Може ли нашето общество да се справи със сексуалното насилие? Или сме способни само на патетични протести?

Не искам да трупам думи, затова веднага ще попитам: какво искаме? Разрешаване на проблема или… Въпреки, че е по-дoбре без „или“ – директно и честно.

Сексуалното привличане е една от основите на нашата природа, втората основна потребност след нуждата от храна и вода. И тъй като желанията растат, те трябва да влизат в социални рамки чрез възпитание. В противен случай вроденото естество ще вземе всичко, до което може да достигне.

Правилното овладяване на егото е изкуство. Човекът в нас трябва да надделее над животното – не чрез потискане, не чрез дресиране, не с примитивните методи на камшика и тоягата, а чрез възпитанието във висшия, истински човешки смисъл на думата.

Това е на теория. А какво се случва на практика? На практика ние пренебрегваме самоусъвършенстването на  човека, ограничено до набор от училищни знания и морални нравоучения. На практика на децата, тийнейджърите и възрастните просто се казва какво може и какво не може, как трябва и как не трябва, прекрасно знаейки, че не всички и не винаги ще спазват правилата.

Социални упражнения? Създаване на позитивна среда и обучение на нейната основа? Запознаване с човешката природа  и съзнателна, целенасочена работа с нея? Развиване на умения за взаимодействие? Постоянно съвместно обучение с предизвикателства, решаване на проблеми, анализ на ситуации? Изграждане на здраво, уважително отношение към противоположния пол?

Всичко това е внимателно маркирано с отметки и пуснато. Ние не възпитаваме Човека и в негово отсъствие „на кормилото“ стои жалкият резултат от неолибералното политически коректно зомбиране, податливо на непокътнати природни импулси.

А в действителност е още по-зле: различни видове интереси явно и скрито използват сексуалния контекст, безжалостно играят с този импулс и лепят в съзнанието на подрастващото поколение идоли, които тук и там изискват жертви.

Милиони клипове, анимации, филми, „произведения на изкуството“, реклама, сатира, форми на представяне от всякакъв вид, има много начини да „дръпнете струната“. И те я дърпат отново и отново.

Виновна ли е младежта? Или са виновни родителите, по-старото поколение, държавните агенции с техния формализъм и най-важното –  медиите. Същите медии, които вече участваха в последния протест. Същата телевизия, която прекъсна излъчването за минута. Тези новинарски сайтове, които навсякъде популяризират предизвикателно съдържание. Тези журналисти, които обслужват клиентите си.

Аз не съм моралист, аз съм реалист. Виждам причините и последствията. Пред нас е добре смазаната машина, чиито задачи са противоположни на възпитанието, каквото трябва да бъде. Машина, която смазва поколение след поколение.

Медиите не просто яхват вълната, те ни хвърлят на тези вълни една след друга: „разкрепостеност“, протест, изригване на „култура“, протест. Медиите станаха върховен регулатор. Всички наши преценки, по един или друг начин, се основават на това, което черпим оттам. И ние черпим предубедени, поръчани и платени „истини“, в по-голямата си част имплантирани между думи, редове и кадри – самата атмосфера, в която по неволя се „вари“ цялата страна.

Човекът се ражда от обкръжението. Ако се грижим за обкръжението, младите хора няма да попаднат в капаните на лекомислието, необуздаността, насилието. Всеки ще види около него хора, а не „манекени“, предназначени да задоволят прищевките му. Но ние пренебрегваме толкова очевидната отговорност на обществото и понякога от гнездото на нашето „възпитание“ излизат егоисти, които прекарват целия си живот във всякакви „основни инстинкти“, реализирани за сметка на другите.

Време е медиите да бъдат заклеймени всенародно. Те изобщо не обслужват обществото, те го кроят според своите стандарти. И когато ни се струва, че ни дават глас, това е техният глас, който преминава през нас.

Имаше следния показателен случай: шестгодишно момче от Колорадо беше отстранено от училище, защото тананикал на съучениците си популярната песен “I’m sexy and I know it” /Секси съм и го знам/. Можел ли е да разбере какво пее? Разбира се, че не. Къде го е чул? По радиото и по телевизията, разбира се, тогава песента гърмеше в топ класациите. Това може да се пее на всеослушание, но не и между стените на училището. Това е готино и модерно, но неморално, такъв е абсурдният характер на съвременното „възпитание“.

Затова, ако наистина искаме да балансираме нашите основи и да помогнем на всички да се издигнат над тях, трябва да стигнем до основите на лицемерната среда, която сме създали. Насилието расте от лъжите, които са между нас, от лицемерието, което старателно култивират средствата за масово безумие и други подобни. Те окончателно се поддадоха на инстинктите си. Те не слушат никого. Те излъчват и помпат. Те сега диктуват обсъждането на поредната „сензация“. За да забравим утре за нея и да преминем към следващата в списъка. Ние вървим в кръга на тематичните новини, написани в редакторската мрежа.

Нека да се освободим от дефектните парадигми. Тук трябва трезв, премерен подход.

Отлично разбираме, че всичко в живота, в известен смисъл, се върти около секса. Той има значение, той е привлекателен, той носи удоволствие и облекчава напрежението. Накратко, той е нужен. Но той изобщо не трябва да провокира изблици на насилие. Как да се измъкнем от безкрайната говорилня?

Жени, на първо място се обръщам към вас. За да пробием тази стена, ни е нужна вашата женска солидарност – мека, мъдра, непоколебима. Необходимо е изискване, обръщане към корена на проблема, към това, което представлява неписаният социален договор.

Обществото се нуждае от нов консенсус, от ново възпитание, благодарение на което у мъжете постепенно ще се формира лично, синовно, внимателно, трепетно  отношение към жените. Толкова трепетно, че дори не затвора, а срама и страха от позор да го накара да се държи в ръце. И тогава той ще израсне вътрешно и ще се научи да има равни отношения.

Защото равенството на половете не означава, че всички са еднакви. Равенството е, когато две противоположности са привлечени една от друга през бездната заради взаимно отдаване, а не за взаимно удовлетворение или взаимно изтезание. Равенство е, когато ценим другия, защото можем да му дарим любов.

Това трябва да предадат жените на мъжете. Самите мъже без подходяща среда няма да узреят. Трябва да ги „принудим“: да свикнат с мисълта, да ги приобщим към вътрешния процес, да ги привлечем към създаването на човешка среда, която е взискателна към всички и в същото време наистина свободна, свободна от егоизъм.

И разбира се, трябва да се изчистим от зловонията на медиите, да изчистим интернет от смрадливите купчини боклук. Може би не веднага, но първо да създадем поне платформа, където лъжата няма да владее топката. Когато започнем да си казваме истината, не за да оскърбим, а за да решим проблема от корена заедно, тогава зад падащото покривало на фалша ще се покаже истината: ние всички сме част от единството. Ние сме родени да обичаме и да бъдем обичани.

Затова си струва да излизате на демонстрации, да призовавате, да убеждавате, да искате, да държите на своето, да не се отказвате и да не отстъпвате. Ако жените поискат, могат да принудят правителството да действа. Жените по принцип са способни на всичко. Но за разлика от мъжете, те могат да започнат промяната съзидателно, а не разрушително, обединявайки, а не разединявайки. Те трябва само да решат заедно, че е дошло време да изчистят обществото от отровата на медиите, от узаконения егоизъм, от вътрешния разврат под тогата на „свободата“ и „културата“.

Въпросът не е дали това е възможно. Въпросът е кога.

И повярвайте, не съм моралист. Аз съм реалист.

 [269817]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възпитание на децата, Криза, глобализация, Мъжът и жената - No Comments→

Преди известно време млад мъж от Израел, учител, се  самоубил. Имал е постоянна работа, ученици, добро здраве, приятна външност, но бил самотен.

В прощалния си пост във Фейсбук той е написал: „Лошо е, когато човек е сам. Самотата убива. Минават ден след ден, месец след месец, година след година. А аз винаги съм сам: на обяд, на работа, вечер, през уикенда, на празници, на рождени дни, които никой не помни. Време е да си отида.“

Този млад човек не е изключителен случай. Според статистиката дори преди коронавируса почти половината американци са се чувствали самотни винаги или понякога. 54% са казали, че нямат близки приятели, това са около 200 милиона души само в САЩ.

Но самотата не е само американски феномен. Според проучванията около една трета от британците често се чувстват самотни. Половината британци над 65 годишна възраст прекарват времето си в компанията на телевизор, куче или котка. В Америка и Канада самотните хора обитават 28% от всички домове, а в европейските страни 34% и повече. Но от началото на епидемията от коронавирус проблемът със самотата ескалира още повече.

Защо в най-комуникативната ера в историята на човечеството хората се чувстват самотни, както никога? Това показва, че няма връзка между нас, въпреки че ни се струва, че сме свързани. Изобретяваме все повече устройства за връзка: радио, телевизия, интернет, компютри с безкрайно много различни програми.

Но всичко това не дава напълване на човека. Той може да намери общество за себе си, но то не отговаря на вътрешното му изискване да почувства вътрешна връзка, взаимна зависимост с близки хора, така, че да се интересуваме наистина от живота на другия, вместо да се питаме от учтивост.

Между нас няма сърдечна връзка. Оказва се, че аз не дължа нищо на никого и никой не ми дължи нищо. Нямам нужда от никого и никой няма нужда от мен, тоест не съм свързан истински с никого.

Когато човек се чувства така отвътре, това го откъсва от живота. Защото какво друго има в него? Небе, земя, въздух, къщи, коли, цялата тази суета? Не ме докосва животът на екрана на телевизора или компютъра, не изисква моето участие или помощ. Това означава, че в нашите връзки липсва сърце. И това е причината толкова много хора да страдат от самота и дори да се самоубиват.

Струва ни се, че е добре да не зависиш от никого. Но виждаме, че това не е така. Искаме да бъдем свързани помежду си чрез взаимни ангажименти така, че  някой да е важен за мен и аз да съм важен за някого, а не просто да съм статистическа единица. Искам да бъда личност, за да се интересува някой от мен.

Но никой не ни е научил в училище как да се свързваме един с друг. На работното място също никой не се интересува от самия човек,   важен е работникът. Не сме изградили общество, което да свързва хората с приятелски отношения, с грижа един за друг. Средствата за връзка само се наричат така, но с какво ни свързват? Изгубихме правилната посока на нашите стремежи.

Изчезна дори връзката между родители и деца: родителите отиват рано сутрин на работа и се връщат късно вечер. Щом децата имат възможност да напуснат родителския дом, веднага бягат. А ако останат, е само защото нямат къде да отидат и е по-изгодно да останат при родителите, това е потребителско отношение.

Мама винаги ще нахрани, ще облече, ще приюти. Но аз нямам намерение да създам такова семейство. Не съм и възпитан на  семейни отношения. Израснал съм в семейство, където майката и бащата са били на работа по цял ден и не съм виждал семейство. Семейство е имало някога, когато жената е седяла вкъщи с децата, а мъжът е ходел на работа. Вечер цялото семейство е сядало заедно и са се гледали един друг, защото не е имало телевизор. В семейството е имало много деца, бабата и дядото също са били там.

Но днес няма такова нещо, днес детето се заключва в стаята си с компютъра и живее свой живот. Ние растем равнодушни, лишени от човешко участие и не се нуждаем един от друг. В крайна сметка поне такива, каквито сме сега, нямаме нужда един от друг. От тук идва самотата.

Но човекът страда от самота, иска връзка. Той не иска да поема ангажименти, но човекът е обществено същество и затова не може да живее без общество. Човек трябва да разчита на обществото, да бъде свързан, да се учи от него. И ако не говорят с него, не се интересуват от него, тогава расте не човек, а животно.

Затова не е изненадващо, че точно добрите хора, които са привлечени от обществото, от връзката с хората, от образованието виждат, че такъв живот не струва нищо.

От програмата “Глобални перспективи”, 16.08.2020

[269705]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възпитание на децата, Мъжът и жената - No Comments→

Въпрос: Ние говорим за много проблеми, за бедствия, за възможност за още по-големи нещастия, които могат да се стоварят върху света. Какво добро и оптимистично може да кажете на хората, които следят какво правите, слушат какво говорите, четат какво пишете?

Отговор:  Бих посъветвал всички хора да обърнат внимание на това, което природата прави с нас.                      Природата е живо същество, което ражда и включва всички нас. Тя е по-високо от нас ниво, така че в нас няма нищо, което да не произлиза от природата. Трябва да обърнем внимание, точно какво изисква от нас.

Да не се отнасяме към нея с презрение, като към нещо неживо или най-много растително и животинско, а като към по-висше същество, осъзнавайки, че тя действа разумно, избирателно, съзнателно, селективно така, че да ни доведе до следващото ниво.

Природата ни е развила от нищото, от нулата, довела ни е до сегашното положение и ни води напред. Да не мислим, че вече сме завършили нашата еволюция. Трябва да стигнем до нейното най-последно състояние – до пълно взаимодействие помежду ни и със самата природа. И тази крачка трябва да направим сега.

Можем да направим тази крачка или под въздействието на грубата сила на природата или разумно, съзнателно. Мисля, че вече стигнахме до това. Сега всичко зависи от това, как ще обясним тази възможност на всички хора и ще ги увлечем след себе си.

Въпрос: Значи човечеството не само има шанс, но вие вярвате, че то ще се възползва от този шанс и ще съумее да намери правилните решения, правилните действия?

Отговор: Разбира се.

От ТВ програмата Беседи. Леонид Макарон и д-р Михаел Лайтман за маждународното положение, 18.06.2020

[268233]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос:  Защо е важно да спасим  живота на всеки човек? Може би, вирусът е изпратен специално от природата, за да намали населението на Земята до един милиард? Тогава  планетата ще се изчисти и ще има достатъчно ресурси за всички.

 А това, че спасяваме хората  е действие срещу природата. Може би  трябва да се вслушаме в нея и да плуваме по течението?

 Отговор: Не. Факт е, че нашата планета може да изхрани два до три пъти повече от сегашния брой хора. Това не е проблем.

Проблемът е в организацията на човечеството. Сега то взаимодейства неправилно и затова  голяма част от населението страда.

Всичко зависи само от организацията. А тя не зависи от броя на хората, а от съгласието помежду им.

[268148]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Здраве, Криза, глобализация - No Comments→

Опозиционните партии и течения искат да унищожат противниците си, но не разбират, че не могат да съществуват един без друг. Не е необходимо да се унищожава опонента, а правилно да се свързват така, че взаимните отстъпки да създадат място за трета, обща за двете сили, за Твореца.

С готовността си да направя място за другия, принуждавам Твореца да се разкрие.

Само в такава форма може да се стигне до плурализъм. Това не са просто красиви думи. Те трябва да идват от разбирането, че така е устроена природата и не можем да оцелеем по друг начин. Всеки е длъжен не по неволя, а от осъзнаване, че по този начин е изграден светът, да  даде място на други противоположни течения, уважавайки чуждото мнение.

Никога няма да успеем да унищожим противоположната гледна точка, защото унищожавайки противника, унищожаваме себе си с бумеранг. Трябва да се грижа противникът да съществува, защото в тази форма той ми помага да разкрия мнението си.

Цялата природата съществува върху противоположностите на плюса и минуса, създавайки живот във всякакви форми. Затова трябва да бъда готов да призная всички, от най-левите до най-десните, от противниците до съюзниците, защото те са следствие от развитието на човешкото общество. Нужно е само да знам как от всички тези форми да изградя правилна мозайка, за да видя истинското човечество е нея.

В този вид то идва от страна на природата, създаваща в нас всякакви свойства, от които можем да познаем творението и да разберем, как да съществуваме добре и щастливо. Иначе непрекъснато ще се бием като малки деца. Ние не живеем, а сме заети само с това, по какъв начин да си навредим един на друг.

Аз нямам право да мисля как да унищожа някакво течение, защото не съм Творец. Такова желание е признак за непоправеност, за несъгласие с програмата на Твореца.

Има място за всички, при условие, че не се унищожаваме. Това означава, че дори ангелът на смъртта се превръща в свят ангел. Той не спира да бъде ангел на смъртта, но с негова помощ светият ангел се издига и двамата съществуват един срещу друг.

Ако едно течение унищожава друго, тогава самото то няма основа за съществуване. Затова то трябва да се погрижи да има противници. Едното не може без другото.

Светът е основан на баланса между доброто и злото, и добрите хора съществуват, само защото има лоши. Не може да бъде по друг начин. Те съществуват, за да създадат място за разкриване на Твореца, източника и на двете.

Ако се спуснем от човешкото ниво на биологичното ще видим, че в нашето тяло има много системи, чието предназначение е да убиват клетки и да изчистват тялото, защото без това то не може да съществува. Животът е преплитане на доброто и злото. Организмът е динамична система, която поддържа баланс през цялото време и това се нарича живот. Когато балансът е нарушен, тялото умира.

***

Всяко явление в света съществува, за да поддържа своята противоположност. Първоначално не може да съществува само едната страна, но едната може да бъде по-забележима. Всички системи вече съществуват и за всичко има място, само че някои могат да се разкрият повече, а други по-малко съгласно нашата природа. Задачата ни е да балансираме всички тези системи и тяхното  окончателно равновесие ще означава край на поправянето.

В края на поправянето се разкрива цялото зло и цялото добро и ще видим, че това, което ни се е струвало зло, всъщност е било добро. И тогава стигаме до съвършенство.

***

Коронавирусът и другите проблеми, които ни очакват, ще доведат до такава експлозия на омраза, че човечеството ще започне да се самоунищожава. Затова трябва да предадем на хората, че в нашето общество, в обкръжението, в системата Адам Ришон, в която съществуваме, няма нищо излишно, което може да бъде унищожено и премахнато от света. Необходимо е само да организираме правилната взаимна връзка между всички противоположни части.

В резултат на това всеки става по-мъдър. Той разбира отсрещното противоположно мнение и осъзнава, че без него е невъзможно, защото едното подкрепя другото.

Представете си, че всички държави, които съществуват, изведнъж разберат, че се нуждаят една от друга: всички се нуждаят от Русия, Америка, Китай, Япония, Европа, Африка. Колко ще се промени светът тогава, ще се спестят много средства, пари, разходи за въоръжение и армия.

Скоро ще се убедим, че без да изпълняваме този принцип светът просто пропада в бездна. Ще откриваме все по-голяма зависимост един от друг, но няма да можем да се обединим.

**

Ние трябва да разберем, че за всяко явление има място в света. Всички противоположни движения и сили се нуждаят едни от други и е нужно добре да се отнасят помежду си, защото към това ни задължава висшата природа.

Затова не трябва да унищожаваме противника, а да съществуваме заедно един срещу друг. Но само в правилното противопоставяне ни се разкрива възможността да съществуваме на по-висше ниво. Всъщност затова се разкриват противоположните сили, за да ни задължат да се издигнем на следващото ниво.

И там отново ще се разкрият противоположните сили, които при правилно отношение към тях ще ни издигнат на още по-високо стъпало, към тяхната причина. И така ще се издигаме, докато не открием, че причината за всичко е Твореца, у когото доброто и злото взаимно се поддържат и няма добро без зло и зло без добро. И като цяло злото изчезва и всичко се слива в Твореца.

Ние имаме различни мнения и не променяме мнението си с чуждото като двама, седящи в една кола и спорещи по кой път да тръгнат. Така няма да намерим решение. Единственият начин е чрез взаимни отстъпки да разкрием Твореца, който ще ни покаже бъдещата посока. И тя не е тази, за която единият или другият от нас е настоявал, а обобщаващата нашите мнения.

Защото Творецът се нарича обобщение. И Той ще ни поведе в своята посока, където всички наши противоположности се обединяват в едно цяло, където няма противопоставяне, а всички са равни и живеят в любов и единство.

От сутрешния урок, 03.08.2020

[268765]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа, Израел днес, Криза, глобализация - No Comments→

Представете си, че сме семейство. Няма лоши и добри, далечни и близки, важни и неважни. Всички са добри, всички са близки, всички са важни. Не са ангели, не са послушни, а просто роднини. Сродни души. Това изгубено, забравено от мнозина чувство е нашето единствено бъдеще.

Плакати, лозунги, паднали статуи, черни знамена, подстрекателство, нападения над демонстранти, абсолютно лъжливи медии, сеещи разкол. Може да се каже, че ни насъскват един срещу друг, но не, самите ние сме щастливи да се тровим един друг, радваме се дори мислено да разкъсаме на части различно мислещите, радваме се, че мразим. Подхвърля се идеология на човека и той вдига знаме срещу ближните, чувствайки, че най-накрая е намерил себе си в това.

Само че не е той. Това е неговата егоистична природа, която „само“ трябва да смаже, да унизи другите на всяка цена. Подчинявайки ѝ се, изпадаме в праведност, във фанатизъм, в слепи догми и не искаме да видим истината. А истината е, че противоположностите са неразделна част от цялото. Части от единството.

Във всеки от нас живее „здрав“ стремеж да надделее в нещо, да изпъкне, да преуспее, да се почувства, ако не по-добре, то поне по-високо от другите. Затова всички наши победи са пир по време на чума. Всичко в крайна сметка се обръща срещу нас. Защото другите не са фон на живота ми, а неговата същност и смисъл. Само заедно с тях, благодарение на тях ще придобием истинска висота.

