Обсебване

Представете си, че сме семейство. Няма лоши и добри, далечни и близки, важни и неважни. Всички са добри, всички са близки, всички са важни. Не са ангели, не са послушни, а просто роднини. Сродни души. Това изгубено, забравено от мнозина чувство е нашето единствено бъдеще.

Плакати, лозунги, паднали статуи, черни знамена, подстрекателство, нападения над демонстранти, абсолютно лъжливи медии, сеещи разкол. Може да се каже, че ни насъскват един срещу друг, но не, самите ние сме щастливи да се тровим един друг, радваме се дори мислено да разкъсаме на части различно мислещите, радваме се, че мразим. Подхвърля се идеология на човека и той вдига знаме срещу ближните, чувствайки, че най-накрая е намерил себе си в това.

Само че не е той. Това е неговата егоистична природа, която „само“ трябва да смаже, да унизи другите на всяка цена. Подчинявайки ѝ се, изпадаме в праведност, във фанатизъм, в слепи догми и не искаме да видим истината. А истината е, че противоположностите са неразделна част от цялото. Части от единството.

Във всеки от нас живее „здрав“ стремеж да надделее в нещо, да изпъкне, да преуспее, да се почувства, ако не по-добре, то поне по-високо от другите. Затова всички наши победи са пир по време на чума. Всичко в крайна сметка се обръща срещу нас. Защото другите не са фон на живота ми, а неговата същност и смисъл. Само заедно с тях, благодарение на тях ще придобием истинска висота.

Какво ни съсипва

Десни и леви, лагери, сектори… Бием се в битки без победител. Нашите конфликти поначало не се разрешават на нивото на тяхното възникване. Защото в условията на развит егоизъм всичко, което е различно от мен, от моето мнение, става противоположно. Поляризацията ескалира до краен предел, ние все повече се отдалечаваме от точката на равновесие и в един момент вече е невъзможно да поддържаме баланс.

Точно това се случва сега в целия свят. Колкото по-войнствена е идеологията, толкова повече стига до крайности и незабележимо за себе си се превръща в собствената си противоположност. Защото тези, които е смятала за идейни врагове, всъщност са ѝ служели като противовес. Тя е била силна, докато е била част от общото равновесие. А сега, разхлабвайки конструкцията, тя се превръща в огнище на разгоряващ се хаос.

Проблемът не е в различните мнения. Проблемът е в отчуждението и обсебването. Унищожава ни омразата, която покрива очите и сърцата ни.

В семейството също всички са различни, но това не пречи, напротив, обогатява ни вътрешно, прави ни по-силни. В грижата един за друг се издигаме над егоизма, придобиваме спокойствие и увереност. Над всичко, което ни различава и разделя, има „място“, където здраво се държим за ръце и докато се държим, всички предизвикателства само ни закаляват, укрепват нашето единство. Защото сме семейство.

Кръгооборот на идеи

Всъщност всичко се основава на борбата и единството на противоположностите. Тази диалектика лежи в основата на мирозданието. И ако омразата разкъсва света, то е само, за да ни доведе до единственото решение, до издигането над нея.

„При вида на човек, чиито възгледи са диаметрално противоположни на твоите, или на двама абсолютно антагонистични  един на друг човека, не мисли, че е невъзможно да се помирят. Напротив, в това се крие съвършенството на помирението – да се опитаме да въдворим мир между две противоположности.“ (Баал Сулам)

Как да приема несъгласието, чуждото, неправилното мнение, лъжата, която се осмелява да хвърля сянка върху моята истина? Нашият егоизъм не понася отстъпки, не приема компромиси.

И все пак не е нужно да вървим в неговия оглавник. Защото той ни води в бездната.

Има място за всички. Моята истина е чуждата лъжа, като две граници на цялото, като теза и антитеза, които пораждат синтез. Той е истината.

Никога не знаеш какви течения ще възникнат в човечеството, няма значение. Тяхното предназначение е заедно да поддържат системата в равновесие, в правилна взаимовръзка между нас, така че над разногласието да създаваме нашата обща, единна, „семейна“ истина, в която всичко се намира в правилен израз и приложение.

Което означава, че  трябва да се съгласим, че чуждите мнения са допустими и дори необходими. Вярно е, че това също са отстъпки, но ако те са взаимни,  не потискат всички, а напротив, издигат всички към истинския свят.

Като цяло това е просто: това, което ни обединява е по-важно от онова, което ни разделя. Без резерви и изключения. В такъв случай всички различия и разногласия не ни изглеждат излишни, не ни раздалечават по различните страни на барикадите.

„В света няма лоши идеи, а само неузрялата идея се счита за лоша. Всъщност лошата идея е дефект и все още не е годна за храна, но в крайна сметка ще процъфти и ще се развива.“ (Баал Сулам)

Всичко е относително. Няма нищо добро и нищо лошо, има незряло, презряло и това, което е между тях. На която и част от скалата да съм, най-важното е да разбирам механизма на мирозданието. Тогава ще ми стане ясно: когато се откажа от непримиримата борба за моята лична истина, аз не жертвам себе си, а само моя егоизъм. А в замяна получавам истината в съвсем различен мащаб. Ако не съм готов да предоставя място на другите, няма да има място и за мен.

Що се отнася до нашата нестихваща омраза, трябва постоянно да я обръщаме към собствения си егоизъм, към този вредител, който отвътре ни провокира, подстрекава, манипулира и лее реки от кръв заради идеи, които се представят като безпогрешни. Те вече са грешни с това, че ни разделят.

Примирение

Имайки предвид това, ще видим сегашното състояние на света в съвсем различна светлина. Безкрайното разнообразие от разсъждения, възгледи, светогледи ни показват само един път, нагоре към мястото  на нашето обединение. От там, от по-високата степен ще се разрешат нашите противоречия и над тях ще се възцари мирът.

„Всички престъпления ще покрие любовта“  е казал цар Соломон. Казал го е точно заради подема към единство над всички различия. Изострянето или засенчването им са еднакво безсмислени и пагубни. Трябва да ги използваме за работа, за създаване на общество, в което всеки честно, доброволно се грижи за другите.

„Другите“ не означава врагове. Ние сме различни и това е добре. Ние сме в конфликт и това е нормално. Оглеждайки се наоколо, аз виждам хора, с които не съм съгласен в нещо, не съм съгласен с всички. И ние не спорим, не се убеждаваме един друг, не враждуваме за „правилната кауза“.

За всеки има място. Ние сме семейство. Голямо, многообразно, разнолико, точно такова, каквото трябва да бъде, за да процъфтява върху уникалността на всеки и върху способността да се покриват всички раздори с любов. Истинската близост предполага бездна от различия, след чието преодоляване, човек се отдава на другите и в това придобива нов живот.

Следователно, социалните пукнатини само ще се задълбочават. Страстите в света няма да се успокоят, огънят няма да утихне. Войнственото обсебване вече е на свобода и ще изпепели всички, ако не се заемем с работа върху нашите отношения за общото ни семейство. Само в него е бъдещето. Да се борим за него.

[268795]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация: