Entries in the '' Category

Ейлатски синдром

Може ли нашето общество да се справи със сексуалното насилие? Или сме способни само на патетични протести?

Не искам да трупам думи, затова веднага ще попитам: какво искаме? Разрешаване на проблема или… Въпреки, че е по-дoбре без „или“ – директно и честно.

Сексуалното привличане е една от основите на нашата природа, втората основна потребност след нуждата от храна и вода. И тъй като желанията растат, те трябва да влизат в социални рамки чрез възпитание. В противен случай вроденото естество ще вземе всичко, до което може да достигне.

Правилното овладяване на егото е изкуство. Човекът в нас трябва да надделее над животното – не чрез потискане, не чрез дресиране, не с примитивните методи на камшика и тоягата, а чрез възпитанието във висшия, истински човешки смисъл на думата.

Това е на теория. А какво се случва на практика? На практика ние пренебрегваме самоусъвършенстването на  човека, ограничено до набор от училищни знания и морални нравоучения. На практика на децата, тийнейджърите и възрастните просто се казва какво може и какво не може, как трябва и как не трябва, прекрасно знаейки, че не всички и не винаги ще спазват правилата.

Социални упражнения? Създаване на позитивна среда и обучение на нейната основа? Запознаване с човешката природа  и съзнателна, целенасочена работа с нея? Развиване на умения за взаимодействие? Постоянно съвместно обучение с предизвикателства, решаване на проблеми, анализ на ситуации? Изграждане на здраво, уважително отношение към противоположния пол?

Всичко това е внимателно маркирано с отметки и пуснато. Ние не възпитаваме Човека и в негово отсъствие „на кормилото“ стои жалкият резултат от неолибералното политически коректно зомбиране, податливо на непокътнати природни импулси.

А в действителност е още по-зле: различни видове интереси явно и скрито използват сексуалния контекст, безжалостно играят с този импулс и лепят в съзнанието на подрастващото поколение идоли, които тук и там изискват жертви.

Милиони клипове, анимации, филми, „произведения на изкуството“, реклама, сатира, форми на представяне от всякакъв вид, има много начини да „дръпнете струната“. И те я дърпат отново и отново.

Виновна ли е младежта? Или са виновни родителите, по-старото поколение, държавните агенции с техния формализъм и най-важното –  медиите. Същите медии, които вече участваха в последния протест. Същата телевизия, която прекъсна излъчването за минута. Тези новинарски сайтове, които навсякъде популяризират предизвикателно съдържание. Тези журналисти, които обслужват клиентите си.

Аз не съм моралист, аз съм реалист. Виждам причините и последствията. Пред нас е добре смазаната машина, чиито задачи са противоположни на възпитанието, каквото трябва да бъде. Машина, която смазва поколение след поколение.

Медиите не просто яхват вълната, те ни хвърлят на тези вълни една след друга: „разкрепостеност“, протест, изригване на „култура“, протест. Медиите станаха върховен регулатор. Всички наши преценки, по един или друг начин, се основават на това, което черпим оттам. И ние черпим предубедени, поръчани и платени „истини“, в по-голямата си част имплантирани между думи, редове и кадри – самата атмосфера, в която по неволя се „вари“ цялата страна.

Човекът се ражда от обкръжението. Ако се грижим за обкръжението, младите хора няма да попаднат в капаните на лекомислието, необуздаността, насилието. Всеки ще види около него хора, а не „манекени“, предназначени да задоволят прищевките му. Но ние пренебрегваме толкова очевидната отговорност на обществото и понякога от гнездото на нашето „възпитание“ излизат егоисти, които прекарват целия си живот във всякакви „основни инстинкти“, реализирани за сметка на другите.

Време е медиите да бъдат заклеймени всенародно. Те изобщо не обслужват обществото, те го кроят според своите стандарти. И когато ни се струва, че ни дават глас, това е техният глас, който преминава през нас.

Имаше следния показателен случай: шестгодишно момче от Колорадо беше отстранено от училище, защото тананикал на съучениците си популярната песен „I’m sexy and I know it“ /Секси съм и го знам/. Можел ли е да разбере какво пее? Разбира се, че не. Къде го е чул? По радиото и по телевизията, разбира се, тогава песента гърмеше в топ класациите. Това може да се пее на всеослушание, но не и между стените на училището. Това е готино и модерно, но неморално, такъв е абсурдният характер на съвременното „възпитание“.

Затова, ако наистина искаме да балансираме нашите основи и да помогнем на всички да се издигнат над тях, трябва да стигнем до основите на лицемерната среда, която сме създали. Насилието расте от лъжите, които са между нас, от лицемерието, което старателно култивират средствата за масово безумие и други подобни. Те окончателно се поддадоха на инстинктите си. Те не слушат никого. Те излъчват и помпат. Те сега диктуват обсъждането на поредната „сензация“. За да забравим утре за нея и да преминем към следващата в списъка. Ние вървим в кръга на тематичните новини, написани в редакторската мрежа.

Нека да се освободим от дефектните парадигми. Тук трябва трезв, премерен подход.

Отлично разбираме, че всичко в живота, в известен смисъл, се върти около секса. Той има значение, той е привлекателен, той носи удоволствие и облекчава напрежението. Накратко, той е нужен. Но той изобщо не трябва да провокира изблици на насилие. Как да се измъкнем от безкрайната говорилня?

Жени, на първо място се обръщам към вас. За да пробием тази стена, ни е нужна вашата женска солидарност – мека, мъдра, непоколебима. Необходимо е изискване, обръщане към корена на проблема, към това, което представлява неписаният социален договор.

Обществото се нуждае от нов консенсус, от ново възпитание, благодарение на което у мъжете постепенно ще се формира лично, синовно, внимателно, трепетно  отношение към жените. Толкова трепетно, че дори не затвора, а срама и страха от позор да го накара да се държи в ръце. И тогава той ще израсне вътрешно и ще се научи да има равни отношения.

Защото равенството на половете не означава, че всички са еднакви. Равенството е, когато две противоположности са привлечени една от друга през бездната заради взаимно отдаване, а не за взаимно удовлетворение или взаимно изтезание. Равенство е, когато ценим другия, защото можем да му дарим любов.

Това трябва да предадат жените на мъжете. Самите мъже без подходяща среда няма да узреят. Трябва да ги „принудим“: да свикнат с мисълта, да ги приобщим към вътрешния процес, да ги привлечем към създаването на човешка среда, която е взискателна към всички и в същото време наистина свободна, свободна от егоизъм.

И разбира се, трябва да се изчистим от зловонията на медиите, да изчистим интернет от смрадливите купчини боклук. Може би не веднага, но първо да създадем поне платформа, където лъжата няма да владее топката. Когато започнем да си казваме истината, не за да оскърбим, а за да решим проблема от корена заедно, тогава зад падащото покривало на фалша ще се покаже истината: ние всички сме част от единството. Ние сме родени да обичаме и да бъдем обичани.

Затова си струва да излизате на демонстрации, да призовавате, да убеждавате, да искате, да държите на своето, да не се отказвате и да не отстъпвате. Ако жените поискат, могат да принудят правителството да действа. Жените по принцип са способни на всичко. Но за разлика от мъжете, те могат да започнат промяната съзидателно, а не разрушително, обединявайки, а не разединявайки. Те трябва само да решат заедно, че е дошло време да изчистят обществото от отровата на медиите, от узаконения егоизъм, от вътрешния разврат под тогата на „свободата“ и „културата“.

Въпросът не е дали това е възможно. Въпросът е кога.

И повярвайте, не съм моралист. Аз съм реалист.

 [269817]