Entries in the '' Категория

Инвалидността не е непълноценност

Добре би било най-накрая да осъзнаем това, което са разбирали мислителите от всички времена: идентифицирането с тялото е една от най-горчивите грешки на човечеството.

Редакцията на списание за хора с физически и сетивни ограничения се обърна към мен с въпроси за чувството на самотност и социална изолация, която тази общност изпитва постоянно, особено в периода на масова епидемия.

Можем ли да се справим с отчуждението, без да го компенсираме с алтернативи или палиативи, а да го неутрализираме фундаментално?

Науката кабала разглежда това предизвикателство в глобален контекст и предлага всеобхватен, фундаментален подход. Отчитайки съвременните средства за комуникация, всеки човек, дори ограниченият в нещо, може да стане пълноценна част от социалното обкръжение, при абсолютно равни условия да се присъедини към общата дейност и да усети как се връща към живота.

Защото истинската социализация е преди всичко духът, връзката на сърцата. Всичко останало израства естествено от тази връзка и се оценява само в нейния контекст. И затова съм дълбоко убеден: човек, който има физически ограничения, изобщо не трябва да съжалява за тях. В общество, в което се поддържа истинско единство, всички различия между нас стават платформа за възход и подем за всеки и във всичко.

Рано или късно ще стигнем до това. Защото живеем в глобална природна система, чиято програма е зададена първоначално и днес ни води към ключов момент. През последните сто години човешкият егоизъм окончателно изчерпа своите възможности и вече не е в състояние да ни тласка напред. Напротив, той ни пречи адекватно да посрещнем новата епоха на алтруистично развитие, която ни издига от тесния, закостенял светоглед до реалността на взаимоотдаването.

Промяната вече започна. Виждаме, че природата все по-тясно ни свързва един с друг и настойчиво изисква от нас качествена, добра връзка. Интегралното човечество е истинската повеля на времето. В резултат на това тези, на които не достига чувство на принадлежност към човечеството, към човешкото общество, точно сега получават възможност да се влеят в общото цяло. Още повече, след като самоизолацията показа на всички нас, какво е да бъдеш ограничен в ежедневието. Корона кризата ни изравни в много отношения.

Домашният компютър днес позволява на всеки да бъде в интегрална връзка с близките си, включително с близките по дух, с обкръжението. Всички можем да се занимаваме с обща работа, да си помагаме, да се подкрепяме. В тези условия възможностите на тялото не диктуват правилата на играта и като цяло не играят никаква роля! Всъщност нищо не ни пречи да създадем общност от души. Нищо, освен собствената ни природа.

За да победим самотата и изолацията, трябва да се научим да разширяваме връзката над всичко външно, над всички ограничения. Това е единственият начин да се справим с нашите различия: физически, психологически, полови, възрастови, всякакви. Издигането над материалния облик, над чертите на характера, над земната  природа ни открива необятния свят на вътрешните взаимодействия.

В науката кабала тяло изобщо не се нарича биологичния организъм, а комплексът от желания, устрем, стремежи, чувства и мисли. Това е съвсем различно ниво, тук няма непълноценност, ограничение, тук всичко може да се използва правилно, органично, в общ интерес, за благото на всички. Човекът тук се оценява  не по физическа сила, красота или ум, а по напълването, което дава на другите. Това и е истинската духовност, истинската човечност – истинската грижа за другите. Не, не „диктатура на доброто“, а мъдри закони на единното семейство.

Ето върху какво трябва да прехвърлим акцента. Тогава материалното постепенно ще изгуби своята острота, горчивина, тежест и ще се съсредоточим върху най-важното, което покрива всички различия.

Зная, че това все още изглежда като нещо невъзможно. Всъщност, всички хора сме с ограничени възможности. Ние сме притиснати и задушени в пашкула на общоприетия светоглед. Нашите доводи са непробиваеми и дори в света да се случват абсолютно нелепи неща, сме готови да ги търпим, само, за да не излезем от обичайните си представи.

Но има методика, има виртуална връзка и има насъщна необходимост. Всичко, което не може да се обясни веднага с думи, малко по малко ще легне на сърцето и ще създаде нова система от ориентири, благодарение на която не просто ще се опознаем, а и ще се почувстваме един друг, както никога преди не сме се чувствали. И ще разберем как да живеем и да просперираме заедно, свързвайки се в ритъма на общото сърце, променяйки тъмнината със светлина в непрекъснатото дихание на взаимните отдалечавания и сближавания.

В това сливане на душите има място за всеки и всички са равни, не защото са еднакви, а защото са еднакво важни. Ние ще влезем в сърцата си не като нашественици, а като любими и любящи. И тази любов, този дух ще премахне всички телесни ограничения.

[266548]

Ръстът на егоизма определя еволюцията

Въпрос: С какво е свързан фактът, че хората са изгубили връзката помежду си, страхуват се да се обединят в семейство, не могат да си намерят партньор?

Отговор: Егоизъм. Няма друга сила, която да противодейства на всички наши уж добри намерения, пориви. Само нашето его ни кара да искаме повече от другите, въпреки другите, срещу другите. Нищо не можем да направим с него. Борбата е безполезна.

Ето защо трябва да знаем, как да получим висша сила, за да балансираме егото. В това е същността на методиката за издигане над егоизма, която ни позволява да го използваме не за собствена полза, а за другите, за да постигнем нивото на Твореца.

Цялата еволюция е нарастване на егоизма в нас. От хиляди години, ежедневно, егоизмът в човека се увеличава все повече и повече.

А науката кабала ни обяснява, как можем да го използваме правилно. В това ни помага най-вътрешната, най-могъщата висша сила, която управлява всичко и ни учи, как да видим, как да оценим, как да се свържем с всички, как правилно да използваме егоистичната сила. Когато работим по този начин, променяме съдбата си.

Въпрос: С еволюцията нашият егоизъм всъщност расте ли?

Отговор: Разбира се! Именно ръстът на егоизма определя еволюцията.

Въпрос: До какво ще ни доведе?

Отговор: Или до смърт, или до правилно възприемане на егоизма.

Въпрос: Какво да направим, за да не ни доведе до смърт?

Отговор: Всичко вече е заложено в програмата на природата. В крайна сметка няма да загинем и няма да изчезнем. В последната минута нашият егоизъм ще се превърне в обратното на себе си. Той ще види, ще усети – но това е на последната степен -, че ако не направи тази крачка, ще умре. Това егоистично ще го доведе до обратното действие, до противоречие със себе си.

От урока на руски език, 24.05.2020

[267652]

Нарисувана безизходица

Попадайки под ударите на пандемията, ние трябва не само да решаваме поставените от нея проблеми по места, но и да разберем голямата картина. В противен случай нашите частни решения ще влязат в противоречие с историческото развитие и ще бъдат пометени от неговия поток.

Винаги сме се движили напред, подтиквани от растящия егоизъм. Всеки път той изисква повече и хората се опитват да удовлетворят апетитите му. В резултат на това изчерпихме всички възможности и опряхме до стената. Планетата не може да издържи, а ние вече не знаем какво да искаме. Пред нас се очертава масово отдаване на наркотиците или навлизане във виртуалността – същата безизходица, но без възможност да се намери истинско решение.

Но изведнъж коронавирусът удари и разклати основите на нашето общество.  Правителствата са принудени да раздават огромни суми не само на банките и индустрията. Хората изгубиха възможност „нормално“ да работят и „нормално“ да почиват. Обичайните ориентири на успеха избледняват, приоритетите се променят. Понятията взаимопомощ, семейство, социална подкрепа, навлизат в основния поток.

Не ни харесва, но няма къде да избягаме. Поглеждайки към утрешния ден, виждаме същото. Поглеждайки към вдругиден, не виждаме нищо, освен заветната дума ВАКСИНА.

Желанието да се върнем в предишния свят не трябва да заслепява очите ни. Ваксината може и да ни спаси от коронавируса, но какво ще ни спаси от самите нас? Какво ще ни защити от следващия вирус, какъвто и да е той? Ето за какво трябва да мислим сега.

Днес се блъскаме сред бурни вълни. Изведнъж спря потребителското състезание, което изглеждаше безкрайно. Цялото човечество е изправено пред необходимостта фундаментално да промени начина си на живот. Нещо повече, да промени самия подход към живота. Как да се адаптираме към случващото се?

Само промяната на егоистичните отношения с алтруистични ще  позволи на всички ни комфортно да влезем в утрешния ден. Очевидно е. Никакви лозунги, а чист здрав разум.

Всъщност вирусът не е повече от превключвател на промяната. Нашето общество се тресе не от пандемията, а от собствената си тежест. Ние стоим над леглото на болната световна икономика, над гроба ѝ, горестно оплаквайки покойната и искайки тя да възкръсне. Тя няма да възкръсне. Тя си отиде, защото остаря, а пандемията просто я довърши.

Какво следва?

Какво следва? От гледна точка не егоизма – нищо. Нарисуваният от него свят свършва там, където свършва самият той – на предела на своите възможности.

Но тази безизходица  е илюзорна. Ние просто сме притиснати от старите догми, объркани от политиците и медиите, объркани от наложени идеологически противоречия, отучени да се издигаме над момента. Издъхващият цар ни управлява до последно и е готов да вземе всички със себе си в гроба.

Всъщност няма никаква безизходица. Под пандемията се крие вътрешна революция, много трудна, но вече назряла и необходима – преходът от раздор към единство. Преходът е вътрешен, истински, а не провъзгласен от доморасли идеолози. Без него няма да стигнем до дъното под краката си и няма да излезем на брега. Без него дълго ще се носим по вълните.

Защото следващият етап е много различен, той вече не се основава на засилването на нашите егоистични искания. Не можем просто да закърпим с нещо, да поправим, да коригираме, да модернизираме, да предоговаряме. Придържайки се към старото, ще можем само да довършим разгрома и да се скараме окончателно, с всички последствия.

Пред нас е само новото стъпало пред бездната на качествения преход. И сега се нуждаем от мост – нов подход, методика, която ще може да свърже двете състояния на света и да ни позволи всички заедно да преминем от другата страна. Имаме нужда от „въже от бъдещето“. Как ще го хванем?

Преди всичко, нека да се съгласим: сега не възстановяваме това, от което се нуждаехме вчера, а изграждаме това, от което ще се нуждаем утре. Глупавият, късоглед егоизъм вече не диктува правилата на играта. Отива си светът, в който жалка шепа хора живееше за сметка на всички останали, принуждавайки ги да влязат в клетката на бедността или консуматорството.

Идва нов свят, в който ще доминира не користта, не личната изгода, а равенството, равновесието, екологичността в обществото, в природата, в отношенията между нас. Свят на единство, в който няма диви отклонения, безумни конфликти, зад които стои безкрайно раздутата самонадеяност, няма узаконени дисбаланси и диспропорции. ЕГОТО се сменя с ЕКО.

Вълните ще ни доведат ли на този бряг изтощени, окървавени, сломени? Или ще приемем бъдещето сега? Това е въпросът, който коронавирусът поставя пред нас. Ето на какво трябва да отговорим, за да излезем от задънената улица.

Никое правителство няма да помогне. Дотациите, обезщетенията, дълговете, сътресенията, бунтовете, отчаянието всъщност само ни хвърлят в безизходицата. Този път е по-добре да се премине мислено, за да излезем от него възможно най-бързо.

Ние можем да се отклоним. За първи път в историята на човечеството бъдещето не идва по силата на единствения ход на събитията, а ни дава възможност да го разберем предварително. Дори да искаме да го разберем.

Разбирането не започва с никого, а с МЕН. Защо?

Първо, тогава ще разбера какво всъщност трябва  да искам от правителството и от себе си.

Второ и основно, пътят е да се промениш, когато го разбереш. Когато НИЕ го разберем. Тогава това, което изглежда като ясен ден, се оказва залез. А това, което изглежда като тъмнина, се оказва зората на новия ден.

[267683]

Вдругиден

В тези тревожни времена не можем да живеем в настоящето. Ако преди ни беше трудно да откъснем поглед от ежедневието, сега просто не можем да си позволим този лукс.

Празникът не продължи дълго: от отличник, Израел бързо се превърна в изоставащ. Току-що излязохме от „затвора“, все още не сме се възстановили, а кривата на заболяванията отново тръгна нагоре. Коронавирусът сякаш ни се присмива: „Мислехте, че сте ме победили? Ето ме, никъде не съм отишъл“.

Защо? Страната като цяло показа дисциплина и отговорност, самоизолира се, изчака резултатите. Какво стана тогава? Къде сгрешихме? Заради правителството ли е? Или все пак заради самите нас?

За нас

Сега ще поиграя на нервите, разбира се, не в името на мазохизма. Просто в търсенето на виновни трябва да започнем от себе си.

Трябва да си признаем нещо. В крайна сметка започнахме масово да нарушаваме предписанията, бяхме опиянени от въздуха на свободата. Ние, а не правителството стояхме един до друг в автобуси и влакове, на концерти и стадиони, в нощни клубове, в барове, в църкви… Да, това са най-опасните места, по-опасни от училищата и офисите. Въпреки, че навсякъде се „отличихме“.

Представете си колко ще намалее броят на заразените, ако всеки наистина мисли не само за себе си, но и за другите, ако с всички сили се опитва да не зарази другите, сякаш вече е болен. И ако родителите дават пример на децата си.

Но така и нищо не разбрахме от първата вълна. Решихме, че сами знаем най-добре. Хората, които знаят най-добре, поемат отговорност за своята съдба. Безсмислено е да обвиняваме правителството, без да изпълняваме изискванията му.

За тях

Сега за власт имащите – онези, които агресивно критикуваме, въпреки, че не можем сами да отговаряме дори за себе си. Какво искаме от тях? Да бъдат по-добри от нас? Политиците?! Те от древни времена решават своите задачи за сметка на народите, а не в името народите. Политиката е инструмент на елита за непряка власт. Дори при демокрацията политиката не обслужва нас, а тях. Само повече смекчава противоречията, да се чувстваме повече или по-малко комфортно.

Освен това в съвременната политика правителствата всъщност не решават нищо. Те просто маневрират в определената им рамка, правят „козметични ремонти“, „гасят пожари“, нищо повече.

Така че, далеч от последните илюзии: над нас стоят хора, жадни за много пари и много власт. Техните амбиции са откъснати от нашите интереси. Затова, разчитайки на тях, копаем гроба си. Буквално го копаем. Защото коронавирусът е само част от страшните предизвикателства, с които е изпълнен глобалния свят.

Друго ще ни спаси – общността, емпатията, участието. Кардиналната промяна на приоритетите, която ще ни накара да престанем да бъдем чужди един за друг. Новите отношения между нас.

Какви? Душевни. Излизам на улицата и виждам… членовете на семейството. Близки или далечни, но роднини. Не безразлични. Аз се грижа за тях, те за мен– как иначе? Дори въпрос не може да има.

Това трябва да се подхранва, възпитава, култивира. Очевидно е. Само така можем да се справим с коронавируса и неговите последици. Но сърцата ни все още не са приели новата реалност, все още се бунтуват срещу нейния „произвол“.

Бунт

През завесата на кризата постепенно се промъква основната ни беда – епидемията от егоизъм, която вече е стигнала до агония и се бунтува срещу всякакви окови. Министерството на здравеопазването? То нищо не разбира! Здравето на другите? Какво ми пука! Моето собствено здраве? Не, няма да ме хванете с това!

Под лозунга „Долу!“ се крие лудост. Студенти в Алабама са организирали партита със заразени хора специално, за да се заразят с коронавирус. Първият заразил се печели банката.

Съгласете се, че това вече не е пътуване в автобус без маска. Това безразсъдство е от по-високо ниво: „Колко е възможно? – казва човека. – Не искам да слушам никого, няма какво да ме  уплаши. Не ми пука за другите, за бъдещето. Ако умра, ще умра. Но ще имам време да се насладя за последно.“

Така започва последният изблик на егоистичната природа на човека. Самонадеяността стигна до гърлото и изисква разкъсване на всички окови.: „Аз съм господар на себе си. Аз ще царувам.“ Точно като възгорделият се син на цар Давид, който завършва живота си на ешафода. Във всеки от нас съществува това свойство, само се задейства по различен начин: един демонстративно пренебрегва другите и себе си, а друг  е готов да рискува живота си и дори за кратък миг да се почувства свободен от всичко.

Но това не е свобода. Когато няма граници, остават същества, отдаващи се на своите желания, роби на мига, които при призива му се отказват от утре. Егоизмът в последните си конвулсии се обръща наопаки: иска всичко, не се задоволява с нищо. И тогава човекът прави пир по време на чума така, че със своето перчене да засрами, дори за последно, утрешния ден.

„Ще ядем и ще пием, защото утре ще умрем“, е казано от пророка. Такава е повелята на времето. Заслепен, аз вече не виждам границите, въпреки, че имам нужда от тях, защото те ме формират. Без тях не съм човек! Но не, аз горделиво ги прекрачвам и със сладкия вкус на предсмъртната опасност на езика си сам си поставям граница, защото всичко е изчерпано до дъно и нямам от какво друго да се наситя.

Зад тези изблици ясно се вижда мащабният процес на обезценяване на предишните „ценности“. Младите хора ги свалят от пиедестала, отказват се от наложените рамки, стимули, идеали. Човекът се задушава от условностите на миналия век. Няма нужда от кариера, статус, не го привлича „невероятната“ възможност да прекара живота си като хамстер в колело. Не вижда високите цели в живота, които струват много усилия. Но затова прекрасно чувства, че ограниченията на „предците“ го притискат от всички страни.

Така, в теснота се ражда нов свят. Но се ражда в мъки. Защото хората не са научени да мислят, да анализират, да разбират себе си и другите. Те умишлено са били обучавани на раздробени парчета знание, а не на цялостна картина. Те са зомбирани от политизираните медии, чиято задача не е да информират, а да заблуждават: глупави по свой начин, умни по свой начин. Затова раждането ще бъде тежко в контракциите и болката на последния егоистичен пир по време на чума.

Само ако не започнем да извличаме поуки от това, което ни представя „епидемията на коронавируса“.

Пробив

Коронавирусът унищожи живота ни, навиците ни, съдбите ни. Светът вече няма да бъде същият: икономиката е върната години назад, хората и държавите са „на минус“. Поставени сме в строгите граници на ежедневието, не можем да живеем както преди, да почиваме както преди. Уморени от днес, гледаме в утре и не намираме там добри перспективи.

Но ако трябва да погледнем по-далеч, към вдругиден? Ако короновирусът ни  ограничава от това, което вече е отживяло, морално остаряло, изхабено, гнило в крайна сметка? Ами ако днес имаме невероятната възможност да се освободим от бремето, което утре ще ни се стовари?

Перспективата променя всичко. В действителност ние преживяваме не само рецесия, но и превратна точка, грандиозен срив на тенденцията, която доминира от няколко хиляди години и най-накрая е оставена без дъх.

Съвременните бунтовници от всякакъв вид не трябва да разрушават стария свят, коронавирусът ще го направи. Всъщност нямаме нужда от сътресения. Напротив, трябва правилно да се впишем в неизбежния исторически процес.

Как? Заедно.

Решението на кризата не е да се опитваме да я преодолеем поотделно. Така ще попаднем в мрачното утре и ще се „потопим“ в него, докато не се задавим от неприятности.

Истинското решение е  по-висше, то ни обединява и ни пренася над утрешния срив до вдругиден. Това вече ще бъде друг подем, преди всичко подем над себе си към единство, към сближаване на сърцата. И след това подем към силно, равнопоставено, надеждно общество, в което всеки е важен, всеки обича, всеки е обичан.

Точно така трябва да бъде. Защото това, което е между нас, не е в никой поотделно. И трябва да действаме така сега, насочвайки нашата лодка към общото добро вдругиден, което все още е скрито зад хоризонта.

Хоризонтът не е пречка. При големи дела летвата трябва да бъде поставена високо. По-високо, отколкото виждат очите, тогава тя не ограничава, а дърпа напред. „Да бъдеш свободен народ в собствената си земя“ – някога това изглеждаше недостижимо.

Ако продължаваме да „издребняваме“, възприемайки глобалното предизвикателство просто като епидемия, собствената ни природа ще обезцени всяко наше усилие, както вече се случва.

[267333]

 

 

Как оценяваме света

Въпрос: Как можем да приемем и заобичаме всички хора? Сред тях има  маниаци,  убийци.

Отговор: Зависи колко правилно гледате на света. Не мислете, че вие се промените, а светът не.

Колкото променяте вашето възприятие за света, толкова във вашето възприятие светът ще се променя. Ще се окаже, че накрая ще можете да видите целия свят абсолютно добър, поправен и съвършен. Защото вие сте се променили.

С други думи, оценявате света или според вашата поправеност, или според вашата непоправеност.

От урока на руски език, 17.05.2020

[266837]

Търпение и осъзнатост

Въпрос: Какво е търпението от гледна точка на кабала?

Отговор: Търпението е разбирането на процесите, които се случват в човека и в обществото. Трябва да ги оставиш да преминат определен път на развитие, на узряване, като участваш и помагаш само там, където е необходимо. И да не се бъркаш със своите съвети и мисли.

Аз говоря за възможна промяна на света към по-добро, защото вече е време. И ако това състоянието не беше навсякъде, включително в пресата, ако не пишеше, че е нужно да се промени нещо и няма да връщане назад, аз не бих говорил така. Просто сега  се проявяват подходящите условия.

Въпрос: А какво е състоянието на осъзнатост?

Отговор: Осъзнатостта е разбиране на цялата програма на природата и нейната реализация в дадения момент.

Програмата за реализация на природата е да я приведе в динамично равновесие между положителната и отрицателната сила.

От урока на руски език, 03.05.2020

[266743]

Пет вида любов (видео)

Знаем, че хората възприемат по различен начин  отношението на другите към себе си.  Гари Чапман, консултант по взаимоотношения, автор на книгата „Пет вида любов“, от която са продадени пет милиона екземпляра, е описал различните подходи,  различно възприемане от всеки тип човек, начинът, по който  възприемат любовта. Той казва, че има пет вида.

Първият вид любов  се представя  от  хората, които обичат думите. Любовта да се изразява с думи –  думи на одобрение, на подкрепа,  на похвала.

Другият вид любов е “време”. Тук е обратно,  думи не са необходими. Необходимо е с човека да се прекарва време, да му се обръща внимание – да останете с него, да поседите, да походите. 

И времето само подрежда всичко между тях.

Има вид любов, наречена „докосване“. Тоест, хората обичат осезателните усещания, когато ги прегръщат, галят – от това те  изпитват положителни емоции.

Такива са всички:  деца, жени, животни и дори мъже.

А „времето“?

Времето наистина действа на всички. „Времето е велик лечител“, както се казва: С времето всичко се променя.

Следващият вид любов е „подаръци“. Всяко малко нещо има значение:  дрънкулка, лакомство, бележка, някаква изненада, нещо неочаквано.

И петият вид любов е „помощ“. Прави нещо за другия, изразявай своята загриженост  в действие: изгладена риза, чисти подове, приготвена вечеря, просто да помогнеш в нещо.

Учените казват, че конфликтите, които възникват в двойките, възникват от неразбиране. Ако искам да чуя приятни, добри думи, а човекът иска изгладена риза или да поседим заедно, то  имаме конфликт, ние просто не се разбираме. Тоест, конфликтите възникват, именно заради неразбиране…

[251557]

Спасение от страховете

Прибързано чакаме края на пандемията от коронавирус, вместо сега да се учим от нея. В резултат на това съпътстващите я явления могат да се окажат не по-малко разрушителни.

Колкото по-дълго коронавирусът остава с нас, толкова по-силни са неговите ефекти в различни сфери на живота. Под ударите му са не само здравето и икономиката, а и нашето психологическо и душевно състояние. Синдромът на страховете и тревогите днес обхваща не само традиционно уязвимите сектори, но и големи части от населението, включително децата и младежите.

Тревожните и панически мисли, страхът от загубата на близък човек, натискът от социалните и икономически обстоятелства – всичко това в различна степен засяга милиони хора, като затруднява ежедневните им дейности и дори ги разрушава.

Царящата над света несигурност и липсата на здрави перспективи са предизвикателство, с което не всеки може да се справи сам. Мислите за това парализират човека, изсмукват силите му. В относително проспериращия Израел, броят на самоубийствата в първата половина на годината се  увеличи с почти 5% в сравнение с миналата година. Случаите на следродилната депресия се  утроиха. В САЩ вече липсват лекарства за депресия и тревожност, от които са засегнати най-малко една трета от тийнейджърите и младежите.

Неизвестността е винаги тревожна и плашеща. Тя е един от основните фактори за психологическите проблеми. Когато не знаеш какво се крие зад ъгъла, се чувстваш като заключен, нямаш представа къде да отидеш, какво да направиш. Неувереността води до безпомощност, дезориентация и изключване.

Още по-лошо, ние си предаваме един на друг това чувство и то като вирус се разпространява в обществото. Всички хора изначално са свързани в единна система, която в кабала се нарича Адам Ришон. Нашите импулси текат по нейните неврони, искаме или не. Това, което откривам в себе си, по един или друг начин преминава в другите и отива по-далеч, дори без мое знание. Съзнателно и несъзнателно хората непрекъснато се заразяват с негативизъм един от друг.

Това е парадоксът на съвременното егоистично общество: в него неразривните части на цялото се чувстват отделени, понякога самотни, изгубени. Страдаме от разединение, но продължаваме да го подхранваме.

Нека да превключим към голямата картина. При решаването на съвременните проблеми трябва да вземем предвид интерактивната, системна взаимовръзка. Днес се борим не само с коронавируса и неговите последици, ние се противопоставяме на системата, която изобщо не разбираме, въпреки, че би трябвало вече да сме я разбрали.

„Законът е строг, но е закон“

Всички проблеми на човека в тази единна структура са породени от собствената му самонадеяност и упоритост: той не признава законите на системата, противоречи ѝ на всяка крачка, игнорира нейните сигнали и предупреждения. Заради нарастващите си търсения той разкъсва връзките и измисля недъгави, сурогатни конструкции, които рано или късно са разпадат върху главата му. Объркан от изсмукани от пръстите догми, той отхвърля простите, правилни решения, въпреки че те са буквално под носа му.

Как да помогнем на хората, които са изгубили почвата под краката си, изпитват потискащи чувства и са объркани и депресирани. Разбира се,  трябва да ги прегърнем във всеки смисъл на тази дума. Трябва да бъдат подкрепяни, ободрявани, те се нуждаят от жива човешка ангажираност. На човека трябва се предава топлина, грижа, взаимност. Когато зная, че не съм сам, че няма да бъда оставен на произвола на съдбата, всичко се променя. Когато усещам искрено приятелско отношение и сигурност, излъчвани от околните, аз се успокоявам като бебе в ръцете на майка си. В същото време, разбира се, и аз трябва да бъда „любяща майка“ за другите.

Ние обаче нямаме стока с такова име, продаваме на страдащите хапчета, посещения при психолози и психиатри, разсейващи залъгалки. Стигнали сме дотам, че не можем да проникнем в тяхната беда, нито да ги съжалим от сърце.

И тъй като сме готови да си го признаем, нека да „дръпнем конеца“. Всъщност тревожните разстройства също се нуждаят от „ваксина“, също се нуждаят от „колективен имунитет“. Защо зацикляме в коронавируса и не искаме да направим изводи? Защо всички са готови да продължават да плащат откуп на егоизма? С този подход ни чакат много по-трудни и болезнени изпитания.

Системата няма да отстъпи и в крайна сметка ще приемем исканията ѝ. Защо не сега? Трябва ли да стигнем до дъното, до глобалните катаклизми, за да променим курса?

Прегърни света

„Американците винаги постъпват правилно, след като опитат всичко останало“, Чърчил го е казал. Днес би го казал за всички нас. Работните места изчезват, глобалните противоречия се увеличават, бъдещето се превръща в „буреносен проход“, нямаме представа какво ще се случи утре, не знаем как да обучаваме и възпитаваме децата, за да стане техният свят по-добър.

Начинът ни на живот се променя пред очите ни, отнемайки обичайното, разрушавайки илюзиите, които сме изтъкали. А ние стоим и чакаме всичко да се възстанови, да се възроди, да се върне в нормалното русло. Всъщност всички сме дезориентирани и блокирани, защото се страхуваме от новото и не можем да се освободим от страховете си.

„Искам да събера заедно цялото човечество, за да мога да прегърна всички.“ (Кабалистът Аврам Кук)

Когато настъпи фазовият преход с неизбежните сътресения, единственото лекарство е състраданието, любовта. Всеки иска вътрешно да прегърне другия и с това придава на околните вече не тревожност, а непоколебима увереност, преданост, готовност да подаде ръка. Само така ще се излекуваме взаимно и ще преминем към нов етап, пълен със сили и надежда. Само така ще започнем да разбираме общата система и нашата роля в нея.

На практика това е игра „задръж и предай“, която ни учи да поддържаме интегрално равновесие. От една страна стоим на разстояние един от друг, за да не си предаваме различни видове вируси, негативи, които разрушават обществото, а от друга страна се сближаваме в това, което позволява да се укрепи връзката и да си предаваме един на друг позитиви. Това е „социално ориентирана карантина“, благодарение на която всеки става проводник на увереността и затова сам я усеща чрез другите.

Близо сме до това. Много по-близо, отколкото мислим. Вече сме настроени на правилната вълна, но все още не сме започнали да излъчваме на нея,  все още не сме разбрали, че това е нашата вълна, нашата отговорност, нашето призвание и нашето бъдеще. Какво ще ни накара да запълним тишината?

 [266893]

Девет важни правила в живота (видео)

Постарайте се да напълните с любов живота си и живота на вашите близки. С това ще привлечете благоприятни обстоятелства и благополучие. Проявата на агресия в какъвто и да е вид ще се изразява в постоянно влошаване качеството на живота и изобщо в крах.

Отчасти това е вярно. Но трябва само да се каже: проявявайте любов към другите през целия си живот, а не само към близките. Тогава вашият живот ще се напълни със съвършено нов, висш смисъл.

В живота няма абсолютно нищо случайно. С мислите си, думите, действията, постъпките вие формирате своята днешна реалност и бъдещето си.

Вярно. Но, ако само разбираме по какъв начин можем правилно да постъпваме. Иначе, можем да си мислим, че постъпваме правилно, а изведнъж животът ни поставя такива спънки.

Какво означава да „постъпваме правилно“?

Правилно означава ясно да се движим към целта на творението. Не така, както на нас ни се иска или ни се струва, а как това, всъщност, съответства на програмата на природата.

Следващото правило, свързано с предишното е: нашите мисли формират събитията и реалността на всеки от нас. Научете се да мислите позитивно и ще създадете действителност, която ще ви радва. И обратно – гневът, злобата, омразата, завистта, горделивостта привличат неуспех и несполука. 

Не мога да създавам живота си в своите фантазии. Трябва да го правя в правилно съответствие с другите, в правилна връзка с другите. Аз към тях и те към мен. Ако от тази добра връзка създавам своя живот, тогава действително той ще бъде добър…

Разговор с кабалиста Михаел Лайтман.

 [266183]