Самотата убива

Преди известно време млад мъж от Израел, учител, се  самоубил. Имал е постоянна работа, ученици, добро здраве, приятна външност, но бил самотен.

В прощалния си пост във Фейсбук той е написал: „Лошо е, когато човек е сам. Самотата убива. Минават ден след ден, месец след месец, година след година. А аз винаги съм сам: на обяд, на работа, вечер, през уикенда, на празници, на рождени дни, които никой не помни. Време е да си отида.“

Този млад човек не е изключителен случай. Според статистиката дори преди коронавируса почти половината американци са се чувствали самотни винаги или понякога. 54% са казали, че нямат близки приятели, това са около 200 милиона души само в САЩ.

Но самотата не е само американски феномен. Според проучванията около една трета от британците често се чувстват самотни. Половината британци над 65 годишна възраст прекарват времето си в компанията на телевизор, куче или котка. В Америка и Канада самотните хора обитават 28% от всички домове, а в европейските страни 34% и повече. Но от началото на епидемията от коронавирус проблемът със самотата ескалира още повече.

Защо в най-комуникативната ера в историята на човечеството хората се чувстват самотни, както никога? Това показва, че няма връзка между нас, въпреки че ни се струва, че сме свързани. Изобретяваме все повече устройства за връзка: радио, телевизия, интернет, компютри с безкрайно много различни програми.

Но всичко това не дава напълване на човека. Той може да намери общество за себе си, но то не отговаря на вътрешното му изискване да почувства вътрешна връзка, взаимна зависимост с близки хора, така, че да се интересуваме наистина от живота на другия, вместо да се питаме от учтивост.

Между нас няма сърдечна връзка. Оказва се, че аз не дължа нищо на никого и никой не ми дължи нищо. Нямам нужда от никого и никой няма нужда от мен, тоест не съм свързан истински с никого.

Когато човек се чувства така отвътре, това го откъсва от живота. Защото какво друго има в него? Небе, земя, въздух, къщи, коли, цялата тази суета? Не ме докосва животът на екрана на телевизора или компютъра, не изисква моето участие или помощ. Това означава, че в нашите връзки липсва сърце. И това е причината толкова много хора да страдат от самота и дори да се самоубиват.

Струва ни се, че е добре да не зависиш от никого. Но виждаме, че това не е така. Искаме да бъдем свързани помежду си чрез взаимни ангажименти така, че  някой да е важен за мен и аз да съм важен за някого, а не просто да съм статистическа единица. Искам да бъда личност, за да се интересува някой от мен.

Но никой не ни е научил в училище как да се свързваме един с друг. На работното място също никой не се интересува от самия човек,   важен е работникът. Не сме изградили общество, което да свързва хората с приятелски отношения, с грижа един за друг. Средствата за връзка само се наричат така, но с какво ни свързват? Изгубихме правилната посока на нашите стремежи.

Изчезна дори връзката между родители и деца: родителите отиват рано сутрин на работа и се връщат късно вечер. Щом децата имат възможност да напуснат родителския дом, веднага бягат. А ако останат, е само защото нямат къде да отидат и е по-изгодно да останат при родителите, това е потребителско отношение.

Мама винаги ще нахрани, ще облече, ще приюти. Но аз нямам намерение да създам такова семейство. Не съм и възпитан на  семейни отношения. Израснал съм в семейство, където майката и бащата са били на работа по цял ден и не съм виждал семейство. Семейство е имало някога, когато жената е седяла вкъщи с децата, а мъжът е ходел на работа. Вечер цялото семейство е сядало заедно и са се гледали един друг, защото не е имало телевизор. В семейството е имало много деца, бабата и дядото също са били там.

Но днес няма такова нещо, днес детето се заключва в стаята си с компютъра и живее свой живот. Ние растем равнодушни, лишени от човешко участие и не се нуждаем един от друг. В крайна сметка поне такива, каквито сме сега, нямаме нужда един от друг. От тук идва самотата.

Но човекът страда от самота, иска връзка. Той не иска да поема ангажименти, но човекът е обществено същество и затова не може да живее без общество. Човек трябва да разчита на обществото, да бъде свързан, да се учи от него. И ако не говорят с него, не се интересуват от него, тогава расте не човек, а животно.

Затова не е изненадващо, че точно добрите хора, които са привлечени от обществото, от връзката с хората, от образованието виждат, че такъв живот не струва нищо.

От програмата „Глобални перспективи“, 16.08.2020

 

[269705]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Следваща публикация: