Семейството е повече, отколкото „да живеем заедно“

Когато жените са подложени на удари, безразличието трябва да се разстреля публично.

Ние сме умен и глупав народ. Нашите мозъци се станали пословични, но не ни достига ум, за да изграждаме правилно отношенията в обществото и семейството.

В резултат на това след два месеца карантина оплакванията от семейно насилие се увеличиха девет пъти. От началото на годината са убити 11 жени (в Израел), шест от тях по време на карантинните мерки, включително едно бебе.

Тези трагедии се усложняват от абсурда във властта: законодателите се опитват да формират парламентарна подкомисия, предназначена да се удостоверява финансирането на някаква реформа, която е започнала, но не е доведена до край. Съгласете се,  че трябва да бъдем големи оптимисти, за да очакваме от това поне някаква възвращаемост.

Междувременно протестиращите в Тел Авив демонстранти на акцията писаха графити: „Къде е министърът по убийство на жени?“. Не съм съгласен с  формулировката. Тя е след това, „за предотвратяване на убийствата“. Всъщност в това е смисълът на задачата, която обществото просто трябва да реши.

Въпреки това, плахите стъпки за предотвратяване и бързо реагиране на домашното насилие, все още не получават подкрепа. Има само отделни примери за такава дейност, които често се правят от ентусиасти, които с години се опитват да получат субсидии за професионална работа с рисковите групи.

Не, тази беда няма да бъде изкоренена от ентусиасти и подкомисии! Отдавна крещя, че основното и всъщност единственото средство е обучението на хората. Колкото и менторски да звучи, ако наистина искаме да спасим жените, трябва да създадем система от задължителни курсове, на които представителите на двата пола да научат най-накрая елементарни неща и да получат изчерпателен набор от инструменти, за да си взаимодействат правилно.

По време на пристъп страхът от наказание е безсилен. Това означава, че мъжът предварително трябва да бъде готов за конфликти, трябва да разбере тяхната природа и да умее да ги разрешава. А жената трябва да му помага. Тук не може без обучение. Не бягайте от тази дума, вече сте разстреляни от безразличие, нали?

Насилието в семейството е част от фундаменталния проблем на социалния антагонизъм. Всички ние, по един или друг начин, сме подхранвани от конкуренцията, от желанието да превъзхождаме другите, от взаимното отхвърляне, от време на време придобивани от шаблоните на „цивилизацията“.

В съвременното егоистично общество женствеността само пречи на растежа, заемането на ръководни длъжности. А в политиката жената просто е задължена да бъде „мъж“. Вместо да се допълваме, компенсираме един друг, ние във всяка област подминаваме слабите, а след това им правим услуги.

В действителност „слабият пол“ е стереотип, защото в много отношения мъжът е по-слаб от жената. Вече съм писал, че мъжът, особено съвременният мъж е ленив, импулсивен, не може достатъчно дълго да издържа на удари, скача от място на място и в същото време не обича промените. Не може дълго да се фокусира върху едно нещо, освен върху сериала и хладилника. Той е добър в бързата атака, в скока.

Жената, напротив, може да преодолява дългосрочни трудности. Тя се спрява с много задачи, лесно държи в главата си хиляди планове за различни цели. Бързо превключва, по-добре понася нервната динамика на съвременния живот.

Нашите естествени предимства и недостатъци не трябва да ни противопоставят. Всички раздори и конфликти са свързани с това, че просто не знаем какви роли ни е дала природата, не можем да съберем частите от общата мозайка. Взаимният баланс между нас изисква разбиране на мъжката и женската природа. Изисква обучение.

Съвременното образование е неправилно, насажда догми, но не ги подкрепя със социални реалности. В същото време равенството между половете не трябва просто да се проповядва, трябва да се възпитава, култивира, вкоренява във възприятието, в ума и в чувствата. Мъжът трябва да осъзнае, какво означава „две половинки на едно цяло“, различни, но равни така, че за него да  не бъдат само думи, лишени от дълбок смисъл.

Освен това, в някои случаи мъжът трябва да дава на жената предимство, за да съхранява равенството и равновесието.

На това и на много други неща трябва да се научим, докато вярното отношение не се „абсорбира в кръвта“, докато не се установи в поколенията, докато не се превърне във втора природа.

Но това не присъства в партийните платформи, а парламентарните министри и чиновници изглежда, че трудно си представят, как да стигнат до толкова мащабен проект, въпреки, че то е тяхно пряко задължение. Нашите лидери дори не забелязват, какъв огромен политически капитал се крие в хармонизирането на семейните отношения. Или не искат да забележат…

Жените трябва да се обединят, за да поискат точно това – общ подем на хармония на отношенията, зрялост и съгласие над противоречията. Да искат така, че мъжете да се срамуват от своето несъответствие на женските очаквания, от това, че в очите на жените те не са истински мъже такива, каквито жените искат да бъдат. Тогава мъжете ще поискат да се променят и дори ще го направят.

Не само това, тогава и децата в училище ще започнат най-накрая да получават уроци по  правилни взаимоотношения. Не, не фронтални лекции. А например класове в салоните за танци, всяко момче ще кани момиче, ще взема ръката ѝ, ще я води на дансинга и внимателно ще я изпраща обратно. Знаете ли колко ще получи той от това действие, ако то се подготви и проведе правилно. В такъв урок има необяснимо повече, отколкото в рационален, но колко семена може да посее в душата, колко негативи може да предотврати в бъдеще.

Освен, ако не се ограничи с няколко формални занятия за деца и за възрастни. Ако се мисли за семейството.

А семейството е огледало на обществото. Неговите проблеми не могат да се решат точково. Самата концепция трябва да се възроди и адаптира към условията на бързо променящият се свят.

Ако днес хората решат да живеят заедно, трябва да разберат, че ги чака много повече от „живот заедно“. Те трябва предварително да учат за този живот, за да не губят никога ориентири, с чест да излизат от всяко изпитание и да отглеждат децата с правилни примери.

Тези прости истини са възпрепятствани от косвеността и безразличието. Според мен, това не е нещо особено. Много неща започват с „не искам“, но все пак ставаш, приближаваш  се и подаваш ръка: „Разрешете да ви поканя на танц“. Няма как да се върнеш назад.

 [265527]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Следваща публикация: