Добре би било най-накрая да осъзнаем това, което са разбирали мислителите от всички времена: идентифицирането с тялото е една от най-горчивите грешки на човечеството.

Редакцията на списание за хора с физически и сетивни ограничения се обърна към мен с въпроси за чувството на самотност и социална изолация, която тази общност изпитва постоянно, особено в периода на масова епидемия.

Можем ли да се справим с отчуждението, без да го компенсираме с алтернативи или палиативи, а да го неутрализираме фундаментално?

Науката кабала разглежда това предизвикателство в глобален контекст и предлага всеобхватен, фундаментален подход. Отчитайки съвременните средства за комуникация, всеки човек, дори ограниченият в нещо, може да стане пълноценна част от социалното обкръжение, при абсолютно равни условия да се присъедини към общата дейност и да усети как се връща към живота.

Защото истинската социализация е преди всичко духът, връзката на сърцата. Всичко останало израства естествено от тази връзка и се оценява само в нейния контекст. И затова съм дълбоко убеден: човек, който има физически ограничения, изобщо не трябва да съжалява за тях. В общество, в което се поддържа истинско единство, всички различия между нас стават платформа за възход и подем за всеки и във всичко.

Рано или късно ще стигнем до това. Защото живеем в глобална природна система, чиято програма е зададена първоначално и днес ни води към ключов момент. През последните сто години човешкият егоизъм окончателно изчерпа своите възможности и вече не е в състояние да ни тласка напред. Напротив, той ни пречи адекватно да посрещнем новата епоха на алтруистично развитие, която ни издига от тесния, закостенял светоглед до реалността на взаимоотдаването.

Промяната вече започна. Виждаме, че природата все по-тясно ни свързва един с друг и настойчиво изисква от нас качествена, добра връзка. Интегралното човечество е истинската повеля на времето. В резултат на това тези, на които не достига чувство на принадлежност към човечеството, към човешкото общество, точно сега получават възможност да се влеят в общото цяло. Още повече, след като самоизолацията показа на всички нас, какво е да бъдеш ограничен в ежедневието. Корона кризата ни изравни в много отношения.

Домашният компютър днес позволява на всеки да бъде в интегрална връзка с близките си, включително с близките по дух, с обкръжението. Всички можем да се занимаваме с обща работа, да си помагаме, да се подкрепяме. В тези условия възможностите на тялото не диктуват правилата на играта и като цяло не играят никаква роля! Всъщност нищо не ни пречи да създадем общност от души. Нищо, освен собствената ни природа.

За да победим самотата и изолацията, трябва да се научим да разширяваме връзката над всичко външно, над всички ограничения. Това е единственият начин да се справим с нашите различия: физически, психологически, полови, възрастови, всякакви. Издигането над материалния облик, над чертите на характера, над земната  природа ни открива необятния свят на вътрешните взаимодействия.

В науката кабала тяло изобщо не се нарича биологичния организъм, а комплексът от желания, устрем, стремежи, чувства и мисли. Това е съвсем различно ниво, тук няма непълноценност, ограничение, тук всичко може да се използва правилно, органично, в общ интерес, за благото на всички. Човекът тук се оценява  не по физическа сила, красота или ум, а по напълването, което дава на другите. Това и е истинската духовност, истинската човечност – истинската грижа за другите. Не, не „диктатура на доброто“, а мъдри закони на единното семейство.

Ето върху какво трябва да прехвърлим акцента. Тогава материалното постепенно ще изгуби своята острота, горчивина, тежест и ще се съсредоточим върху най-важното, което покрива всички различия.

Зная, че това все още изглежда като нещо невъзможно. Всъщност, всички хора сме с ограничени възможности. Ние сме притиснати и задушени в пашкула на общоприетия светоглед. Нашите доводи са непробиваеми и дори в света да се случват абсолютно нелепи неща, сме готови да ги търпим, само, за да не излезем от обичайните си представи.

Но има методика, има виртуална връзка и има насъщна необходимост. Всичко, което не може да се обясни веднага с думи, малко по малко ще легне на сърцето и ще създаде нова система от ориентири, благодарение на която не просто ще се опознаем, а и ще се почувстваме един друг, както никога преди не сме се чувствали. И ще разберем как да живеем и да просперираме заедно, свързвайки се в ритъма на общото сърце, променяйки тъмнината със светлина в непрекъснатото дихание на взаимните отдалечавания и сближавания.

В това сливане на душите има място за всеки и всички са равни, не защото са еднакви, а защото са еднакво важни. Ние ще влезем в сърцата си не като нашественици, а като любими и любящи. И тази любов, този дух ще премахне всички телесни ограничения.

[266548]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Здраве - No Comments→