Реплика: Има два фактора, които ни дават мотивация: колко е възможен успехът и колко е важно постигането на целта. Ако човек не вижда шанс за успех, няма да намери сили да свърши работата.

Отговор: Има три вида мотивации: в намерението, в получаването и в изпълнението. Затова човек не просто трябва да вижда бъдещето, а да го вижда ясно, конкретно, да може го анализира, да го раздели на части и отново да ги събере. Той трябва да разбере как ще стигне до това бъдеще.

Мотивацията сама по себе си е просто дума, но когато започнеш да я изразяваш чрез формули, графики, таблици, в планове за нейното постигане, започва сериозната работа.

Въпрос: Тоест,  когато човек гледа в бъдещето, той трябва да вижда полза от определено действие?

Отговор: Задължително, това го мотивира. Ние сме устроени така, че не можем да работим без полза за себе си.

Въпрос: Защо природата е устроена така, че има хора без мотивация? Дори нямат мотивация да живеят. Каква е причината?

Отговор: Това зависи от корена на душата. Тук няма какво да се каже. Има хора, които искат да живеят и други, които поначало не искат. Всичко зависи само от това, доколко човек вижда бъдещето си и себе си в него.

Въпрос: А вие бихте ли могли да вземете човек, който няма мотивация да живее и по някакъв начин да му я дадете?

Отговор: Не мога нищо на никого да дам. Мога само да помогна на човек да развие в себе си мотивация. 

Въпрос: Възможно ли е човек да развие тази способност в себе си?

Отговор: По малко, бавно – да. Невъзможно е да му  кажеш: “Ето, действай”, защото няма сили да работи върху себе си. Но постепенно може да стигне до това. Всичко зависи най-вече от обкръжението, в което се намира.

Въпрос: Понякога мотивацията внезапно изчезва и също толкова внезапно се появява. Това може ли да се управлява?

Отговор: Възможно е с помощта на обкръжението. Това са хора, книги, всичко, от което човек може да черпи сили.

От тв-програмата “Умения за управление”, 28.08.2020

[273449]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман | Add Comment →