Entries in the '' Category

Епидемията от самота е по-страшна от коронавируса

Емоционалната устойчивост е сериозен проблем в периода на коронавируса след карантината и стресовите ситуации в семействата. Все повече хора се нуждаят от психологическа помощ, чувствайки се изолирани и страдащи от самота, както никога досега.

Още преди коронавируса медицинските експерти обявиха епидемия от самота в САЩ. Коронавирусът рязко обостри този проблем, който засяга 28 процента от американските домове: тоест около 36 милиона човека живеят в самота, без семейство и деца.

От друга страна има надежда, че коронавирусът ще ни принуди да обърнем внимание на проблемите на самотата и да търсим път как да установим в бъдеще повече социални връзки.

Както се оказа, по-лесно е да избегнем заразяването с коронавирус, отколкото да се предпазим от емоционален стрес и ментални отклонения във връзка с карантината. Как обществото трябва да се бори с последствията от социалната изолация след коронавируса?

Усещането за самота ще се запази и след епидемията, то само ще расте. Обществото ще се раздели на много части и хората все по-малко и по-малко ще имат контакт един с друг. На работните места ще има по-малко възможности за срещи и общуване. Спортните клубове, ресторантите, баровете, театрите ще се посещават от по-малко хора. Ще се чувстваме все по-отделени един от друг, далечни.

Новата вълна на коронавируса и другите проблеми ще ни принудят да се отдалечим един от друг и освен това, всеки ще се занимава с проблемите на собственото си здраве  и проблемите на обществото. И ще видим, че не само 36 милиона човека живеят сами и страдат от самота, а много повече.

Драстично ще нарасне броят на разводите и другите проблеми в семействата. Предстои ни много тежък период, в който човечеството ще трябва  да разбере, че вече е невъзможно да съществува по стария начин и трябва да установи нов ред в живота.

Проблемът е в това, че днес  човекът се чувства много самотен в този огромен свят. И дори този свят да  е толкова богат и многоцветен, той не може да намери себе си в него. Дори ако има добър доход и може да си позволи много неща в материален план, той все още страда от самота. Защото не сме научени как да установяваме правилни връзки, не ни възпитават за живот в глобалния интегрален свят.

Ние не чувстваме, че живеем вътре в една сфера, където неживият, растителният, животинският свят и хората съществуват заедно, в една интегрална система на земното кълбо.

Напротив, всички се изправяме един срещу друг и в личните отношения, и целите народи, държави. И тогава идват много други проблеми, които са неизбежни при това наше поведение и разбира се, не можем да се чувстваме по-добре.

Учителка от щата Мисури описва състоянието си по време на карантината: “В някои дни се държа и се чувствам добре, а в други ми се струва, че ако тази карантина продължи още малко, просто няма да издържа и ще се побъркам. Мога ли да запазя здравия си разум и да продължа да живея в самота месеци, години?”

Защо връзката между хората е толкова важна за тях? Защо хората се нуждаят от постоянно общуване с другите хора, а ако не могат да го правят правилно или се побъркват от самота, или живеят заедно и се побъркват един друг?

Работата е в това, че човекът е социално същество. Ние не можем да живеем като животните, които се срещат за кратко време, за да създадат потомство и след това се разделят. Човекът се нуждае от семейство, общество, роден дом, град, страна, където може да живее заедно с другите.

Човекът се нуждае от духовна връзка, каквато не съществува в неживата, растителната или животинската природата: не е химическа, хормонална, а именно чувствена. А тази връзка не ни се получава и ние се опитваме да заменим чувствените отношения с делови или конкурентни.

И всички страдат. Дори най-богатият човек няма това, което трябва да получи от обществото. Той трябва да получи от обществото повече, отколкото от майка си.

Но ние го нямаме, защото не изграждаме такова общество, което да даде на всеки усещане за топлина, увереност, поддръжка. А без това човек се чувства като във вакуум и дори още по-зле, във враждебна среда. Той излиза на улицата и възприема всеки срещнат като свой враг.

Човечеството много страда от това. И вследствие на тези отношения между нас ние, с нашите егоистични мисли и желания създаваме място, от където излизат всякакви вредители като коронавируса и поставяме живота си в опасност.

В крайна сметка  трябва да разберем за какво живеем, кои сме, защо се държим така, можем ли да се отнасяме един с друг по друг начин?

Нека да помислим, как да изградим такова общество, което да съответства на цялата Вселена. Защото цялата природа е интегрална, всичките ѝ части са свързани помежду си. И човешкото общество трябва да бъде приятелско, изградено на взаимна подкрепа. Ние го изградихме върху егоизма точно наобратно.

Дойде време да направим пълна ревизия и да решим, че ще вървим срещу егоистичната ни природа, за да изградим над нея правилна връзка между всички. Само от това зависи доброто ни бъдеще.

Ясно е, че самият човек, който е в тежка ситуация, не знае какво да прави и е объркан под натиска на средата, която го затрупва с дългове и отговорности. Остава само да го съжаляваме. Но има обществени системи, които трябва да мислят за това. Вече е ясно, че е невъзможно да продължим, защото се приближаваме до тотално разрушение.

Необходима ни е система от интегрално образование, за да възпитаме новия човек, по-приятелски настроен. Природата ни задължава да го направим. Ние сме вътре в сферата като единна симбиоза, където неживата природа, растенията и животните, всички се подкрепят и допълват. Всички, освен човека.

Човекът иска сам да властва над всички без всякакви граници. Не му пука, че вреди на цялата система. Ако не спрем човека, той ще разруши земното кълбо.

Затова и от гледна точка и на общата природа, и на нашата вътрешна природа, трябва да осъзнаем, че се отнасяме към една интегрална, взаимосвързана система и да се образоваме отново.

[265121]