Entries in the '' Category

Просто бизнес

Здраве или икономика? С новия скок на епидемията от коронавирус в Израел и другите държави продължават да отслабват карантинните мерки, за да се удържат предприемачите и техните работници на повърхността. Ще успее ли тази стратегия за излизане?

В  официалните изявления се очертават два полюса: от една страна ни плашат с новата карантина, от друга страна, не я смятат за необходима. В стратегически план икономиката очевидно накланя везните в своя полза. Добро или лошо е това?

Предвид степента на опасност от коронавируса в момента, това е закономерно и оправдано. Ако, разбира се, проявим отговорност и разглеждаме коронавируса като дългосрочен проблем, за който няма да се намери чудотворно средство, въпреки всички опити.

Като цяло, трябва да преминем между два огъня – да не изпадаме в паника и да не се отпускаме. Най-важното е постепенно да осъзнаем и приемем факта, че целта природата не е да ни покоси, а да промени нашите приоритети. Докато не се съгласим с това, коронакризата няма да свърши.

Каква е тази промяна на приоритетите? Като цяло става въпрос за отпадане  на потребителското отношение един към друг и към природата. Рано или късно всичко това ще се случи: нашата самонадеяност ще се разсее, ще се разпадне индустрията на залъгалките, конкуренцията ще изгуби последното си очарование, а критериите за успех ще станат по-трезви и ще се преминат в социалната сфера.

В резултат на това икономиката определено ще отслабне. Много ще отслабне. И нашата задача е да я запазим здрава в преходния период. Защото все още се нуждаем от нея, но в различна форма. Трябва да е стегната, а не отпусната, хуманна, а не конкурентна. И отслабването ѝ не може да бъде оставено на самотек.

Основи на „отслабването“

Сериозното отслабване е опасен процес. Всеки диетолог ще го потвърди. Необходима е система и контрол. И първо трябва да разберем същността на проблема.

Огромното „шкембе“ на нашата икономика, свръхпроизводството, е породено от егоистични, експанзивни методи на управление. Такава е човешката природа: парите и властта никога не са достатъчно. Ненаситността е кредо на съвременния свят и негова основа.

Капитализмът дълго време беше панацея, която води амбициите в „правилното“ русло. Но епохата на свободния пазар свършва, вятърът на промените смени посоката си и платната на конкуренцията се свиват. Силните някога страни на капитализма се превърнаха в негови слабости, а сега в борбата за място под слънцето  слагаме в риск цялата планета, вкарвайки човечеството в бездната на противоречията.

В резултат на това в света навлиза новата парадигма – баланс. Такава е повелята на времето: глобалните кризи изискват умереност и ограничаване на печалбата. И затова в бъдеще бизнесът няма да се оценява по доходността, а доколко е необходим за нормален живот, за устойчиво, а не експанзивно развитие.

Всъщност това е строг критерий. Той премахва лъвския дял от това, с което сме свикнали в епохата на капиталистическото благополучие. И все пак, по един или друг начин, ще стигнем до баланс. Коронавирусът е само катализатор на промяната.

Не всички бизнеси са еднакво полезни

Днес икономическата рецесия засяга цели индустрии, които процъфтяваха само преди няколко месеца. Дори след отмяната на карантината стана ясно, че без тях може да се живее. И въпреки, че правителствата се опитват да ги подкрепят със субсидии, всъщност е по-добре сега да се откажат от тях. Понеже те само изтискват последните сокове от държавата. Бизнесът не е човек, за него не трябва да се борим като за последно. Когато се разбере, че не е необходим, просто трябва да се закрие.

И обратното, истински необходимият бизнес трябва да се подкрепя с всички сили, до пълно или частично купуване от държавата, ако този вариант се окаже най-добрият.

Зная, че това звучи радикално. Но е така, защото не искаме да се откажем от обичайното, дори когато то умира. Надяваме се, че ще се възстанови и отхвърляме в съзнанието си реалностите, които предвещават неговата агония.

Нека не забравяме, че краят на старото още е и ново начало. В бъдеще ни очаква някакъв вид партньорство, социален договор между всички граждани на държавите и бизнесът, който е признат за необходим за нормален живот. Признат от кого? Отчасти от самите граждани, отчасти от правителството.

Да, по този път има много препятствия и препъни камъни, но в крайна сметка ще стигнем до обща икономика, която реално ще обслужва нашите интереси. Точно нашите, а не на бизнеса.

Чувам убийствен вик: „Социализъм!?“

Зависи какво разбираме под социализъм. Не смятам съветския опит за такъв. Въпреки, че по онова време го наричаха военен социализъм, по-скоро той беше форма на държавен капитализъм, въведен с щикове. Защото одържавяването на средствата за производство и всичко останало по същността си е авторитарна мярка, опит да се наложи на обществото начин на живот, за който то не е готово. Оттук дойде сривът.

Истинският социализъм е състояние на обществото, узряло за колективни неегоистични отношения, под които се поставя новата икономика. Във всеки случай, той  няма нищо общо с онова, което рисува нашето въображение с примери от миналия век.

Пред нас е икономиката на общите интереси, която се основава не на егоизъм и конкуренция, а на взаимна съпричастност и сътрудничество. Не, все още не сме готови за нея, но вече узряваме, вече черпим от дъното на варела на свободния пазар.

Разбира се, че не всичко в тази икономика ще бъде държавно. Но големите, основополагащи сектори постепенно ще се освободят от преследването на печалби. Те ще имат съвсем различни задачи, сведени до обща стабилност и благосъстояние.

Банкрутът не е порок

Разбира се, няма да стигнем до това със сила и диктат. Надявам се, че вече сте забравили за комисарите, продоволственото разузнаване и колективизацията? Такъв модел е невъзможно да се внедри отгоре. Той ще започне да се формира успоредно с израстването на обществото, тъй като нуждите на интегралността ще се просмукват в деловата сфера, трансформирайки я отвътре. А държавата ще консолидира новите социални реалности на ниво законодателна и изпълнителна власт.

Неслучайно представител на израелска мрежа от универсални магазини, плачещ пред камера, предизвика смях в коментарите. Бизнесът ни принуждава към пазарни отношения, когато е в негов интерес, но иска да се откажем от тях, за да го спасим. Защо? Държавата трябва да спаси не бизнеса, а хората, обществото. Това са различни задачи, съвпадащи в нещо в много отношения, но в много отношения противоположни един на друг. И това вече започва да се прояснява както за правителствата, така и за гражданите.

В период на епидемия свободният пазар вече се свива до необходимото, а след това започваме да осъзнаваме, че голяма част от съкратеното априори е било излишно. Просто сме свикнали с него. И сега, за да се измъкнем от това съблазняване, нямам да отрежем ръката от рамото, няма да се отказваме от бизнеси наляво и надясно. Те сами ще си отидат поради ненужност, вреда, изчерпване на социалните и природни ресурси. Наднорменото тегло с баласт ще стигне до дъното, което ще ни позволява да изплуваме към адекватност.

В действителност процесът на „отслабване“, разбира се, е много по-труден, но разбирането на неговите принципни моменти драстично ще ни улесни. Много по-добре е да вървим напред с отворени очи, отколкото да гледаме зад гърба си, горчиво взирайки се в загубеното.

Няма връщане назад. Бизнесът в сегашния си вид трябва да се остави да умре от естествена смърт. В противен случай ще трябва да му правим изкуствено дишане за сметка на общата хазна и когато все пак спре да диша, няма да имаме пари дори за погребение. Точно сега трябва сами да кажем: „Това е само бизнес“.

И обратното, в основното, в нашите човешки връзки и отношения, най-накрая трябва да станем хора, а не конкуренти.

[266720]