Entries in the '' Category

Моите мисли в Тутър, 19.10.2020

С мислите си можем да въздействаме на цялата вселена, на всички светове. Когато мислите ни се свързват помежду си, те достигат до висшата сила и ние чувстваме, че с това задействаме цялата природа безкрайно и безгранично. Ние трябва да стигнем до това. Не можем да се скрием от целта на творението.

Добрите мисли могат да неутрализират вирусите и да успокоят тайфуните. Мисълта е в самата основа на силовото поле. Казано е: „всичко се решава в мислите“. И от мисълта се спуска вече на по-ниски нива, докато не стигне до вирусите, които са носители на информация.

Трябва да поправим отношението си към другите, да искаме да не нараним никого. Това не е лесно, защото когато се разкрива нашата природа виждаме, как подсъзнателно търсим как да навредим на другите. Ние сме като буболечки, които търсят как да се хапят, ритат или дори изядат.

Бъдещият свят е изграден върху взаимното отдаване, в което разкриваме Твореца между нас. Вместо да живеем в полето на омразата, ще живеем в полето на любовта. Тази любов е Твореца между нас. Човечеството ще се издигне до други нива на съществуване. Това е решението на проблемите.

Целият свят трябва да премине през интегралното образование, на всички нива, като се започне от детската градина. Ще видим как природата веднага ще започне да ни помага. Всички болести ще изчезнат, защото хората ще се сближат толкова много, че връзката между тях ще започне да разкрива друго ниво на съществуване, бъдещия свят.

Можете да превърнете егоистичното отношение към другите в добро, когато работите в групи, да привличете добрата сила, скрита в природата и да я накарате да се разкрие. Ние искаме между нас в групата да се прояви тази сила на доброто, на добрите отношения, на единството.

Методиката на науката кабала позволява да се успокоят и да се балансират вирусите. Трябва да балансираме всички сили, които активират вирусите, за да получат съкращение и екран. И тогава всички вируси, които днес предизвикват болести, ще се превърнат в полезни.

Когато се разкриват пукнатини под формата на вируси, могат да бъдат поправени за сметка на силата, която е над тях – мисълта. Вирусите са носители, които предават мисли, информация в различни части на тялото и мозъка. Мислите и желанията действат на високи егоистични нива и се проявяват като опасни вируси.

Ако позволим на его- мислите да властват над нас, ако не постигнем обединение, коронавирусът ще се разпространява все повече. Няма да има никакво лекарство против тази болест, защото коронавирусът е демоснтрация на нашите жестоки отношения. Ние просто ги наричаме вируси.

Променяйки мислите от отрицателни на положителни, ще се спасим от коронавируса и ще спасим света от епидемията и другите проблеми. Ще се приведем в съответствие с природата, за да може всички нейни нива: неживо, растително, животинско и човешко да бъдат в хармония, в добри мисли, допълващи се едно друго.

Ние живеем в света на мислите. Мисълта е действие. Позволявайки на недобрите мисли да излизат от мен, аз причинявам вреда. Целият ни свят, всеки човек трябва да провери какво въздействие излиза от него по посока на другите. От всеки ще се изисква дълбока вътрешна работа и усилия.

Ако позволя на недобрата за другите мисъл да излезе навън и да бъде изказана и чута, аз ѝ давам възможност да се изяви. Докато е вътре в мен, все още мога да я потисна, да ѝ забраня да излезе от мен, т.е. да направя съкращение на моята първична егоистична природа.

 [272587]

Всичко започва с капка семе

Човешкото тяло започва с капка семе: с една клетка, която се размножава и образува още нови клетки. Всички те реализират  програмата, която е била заложена в първата клетка, с която е започнало всичко.

В капката семе вече съществува цялата информация. Някой ден учените ще се научат да дешифрират тази информация и от една клетка ще могат да видят целия човек, който ще се развие от нея, цялата му съдба и способностите му: дали ще бъде голям учен или музикант.

Всичко това съществува в тази капка семе, но само в потенциал. Ако тези потенциални сили получат материал за работа, ще започнат да изграждат човешкото тяло съгласно програмата, заложена в първата клетка, в която е описан всеки орган и всяка клетка на големия здрав организъм. Трябва само да дадем храна, материал за изграждането му.

Същото е и с нашето желание: във всеки от нас има точка, първа капка, получена от разбиването. Нашето общо тяло се е разбило на много части и ако се обединим в десетка, ще възстановим капката семе, желанието. Освен това, ще привлечем към нас и светлината, възвръщаща към източника.

Трябват ни две неща: желание и светлина. От една страна, имаме нашите десет потенциални сили, а от друга страна идва светлината, възвръщаща към източника, която ще ги съедини отново в една капка семе. Никой от нас не може да бъде капката семе, всеки е само една десета част от това семе, от което ще се развие душата.

Ние привличаме към себе си висшата светлина, която ни съединява и започва да формира от нас все по-голяма и по-голяма духовна структура, което се нарича душа или парцуф.

Затова трябва да се стараем да се обединим и от това единство да се обърнем към Твореца да ни изпрати светлината, възвръщаща към източника, която ще ни развие. Това са двете направления в нашата работа.

Често ни се струва, че Твореца ни дава странични мисли, които ни изхвърлят навън. Но по този начин се разкриват нови нива на егоистичните желания вътре в десетката, които трябва да бъдат добавени като гориво. Благодарение на това десетката ще се укрепи, ще се напълни, ще се изгради.

И все пак, когато получаваме това допълнително гориво, то все още не е преработено правилно и затова се усеща като външни сили на разединение. Ако въпреки това се обединим, то поглъщаме тази сила вътре в нас и за сметка на нея се напълваме и растем. Така отпадъците се превръщат в храна.

От урока по статии на Рабаш, 27.04.2020

[272987]

Не вярвам на милиардерите (клип)

83 олигарси написали писмо до властта с молба „значително да се увеличат данъците за такива като нас, милионери и милиардери, които трябва да изиграем решаваща роля в изцелението на нашия сват“.

Но какво стои зад тези редове? Какъв друг прочит можем да направим? Нима това не е игра на благородство?

[268563]

Системният ефект на нашите мисли

Всичко в света се основава на равновесие, на борба и единство на противоположностите. Тази динамика автоматично се регулира на нивото на неживата, растителната и животинската природа. Но човекът е наречен венец на творението, защото е способен да разбере системата и самостоятелно да поддържа баланс в нея.

Преди, докато бяхме „деца на еволюцията“, това не се изискваше от нас. Но сега пораснахме и системата започва да ни „притиска“. Ние все още не го виждаме, но всички нишки се притеглят към нас, цялата мрежа се пренарежда наоколо, затваряйки ни в тесния пашкул на противоречията. Не искайки да ги разрешим, отделяйки се от общата картина, от изискванията на природата, ние изпращаме нашите разрушителни импулси, и всички те в крайна сметка се връщат обратно като бумеранг.

Превключвател

Две фундаментални сили проникват във всичко. След като Големият взрив е разпръснал материята, тя е започнала да се събира в различни форми. Оттогава всичко се балансира между разпадането и съединението, между ентропията и взаимната гравитация, само че на различни нива, с различно качество.

Атомите се привличат и отблъскват. Електрическите заряди също. Хората също. Целият свят е борба на две противоположни сили: разделяне и единство. Но единството не просто, а интегрално, водещо към развитие, към издигане над противоположностите и тяхното хармонично съчетаване в единно цяло.

Задачата за подем е възложена на човека, на нас. Ние можем, а днес и трябва да приведем себе си и целия свят към равновесие. Защото вече не сме деца.

Етапът на израстване винаги е изпълнен с рискове. От една страна, от човека се изисква отговорност за себе си и за другите, но отговорността не може да бъде наложена, тай като в този случай тя ще бъде просто принуда. Подрастващият е изтръгнат от познатия свят и е изправен пред безпощадните факти. По-нататък той трябва да се движи сам като възрастен.

Точно това направи с нас коронавирусът. От медицинска гледна точка сме изправени пред пандемия. Но от системна гледна точка, в контекста на нашето общо вътрешно развитие, става въпрос за превключвател, който завинаги ни откъсва от стария свят на безкрайни борби и ни поставя пред необходимостта да се издигнем до единно цяло.

Няма да се уморя да повтарям: няма връщане назад! Ние все още отхвърляме тази мисъл, все още живеем в миналото, но то вече не съществува. И не става въпрос за вируса или за ваксината, а за нас. Сега ние сме центърът на системата и тя се разпада по наша вина.

Точно какво правим грешно? Честно казано, всичко. Ако погледнем безпристрастно, ще открием признаци на разпад навсякъде. Всички наши критерии за успех се основават на доброто на едни за сметка на други, на потискането, на потъпкването, на раздора. Съвременният човек по природа иска да бъде по-добър от другите поне в нещо. В противен случай това вече не е успех, а поражение, неуспех, фиаско.

Нашите апетити са ненаситни. Нашата благотворителност и филантропия не е нищо повече от прикритие. Половината свят може да умира от глад, човекът до мен може да бедства от несгода, а аз да мина покрай него, защото не ми е до него или защото вече съм дарил, участвал съм някъде, с една дума, сложил съм отметка днес.

Призовавам ли ви да скочите от мястото си и да отидете да спасите хората в неравностойно положение? Не. В сегашното ни състояние няма да можем да им помогнем. Целият ни свят е устроен така, че някои да се възползват за сметка на други. Това е „зашито в операционната система“. Дори ако всички внезапно се просълзим и се притечем на помощ на страдащите, ще стане само по-лошо и ние напълно го разбираме.

Проблемът не е в самите несгоди, а в нашите отношения. В самите нас. И точно това ни показва природата днес: нашият вътрешен разпад излиза извън контрол.

Аз съм това, което мисля за другите

Човекът разпространява около себе си негатив и получава отговор от системата, например коронавирус. Този вирус буквално спря света и сам няма да си отиде. Той ще продължи или ще бъде заменен от друга беда.

Системата сега е фокусирана върху нас, затова нямаме шанс да се освободим, да се откупим от нея с малко кръв. Все едно, ще ни се наложи да пораснем вътрешно, за да отговорим на нейните изисквания. И в най-лошия случай ще бъде на ужасна цена.

Защото природата по своята същност е Абсолют, неизменност. Ако човек стъпи на покрива, тя няма да се смили, да отмени Закона за гравитацията за секунда. И въпреки, че взема предвид нашето развитие и нашият избор, изобщо не се съобразява по начина, по който си представяме. Тя не приема извинения. Тя не съди по това, която сме, а по онова, на което сме способни, по осъзнатото усилие, което отличава човека от животното. И няма да ни позволи да се върнем към миналото.

Говорейки за залеза на стария свят имам предвид края на егоистичните отношения между нас. Може да се опитваме да ги практикуваме и в бъдеще, но в системен смисъл те са приключили. Те сега ни носят само вреда, само разрушение, само болка, с други думи, увеличават дисбаланса с най-тежки последици. И ако днес не научим уроците с готовност за промяна, утре ще ги научим с горчиви сълзи.

В крайна сметка всичко зависи от нашия стремеж към единство, към добра връзка. Когато приемем този призив и започнем да го реализираме, цялата система ще го направи с нас. Но не и преди това. Отлагането само влошава нещата, извиненията са безполезни.

Но това съвсем не означава, че сега трябва да се сприятелявам с някого, да тичам на помощ, да дарявам, да утешавам. Не. Защото аз съм човекът, короната на творението. Аз влияя на системата с моето отношение, с мисълта за другите. А физическото действие е следствие, резултат от вътрешната ми работа.

Сега гледам света, хората около мен и малко от тях харесвам наистина. Някои са ми противни, отвращават ме, някои тайно или откровено мразя. Или да кажем, че не мога да ги понасям. Като цяло тези милиарди не значат нищо за мен, не предизвикват в мен нищо, освен изчисления за полза или вреда. И сега какво?

Сега имам върху какво да работя. Сега мога да хвана в себе си тези мисли, негативизма към другите и да не ги пускам в системата. Разбира се, аз съвсем не съм ангел и не съм станал по-добър, но спирам посланието на изхода. Вече съм готов да не заразявам системата с моя „вирус“.

В кабала това вътрешно действие се нарича „съкращаване“ и е много тежко. Ако прилагам подобни усилия, осъзнавайки моята роля в общата система, това вече е стъпка напред, заявка за зрялост. Защото започвам от мен, а не от другите и започвам от корена, а не от последствията. Вече не съм момче и системата реагира положително на това. Особено, ако не съм сам.

Разбира се, това не е лесно. Не мога просто да започна да се отнасям добре с другите. Нe мога да се убедя, че грешните са прави. Моята природа е по-силна от мен и ще надделее. Но когато осъзная, че не става въпрос за тях, а за мен, получавам помощ от самата система. Моят малък положителен импулс се връща към мен стократно, точно както отрицателният се връща от коронавируса.

Защото системата е свързана с човека. Той се проваля – и тя се проваля. И обратното, когато той се устремява към равновесие, тя се устремява заедно с него на всичките си нива.

И затова най-важна е мисълта, намерението, отношението. Самата мисъл за отдаване вече е действие, а практическото действие просто го завършва при необходимост. И така, преминавайки от негативни мисли към положителни, ние спасяваме всички, целия свят от всяко зло.

Това не е преувеличение, това е системен ефект, резултатите на който ще видим много бързо, ако започнем да действаме вътрешно. Няма нужда да търсим възможности, ресурси, няма нужда от гръмки лозунги и демонстрации. Необходимо е само да разберем общата картина и да намерим в себе си точката на прилагане на усилията.

Изход за никъде

Днес в Израел за втори път излизаме от карантината. Този път „бавно“. Но тъй като все още не сме разбрали нищо, то и този опит в крайна сметка ще се провали. Не можем да влезем в същата река, водата вече е изтекла, времената са се променили. Добрият живот сега е възможен само в стремежа към единство и взаимно отдаване.

„Единство и взаимно отдаване? Какво още?“ – ние сме изправени пред фактите и отказваме да пораснем. В резултат, ударът ни разкъсва на части и вече ясно виждаме: няма народ на Израел, има само кълбо от противоречия, сборище на чужденци, принудени да живеят заедно на парче земя в това странно състояние, което наричаме секторно „статукво“. Знаете ли откъде идва тази дума? От латинското status quo ante bellum – ситуация, която е била преди война и която всъщност е довела до нея.

Да, терминът напълно отговаря на нашата реалност. Погледнете: страната е разкъсана на парчета, радикализмът триумфира, някои не са готови да жертват нищо заради другите. Идеологията, религията, политиката, медиите ни правят врагове и по този начин ни водят на заколение.

Защото нашата сила не е в държавата, която сме построили, а във вътрешното единство, на което сме способни. Без него Израел  е жив труп, точно какъвто е бил преди катастрофите в древните времена. Не нашествениците, а на първо място самите ние тогава проливахме реки от братска кръв за нашата праведна, непогрешима правота. Всички наши партии могат да намерят аналози в онези времена.

Нищо не се е променило! Така и не разбрахме, че без желание за единство никой не е прав и всички ни чака жалка, ужасна участ. Така и не разбрахме, че единството не е общо съгласие с моето единствено правилно мнение, а с общо издигане над себе си, над противоположностите ми. Ако не се издигнем, ще се разбягаме като плъхове от потъващ кораб. Ако ни позволят.

За да си осигурим нормален живот тук, трябва да изградим равновесие, да противопоставим центробежните процеси на центроустремителните. Просто няма друг изход и никога не е имало. Еврейските мозъци няма да ни помогнат, армията няма да ни спаси. Разрухата винаги идва отвътре навън и ако сега не го спрем в себе си, то след това ще стане неизмеримо по-сложно и драматично!

Поправянето винаги започва отвътре. Нищо няма да постигнем с карантини и ваксини, ако не стигнем до корена, ако не спрем негатива, който идва от нас. Това е основната ни задача. Не моля да ми повярвате, моля да проверите.

[272651]

Какви хора ще се ценят? (клип)

Сега все още „посрещаме човека по дрехите“. Но скоро хората ще се променят и ще посрещаме човека по друг начин.

[268846]

Кабала и отношенията между мъжът и жената

Въпрос: Когато мъжът и жената образуват двойка, съдбата им става съвместна или те изначално се намират от двете страни на барикадата?

Отговор: Няма никакви случайности. Вие нищо не избирате, включително и партньора си. Всичко е предначертано. Изборът е само да направите ли крачка напред сами или да чакате да ви тласнат всякакви обстоятелства.

Въпрос: Ако жената има трудни отношения с мъжа, кабала може ли да ѝ помогне? Все пак, тя има ли избор?

Отговор: Ще видите, че нещо може да се промени: или мъжът, или обстоятелствата, или себе си. Но това ще се изясни по-късно.

Въпрос: Оказва се, че изучавайки кабала, жената може да разбере това?

Отговор: Разбира се. Кабалистичните знания променят самата нея. По такъв начин тя чувства, че започва все повече да се приближава или отдалечава от своя партньор. Тогава решението се ражда само.

Въпрос: Това решение се ражда само, защото вече го има ли? Просто се проявава навън?

Отговор: Абсолютно вярно!

Реплика: Да го разбереш, да го приемеш и да живееш – това е и лесно, и трудно.

Отговор: Затова е интересно!

От ТВ програмата «Беседи с Михаел Лайтман, Даша Город, психолог», 14.07.2020

[268554]

Да разшифроваме тенденциите на природата

Въпрос: Днес в основата на всичко е професионалното обучение. А ценностните, духовните и личностни ориентири никъде не се използват на практика. Защо няма обучение за тях?

Отговор: Според мен в наше време влизаме в състояние, когато започваме да усещаме промените в природата. За съжаление човечеството все още не е готово за това.

Досега природата не се променяше, а се променяха нейните отделните параметри в много тесни рамки. А днес започваме да усещаме, че се променя самото отношение на природата към нас, променят се значението и съдържанието на нейните ефекти върху нас.

Затова трябва по-дълбоко да разберем, защо се променя, какво се случва с нея. Сякаш всеки ден попадаме в малко по-различна среда и не знаем какво да правим в нея.

С други думи, природата ежедневно ни влияе по различен начин, не както преди. И това не е просто покачване или снижаване на температурата, налягането, влажността и другите параметри, а промяна на отношението ѝ към нас. Все още не го долавяме. А ако го доловим, не знаем как да реагираме правилно. Не разбираме много какво е полезно и вредно за нас и как изобщо да бъдем в тази свързаност.

Например, имам кръг от приятели и преди винаги съм знаел как да се отнасям към тях, за какво се събираме, какво правим, как работим, с какво се занимаваме в свободното си време. Изведнъж усещам, че отношението им към мен в много направления се променя и не знам как да се отнасям към това.

Аз ги питам, но те не ми отговарят и като че ли продължават да се държат както обикновено, но на мен, колкото и да е странно, тяхното отношение ми се струва различно. Изведнъж се появяват проблеми и аз не зная защо и откъде се вземат. Като че ли не изискват ново отношение към тях, но нещо се натрупва и назрява от само себе си. В такова състояние сме сега с природата.

Усещам, че предишното отношение към самия мен, към обкръжаващото ме общество, към природата вече не е актуално. Трябва да намеря някакъв друг механизъм за влияение върху природата, друг език за общуване с нея.

Трябва да придобием такива способности, че да разберем как да дешифрираме тенденциите на природата , нейното въздействие върху нас. Защото природата е висш разум, висша програма, а не някакви физични закони.

Затова човек с обичайните органи на възприятие, с обичайните навици и способности не може да разшифрова какво иска тя от него.

От ТВ програмата “Умения за управление”, 24.07.2020

 

[272125]

Всичко е заради жените (клип)

Изследвания на учени разкриват, че в основата на всички беди стои жената.

Изследване, направено в Университета Бъркли и Университета Бар-Илан показва, че коренът на всички човешки проблеми са жените.

Попитаните над хиляда респонденти са изяснили, че съпругите, сестрите и дъщерите са виновни за усложняването на живота. Те „правят от мухата слон“!

Мъжете са по-примитивни в разбирането на живота…

[224270]

Да превърнеш живота в игра (клип)

След като животът е игра, как да се научим истински да я играем? Как да се разкрият, да се разпознаят в човека тези скрити качества, скрити възможности, които природата е заложила в него? Какво е това истинска игра без губещи? Може ли играта да стане безкрайна, да не свършва?

[270079]

Защо децата не искат да живеят (клип)

Един от последните трагични случаи, разпространен в масовите медии: във Франция седемгодишно дете съобщило в Туитър, за това, че иска да се самоубие. Той разказал със сълзи на очи: „Аз съм на седем години. От много време едно момче ме пребива. Сега той бие и малкия ми брат. Казах на мама, че искам да отида при Бог и да умра. Не мога повече.“

Виждаме, че сега децата или извършават убийство, или искат да завършат живота си със самоубийство.

Защо в тази ранна възраст у децата възникват такива решения?

[237305]

Остров от боклук (клип)

В Тихия океан е открит шести континент – остров от пластмасови боклуци с размерите на САЩ. Това е голям проблем, защото пластмасата се разгражда за хилядолетие…

Но не мисля, че ще съществуваме хилядолетие на това земно кълбо. Сега го водим твърде бързо към края му. Отнемаме му правото на съществуване…

[248596]

Как да управляваме съвременните роби? (клип)

В своето време античният „топ мениджър“ е дал съвети как да се управляват робите. Той е извел няколко принципа, които както в древността по отношение на роба, така и в наше време по отношение на свободния работник, работят по същия начин.

[243306]

Кое ни вълнува повече – добрите новини или лошите?

Реплика: Известно е, че средствата за масова информация влияят на развитието на личността. Лошите новини – всякакви актове на насилие, военни сблъсъци, стихийни бедствия, устойчиво получават много повече екранно време от репортажите за хора, които се отнасят добре един към друг, помагат си, стремят се да предотвратят жестокост. Зрителят е повече привлечен от това.

Отговор: Разбира се. Ако гледам програма по телевизията, която разказва за ужасите на войната, сблъсъци, конфликти в правителството, между хората, ме вълнува повече, тъй като аз самият мога да стана участник в такива събития и това може да ми навреди.

Добрите предавания, които говорят за това, че хората се събират, разговарят, пеят или работят заедно, помагат в болниците и т.н., с нищо не ме застрашават. Затова се отнасям към тях меко, либерално и дори, може би, някак пренебрежително.

Реплика: Трябва да кажем, че е имало опити да се излъчват само добри новини, но те не са имали никаква популярност.

Отговор: Естествено. Това не безпокои човека. Човек живее от отрицателните известия, от страданията,  от трагедиите. Дори в музиката, в изкуството големите, хубави произведения винаги са трагични. Комедиите леко прескачат и това е. Хората не обичат такива неща.

 

От ТВ програмата «Епохата на посткоронавируса», 30.04.2020

[268454]

Портрет на истинския мъж

Известен психолог посочи десет признака на истинския мъж или на осъществения мъж. Ценя психологията и ми е интересно да сравня съвременните ѝ представи с тези за истинския мъж, както го вижда науката кабала.

Понятието „мъж“ на иврит е тясно свързано с преодоляването. Не случайно тази дума е еднокоренна и не случайно взаимовръзката им като цяло е в съответствие с нашата логика. Нюансите обаче са толкова съществени, че могат да променят психологическия портрет до неузнаваемост. Нека да видим кой може да се счита за истински мъж.

  1. Той разчита само на себе си.
Мъжът, който разчита само на себе си, е наистина нещастен човек. Не и ако води стадото си през прерията, разбира се. Но ако живее в обществото на ХХ век, заобиколен от други хора, който и да е той, трябва да разчита на другите за нещо, за нещо да им се довери, да разчита на тяхната подкрепа и помощ. Да разчиташ само на себе си е сигурен път към морален фалит. Истинският мъж е заобиколен от много истински приятели.

2. Той е самодостатъчен.
Всъщност, само глупакът може да бъде самодостатъчен. Какво се крие зад това понятие? Аз съм си аз и не искам нищо от себе си? Аз съм умен, уверен в себе си? Аз съм идеален? Или не съм идеален, но не се нуждая от усъвършенстване?

Когато човек е абсолютно уверен в себе си и в разбирането си за света, той спира да расте, да се развива. Истинският мъж не е доволен от себе си, изисква повече от себе си.

   3. Той  е независим.
Няма лична независимост. Или каквато и да е друга. Човек зависи от вродените си свойства, от възпитанието, от обкръжението, от обществото като цяло, от състоянието на държавата и света, от природата и нейните закони. Който не е готов да си го признае дори пред себе си, е най-податлив на факторите на влияние и гордо се подчинява на обстоятелствата с глупава усмивка на уста.

Обратно, колкото повече човек расте, толкова по-зависим става от всички. Истинският мъж разбира зависимостта си и точно благодарение на нея намира пътя към свободата.

   4. Той не иска помощ.
Което е доказателство за неговите, да кажем, тесногръдие и неблагоразумие. Човек пренебрегва слабостта си или не може да я оцени правилно и в резултат на това предпочита да не моли за помощ. Въпреки, че искането на помощ не е лошо или срамно. Понякога ти помагаш, понякога помагат на теб. Истинският мъж може да предложи и да приеме помощ.

   5. Той не прави компромиси.
Този подход винаги води до фатални резултати: или го убиват, или той убива. Компромисите са необходими, защото чрез тях стигаме до правилни изводи, до широк поглед, до по-пълна картина. Правилните решения винаги са някъде по средата между непримиримите крайности.

Компромисите изобщо не означават конформизъм или капитулация. Те ни позволяват да намерим общ език, да постигнем своето не на кървава цена, да се учим на взаимно разбиране, на взаимодействие. Цялата природа се състои от положително и отрицателно и живее в компромиси между тях.

Истинският мъж прави компромиси, за да защити това, което му е скъпо.

  6. Той не се сравнява.
Това трябва да го разберем. Ако не се сравнявам с другите, как ще раста? Какъв стимул ще ме подтикне да се издигна над себе си днес? Мога да погледна в моето вчера, но винаги има опасност, че всичко като цяло там ще ми хареса. Имам нужда от завист към другите – добра „бяла“ завист, която ме подтиква към растеж. Истинският мъж не се страхува да се сравнява не в своя полза и правилно да реализира това сравнение.

   7. Той се приема такъв, какъвто е.
Само майката приема детето си такова, каквото е. Самият аз трябва да видя какъв съм и не винаги да го приемам. Защото все още не съм този, който непременно трябва да бъда. Този аз, който е по-добър, по-качествен от мен днес. Ако просто приемам себе си, то спирам, отказвам се от диалектиката на   развитието. Истинският мъж не се примирява с това, което е.

  8. Той не бяга след жени.
Но това не зависи от човека. С това се раждат. Някои живеят спокойно в семейство, без да се нуждаят от още нещо, а други се побъркват без поредица от увлечения. Тук нищо не може да се промени. Нещо повече, това качество, дори и да се проявява в сексуалните отношения, всъщност се отнася до фундаменталните движещи сили и е заложено на ниво „софтуер“. Да, то кара някои да „бягат“, някои води през големи тръни, но в крайна сметка то води до позитив.

  9. Той избягва кризата на средната възраст или я преживява с по-малко загуби.
Ще го кажа така: „средната възраст“ е разтегливо понятие. Гледам живота си и се опитвам да намеря смисъл в него, някакво зърно. За първи път това може да се случи на шест години, но до отговора има още много време. И след това, ако този въпрос изплува, ние „махаме“ от него сурогатния смисъл или го изпращаме в далечна кутия в съзнанието. „Да преминеш кризата на средната възраст с най-малки загуби“, означава вътрешно да се съгласиш, да се примириш и да плуваш по течението, което води до последното пристанище.

Истинският мъж не се успокоява и постоянно е в „криза на средната възраст“, в криза на смисъла, която изисква да си дава сметка за свършеното и какво не е направено. Той осъзнава, че предстоят много, много неща, без които няма да стигне точно до тази „средна възраст“.

   10. Той със сигурност знае, че жената също е човек, само че  по-добър.
Съгласен съм. Жената не се води толкова лесно. Мъжът често скрива очи под „полата“, жената не скрива очи под „панталона“. Мъжът се увлича, губи разсъдък, полудява и в това е неговата слабост. Жената е естествена и в това е силата ѝ. И тъй като говорим за психология: всичко, което прави мъжът, в крайна сметка го прави заради жена.

Разбира се, от гледна точка на природата, никой не е по-добър: нито жените, нито мъжете. Ние сме различни и сме призвани да се свързваме, да съчетаваме нашите първоначални свойства. Как е отделен въпрос. Затова ще кажа просто: истинският мъж се отнася внимателно с жената, виждайки в нея равностоен партньор в израстването и самоусъвършенстването.

  11. Това е лично от мен: мъжът трябва да преодолява себе си. Мъжът вътрешно е готов да види своето несъвършенство, но не заради мазохизъм, а за да стане по-добър. Пътят на мъжа е в постоянно обновяване, постоянно издигане над себе си именно чрез осъзнаване на собствените си недостатъци. Науката кабала обяснява как наистина може да се издигне над себе си.
А ще се отнася до психолозите, не споря с тях. Просто хвърлям малко повече светлина върху качествата, за които те говорят.

[271918]

Ваксина срещу глупост

Потопени във втората вълна на коронавируса, ние вече ясно виждаме, че воюваме не с него, а със себе си. Зад лавината от статистики, която ни връхлита, стои елементарен човешки егоизъм, който не иска да даде властта.

През септември повече от петстотин човека са починали от коронавируса и неговите последици. Превърнахме се в чумна страна въпреки, че целият свят е обхванат от пандемията и прогнозите са мрачни. Средната възраст на жертвите в тежко състояние постепенно намалява. „Противно на твърдението, че са починали от фонови заболявания, ново изследване показва, че без „короната“, те биха живели най-малко половин година по-дълго“, казва професор Ран Блицер, ръководител  на изследователския отдел в здравна каса „Клалит“.

Но трябва да се вземат предвид не само жертвите. Трябва да се вземат предвид живите хора, хванати в менгеме, които се свиват от ден на ден. Всички ние рано или късно трябва сериозно да помислим за това, което се случва и да направим изводи. Това менгеме няма мигновено да се разхлаби от ваксина. Всичко е много по-критично.

Искаме или не, коронавирусът ни принуждава към ужасна, омразна нужда – да се грижим за другите хора, които не ни интересуват. Човек е пряко зависим от другите и тази зависимост се увеличава. Скоро ще видим, че всеки наш изблик на безотговорност, всеки пример за безразсъдно отношение незабавно предизвиква негативна реакция в системата, в която вирусите и други подобни въздействия са носители на сигнали. И системата няма да отстъпи, защото нашето развитие го изисква.

Надявам се, че бързо ще преминем през сегашния етап. Всъщност, той е изпълнен с тежки усложнения, тъй като е трудно да се достигне до човека, потопен в познатата егоцентрична картина на света. Той просто не чува, не забелязва сигналите отвън, докато силата им не стане разрушителна.

Какво не чуваме?

Не чуваме посланията на природата: „Вие не сте по-умни от мен, не сте по-силни от мен. Вие сте моите любими деца, достигнали прага на зрелостта. И затова трябва да ви доведа до съответствие с моите закони“.

Проблемът, който възприемаме като коронавирус, не е на биологично ниво, а на нивото на взаимоотношенията между хората, в най-важната и пренебрегвана сфера на нашия живот. Хората, които сеят омраза, са защитени от закона. У нас проповядването на омраза е неразделна част от „свободата“. Необходимо е само да се покрие с „правилни“ лозунги: политически, идеологически, неолиберални, религиозни.

Не може да бъде по друг начин: в егоистичното общество трябва да се дава отдушник на омразата, за да не избухне под налягането, помитайки всичко по пътя си.

Но този капан вече работи. Негативността тече навсякъде, а ситуацията само се влошава. Време е да преминем към нова социална парадигма, към нови отношения, колкото и да са утопични за нашия подкупен, лъжлив рационализъм.

Вижте: той вече не е рационален. Неговите съвети са неефективни. Следвайки ги, Израел само се потапя все по-дълбоко и по-дълбоко пред цялата планета, обвинявайки за катастрофата политиците, които точно отразяват състоянието на народа.

Колко може да се игнорира очевидното? Колко може да се стъпва върху греблото с надеждата за различен резултат? Колко лекарства може да пие умиращият стар свят? Той умира, защото му е дошло времето. Ние трябва да гледаме напред и да сторим новото, докато все още има време.

„Срещу глупостта са безсилни дори боговете“, тези думи на Фридрих Шилер, уловени от Айзък Азимов, точно характеризират сегашното състояние. Нашите „богове“ са победени и безсилни, те са на смъртно легло, но ние машинално следваме изживените думи. Нека най-накрая да се освободим от тяхната власт. Нека да погледнем напред, а не назад.

В противен случай ни чака агония. Лекарите вече предупредиха, че коронавирусът може да се разпространи във въздуха, а не само в микрокапки и това не е всичко. В един момент ще открием, че дори скафандрите няма да ни спасят от него. Защото всъщност ние страдаме от вируса на раздора между нас, а той не знае граници, прониква през всякакви прегради, като къси вълни, които не могат да бъдат уловени от нашето оборудване. Ние се заразяваме един друг, излъчвайки безразличие и омраза.

Ето защо карантината няма да помогне драстично. Тя само ще ни изцеди до изтощение, ще отслаби хватката на егоизма така, че хората най-накрая да чуят посланието на природата, да приемат повелята на времето. Няма друг начин, не можем да се изчистим от вирусите, ако не изчистим отношенията между нас.

„Обичайте се един друг“, – казва Природата, – и тогава нищо няма да ви навреди. Нищо че мислите, че е невъзможно, – стремете се към това, гребете към него, хванете се за него с всички сили. Аз ще ви помогна“. Така родителите помагат на децата да преодолеят трудностите по пътя на израстването.

Преломен момент

Какво ще правим днес? Ние сами отваряме пътя на вируса, защото не можем да се споразумеем, да мислим един за друг и най-важното, защото с бездушието си излъчваме зараза по вътрешните канали на общочовешката система. Вместо да филтрираме, да блокираме вируса на раздора, ние се откриваме пред него, оказваме се беззащитни пред него.

Защото негативните мисли и чувства са най-високото вирусно ниво, в което се обличат вируси от по-нисък ред. Може да се каже, че това е родоначалникът на всички вируси, базовият порок на системата.

Никой не може да се защити сам от него. Можем да му се противопоставим само с общи усилия, взаимодействие, съвместна готовност в нещо да се издигнем над себе си заради другите. И тогава нашата майка, природата ще ни помогне. Това ще бъде наше зряло отношение към живота и един към друг.

Но ние сме глухи за нейния зов. Светът се разделя и не разбира какво се случва. Лесно е да си представим последствията: в условията на нарастваща криза всеки ще мисли само за себе си. Световната търговия ще се срине, производствените вериги ще се разпаднат, социалните и международни конфликти ще разцъфтят в пищни цветове. Пред нас не е криза, а пропаст!

И виновен за всичко не е вирусът, а раздутото, необуздано човешко его. С него трябва да се борим по целия свят. От него са всичките ни беди. Нека първо да го признаем, да се замислим. Правилната диагноза е единственият път към изцелението.

Глупаво е да се отрече това, което е необичайно, не се вписва веднага в съзнанието. Ако сме стигнали до критична ситуация и не сме в състояние да я разреши, значи  нещо убягва от вниманието ни. С нещо не се съобразяваме.

Не се съобразяваме с природата, която определя законите на развитието. Можем, разбира се, да я чуем на колене, на плещите си. Но това не са нейните методи, а нашите методи. Всъщност, нищо, освен егоизма, не ни пречи да обърнем хода на събитията сега.

 [271668]

Кавги и спорове

Абсолютната истина не е нужно да се доказва. За нея трябва да узреем заедно.

След шест месеца борба с коронавируса, започваме да осъзнаваме удивителния му урок: проблемът не е в него, проблемът е в нас. Изобщо всичко лошо, което ни се случва, се корени в самите нас.

Вече щяхме да сме преодолели епидемията, ако наистина ни беше грижа един за друг. Вече щяхме да сме възстановили икономиката, ако мислехме за страната и хората, а не за бизнеса и портфейлите. Вече щяхме да сме предоставили на всеки истинска работа и реален отдих, ако бяхме заедно.

Но ние сме разделени. Нямаме обща гледна точка, общи насоки, общи ценности, общ копнеж към единство над противоречията. И затова вирусът бавно ни изяжда отвътре – с безразличие, раздор, вражда.

Същото важи и за политическите битки. Но тук чувствата напълно подчиняват разума и ни разделят на непримирими лагери. Кога ще стигне до нас разбирането, че политиката няма да се справи с тази криза? Политиката само отвлича вниманието от същността, от това, което е вътре в нас, между нас.

Пред очите ни обществото е затънало в собствената си морална непълноценност, в криза на доверие, взаимно разбирателство и взаимопомощ. И въпреки че по принцип разбираме това, все още не сме готови да признаем пред себе си: „Да, ние сме виновни. Виновни сме, че не се съпротивляваме на егоизма. Заради това се превръщаме в престъпници – прекрачваме основните граници на съпричастност, социална хармония и здрав разум. Само от мисълта за това, че можем да се разберем с добро, ни се повдига.“

Всички сме отговорни. Всички без изключение. Въпреки че смятам себе си за безгрешен, но нима в толкова егоистично общество има място за ангели? Възможно ли е да не се изцапате, попивайки негативизъм всеки ден!?

И какво да правим с всичко това?

Любовта покрива всички престъпления

„Любовта покрива всички престъпления“, е казал цар Соломон. Казал го е не като крилата фраза. Той също е врял в този котел и отлично е разбирал с какво си има работа. Неговият съвет не е назидателна абстракция. Трябва само да разберете значението на термините.

Като начало какво означава „престъпление“? Нерви? Кавги? Обиди? Ненавист? Презрение? Безразличие? Гордост? Налагането на своята истина по всякакъв начин?

Не точно. Всичко това са симптоми, а истинският проблем е, когато ги виждаме и нищо не правим. Ето това е истинското престъпление – срещу самите нас, срещу нашето бъдеще и бъдещето на нашите деца. Да видиш всичко това в себе си, потапяйки се в разрушителен раздор и да не направиш нищо, означава да бъдеш престъпник

Но защо упоритата ни природа не трябва да бъде разрушена, а „покрита с любов“? И какво означава да покриеш? Първото е повече или по-малко ясно: не можем да унищожим егоизма в себе си. Розовите мечти за прекрасен, политически коректен рай  са само инфантилни фантазии, изсмукани от пръстите на убеждението, искащи да смажат света със сила.

Родени сме с егоистична природа не за да я убием в себе си, а за да израстваме над нея, да израстваме благодарение на нея. Ще станем по-добри, ако разберем кои сме, ако се изправим пред собствения си егоизъм и го намразим, а не един срещу друг. Егоизмът в крайна сметка ни тласка нагоре, над себе си. И тогава, след като най-накрая разберем задачата, ние го „покриваме“ с любов. Покриваме статуята изваяна от нашите грехове с тънка позлата на взаимно отдаване – и всичко се променя. Намерението решава всичко.

Но почакайте, все още няма истинска любов! Вярно, но сега ясно виждаме, че имаме нужда от нея. Само от нея. Без нея сме за никъде. Всичко останало ще бъде нейно производно.

„Колко е хубаво и приятно да седят братята заедно. Това са другарите, когато седят заедно и са неразделни. Отначало изглежда, че воюват помежду си и са готови да се унищожат един друг. Но след това се връщат към братската любов.“ (Книгата  Зоар)

Цар Соломон е знаел за какво говори. Истинското братство се достига от омразата, от противоположното. В крайна сметка ние възприемаме всичко в контраста. Когато има два полюса, тогава възниква общо поле на любов.

Ето защо в нашите спорове никога няма да има победител. Истината никога не може да бъде намерена на един от полюсите. Нашите мъдреци са го знаели и затова техните спорове винаги са били градивни, а нашите винаги разрушителни.

Нека спрем да попиваме отровата на новините. Те ни убиват. И това изобщо не са новини, вече сме минали през това много пъти. В манията на политиката, секторализма, парите и властта няма истина. Там са само амбиции, кавги и пълен колапс на бъдещето.

Егоистите присвояват правото над истината и се карат с истините на другите хора. Мъдреците спорят, за да стигнат до истината заедно. Егоистите се сражават заради правотата си. Мъдреците заемат различни позиции, за да хвърлят светлина върху тъмнината от всички страни и да разпознаят истината.

На всички  е известен спорът между школата на Шамай и Хилел, в който истината всъщност не е на страната  на Хилел, а зад единството, което те са постигнали, докато правилно са работили върху противоречията. Тогава еврейският народ все още е знаел как да прави това. Днес ще се наложи да научим това отново, усвоявайки кабалистичната методика.

В крайна сметка всичко лошо, което ни се случва, е в нас самите. И можем да го поправим, като заедно поддържаме баланса между двата полюса. Тогава нашите грехове се превръщат във въглени в пещта на общата любов и тя носи мир между противоположностите.

Отрицателното носи в себе си отпечатъка на положителното. И ако днес се сблъскваме с нашата природа в нейните различни проявления, трябва да разберем: показвайки егоизъм, ние разкриваме недостиг на любов. Омразата е неузрелият плод на любовта, до който ще достигнем утре. Ако, разбира се, наистина я поискаме.

 

[269143]