Какво ни съсипва

Десни и леви, лагери, сектори… Бием се в битки без победител. Нашите конфликти поначало не се разрешават на нивото на тяхното възникване. Защото в условията на развит егоизъм всичко, което е различно от мен, от моето мнение, става противоположно. Поляризацията ескалира до краен предел, ние все повече се отдалечаваме от точката на равновесие и в един момент вече е невъзможно да поддържаме баланс.

Точно това се случва сега в целия свят. Колкото по-войнствена е идеологията, толкова повече стига до крайности и незабележимо за себе си се превръща в собствената си противоположност. Защото тези, които е смятала за идейни врагове, всъщност са ѝ служели като противовес. Тя е била силна, докато е била част от общото равновесие. А сега, разхлабвайки конструкцията, тя се превръща в огнище на разгоряващ се хаос.

Проблемът не е в различните мнения. Проблемът е в отчуждението и обсебването. Унищожава ни омразата, която покрива очите и сърцата ни.

В семейството също всички са различни, но това не пречи, напротив, обогатява ни вътрешно, прави ни по-силни. В грижата един за друг се издигаме над егоизма, придобиваме спокойствие и увереност. Над всичко, което ни различава и разделя, има „място“, където здраво се държим за ръце и докато се държим, всички предизвикателства само ни закаляват, укрепват нашето единство. Защото сме семейство.

Кръгооборот на идеи

Всъщност всичко се основава на борбата и единството на противоположностите. Тази диалектика лежи в основата на мирозданието. И ако омразата разкъсва света, то е само, за да ни доведе до единственото решение, до издигането над нея.

„При вида на човек, чиито възгледи са диаметрално противоположни на твоите, или на двама абсолютно антагонистични  един на друг човека, не мисли, че е невъзможно да се помирят. Напротив, в това се крие съвършенството на помирението – да се опитаме да въдворим мир между две противоположности.“ (Баал Сулам)

Как да приема несъгласието, чуждото, неправилното мнение, лъжата, която се осмелява да хвърля сянка върху моята истина? Нашият егоизъм не понася отстъпки, не приема компромиси.

И все пак не е нужно да вървим в неговия оглавник. Защото той ни води в бездната.

Има място за всички. Моята истина е чуждата лъжа, като две граници на цялото, като теза и антитеза, които пораждат синтез. Той е истината.

Никога не знаеш какви течения ще възникнат в човечеството, няма значение. Тяхното предназначение е заедно да поддържат системата в равновесие, в правилна взаимовръзка между нас, така че над разногласието да създаваме нашата обща, единна, „семейна“ истина, в която всичко се намира в правилен израз и приложение.

Което означава, че  трябва да се съгласим, че чуждите мнения са допустими и дори необходими. Вярно е, че това също са отстъпки, но ако те са взаимни,  не потискат всички, а напротив, издигат всички към истинския свят.

Като цяло това е просто: това, което ни обединява е по-важно от онова, което ни разделя. Без резерви и изключения. В такъв случай всички различия и разногласия не ни изглеждат излишни, не ни раздалечават по различните страни на барикадите.

„В света няма лоши идеи, а само неузрялата идея се счита за лоша. Всъщност лошата идея е дефект и все още не е годна за храна, но в крайна сметка ще процъфти и ще се развива.“ (Баал Сулам)

Всичко е относително. Няма нищо добро и нищо лошо, има незряло, презряло и това, което е между тях. На която и част от скалата да съм, най-важното е да разбирам механизма на мирозданието. Тогава ще ми стане ясно: когато се откажа от непримиримата борба за моята лична истина, аз не жертвам себе си, а само моя егоизъм. А в замяна получавам истината в съвсем различен мащаб. Ако не съм готов да предоставя място на другите, няма да има място и за мен.

Що се отнася до нашата нестихваща омраза, трябва постоянно да я обръщаме към собствения си егоизъм, към този вредител, който отвътре ни провокира, подстрекава, манипулира и лее реки от кръв заради идеи, които се представят като безпогрешни. Те вече са грешни с това, че ни разделят.

Примирение

Имайки предвид това, ще видим сегашното състояние на света в съвсем различна светлина. Безкрайното разнообразие от разсъждения, възгледи, светогледи ни показват само един път, нагоре към мястото  на нашето обединение. От там, от по-високата степен ще се разрешат нашите противоречия и над тях ще се възцари мирът.

„Всички престъпления ще покрие любовта“  е казал цар Соломон. Казал го е точно заради подема към единство над всички различия. Изострянето или засенчването им са еднакво безсмислени и пагубни. Трябва да ги използваме за работа, за създаване на общество, в което всеки честно, доброволно се грижи за другите.

“Другите” не означава врагове. Ние сме различни и това е добре. Ние сме в конфликт и това е нормално. Оглеждайки се наоколо, аз виждам хора, с които не съм съгласен в нещо, не съм съгласен с всички. И ние не спорим, не се убеждаваме един друг, не враждуваме за „правилната кауза“.

За всеки има място. Ние сме семейство. Голямо, многообразно, разнолико, точно такова, каквото трябва да бъде, за да процъфтява върху уникалността на всеки и върху способността да се покриват всички раздори с любов. Истинската близост предполага бездна от различия, след чието преодоляване, човек се отдава на другите и в това придобива нов живот.

Следователно, социалните пукнатини само ще се задълбочават. Страстите в света няма да се успокоят, огънят няма да утихне. Войнственото обсебване вече е на свобода и ще изпепели всички, ако не се заемем с работа върху нашите отношения за общото ни семейство. Само в него е бъдещето. Да се борим за него.

[268795]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Криза, глобализация - No Comments→

След две седмици отиваме на виртуален конгрес. Това не е просто съединение, защото сме започнали да се подготвяме за него още от началото на творението, преди милиарди години. И това е само в нашия материален свят, а преди това има много действия в духовните светове.

И накрая започваме да усещаме разбиването, обратната форма на съединението, за да го постигнем.

Може да се каже, че в този момент сме в най-ниската начална точка, от която започва непрекъснат подем нагоре към програмата на творението, към нейната цел, където ние се съединяваме заедно и с Твореца. Цялата вселена, всички светове, всички звезди и галактики се съединяват заедно в точката на единство, която трябва да постигнем.

Първата станция по пътя към тази цел е виртуалният конгрес, който ще проведем след две седмици. Но трябва да  осъзнаем, че оценяваме важността според нашите непоправени егоистични желания, а всъщност стремежът да се обединят хиляди хора, които участват в конгреса в това специално време, е много важен.

Това е първият конгрес, който се провежда в периода на коронавируса. През февруари успяхме да проведем голям конгрес точно преди началото на карантината. Сякаш скочихме в последния вагон: проведохме конгреса и вратата се затвори точно зад нас.

А сега започваме да организираме нашата система в периода на коронавируса. Вече преминахме през първата му вълна и можем да разберем за какво става въпрос. Човечеството все още не разбира какво се случва. Епидемията няма да отстъпи, тя ще ни движи напред като валяк на развитието и ще извайва от човечеството нова форма.

Този огромен асфалтов валяк ще се търкаля точно върху нас и ще ни запечатва в земята, ако само по този начин можем да се свържем един с друг. Нека да не чакаме валяка на развитието, а да го направим за сметка на нашата работа. Не си струва да бъдем непослушни деца, които майката е принудена да накаже, за да се държат добре. И детето няма изход,  трябва да се подчини, както ние сега от безизходност изпълняваме това, което иска от нас коронавируса и другите вируси, които чакат на опашката.

Трябва да се издигнем до състояние, в което да разберем какво майката, тоест природата, Твореца иска от нас и да поискаме да изпълним нейните искания с нашето съгласие и добра воля.

Ние искаме да проведем този първи конгрес от новия период в ново състояние: не като преди, когато седяхме заедно, разговаряхме, прегръщахме се. Не трябва да съжаляваме, че не седим в една зала, не трябва да съжаляваме за миналото. То вече е минало. Всичко ново трябва да приемаме като благо, като даденост, с разбиране и одобрение.

Новите състояния изискват от нас още по-голямо обединение. И ако виждаме, че има материални промени, те трябва само да ни пробуждат към по-голяма вътрешна връзка, за да не ни обърква външната форма, да  не ни дава илюзия, че вече сме свързани заради това, че няколко хиляди човека седим в една зала.

Сега това го няма, ние не сме в едно помещение и дори не се стремим да бъдем заедно физически. Искаме да бъдем заедно духовно, като един човек с едно сърце! И затова този конгрес е абсолютно нов, в нова епоха. В него няма нищо от миналите конгреси: това е ново ниво, нов подход, ново отношение. И го гледаме като духовна степен, на която трябва да се издигнем.

Искам да бъда свързан с всички, но къде и как? За сметка на 8м издигането на духовното стъпало, в духовното място, където ще се проведе нашият конгрес – в пространството вътре в Твореца. Всички ще влезем вътре в това пространство и ще искаме да съществуваме там, да се обединим /помежду си/ вътре в Него. Твореца така и се нарича, „място“, и точно в това място провеждаме нашия конгрес, нашата среща всички заедно, за да се поддържаме един друг заедно с Твореца на това първо духовно стъпало, което ни очаква.

Не мога да предам чувствата, които са в моето сърце. Но да се надяваме, че заедно ще открием това състояние и ще почувстваме връзката между нас вътре в Твореца на нашия първи конгрес от новата епоха.

От урока за подогтовка на конгреса, 01.08.2020

[268661]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа, Конгреси и събития - No Comments→

Въпрос: За какво е създаден човекът? Природата и Вселената живеят по свои закони, независещи от него. Защо е нужен той, ако разваля всичко?

Отговор: Цялата природа, цялата Вселена и още много вселени и светове са създадени именно с цел да се появи човек, който ще има възможност да разкрие всички нива на природата.  За да започне да ги осъзнава, да ги разбира, да постига творчески връзките със себеподобните си и така да обхване в себе си всички вселени.

Всъщност, постигайки вселените с разума и чувстватата си, ние като че ли ги прегръщаме в себе си, включваме ги в себе си. Затова не мислете за човека така, както си го представяте в себе си.

Човекът е събирателна система от мъже, жени и деца, които се обединяват помежду си, независимо от егоизма си и се опитват да бъдат заедно като едно единно цяло.

Ще стигнем до това състояние или с добро, или както се казва „с пръчката“ към щастието. Но нас ще ни гонят към това. Сега вече започва този период.

Тогава ще открием, че обединявайки се с другите, човек създава в себе си обем, който обхваща цялото мироздание. В този обем ще съществуваме вечно, в съвършенство.

От урока на руски език, 07.07.2019

[251883]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността, Духовна работа, Строеж на мирозданието - No Comments→

Действителността ни показва, че индивидът изобщо няма право на съществуване, ако се изолира и няма достатъчно голямо общество, което би го обслужвало и помагало в обезпечаване на потребностите му. 

Оттук следва, че изначално човек е създаден за живот в общество и всеки индивид в обществото е както колелце в системата на един механизъм, в който едното колелце, отделната единица няма свободно движение. (Баал Сулам, „Мир в света“)

Около нас е създаден единен свят, който е взаимосвързан. В него няма нищо свободно. Затова, човек никога не може да бъде свободен, дори ако изведнъж се окаже на края на света и няма никой около него. Все едно, той е напълно свързан с другите хора.

Трябва да разбере, че в такова състояние, когато като че ли физически е откъснат от всички, той със своите вътрешни бурмички е свързан с всички милиарди хора по света. Ще го разкрием.

Където и да се намираме е желателно винаги да чувстваме или да се опитваме да чувстваме как наистина сме завързани за цялото човечество.

В света няма състояние, в което да се чувствам абсолютно свободен. Струва ми се, че лягайки на дивана и включвайки телевизора или сядайки пред екрана на компютъра си и край, аз съм сам, свободен. Не съм свободен! Във всеки случай, аз първоначално, като малка частичка съм завързан за цялото човечество.

Ако човек го усеща, то във всеки момент изведнъж започва да получава определени сигнали. От една страна ни се струва, че с такъв живот – постоянно да мислим за другите, ужасно се натоварваме. Но всъщност, по този начин бързо започвам да чувствам как си взаимодействам с тях, как те ми въздейтват. Чрез тях бързо намирам връзка с Твореца.

От урока на руски език, 21.07.2019

[252141]

Filed under: Без категория - No Comments→

Ние не разбираме къде е нашата свобода на избора, как да я постигнем и организираме, за да не навредим с това на другите хора, защото всички сме свързани. Вижте какви размирици име днес в Америка, истинска гражданска война. В Израел също има демонстрации и същото ще се случва в целия свят все повече и повече, защото ситуацията ще става все по-лоша.

Светът губи егоистичните връзки, с които е свързан: ти на мен – аз на теб, пари-стока-пари-стока. Имаше единна система, в която живяхме хиляди години, докато не изстискахме всички сокове от нея. Някъде до 50-те години на миналия век тази система достигна своя разцвет и след това започна да загнива. Това беше неизбежно, защото по друг начин няма да стигнем до духовно поправяне.

Затова днес се оказахме в свят, разкриващ такива проблеми, които няма да му позволят да се върне назад към предишното състояние. Финансовите и държавните умове се опитват да намерят решение, как да удържат съществуващите системи, в които имаше баланс в това, колко човек може да вложи и колко може да получи, да купи.

Тази егоистична система беше относително балансирана и всеки разбираше, че животът е такъв. И изведнъж, тя се разпадна за миг: никой не знае как да я поправи и какво ще се случи с нас в бъдеще. Оказахме се в ситуация, в която старият механизъм спря да работи. Егоизмът, движещата сила, през цялото време ни държеше в противопоставяне с другите, определяйки колко всеки ще даде и колко ще получи, свързвайки ни с егоистични взаимоотношения.

Тази връзка вече не работи и какво ще регулира нашите отношения? Създадохме армия, полиция, образователна система, култура, финансови системи. Егоизмът ни тласкаше към израждането на егоистично общество, което изведнъж спря да работи. Това е криза като никоя друга в историята.

Струваше ни се, че сме постигнали прекрасна организация на човешкото общество, съответстваща на егоистичната ни природа. Имахме възможност да пътешестваме, да видим света, да се разбираме един с друг, защото всички бяхме движени от едно желание, да печелим повече. Какво ни липсваше? Липсваше ни само едно: с това не изпълняваме замисъла на творението.

И вижте какво се случи, как Творецът с коронавируса разруши всички наши планове за добър живот. Сега открихме, че всички наши подготовки за добър живот няма да ни помогнат, нито една егоистична система не работи. И какво да правим? Единственият начин е да преминем от егоистична към алтруистична система.

Защо да не можем да преминем към друга, още по-егоистична система, след като предишната спря да работи? Работата е в това, че съществува висша програма, която ни управлява. Ние от нашата степен не може да я оценим, но кабалистите обясняват как да я използваме. Ако я приемем, ще можем да напреднем, а ако не, ще останем на старата степен, докато тази програма със сила не ни принуди да продължим напред.

В края на поправянето системата ще работи и от двете страни: и от страна на големия егоизъм, и от страна на огромното отдаване. Тези две сили ще работят една срещу друга, а творението, което е в средата между тях, ще използва и двете в интегрална, хармонична, съвършена форма.

От урока „Свобода на волята“, 28.07.2020 г.

[269084]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Здраве, Криза, глобализация - No Comments→

Докато се грижехме един за друг, като спазвахме изолацията, страната се справяше отлично с епидемията. Когато много хора се отегчиха от това, статистиката със заразените тръгна нагоре.

Хепи ендът не се състоя, страстите се нажежават, нервите и политиката се превръщат във възпламенима смес от народно недоволство. Убеждават ни, че сме недоволни от правителството. Всъщност сме недоволни от природата. Тя не отговаря на нашите очаквания. И няма да отговори. Тя има други планове.

От месеци предупреждавам, че няма да има щастлив край. Многократно говорих за напразните надежди на всяко правителство. За последен път тук. Друг кабинет, какъвто и да е той, ще трябва да действа аналогично, а неговите експерти ще ни обясняват, че сега всичко е правилно.

Влязохме в пряка конфронтация с природата, но по инерция се опитваме да разрешим кризата с политически средства. Това само ще влоши нещата. Защото пандемията е природно явление. Тя се отразява на обществото, на икономиката, на политиката, но няма да победим последствията, ако не стигнем до причината. А причината е дисбалансът.

Всяко заболяване се поражда от общото състояние на организма, в което е нарушено равновесието на системата. Ние се разболяваме, още докато се чувстваме здрави. Днес вирусът ни показва социалния дисбаланс, който мислехме  за здрав образ на живота на обществото. Самата природа стои зад епидемията и ни призовава да се погрижим за корена на проблема, за това, как се отнасяме един към друг.

Кирка и копие

Народът на Израел винаги е бил упорит. Нашите източници го отбелязват от хилядолетия. Да, знаем как да отстояваме своето до последно. Не ни трябват никакви правила и предписания. Всеки сам знае какво да правим. И всеки изисква да признаят правотата му.

Меко казано, това никога не ни е довело до добро. И XXI век няма да бъде изключение. Вирусът не се интересува от нашите битки, има собствена програма и ще победи по един или друг начин. Ще победи, като ни принуди да реорганизираме отношенията и живота си.

Нямаме друг избор. Нашето общество е изградено така, че е невъзможно да се контролира ситуацията с епидемията. Карантината спира процеса, но не лекува, а ние както обикновено се хапем помежду си. Хапем се толкова, че някои са готови да се разболеят, само и само да не усещат никакви ограничения. Те търсят свобода за себе си от другите: „Никой няма да ми казва какво трябва да правя“.

Но това свобода ли е? Това е пълна капитулация пред собствената упоритост и нищо повече.

Светилище на потребителите

Човек е уникален точно с ползата, която може да донесе на другите, а не със способността да киха върху тях и да им ходи по главите. Светът съществува за мен не за да го използвам, а за да го поддържам.

Това ни казва природата чрез корона вируса. А ние, недоволни от нея, изкарваме гнева си върху другите, без дори да разбираме, без дори да искаме да разберем с какво си имаме работа.

„Вашето здраве и благополучие е във вашите ръце, – казва тя. – Започнете да се отнасят по различен начин един към други и ще разберете как заедно да подредите живота си. Разберете какво наистина ви е нужно и какво е излишно. Това е изцелението“.

Ако погледнем съвременния свят не като ползватели, ще видим, че почти всичко в него е излишно. Затрупали сме го с планини от боклук, безполезни стоки, безсмислени проценти, неудържимо производство, абсурдни индустрии, „здрава“ конкуренция и корпоративни империи, пропили всичко с токсични отпадъци, а на върха сме сложили машината на финансовата хегемония. Над цялата планета, като над резерват от нелепости, гордо се лее логото: „Как да убием времето за нищо“.

И когато епидемията най-накрая позволи да се види тази картина на невменяемост, хората ще поискат отново да вдъхнат „живот“ в нея.

Разбирам, че когато човек вижда как бизнесът му умира, си мисли, че той самият умира. Не знае как да продължи напред. Невъзможно е да му се обясни нещо в тази ситуация. Той ще започне да разбира по-късно, когато болката утихне.

Но тогава ще е твърде късно. Ще разрушим последното. Затова сега се нуждаем от преформатиране, от преустройство.

Прости истини

Въпреки разсейването на мненията,е необходимо общо съгласие за най-важното: няма причина да се възстановява банкрутиращата система, време е не да се грижим за нея, а за това, което ще я замени.

Преди хората работеха, за да живеят. Сега – за да консумират. Но природата не се е променила, тя все още изисква равновесие, а не работа за всички на всяка цена. Не можеш да я убедиш в противното.

Днес дори не се нуждаем от карантината като такава, нужно ни е спиране и преоценка на ситуацията: какви сфери на социалната, културна и икономическа дейност  наистина са необходими? Какво ще оставим, за да осигурим за всички оптимално комфортни условия? Как ще разпределим ресурсите? С какво ще се заемат хората?

Тези въпроси няма да изчезнат, колкото и да ги игнорираме. На дневен ред са нови приоритети. Те не могат да се въведат със сила, трябва да се обясняват, преподават, да стигнат до умовете, а после до сърцата. Новото не се приема веднага: първо свикваме с мисълта за него, след това започваме да разбираме какво е и как да живеем с него, а след това, в процеса на работа осъзнаваме какви преимущества сме получили.

И така, тези етапи трябва да обмислим и да започнем да  преминаваме в близко време. Или те ще минат през нас. Природата няма да отстъпи, тя изисква от нас вътрешна промяна, готовност за взаимна грижа, за консолидация на обществото, така че в крайна сметка то да стане добро за всеки. Този дом няма да се построи сам върху останките на стария, ще се наложи заедно да изработваме чертежи и да ги реализираме. Практическото обучение за живот в здраво, сплотено, единно общество е това, което стои на дневен ред.

Ако приемем предизвикателствата на епохата, ако се държим като възрастни хора, които могат да учат, а не като деца, които искат играчките си, ще можем да си поемем дъх и дори да излезем на улицата без тежки ограничения. Вътрешната отговорност ще направи това, което не може да се постигне нито със страх, нито с глоби.

Ако продължим да отхвърляме фактите, вирусът ще ни обучава по свой начин, не чрез убеждаване, а чрез принуждаване. Ще продължи, докато не ни доведе до същата проста истина: ние губим контрол не над него, а над себе си. И изцелението ще дойде само чрез единството на нашите сърца.

[267930]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Здраве, Криза, глобализация - No Comments→