Entries in the '' Категория

Варвари  в дома  

Досега природата се опитваше да се защити от нас. Сега  продължава в настъпление.

„Носителите на смъртта нямат жалост дори към себе си. Някога те съсипаха своята планетата и оттогава изцеждат сокове от нови светове, унищожавайки ги един по един. Внимавайте  вселенски замърсители, пазете се от земляните.“ (От галактическия епос)

Всъщност все още сме далеч от вселенското ниво. Но сме овладели напълно разточителството в планетарен мащаб. То е наше, родно. Вече има гигантски опашки в Ikea и McDonald’s. Вълните вече се стичат до обетованите брегове със стелажи и каси. Шопингът обновява! Шопингът  вдъхновява! Особено след няколко седмици въздържание. Здравей свят, липсваш ни, искаме да те довършим!

Маските все още не са свалени, но очите вече горят. Човек гордо се отъждествява с това, което е в състояние да купи, да консумира, да яде, да изгори. Ако му отнемеш тази възможност, какво ще остане от него?

Киселинни реки в пластмасови брегове

Природата ни се струва беззащитна, несподелена. Не я чувстваме като сложна система, като жив, дишащ организъм, не можем да усетим нейния пулс, нейните ритми, цикли, нива, включително нашия собствен. И въпреки, че се храним от нея, егоизмът заслепява очите и сърцето ни, разкъсва връзката с Майката и се затваря в себе си.

Няма да чета екологичен морал. Планетата не може да бъде спасена със „зелени“ протекции – тя е разрушена от нашата природа. Затова не можем да защитим природната среда, докато не поправим човешката.

Ако се върнем към фантастичните аналогии, цивилизацията рискува да бъде въвлечена в глобална война с природата, описана от Хари Харисън в романа „Неразрушимата планета“. Сюжетът е поучителен: от няколко поколения хората водят ожесточена, безнадеждна битка с враждебна, мутираща среда, докато най-накрая не  достигне до някого, че проблемът се крие в самите тях  и че яростният антагонизъм на околната среда може да бъде спрян  просто чрез промяна на вътрешното отношение към нея.

Трябва да разберем: вирусите и другите бедствия вече „чакат на опашка“, вече “са сложени в пълнителя“ на природата заради нашето егоистично отношение към всички нейни нива. Въздух, вода, земя, флора и фауна – опитахме навсякъде, навсякъде сложихме ръка. Нашият девиз е преразход на всичко. Нима така човекът – истинският човек – трябва да се отнася към своя дом?

Представете си, във вас се вселява безмозъчен, нарцистичен младеж и започва да чупи мебелите, да къса тапетите, да изпразва хладилника, да отравя водата, да чупи стъклата, да прави пакости, просто защото му харесва. А сега разберете: природата ни изтърпя повече, отколкото сме могли да заслужим, дори и ако  го бяхме обмислили. Младежът не иска да порасне, въпреки че е пораснал толкова, че е му е тясно в къщата. Той има глава, но изобщо не я използва по предназначение.

Ирационализмът на случващото се вече излиза от всички пукнатини, като трева под  рушащ се бетон. Учим децата да не изхвърлят, но самите ние замърсяваме безразсъдно. Законите за оздравяването се приемат, а природата се влошава. Възобновяемите енергийни източници служат като смокинов лист за нефтената, газовата и пластмасовата промишленост. Министерствата по опазване на околната среда по същество само регулират нейното замърсяване. Спомнете си, както при Оруел: Министерство на мира, Министерство на истината, Министерство на изобилието, Министерство на любовта … Това е всичко за нас днес.

Учените правят песимистични изчисления – колко е остава на човечеството, докато не се задуши със собствените си ръце. Но природата ще се разбунтува още по-рано.

Ами ние? Виждаме накъде отиват нещата. Да, малко ни е болно и срамно от тази картина. Но варварството ни е в кръвта и не е по силите ни да спрем. Защото трябва да си купим  нови маратонки, кухненски робот, диван. В най-лошия случай хамбургер с всичко, което се предлага към него или семейна пица. Между другото, имате ли дребни за доставчика?

И след това трябва да караме коли, да летим на самолети, да плаваме на кораби. Не можем просто така да се откажем. Не можем да живеем без всичко това – освен в период на изолиране  от природата …

Такива сме създадени.

От кого? От нея!

Така че защо природата ни изигра толкова жестока шега? Защо тя е заселила с варвари къщата си, знаейки, че накрая ще я разбием на парчета, учудвайки се на собственото си веселие?

Спасяване на замърсяващите

Разбира се, първоначално природата не е изпитвала никакви илюзии за наша сметка. Тя обаче не диктува посланията си към нас, както диктуват на първокласниците какво да пишат в тетрадките си и не ни принуждава със сила да постъпваме правилно. Природата предлага само да помислим –  онези, които са узрели. Да мислят  според нейните категории, според нейните ориентири. И да, вече сме съзрели.

Първият извод е ясен: на първо място, да почистваме от замърсяването не Земята, а самите нас. Защото в нас няма живо, чисто място. Нашите отношения са замърсени от наложените „стойности“ на пластмасовите синини. Разяждащата смес от пари, медии и политика, настояваща за лоши идеологии, оставя слузести петна в умовете и душите.

Вдишваме лъскав боклук, слагаме гнили печати, безсрамно фалшиви по отношение  един към друг  и към природата. В нас не е останало нищо искрено, освен, може би, неизбежното желание към хладилника. Ако мислите, че е прекалено, намалете топлината с  няколко градуса. И без това не е добре, нали?

Така че, за да не се плъзнем към сценария с неукротимата планета, ще се наложи да се заемем с нас,  с нашата природа. Само така ще можем да поправим природата  около  нас.

