Entries in the '' Category

Слабостта на силните

Стотици страни подкрепиха независимо разследване на Световната Здравна Организация в периода на епидемията. Америка повдигна тежки обвинения към СЗО и Китай, а Тръмп нарече СЗО китайска марионетка. Китай,  от своя страна, удари “активиста” на протеста,  Австралия, с мита върху ечемика и спиране на вноса на говеждо месо.

Здравето, политиката и икономиката се разбъркаха в котела на коронавируса, разкривайки конфликти, които до този момент се премълчаваха. Започнаха ли търговските  войни на световната сцена?

Разбира се, че започнаха и то не днес. Всяка страна налага определени ограничения, квоти, мита за продукти от различни видове, преследвайки интересите на различни кръгове, а понякога дори и на собственото население..

В сегашната ситуация един от големите играчи – САЩ, се опитва да намали износа на друг голям играч – Китай. Няма да разбера кой е прав. Като цяло, няма прави, докато всеки мисли за себе си. Правота може да има само в стремежа към общи интереси, а това е следващият етап.

Затова не става въпрос за Китай или за Австралия. Работата е само в нашия подход към разпределението на общите природни ресурси и техните  производни. Грубо казано, всеки държи на своето и се опитва да извлече от него максимална полза. И тъй като всички са егоисти, всички търговски връзки се заплитат в кълбото на егоистичната световна икономика, която работи не за благото на хората, а за благото на портфейлите. Само не ми приписвайте веднага “комунистически” мироглед, просто говоря за очевидното.

В резултат на това, въпреки излишъка от природни ресурси, необходими за нормален живот, ние ги експлоатираме с диви отклонения. Световната икономика произвежда баснословно количество ненужни стоки и услуги, които тровят въздуха и почвата, предизвикват болести, изхвърлят се на боклука, от детството водят човека към безкрайна надпревара за статус, докогато в съседство, буквално от “другата страна на пътя”, милиони са лишени от насъщно необходимото и умират от глад. Въпреки прогреса, лозунгите и благотворителността, нищо не се променя. Това е създадено от самата човешка природа.

Но промяната вече започна. Пред очите ни се случва осъзнаване на злото, разобличаване и разрушаване на системата, която преди беше прогресивна, а сега само задържа развитието. Тя ще продължи още известно време, ще позволи на Тръмп да насочи американската икономика към нови релси, но дните ѝ са преброени. Тя не отговаря на нуждите на глобалния свят, защото е изградена върху егоизма на силните. И вредата от нея е повече  от ползата.

Това още не е агония, а залез: виждаме как Америка неистово се опитва да си върне икономическата независимост, дадена за откуп на Китай, а Китай, превръщайки се в гигантски световен износител, открива обратната страна на медала: всички зависят от него и той също зависи от всички.

Никой обаче не се нуждае от истинска война. Търговските битки засега ще продължат в обичайния режим, с нарушаване на китайската тенденция към разширяване.

Най-доброто, което може сега да направи Китай, е да демонстрира на света, че доброто единение на хората е полезно за всички, стабилизира обществото и икономиката, намалява натиска върху природата, разплита възлите на проблемите, вместо да ги затяга.

Само това ще намали напрежението на анти – китайската кампания. В глобалната криза примерът за реално равновесие и единство, без победители и победени, ще надделее над всичко. Светът, разкъсан от противоречия, се нуждае от истински мир.

[265163]

Грешката на еколозите

Остава впечатлението,  че Израел е сложен на котлон и добре го сваряват. Въпреки, че не помним такова нещо, не сме и учудени. Учените отдавна вече съветват да свикваме с екстремните природни условия. По данни на професор Ури Шейнас от университета в Хайфа, ръстът на средните температури в Израел почти два пъти превишава общите световни темпове.

От момента на началото на замерването от преди два века е фиксирано повишаване с два градуса. До края на това столетие, казва професор Шейнас, целият Израел ще се превърне в пустиня. Обичайната температура днес в Беер-Шева (град в южен Израел) ще стане обичайна в Галилея (град в северен Израел).

Много се надявам учените да грешат, но засега всичко свидетелства в тяхна полза. Крайностите нарастват. Още повече, че природата няма „стандартно“, „типово“ състояние. Глобалното затопляне само по себе си не може да се нарече отклонение от равновесието, макар че за човечеството може да се окаже смъртоносно предизвикателство.

Има и друг ракурс, който позволява да се погледне на случващото се от по-широк ъгъл.

Еволюцията далеч не е хаотична и спонтанна. Милиарди години е вървяла от простото към сложното чрез неживата, растителната и животинската природи, докато не е създала човека в неговия сегашен вид. Фактически се намираме на пика на процеса, макар морално все още да не сме готови за това и да не искаме да осъзнаем своята роля.

Защото колкото си по-голям си, толкова по-голяма е твоята отговорност. Много е трудно да се примирим с това, че именно човекът, като най-висше произведение на природата, е нейното „мерило“ и основен фактор за промените в нея. Така или иначе, всичко се извършва във връзка с човека, в зависимост от темпа на неговото развитие.

Ако човек иска и на него, и на флората, и фауната да бъде комфортно да живеят на планетата, ако се стреми да уравновеси средата на своето обитание, той настина е способен на това. Само че, съвсем не така, както мислят еколозите.

Природата откликва не на замърсяването, а на замърсяващият. Не на резултатите от нашата дейност, а на самите нас. Човекът е нейна неотделима част, развитието на която още не е завършено. Ако човекът започне правилно да участва в процеса, ще включи верига от позитивни промени.

Как? За това е нужно да се влеем в природата, да се интегрираме с нея. Не на примитивно, пещерно ниво, а на социално. Трябва да станем толкова интегрални и глобални, каквато е тя.

Човечеството като че ли вече се е превърнало в глобално село, но само „технически“. Вътрешно то е разпокъсано, още доузрява до степента на общи взаимовръзки. Дисбалансът между вътрешното и външното, между „състоянието на умовете“ и „състоянието на душите“, между всеобхващащата природна система и разпокъсаните човешки отношения, предизвиква бедствията и катаклизмите.

Вместо да води неравна борба със себе си за спасяване на околната среда, трябва да се заеме със себе си. Това съвсем не означава да се „пречупи“ човека, за да върви въпреки своето естество. Разбира се, че не. Всеки е уникален. Всеки се ражда със своите качества. Същността е в друго, в това, което е между нас.

Нужно е да поправим само връзката. Само това, което днес неправилно ни свързва, а утре обратно – създава в обществото хармонични, балансирани, интегрални отношения. Самата тенденция, самият интегрален принцип, встъпвайки в права, ще започне да поправя дисбалансите на всички нива, придавайки на всеки усещането за мир и съгласие в обществото и в цялата природа.

Такава е ролята на човека в общата система: от най-висшата степен еднакво можем да разклатим и да уравновесим всички останали нейни нива.

Нека да го направим правилно. Иначе наистина ни очаква пустиня, включително и социална. Ако не пораснем, няма да видим добро. Природата има огромни възможности да ни принуди „да разберем“ и тя ще се възползва от тях. Та ние сме нейни деца и тя няма да ни позволи напразно да изгаряме своя потенциал и нейните ресурси.

[265104]

Ако жените не се обединят, светът ще пропадне

Жените трябва да разберат, че ако не се обединят, светът ще пропадне – това трябва да бъде вътрешното усещане на жената.  И мъжете в нищо не могат да помогнат, жената е длъжна да изпълни своята женска роля, да ражда, да грижи се за дома, за децата, за бъдещето.

Жената трябва да разбере, че ако не се обедини с другите жени и заедно с тях не се погрижи за света, със света е свършено. Не се изисква да се извършват революции, от жените е нужно само единство и то ще промени света. Освен това не се изискват никакви действия: обединението на жените ще разреши световната криза.

Кризата е между жените, а не между мъжете: заради факта, че Малхут се е разбила на множество малки малхут. Ако ги съединим заедно, това ще бъде поправяне. Жените  трябва добре да го знаят и тогава ще имаме реален шанс да постигнем поправяне на света.

Само ако достигнем степента Бина, отдаването, ще можем да придобием качеството, което се нарича „майка”. Тъй като майката отдава, грижи се, изхранва, грижи се за целия свят. Тази сила на отдаване е нужно да придобием всички: и мъжете, и жените, и с нейна помощ ще можем да се обединим.

Мъж с мъж, жена с жена могат духовно да се обединят само до определена висота. Но след това, трябва да се съединим вече с придобитата сила на Бина и тук също са нужни жените.

Затова и в нашия, и в духовния свят е необходимо съвършено обединение между всички мъже и всички жени, за да се обединим всички така, че да се роди съвършеният човек, Адам, в който съществува и мъжката, и женската части, действащи заедно.

Ние сме като зародиш вече в много напреднал стадий на бременността и скоро трябва да се родим. Аз не мога точно да кажа в кой месец от бременността сега е общата Малхут. Тя много иска да започне да ражда, но ние още не сме готови. Защото за да се роди, означава да има правилно желание за обединение между нас. И тогава ще се откъснем от Малхут и ще се родим в новия свят, в духовния свят.

Когато излезем от Малхут, от матката навън, веднага попадаме в духовния свят, построен на отдаване. А ние още не сме готови, затова това би било преждевременно раждане.

Когато стане обединението  на жените в една единна жена, всички в света ще почувстват, че в света цари силата на жената, като майка, която покровителства бебето. Така всички мъже ще почувстват, че това е силата на майката, на жената, на Бина, че властва над тях и чрез тях стига до всички силата на отдаване, на  вдъхновение, пред която всички се скланят и са готови да се вслушат в гласа на жената, която ще започне да управлява в света.

Но засега у всеки поотделно има такава сила на желание, а вие не можете да ги съедините заедно, за да окаже това влияние. Постарайте се да се обедините, всичко зависи от вас!

Аз много се надявам, че влизаме в нова епоха, в новото човечество. Ако силата на жената расте все повече и повече и мъжете ще почувстват колко се нуждаят от женската сила, и така ще напредваме заедно. Желая на всички здраве и щастие, на вас и на вашите семейства!

От урока на тема „Ролята на жената в новия свят”, 09.05.2020

[265003]

Последното поколение е времето на жената

В продължение на много поколения жените остават в сянка, но в днешно време те започват да се събуждат и да излизат на преден план, защото живеем в „последното поколение“, в последния етап от развитието на човечеството, в който трябва да стигнат до  обединение всички мъже и всички жени , а след това да се обединенят мъжете и жените с Твореца.

Кабалистите пишат за появата на „последното поколение“ и всички негови признаци се потвърждават, съдейки по глобалната епидемия от коронавирус , както и други събития, които престои да се случат.

Прогресът през  21 век ни доведе до състояние, в което няма какво да правим, освен да се обединяваме  и да се издигаме на духовно ниво. И тук, при раждането на ново човечество, жените трябва да изпълнят своята неизменна роля.

Каква е разликата между работата на жената в новия,  пост-коронавирусен свят от стария? Все още не го разбираме и чувстваме, но вече  виждаме  как коронавирусът ни заключи по домовете, вътре в семейството, оставяйки ни насаме със съпруга или съпругата, с децата, с всички проблеми.

Започнахме да гледаме на живота по съвсем различен начин, защото бъдещето е покрито с неизвестност. И дори сега, с отслабването на карантината, привидно връщайки се към нормалния живот, не знаем какво ще се случи и се страхуваме от нова вълна от коронавируса. И е възможно,  освен него да има много други опасни вируси.

Трябва да разберем, че всичко това идва, за да направи от нас  едно човечество. И най-важното е да се  организират жените да се обединяват и да водят света. Ако хората прекарват повече време у дома, това означава, че жените получават много голяма сила.

Мнозина ще изгубят работата си, а други ще работят от вкъщи през интернет, тоест мъжете ще бъдат вкъщи през повечето време. И ако всичко е съсредоточено в къщата, тогава със сигурност  жената ще има по-важна, висша  и решаваща позиция. Къщата се управлява от жената, а не от мъжа.

