Entries in the '' Category

Съгласие без компромиси

Новият американски президент обещава да обедини страната, точно както предшественика му преди четири години. Не, няма да я обедини, дори и да иска. Изборите в наши дни са огледало на разделението и негов инструмент.

Може ли да съществува общество, държава, ако е разделено на две непримирими позиции? Разбира се, че не. В историческа перспектива то няма никакво бъдеще. В древни времена Израел многократно е попадал в тази задънена улица и днес върви по същия курс.

Но Америка е много “по-сочен” и показателен пример за света. Пукнатината, която я разцепи, се превърна в пропаст и политиците няма да могат да прехвърлят мостове през нея. Всичко, което могат да направят, е да играят на противоречия, обслужвайки една от страните. Тези избори, независимо от резултата, предизвикаха зловещо предупреждение: предстои опасност.

Разделението, разцеплението са естествено породени от човешката природа. Но проблемът не е в това. Основният проблем е, че никой не е прав. Ние гледаме на общото от различни гледни точки и всеки вижда само своята. Такава “истина” винаги е опорочена и едностранна.

Така че, въпреки, че републиканците са ми по-близки, не мога да кажа, че демократите съвсем не са прави. Не, прекрасните идеи на левите за свят без граници някога ще се осъществят. Но съвсем не така, както си ги представят сега. Днес тези идеи се проявяват уродливо, като незрял плод, откъснат преди да му е дошло времето. Все още им трябва време, за да узреят, но не можем да ги отречем.

“В действителност, – пише Баал Сулам, – този, който убива и разрушава лоша идея, сякаш разрушава правилна идея, защото в света няма лоши идеи и само незрялата идея се смята за лоша”.

Затова най-важният въпрос, който американските избори поставиха пред света е: как ние, толкова различни, толкова войнствени и безкомпромисни, все пак да живеем заедно на една земя според общ закон?

Докато не го осъзнаем, светът ще продължи да се движи към социално-икономически колапс и голяма Война.

Различното мислене не е порок

Преди всичко трябва да разберем: компромисът вече е невъзможен. Нещата отидоха твърде далеч. А без компромис демокрацията, каквато я познаваме, е невъзможна. Тя първоначално се гради върху факта, че всички отстъпват – някои повече, а други по-малко.

Никой на тази планета не може да живее в идеален за себе си свят. Но дори и да беше възможно, колко нещастни биха били тези наши малки светове! Без гъвкавост и разностранност, без противоположности и спорове, ние бихме изчезнали за броени години.

Самият човек живее чрез контрасти, а обществото – дори повече. Разликите не могат да бъдат премахнати. Именно те ни позволяват да стигнем до цялото, да видим общата картина. И въпреки, че днес разкриват нашата слабост, в тях се крие нашата сила. Трябва само да им намерим правилното приложение.

Какво да бъде? Конструктивно. Разбира се, всеки трябва да има възможност за себеизразяване. Това е очевидно, но не е достатъчно. Необходимо е обществото да бъде вътрешно зряло, за да може умело да оценява различията и да се издига над тях осъзнавайки, че от тях се ражда истината и тя може да бъде само обща, а не частна.

На това трябва да се учим, как заедно от разногласията да стигнем до общата истина. За това писах през август: напрежението расте и няма да има мир, докато не започнем да разбираме, че нашата борба с различно мислещите е предварително загубена. Не трябва да се борим с другите, а за единство над всички различия. В противен случай всички ще загубят.

В кабала този подем над антагонизма се нарича “средна линия”. Нейната същност е помирение в името на обща висша цел. Тя свързва противоположностите, без да ги потиска. И само така можем да изградим нашето бъдеще.

Помирение

Днес, под прикритието на “демокрация” ни се налагат безкрайни кавги, вражда, разделение. Всъщност това не е никаква демокрация, а детски пясъчник, оставен без надзор от възрастните. Представете си в какво ще се превърне, ако децата не са научени на елементарни норми на общуване и взаимодействие. А те не са научени.

Всички трябва отново да погледнем обществото и нашето място в него. Всички трябва да се погрижим неизбежните конфликти да не се превърнат в битки, силните да не си играят със слабите, никой да не остава без помощ. Това е наша обща отговорност. На това трябва да се учим не толкова с разума, колкото със сърцето.

В противен случай за това ще “отговарят” политиците и тези, които стоят зад тях. Резултатите са налице – светът потъва в бездната на противоречията. Ние, обаче, упорито продължаваме да избираме лидери, които се придържат към една, “единствено вярна” линия. Средната линия – зрялото интегрално общество – ни се струва твърде висока летва. “По-добре да опитаме да принудим другите да живеят по нашия начин”. В кръвта на хората е този егоистичен порив да властват над несъгласните или да ги унищожават, поне морално. Детска градина без учителка…

В крайна сметка пукнатините ще разрушат всяка страна, целия свят и няма да оставят от него камък върху камък. Нито Тръмп, нито Байдън, нито някой от днешните управници на света няма да може да участва в строителството на новия свят, на новите отношения. Тези “динозаври” ще доразбият старото и ще слязат от сцената. И сега трябва да разберем какво да искаме от лидерите, които ще дойдат да ги заменят.

Не бива повече да огъваме нашата линия или да търсим невъзможни компромиси. Трябва да издигнем обществото на такова ниво, където над споровете се ражда истината, където различията се проявяват като сюжетни линии за съвместното действие, роли, които “изразяваме”, за да разкрием по-пълно общата картина на единството в средната линия.

Всичко, което ни разделя може да се обърне в добро, ако се научим да изграждаме между нас такъв подход и да се сближаваме въпреки всичко. Тогава, както в края на филма “Пъзел”, ще открием, че отделните, едноцветни части на реалността изведнъж са се съединили в многоцветна палитра, цялостна и неделима. В нея няма унификация, нивелиране, игнориране на различията, подстригване под един знаменател, затъмняване на едни части и изпъкване на други. В нея всичко ще се слива хармонично в единен стремеж към взаимно отдаване.

Да, в такова общество също ще има отстъпки, но вече не принудителни, а доброволни, човешки, радостни. Защото, когато се отказва от нещо, всеки от нас постъпва не според своята истина, а напротив, издига се към общата истина заедно с другите. Това вече е съвсем различно общество и различен живот.

Това е науката за истинското помирение, която трябва да реализираме заедно.

 [273630]