Това самоочистване няма нищо общо с проповеди и задушаваща социална реклама. Това, от което се нуждаем, не е нещо, което смекчава тъжния край, а онова, което наистина предотвратява, – здравословна, трайна връзка на човешкия, а не на потребителския формат.

Само с общи организирани усилия можем да омекотим острите ъгли на индивидуалния егоизъм, да го направим по-интегриран, съпричастен и отговорен. Само заедно ще издигнем представата си за света от нивото на тесните лични искания, изобразяващи фалшива, порочна реалност, до нивото на универсалните човешки интереси. И тогава ще направим това, на което днес сме неспособни – ще спасим себе си и Земята.

Това трябва да бъде голяма, съсредоточена, колективна работа. Не можем просто да се върнем от изолацията към предишните ни дела. Всички наши дейности, всички наши усилия трябва да се стремят към обединение, взаимодействие, взаимно участие, към състрадателно общество, което ще пренесе своята емпатия към околната среда.

В общия дом просто не може да се живее по различен начин. В дома на единната природа ние също трябва да станем единни, за да я разберем, за да се разбираме с нея. Това преобразяване, на първо място, вътрешно, ще обхване целия ни свят, ще ни покаже неговите закони, ще подскаже как да поддържаме баланс в неговата интегрална система. И това ще бъде истинската задача на Човека, короната на Природата.

Тук обаче е необходима първата стъпка – стъпката на Нахшон в морето, преди да се раздели. И сега това може да стане без напрежение, без тежки драми и глобални катаклизми. Удивителен прозорец от възможности.

Дългът за плащане е на червено

Природата няма да ни позволи да продължим да разбиваме нейния дом. Безумният поток от стоки и услуги ще се прекъсне, така или иначе. От век или дори повече ние изграждаме благополучието си за сметка на природата и правим богатството си за сметка на нейните богатства. Но получихме всичко това не безвъзмездно, а на кредит! Кой, ако не ние, с нашето „Свещеното писание” Икономика, разбира тези неща. Рефинансирахме се, влязохме в минус, затънахме в ужасен дисбаланс. По-лошото е, че не е предвидена процедура по несъстоятелност и събиращите дългове и съдебните изпълнители вече са получили заповеди. И те ще го търсят…

Как да върнем на природата това, което пропиляхме? Няма начин. Можем само да ѝ демонстрираме нашата платежоспособност – да пораснем, да променим отношението си, от събрание на егоисти да се превърнем в едно единно цяло. Всъщност от нас не се изисква повече. Когато започнем да се обединяваме, за да съответстваме на природата, ще започнем да плащаме по сметките ѝ.

Ползата от това ще бъде огромна – както за обществото, така и за околната среда. И накрая ще осъзнаем колко излишни са били нашите необуздани апетити и ще разберем как да ги овладеем, без да се влизаме в кризисния тирбушон. Има изход, можем да забавим бягането и да избегнем ударите, ако правим всичко както трябва.

Няма нищо страшно: самолетите ще продължат да летят, корабите ще плават, но ще има по-малко дим – от ушите и комините. Смогът и саждите ще стават по-малко през прозореца и върху душата. Джунглите в обществото ще започнат да умират, а в природата – да се диша по-свободно. Водата ще стане по-прозрачна, както и отношенията ни. Ще работим по-малко, ще си почиваме и ще се радваме повече на живота. Ще стане по-добре. Ще се почувстваме по-добре – природата ще се почувства по-добре. Проста по същество, аритметика, ако всичко е организирано правилно.

Защото в действителност икономиката като наука и като система за управление изобщо не трябва да осигурява парична печалба, а здравословен баланс на нуждите и ресурсите. Само по този начин тя ще служи на интересите на всички. Днес тя служи на дремещите, закостенели богове.

Преценете сами: нима човек се е родил, за да изгаря нефт, газ, живота си? В какво е ползата от всеобщата заетост, ако много хора  на практика не са заети с нищо полезно? Задачата на обществото не е да намери работа на всеки на всяка цена и в алтернатива нещастен живот. Този подход е саморазрушителен, защото лишаваме милиарди хора от смисъл, развитие, самореализация, трайна радост, възможност да намерят своето място в общото, задружно семейство. Вместо това ги принуждаваме да се състезават за място под фалшиво слънце, обезобразяваме душите им поколение след поколение. И в същото време приключваме със собствената си планета.

Пътят от криза към криза е фатален; човек трябва да върви от възход към възход – всеки път към по-голямо единство. Но упорито оценяваме успеха си чрез критерии, зад които се мержелеят изгарящ нефт, пластмаса, плаваща в реки и океани, планини от боклук, необезпечени финансови активи и пълно неравенство.

Глупост. Истинският успех на страната се дължи на факта, че всички нейни граждани получават всичко необходимо за нормален живот и във времето, останало след тази задача, са свободни и могат да използват свободата си конструктивно. Няма нужда от безкрайното състезание, няма нужда от постоянно въртящият се валяк на нашите дългове. Все едно, ние никога няма да плащаме за тях и в старостта си ще ги предадем на следващото поколение, заедно с екологичния дълг.

Така, че защо ни е всичко това?! Защо да се върнем към остарялото? Няма никакви причини отново да оскверним света, който облекчен отдъхна в наше отсъствие. Да го оскверняваме не само с отпадъците от нашия забързан живот, но и с токсините от нашия ферментирал егоизъм.

В крайна сметка видяхме със собствените си очи: достатъчно е да смачкаме малко тази змия, да стъпим върху егото си и светът веднага става по-чист, по-добър, по-спокоен, по-уравновесен. Този урок трябва да бъде научен за в бъдеще. По-точно в момента, защото няма какво повече да чакаме.

[263685]