Entries in the '' Категория

Американският бунт

Когато се събере пълнo  буре с  барут, е достатъчна малка искра, за да се взриви. Така започна Първата световна война, така започна „Арабската пролет“, така започна и сегашният американски  бунт. Какво ще правим с този барут, с тоновете омраза, пламтящи между хората?

Разбира се, тук  е замесена  предизборната  борба между демократи и републиканци и като цяло, борбата за власт в съвременния свят. Но нека да се абстрахираме от моментните интереси. Не това е важно.

Омразата  в американското общество е  заложена отдавна и колкото и да се опитват да я ограничават, тя се разпалва с нова сила. Позитивната дискриминация, пропагандата на ценности, „вълшебната сила на изкуството“ – от десетилетия хората се опитват да обяснят, че различията вече са заличени или предстои да изчезнат. Омразата обаче все още е тук – омразата на различните, на неспособните да  се приобщят или дори просто да съжителстват. Човешка природа се бунтува.

Възможно ли е да се справим с нея? Възможно е, но не по начина, по който си мислим. Не сме в състояние да изгладим, да компенсираме различията, защото не разбираме тяхната същност, техните духовни корени. Не става въпрос за цвета на кожата, националността, мисленето, чертите на характера или социалните различия. Не става въпрос за това.

Всички ние произлизаме от единна духовна система, в която противоречията се съчетават хармонично. Но в нашата егоистична реалност тези изконни противоположности не са балансирани, не са споени заедно от обща цел, която е по-висша от тях. Ние се варим в собствения си сок, в собствената си природа, неспособни да се издигнем до онова, което ни обединява над нея. И никога няма да бъдем равни, ако не се решим на този подем.

Различията само ни объркват, затварят очите ни, отвличат вниманието ни от същността. В резултат на това отиваме при тях или се опитваме изкуствено да помирим непримиримото.

Не е необходимо да тушираме цветовете, да унифицираме нюансите, да мимикрираме, да маскираме или, напротив, да замажем всичко със своя цвят. Зад отделните щрихи и фрагменти трябва да видим общата картина, в която всички цветове са на своите места и всички са равни. Именно тази картина ще ни свърже истински. В крайна сметка тя не е просто сума, тя е на  по-висше ниво от всички свои части. Тя е тяхното единство и пълната им реализация.
«Целта на творението е възложена на целия човешки род: независимо дали е  черно, бяло или жълто, без никаква разлика по същество.» (Баал Сулам)

Възможно ли да се сравнят два цвята и да се избере обективно най-добрият? По същия начин не може да  да се сравнят две качества в един човек, в двама души, в два народа. Не може нито да се съпоставят, нито да се изравняват изолирано от общата гама, от общия ансамбъл, от общото цяло. Неслучайно децата в междуетническите семейства са склонни неволно да избират едната страна или да останат във вътрешен дисонанс за цял живот.

Истинското човешко единство може да се формира само над противоположностите, над разединението, над омразата. Любовта в истинския ѝ смисъл е плод на кризата, причинена от взаимното отхвърляне. Точно това, което ни разделя, в крайна сметка създава неразривно цяло от нас.

И затова различията, контрастът, антагонизмът съвсем не са зло. Всички наши претенции един към друг, всъщност произтичат от общата система, която вече е узряла, за да установи мир над противоположностите. Неслучайно е казано: „ще ни донесе мир.“ Чуваме зова на бъдещето, готово да се роди.

Разбира се, омразата няма да се претопи по чудо в любов. Омразата е началото на любовта, нейната обратна страна. Тук ще помогне само стремежът към общото, към тази възвишена цел, която изравнява всички на фона на безкрайното многообразие.

Това няма да се случи от само себе си. Това трябва да се научи. Затова разработваме интегралното образование като платформа за общ възход към единство. Днес, когато човечеството се занимава със самите основи на мирозданието, вече можем да разберем как те действат и към какво всъщност ни подтикват.

[265748]