Нарисувана безизходица

Попадайки под ударите на пандемията, ние трябва не само да решаваме поставените от нея проблеми по места, но и да разберем голямата картина. В противен случай нашите частни решения ще влязат в противоречие с историческото развитие и ще бъдат пометени от неговия поток.

Винаги сме се движили напред, подтиквани от растящия егоизъм. Всеки път той изисква повече и хората се опитват да удовлетворят апетитите му. В резултат на това изчерпихме всички възможности и опряхме до стената. Планетата не може да издържи, а ние вече не знаем какво да искаме. Пред нас се очертава масово отдаване на наркотиците или навлизане във виртуалността – същата безизходица, но без възможност да се намери истинско решение.

Но изведнъж коронавирусът удари и разклати основите на нашето общество.  Правителствата са принудени да раздават огромни суми не само на банките и индустрията. Хората изгубиха възможност „нормално“ да работят и „нормално“ да почиват. Обичайните ориентири на успеха избледняват, приоритетите се променят. Понятията взаимопомощ, семейство, социална подкрепа, навлизат в основния поток.

Не ни харесва, но няма къде да избягаме. Поглеждайки към утрешния ден, виждаме същото. Поглеждайки към вдругиден, не виждаме нищо, освен заветната дума ВАКСИНА.

Желанието да се върнем в предишния свят не трябва да заслепява очите ни. Ваксината може и да ни спаси от коронавируса, но какво ще ни спаси от самите нас? Какво ще ни защити от следващия вирус, какъвто и да е той? Ето за какво трябва да мислим сега.

Днес се блъскаме сред бурни вълни. Изведнъж спря потребителското състезание, което изглеждаше безкрайно. Цялото човечество е изправено пред необходимостта фундаментално да промени начина си на живот. Нещо повече, да промени самия подход към живота. Как да се адаптираме към случващото се?

Само промяната на егоистичните отношения с алтруистични ще  позволи на всички ни комфортно да влезем в утрешния ден. Очевидно е. Никакви лозунги, а чист здрав разум.

Всъщност вирусът не е повече от превключвател на промяната. Нашето общество се тресе не от пандемията, а от собствената си тежест. Ние стоим над леглото на болната световна икономика, над гроба ѝ, горестно оплаквайки покойната и искайки тя да възкръсне. Тя няма да възкръсне. Тя си отиде, защото остаря, а пандемията просто я довърши.

Какво следва?

Какво следва? От гледна точка не егоизма – нищо. Нарисуваният от него свят свършва там, където свършва самият той – на предела на своите възможности.

Но тази безизходица  е илюзорна. Ние просто сме притиснати от старите догми, объркани от политиците и медиите, объркани от наложени идеологически противоречия, отучени да се издигаме над момента. Издъхващият цар ни управлява до последно и е готов да вземе всички със себе си в гроба.

Всъщност няма никаква безизходица. Под пандемията се крие вътрешна революция, много трудна, но вече назряла и необходима – преходът от раздор към единство. Преходът е вътрешен, истински, а не провъзгласен от доморасли идеолози. Без него няма да стигнем до дъното под краката си и няма да излезем на брега. Без него дълго ще се носим по вълните.

Защото следващият етап е много различен, той вече не се основава на засилването на нашите егоистични искания. Не можем просто да закърпим с нещо, да поправим, да коригираме, да модернизираме, да предоговаряме. Придържайки се към старото, ще можем само да довършим разгрома и да се скараме окончателно, с всички последствия.

Пред нас е само новото стъпало пред бездната на качествения преход. И сега се нуждаем от мост – нов подход, методика, която ще може да свърже двете състояния на света и да ни позволи всички заедно да преминем от другата страна. Имаме нужда от „въже от бъдещето“. Как ще го хванем?

Преди всичко, нека да се съгласим: сега не възстановяваме това, от което се нуждаехме вчера, а изграждаме това, от което ще се нуждаем утре. Глупавият, късоглед егоизъм вече не диктува правилата на играта. Отива си светът, в който жалка шепа хора живееше за сметка на всички останали, принуждавайки ги да влязат в клетката на бедността или консуматорството.

Идва нов свят, в който ще доминира не користта, не личната изгода, а равенството, равновесието, екологичността в обществото, в природата, в отношенията между нас. Свят на единство, в който няма диви отклонения, безумни конфликти, зад които стои безкрайно раздутата самонадеяност, няма узаконени дисбаланси и диспропорции. ЕГОТО се сменя с ЕКО.

Вълните ще ни доведат ли на този бряг изтощени, окървавени, сломени? Или ще приемем бъдещето сега? Това е въпросът, който коронавирусът поставя пред нас. Ето на какво трябва да отговорим, за да излезем от задънената улица.

Никое правителство няма да помогне. Дотациите, обезщетенията, дълговете, сътресенията, бунтовете, отчаянието всъщност само ни хвърлят в безизходицата. Този път е по-добре да се премине мислено, за да излезем от него възможно най-бързо.

Ние можем да се отклоним. За първи път в историята на човечеството бъдещето не идва по силата на единствения ход на събитията, а ни дава възможност да го разберем предварително. Дори да искаме да го разберем.

Разбирането не започва с никого, а с МЕН. Защо?

Първо, тогава ще разбера какво всъщност трябва  да искам от правителството и от себе си.

Второ и основно, пътят е да се промениш, когато го разбереш. Когато НИЕ го разберем. Тогава това, което изглежда като ясен ден, се оказва залез. А това, което изглежда като тъмнина, се оказва зората на новия ден.

[267683]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация: