Entries in the '' Category

Слабостта на силните

Стотици страни подкрепиха независимо разследване на Световната Здравна Организация в периода на епидемията. Америка повдигна тежки обвинения към СЗО и Китай, а Тръмп нарече СЗО китайска марионетка. Китай,  от своя страна, удари “активиста” на протеста,  Австралия, с мита върху ечемика и спиране на вноса на говеждо месо.

Здравето, политиката и икономиката се разбъркаха в котела на коронавируса, разкривайки конфликти, които до този момент се премълчаваха. Започнаха ли търговските  войни на световната сцена?

Разбира се, че започнаха и то не днес. Всяка страна налага определени ограничения, квоти, мита за продукти от различни видове, преследвайки интересите на различни кръгове, а понякога дори и на собственото население..

В сегашната ситуация един от големите играчи – САЩ, се опитва да намали износа на друг голям играч – Китай. Няма да разбера кой е прав. Като цяло, няма прави, докато всеки мисли за себе си. Правота може да има само в стремежа към общи интереси, а това е следващият етап.

Затова не става въпрос за Китай или за Австралия. Работата е само в нашия подход към разпределението на общите природни ресурси и техните  производни. Грубо казано, всеки държи на своето и се опитва да извлече от него максимална полза. И тъй като всички са егоисти, всички търговски връзки се заплитат в кълбото на егоистичната световна икономика, която работи не за благото на хората, а за благото на портфейлите. Само не ми приписвайте веднага “комунистически” мироглед, просто говоря за очевидното.

В резултат на това, въпреки излишъка от природни ресурси, необходими за нормален живот, ние ги експлоатираме с диви отклонения. Световната икономика произвежда баснословно количество ненужни стоки и услуги, които тровят въздуха и почвата, предизвикват болести, изхвърлят се на боклука, от детството водят човека към безкрайна надпревара за статус, докогато в съседство, буквално от “другата страна на пътя”, милиони са лишени от насъщно необходимото и умират от глад. Въпреки прогреса, лозунгите и благотворителността, нищо не се променя. Това е създадено от самата човешка природа.

Но промяната вече започна. Пред очите ни се случва осъзнаване на злото, разобличаване и разрушаване на системата, която преди беше прогресивна, а сега само задържа развитието. Тя ще продължи още известно време, ще позволи на Тръмп да насочи американската икономика към нови релси, но дните ѝ са преброени. Тя не отговаря на нуждите на глобалния свят, защото е изградена върху егоизма на силните. И вредата от нея е повече  от ползата.

Това още не е агония, а залез: виждаме как Америка неистово се опитва да си върне икономическата независимост, дадена за откуп на Китай, а Китай, превръщайки се в гигантски световен износител, открива обратната страна на медала: всички зависят от него и той също зависи от всички.

Никой обаче не се нуждае от истинска война. Търговските битки засега ще продължат в обичайния режим, с нарушаване на китайската тенденция към разширяване.

Най-доброто, което може сега да направи Китай, е да демонстрира на света, че доброто единение на хората е полезно за всички, стабилизира обществото и икономиката, намалява натиска върху природата, разплита възлите на проблемите, вместо да ги затяга.

Само това ще намали напрежението на анти – китайската кампания. В глобалната криза примерът за реално равновесие и единство, без победители и победени, ще надделее над всичко. Светът, разкъсан от противоречия, се нуждае от истински мир.

[265163]

Грешката на еколозите

Остава впечатлението,  че Израел е сложен на котлон и добре го сваряват. Въпреки, че не помним такова нещо, не сме и учудени. Учените отдавна вече съветват да свикваме с екстремните природни условия. По данни на професор Ури Шейнас от университета в Хайфа, ръстът на средните температури в Израел почти два пъти превишава общите световни темпове.

От момента на началото на замерването от преди два века е фиксирано повишаване с два градуса. До края на това столетие, казва професор Шейнас, целият Израел ще се превърне в пустиня. Обичайната температура днес в Беер-Шева (град в южен Израел) ще стане обичайна в Галилея (град в северен Израел).

Много се надявам учените да грешат, но засега всичко свидетелства в тяхна полза. Крайностите нарастват. Още повече, че природата няма „стандартно“, „типово“ състояние. Глобалното затопляне само по себе си не може да се нарече отклонение от равновесието, макар че за човечеството може да се окаже смъртоносно предизвикателство.

Има и друг ракурс, който позволява да се погледне на случващото се от по-широк ъгъл.

Еволюцията далеч не е хаотична и спонтанна. Милиарди години е вървяла от простото към сложното чрез неживата, растителната и животинската природи, докато не е създала човека в неговия сегашен вид. Фактически се намираме на пика на процеса, макар морално все още да не сме готови за това и да не искаме да осъзнаем своята роля.

Защото колкото си по-голям си, толкова по-голяма е твоята отговорност. Много е трудно да се примирим с това, че именно човекът, като най-висше произведение на природата, е нейното „мерило“ и основен фактор за промените в нея. Така или иначе, всичко се извършва във връзка с човека, в зависимост от темпа на неговото развитие.

Ако човек иска и на него, и на флората, и фауната да бъде комфортно да живеят на планетата, ако се стреми да уравновеси средата на своето обитание, той настина е способен на това. Само че, съвсем не така, както мислят еколозите.

Природата откликва не на замърсяването, а на замърсяващият. Не на резултатите от нашата дейност, а на самите нас. Човекът е нейна неотделима част, развитието на която още не е завършено. Ако човекът започне правилно да участва в процеса, ще включи верига от позитивни промени.

Как? За това е нужно да се влеем в природата, да се интегрираме с нея. Не на примитивно, пещерно ниво, а на социално. Трябва да станем толкова интегрални и глобални, каквато е тя.

Човечеството като че ли вече се е превърнало в глобално село, но само „технически“. Вътрешно то е разпокъсано, още доузрява до степента на общи взаимовръзки. Дисбалансът между вътрешното и външното, между „състоянието на умовете“ и „състоянието на душите“, между всеобхващащата природна система и разпокъсаните човешки отношения, предизвиква бедствията и катаклизмите.

Вместо да води неравна борба със себе си за спасяване на околната среда, трябва да се заеме със себе си. Това съвсем не означава да се „пречупи“ човека, за да върви въпреки своето естество. Разбира се, че не. Всеки е уникален. Всеки се ражда със своите качества. Същността е в друго, в това, което е между нас.

Нужно е да поправим само връзката. Само това, което днес неправилно ни свързва, а утре обратно – създава в обществото хармонични, балансирани, интегрални отношения. Самата тенденция, самият интегрален принцип, встъпвайки в права, ще започне да поправя дисбалансите на всички нива, придавайки на всеки усещането за мир и съгласие в обществото и в цялата природа.

Такава е ролята на човека в общата система: от най-висшата степен еднакво можем да разклатим и да уравновесим всички останали нейни нива.

Нека да го направим правилно. Иначе наистина ни очаква пустиня, включително и социална. Ако не пораснем, няма да видим добро. Природата има огромни възможности да ни принуди „да разберем“ и тя ще се възползва от тях. Та ние сме нейни деца и тя няма да ни позволи напразно да изгаряме своя потенциал и нейните ресурси.

[265104]

Ако жените не се обединят, светът ще пропадне

Жените трябва да разберат, че ако не се обединят, светът ще пропадне – това трябва да бъде вътрешното усещане на жената.  И мъжете в нищо не могат да помогнат, жената е длъжна да изпълни своята женска роля, да ражда, да грижи се за дома, за децата, за бъдещето.

Жената трябва да разбере, че ако не се обедини с другите жени и заедно с тях не се погрижи за света, със света е свършено. Не се изисква да се извършват революции, от жените е нужно само единство и то ще промени света. Освен това не се изискват никакви действия: обединението на жените ще разреши световната криза.

Кризата е между жените, а не между мъжете: заради факта, че Малхут се е разбила на множество малки малхут. Ако ги съединим заедно, това ще бъде поправяне. Жените  трябва добре да го знаят и тогава ще имаме реален шанс да постигнем поправяне на света.

Само ако достигнем степента Бина, отдаването, ще можем да придобием качеството, което се нарича „майка”. Тъй като майката отдава, грижи се, изхранва, грижи се за целия свят. Тази сила на отдаване е нужно да придобием всички: и мъжете, и жените, и с нейна помощ ще можем да се обединим.

Мъж с мъж, жена с жена могат духовно да се обединят само до определена висота. Но след това, трябва да се съединим вече с придобитата сила на Бина и тук също са нужни жените.

Затова и в нашия, и в духовния свят е необходимо съвършено обединение между всички мъже и всички жени, за да се обединим всички така, че да се роди съвършеният човек, Адам, в който съществува и мъжката, и женската части, действащи заедно.

Ние сме като зародиш вече в много напреднал стадий на бременността и скоро трябва да се родим. Аз не мога точно да кажа в кой месец от бременността сега е общата Малхут. Тя много иска да започне да ражда, но ние още не сме готови. Защото за да се роди, означава да има правилно желание за обединение между нас. И тогава ще се откъснем от Малхут и ще се родим в новия свят, в духовния свят.

Когато излезем от Малхут, от матката навън, веднага попадаме в духовния свят, построен на отдаване. А ние още не сме готови, затова това би било преждевременно раждане.

Когато стане обединението  на жените в една единна жена, всички в света ще почувстват, че в света цари силата на жената, като майка, която покровителства бебето. Така всички мъже ще почувстват, че това е силата на майката, на жената, на Бина, че властва над тях и чрез тях стига до всички силата на отдаване, на  вдъхновение, пред която всички се скланят и са готови да се вслушат в гласа на жената, която ще започне да управлява в света.

Но засега у всеки поотделно има такава сила на желание, а вие не можете да ги съедините заедно, за да окаже това влияние. Постарайте се да се обедините, всичко зависи от вас!

Аз много се надявам, че влизаме в нова епоха, в новото човечество. Ако силата на жената расте все повече и повече и мъжете ще почувстват колко се нуждаят от женската сила, и така ще напредваме заедно. Желая на всички здраве и щастие, на вас и на вашите семейства!

От урока на тема „Ролята на жената в новия свят”, 09.05.2020

[265003]