Кавги и спорове

Абсолютната истина не е нужно да се доказва. За нея трябва да узреем заедно.

След шест месеца борба с коронавируса, започваме да осъзнаваме удивителния му урок: проблемът не е в него, проблемът е в нас. Изобщо всичко лошо, което ни се случва, се корени в самите нас.

Вече щяхме да сме преодолели епидемията, ако наистина ни беше грижа един за друг. Вече щяхме да сме възстановили икономиката, ако мислехме за страната и хората, а не за бизнеса и портфейлите. Вече щяхме да сме предоставили на всеки истинска работа и реален отдих, ако бяхме заедно.

Но ние сме разделени. Нямаме обща гледна точка, общи насоки, общи ценности, общ копнеж към единство над противоречията. И затова вирусът бавно ни изяжда отвътре – с безразличие, раздор, вражда.

Същото важи и за политическите битки. Но тук чувствата напълно подчиняват разума и ни разделят на непримирими лагери. Кога ще стигне до нас разбирането, че политиката няма да се справи с тази криза? Политиката само отвлича вниманието от същността, от това, което е вътре в нас, между нас.

Пред очите ни обществото е затънало в собствената си морална непълноценност, в криза на доверие, взаимно разбирателство и взаимопомощ. И въпреки че по принцип разбираме това, все още не сме готови да признаем пред себе си: „Да, ние сме виновни. Виновни сме, че не се съпротивляваме на егоизма. Заради това се превръщаме в престъпници – прекрачваме основните граници на съпричастност, социална хармония и здрав разум. Само от мисълта за това, че можем да се разберем с добро, ни се повдига.“

Всички сме отговорни. Всички без изключение. Въпреки че смятам себе си за безгрешен, но нима в толкова егоистично общество има място за ангели? Възможно ли е да не се изцапате, попивайки негативизъм всеки ден!?

И какво да правим с всичко това?

Любовта покрива всички престъпления

„Любовта покрива всички престъпления“, е казал цар Соломон. Казал го е не като крилата фраза. Той също е врял в този котел и отлично е разбирал с какво си има работа. Неговият съвет не е назидателна абстракция. Трябва само да разберете значението на термините.

Като начало какво означава „престъпление“? Нерви? Кавги? Обиди? Ненавист? Презрение? Безразличие? Гордост? Налагането на своята истина по всякакъв начин?

Не точно. Всичко това са симптоми, а истинският проблем е, когато ги виждаме и нищо не правим. Ето това е истинското престъпление – срещу самите нас, срещу нашето бъдеще и бъдещето на нашите деца. Да видиш всичко това в себе си, потапяйки се в разрушителен раздор и да не направиш нищо, означава да бъдеш престъпник

Но защо упоритата ни природа не трябва да бъде разрушена, а „покрита с любов“? И какво означава да покриеш? Първото е повече или по-малко ясно: не можем да унищожим егоизма в себе си. Розовите мечти за прекрасен, политически коректен рай  са само инфантилни фантазии, изсмукани от пръстите на убеждението, искащи да смажат света със сила.

Родени сме с егоистична природа не за да я убием в себе си, а за да израстваме над нея, да израстваме благодарение на нея. Ще станем по-добри, ако разберем кои сме, ако се изправим пред собствения си егоизъм и го намразим, а не един срещу друг. Егоизмът в крайна сметка ни тласка нагоре, над себе си. И тогава, след като най-накрая разберем задачата, ние го „покриваме“ с любов. Покриваме статуята изваяна от нашите грехове с тънка позлата на взаимно отдаване – и всичко се променя. Намерението решава всичко.

Но почакайте, все още няма истинска любов! Вярно, но сега ясно виждаме, че имаме нужда от нея. Само от нея. Без нея сме за никъде. Всичко останало ще бъде нейно производно.

„Колко е хубаво и приятно да седят братята заедно. Това са другарите, когато седят заедно и са неразделни. Отначало изглежда, че воюват помежду си и са готови да се унищожат един друг. Но след това се връщат към братската любов.“ (Книгата  Зоар)

Цар Соломон е знаел за какво говори. Истинското братство се достига от омразата, от противоположното. В крайна сметка ние възприемаме всичко в контраста. Когато има два полюса, тогава възниква общо поле на любов.

Ето защо в нашите спорове никога няма да има победител. Истината никога не може да бъде намерена на един от полюсите. Нашите мъдреци са го знаели и затова техните спорове винаги са били градивни, а нашите винаги разрушителни.

Нека спрем да попиваме отровата на новините. Те ни убиват. И това изобщо не са новини, вече сме минали през това много пъти. В манията на политиката, секторализма, парите и властта няма истина. Там са само амбиции, кавги и пълен колапс на бъдещето.

Егоистите присвояват правото над истината и се карат с истините на другите хора. Мъдреците спорят, за да стигнат до истината заедно. Егоистите се сражават заради правотата си. Мъдреците заемат различни позиции, за да хвърлят светлина върху тъмнината от всички страни и да разпознаят истината.

На всички  е известен спорът между школата на Шамай и Хилел, в който истината всъщност не е на страната  на Хилел, а зад единството, което те са постигнали, докато правилно са работили върху противоречията. Тогава еврейският народ все още е знаел как да прави това. Днес ще се наложи да научим това отново, усвоявайки кабалистичната методика.

В крайна сметка всичко лошо, което ни се случва, е в нас самите. И можем да го поправим, като заедно поддържаме баланса между двата полюса. Тогава нашите грехове се превръщат във въглени в пещта на общата любов и тя носи мир между противоположностите.

Отрицателното носи в себе си отпечатъка на положителното. И ако днес се сблъскваме с нашата природа в нейните различни проявления, трябва да разберем: показвайки егоизъм, ние разкриваме недостиг на любов. Омразата е неузрелият плод на любовта, до който ще достигнем утре. Ако, разбира се, наистина я поискаме.

 

[269143]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Следваща публикация: