Ваксина срещу глупост

Потопени във втората вълна на коронавируса, ние вече ясно виждаме, че воюваме не с него, а със себе си. Зад лавината от статистики, която ни връхлита, стои елементарен човешки егоизъм, който не иска да даде властта.

През септември повече от петстотин човека са починали от коронавируса и неговите последици. Превърнахме се в чумна страна въпреки, че целият свят е обхванат от пандемията и прогнозите са мрачни. Средната възраст на жертвите в тежко състояние постепенно намалява. „Противно на твърдението, че са починали от фонови заболявания, ново изследване показва, че без „короната“, те биха живели най-малко половин година по-дълго“, казва професор Ран Блицер, ръководител  на изследователския отдел в здравна каса „Клалит“.

Но трябва да се вземат предвид не само жертвите. Трябва да се вземат предвид живите хора, хванати в менгеме, които се свиват от ден на ден. Всички ние рано или късно трябва сериозно да помислим за това, което се случва и да направим изводи. Това менгеме няма мигновено да се разхлаби от ваксина. Всичко е много по-критично.

Искаме или не, коронавирусът ни принуждава към ужасна, омразна нужда – да се грижим за другите хора, които не ни интересуват. Човек е пряко зависим от другите и тази зависимост се увеличава. Скоро ще видим, че всеки наш изблик на безотговорност, всеки пример за безразсъдно отношение незабавно предизвиква негативна реакция в системата, в която вирусите и други подобни въздействия са носители на сигнали. И системата няма да отстъпи, защото нашето развитие го изисква.

Надявам се, че бързо ще преминем през сегашния етап. Всъщност, той е изпълнен с тежки усложнения, тъй като е трудно да се достигне до човека, потопен в познатата егоцентрична картина на света. Той просто не чува, не забелязва сигналите отвън, докато силата им не стане разрушителна.

Какво не чуваме?

Не чуваме посланията на природата: „Вие не сте по-умни от мен, не сте по-силни от мен. Вие сте моите любими деца, достигнали прага на зрелостта. И затова трябва да ви доведа до съответствие с моите закони“.

Проблемът, който възприемаме като коронавирус, не е на биологично ниво, а на нивото на взаимоотношенията между хората, в най-важната и пренебрегвана сфера на нашия живот. Хората, които сеят омраза, са защитени от закона. У нас проповядването на омраза е неразделна част от „свободата“. Необходимо е само да се покрие с „правилни“ лозунги: политически, идеологически, неолиберални, религиозни.

Не може да бъде по друг начин: в егоистичното общество трябва да се дава отдушник на омразата, за да не избухне под налягането, помитайки всичко по пътя си.

Но този капан вече работи. Негативността тече навсякъде, а ситуацията само се влошава. Време е да преминем към нова социална парадигма, към нови отношения, колкото и да са утопични за нашия подкупен, лъжлив рационализъм.

Вижте: той вече не е рационален. Неговите съвети са неефективни. Следвайки ги, Израел само се потапя все по-дълбоко и по-дълбоко пред цялата планета, обвинявайки за катастрофата политиците, които точно отразяват състоянието на народа.

Колко може да се игнорира очевидното? Колко може да се стъпва върху греблото с надеждата за различен резултат? Колко лекарства може да пие умиращият стар свят? Той умира, защото му е дошло времето. Ние трябва да гледаме напред и да сторим новото, докато все още има време.

„Срещу глупостта са безсилни дори боговете“, тези думи на Фридрих Шилер, уловени от Айзък Азимов, точно характеризират сегашното състояние. Нашите „богове“ са победени и безсилни, те са на смъртно легло, но ние машинално следваме изживените думи. Нека най-накрая да се освободим от тяхната власт. Нека да погледнем напред, а не назад.

В противен случай ни чака агония. Лекарите вече предупредиха, че коронавирусът може да се разпространи във въздуха, а не само в микрокапки и това не е всичко. В един момент ще открием, че дори скафандрите няма да ни спасят от него. Защото всъщност ние страдаме от вируса на раздора между нас, а той не знае граници, прониква през всякакви прегради, като къси вълни, които не могат да бъдат уловени от нашето оборудване. Ние се заразяваме един друг, излъчвайки безразличие и омраза.

Ето защо карантината няма да помогне драстично. Тя само ще ни изцеди до изтощение, ще отслаби хватката на егоизма така, че хората най-накрая да чуят посланието на природата, да приемат повелята на времето. Няма друг начин, не можем да се изчистим от вирусите, ако не изчистим отношенията между нас.

„Обичайте се един друг“, – казва Природата, – и тогава нищо няма да ви навреди. Нищо че мислите, че е невъзможно, – стремете се към това, гребете към него, хванете се за него с всички сили. Аз ще ви помогна“. Така родителите помагат на децата да преодолеят трудностите по пътя на израстването.

Преломен момент

Какво ще правим днес? Ние сами отваряме пътя на вируса, защото не можем да се споразумеем, да мислим един за друг и най-важното, защото с бездушието си излъчваме зараза по вътрешните канали на общочовешката система. Вместо да филтрираме, да блокираме вируса на раздора, ние се откриваме пред него, оказваме се беззащитни пред него.

Защото негативните мисли и чувства са най-високото вирусно ниво, в което се обличат вируси от по-нисък ред. Може да се каже, че това е родоначалникът на всички вируси, базовият порок на системата.

Никой не може да се защити сам от него. Можем да му се противопоставим само с общи усилия, взаимодействие, съвместна готовност в нещо да се издигнем над себе си заради другите. И тогава нашата майка, природата ще ни помогне. Това ще бъде наше зряло отношение към живота и един към друг.

Но ние сме глухи за нейния зов. Светът се разделя и не разбира какво се случва. Лесно е да си представим последствията: в условията на нарастваща криза всеки ще мисли само за себе си. Световната търговия ще се срине, производствените вериги ще се разпаднат, социалните и международни конфликти ще разцъфтят в пищни цветове. Пред нас не е криза, а пропаст!

И виновен за всичко не е вирусът, а раздутото, необуздано човешко его. С него трябва да се борим по целия свят. От него са всичките ни беди. Нека първо да го признаем, да се замислим. Правилната диагноза е единственият път към изцелението.

Глупаво е да се отрече това, което е необичайно, не се вписва веднага в съзнанието. Ако сме стигнали до критична ситуация и не сме в състояние да я разреши, значи  нещо убягва от вниманието ни. С нещо не се съобразяваме.

Не се съобразяваме с природата, която определя законите на развитието. Можем, разбира се, да я чуем на колене, на плещите си. Но това не са нейните методи, а нашите методи. Всъщност, нищо, освен егоизма, не ни пречи да обърнем хода на събитията сега.

 [271668]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация:

Следваща публикация: