Човешкото тяло започва с капка семе: с една клетка, която се размножава и образува още нови клетки. Всички те реализират  програмата, която е била заложена в първата клетка, с която е започнало всичко.

В капката семе вече съществува цялата информация. Някой ден учените ще се научат да дешифрират тази информация и от една клетка ще могат да видят целия човек, който ще се развие от нея, цялата му съдба и способностите му: дали ще бъде голям учен или музикант.

Всичко това съществува в тази капка семе, но само в потенциал. Ако тези потенциални сили получат материал за работа, ще започнат да изграждат човешкото тяло съгласно програмата, заложена в първата клетка, в която е описан всеки орган и всяка клетка на големия здрав организъм. Трябва само да дадем храна, материал за изграждането му.

Същото е и с нашето желание: във всеки от нас има точка, първа капка, получена от разбиването. Нашето общо тяло се е разбило на много части и ако се обединим в десетка, ще възстановим капката семе, желанието. Освен това, ще привлечем към нас и светлината, възвръщаща към източника.

Трябват ни две неща: желание и светлина. От една страна, имаме нашите десет потенциални сили, а от друга страна идва светлината, възвръщаща към източника, която ще ги съедини отново в една капка семе. Никой от нас не може да бъде капката семе, всеки е само една десета част от това семе, от което ще се развие душата.

Ние привличаме към себе си висшата светлина, която ни съединява и започва да формира от нас все по-голяма и по-голяма духовна структура, което се нарича душа или парцуф.

Затова трябва да се стараем да се обединим и от това единство да се обърнем към Твореца да ни изпрати светлината, възвръщаща към източника, която ще ни развие. Това са двете направления в нашата работа.

Често ни се струва, че Твореца ни дава странични мисли, които ни изхвърлят навън. Но по този начин се разкриват нови нива на егоистичните желания вътре в десетката, които трябва да бъдат добавени като гориво. Благодарение на това десетката ще се укрепи, ще се напълни, ще се изгради.

И все пак, когато получаваме това допълнително гориво, то все още не е преработено правилно и затова се усеща като външни сили на разединение. Ако въпреки това се обединим, то поглъщаме тази сила вътре в нас и за сметка на нея се напълваме и растем. Така отпадъците се превръщат в храна.

От урока по статии на Рабаш, 27.04.2020

[272987]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа | Add Comment →