е да я приемем целенасочено, да се влеем в общото течение, в общото движение към тази цел, към свят, в който различията не слагат граници между нас, а ни тласкат към подем и освобождаване от егоизма.

[274045]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Криза, глобализация | Add Comment →