И затова, ако действаме разумно и деликатно, жените могат постепенно да привлекат мъжете към поправянето на света, която вече трябва да дойде и вече се задава, нямаме избор. Трябва да го обясним на нашите мъже и да ги убедим да участват.

Жената трябва като майка да се грижи за децата  и съпруга си, за да ги насочи в правилната посока към поправяне. И тогава със сигурност ще можем да постигнем мир в семейството и мир в света, както и да се издигнем, за да се свържем с Твореца.

Затова последното поколение ще бъде времето на жената, ако тя успее да изпълни ролята си. А ако не успее, ще трябва да продължим към поправянето чрез удари и страдания.

От  урока на тема „Ролята на  жените  в новия  свят“, 09.05.2020

[ 264942]

Вярата над знанието изисква специален ум

Вярата над знанието изисква специален ум. Работата е това, че човекът в този свят: ти и аз, всеки от нас, е изграден от егоизъм, от желание за наслаждение, в рамките на което усеща цялата действителност.

Ние чувстваме само онова, което може да ни донесе удоволствие, или напротив, да предизвика страдание, тоест плюса или минуса по отношение на нашето егоистично желание да живеем приятно.

Но тук от нас се изисква специален подход: аз не искам да чувствам какво е приятно или неприятно за мен, а се старая да се откъсна от тази зависимост, да се издигна над нея и да оценя реалността по отношение на това, кое е добро или лошо за другите. Само по този начин ще започна да виждам това, което е извън  мен. В противен случай нищо не виждам, целият свят за мен е само онова, което определя собствената ми изгода.

А по този начин  много ограничавам себе си, не излизам от рамките на животното, което мисли само за своя живот или на малкото наивно детенце, което разбира само своето удоволствие, без да държи сметка за другите.

После детето расте и започва да се грижи за другите, по-добре вижда и разбира света. Но на практика ние не виждаме света, а просто все повече разширяваме полето на нашите интереси и можем да преценим какво ще ни бъде от полза и какво ще ни навреди.

Сензорът, чрез който възприемаме действителността,  е създаден единствено от желанието за наслаждение и трябва да го осъзнаем. Ние живеем вътре в нашето желание за наслаждение и се наричаме творението на този свят. На практика няма този свят, бъдещ свят, висши светове, всичко е една действителност, която зависи само от нашето възприятие, от отношението ни към случващото се.

Има явления в света, които изобщо не усещаме, тъй като нашето възприятие се определя само от това, което е добро или лошо за нас. Нищо друго не забелязваме.

Ако сигналът не се улавя от моя егоистичен сензор, желанието за наслаждение, като положителен или като отрицателен, изобщо не го усещам. Може около мен да се случва нещо грандиозно, но аз нищо не виждам.

Кабалистите, които са постигнали висшия свят, казват, че той е точно тук. Няма нужда да летим до другия край на вселената, до друга галактика, всички светове са вече тук, заедно с нас.

Само ние не ги чувстваме, защото възприемаме действителността само по един тясно приложим параметър: „чувствам се добре”/“чувствам се зле“. Оказва се, че цялата реалност се ограничава само в рамките на примитивните ни егоистични интереси.

А как да видя повече, да почувствам повече, да разбера повече, да започна да излизам от моя пашкул? Това е възможно само, ако се издигна над усещането  „чувствам се добре”/“чувствам се зле“ и ако придобия свойството отдаване, което се нарича вяра. Тогава ще усещам не по отношение на моята полза, а по отношение на другите.

Ако започна така да оценявам действителността,  се издигам над себе си и придобивам нов орган за чувстване: вяра над знанието. Така влизам в ново, външно възприемане на действителността, независещо от моя егоизъм. Аз ще мога да почувствам това, което усещат другите извън мен и по този начин моят поглед става относително обективен в зависимост от това, доколко мога да се отделя от собствения си интерес.

Аз започвам да виждам обективната реалност, която мога да разкрия: 125 духовни стъпала, пет висши светове и постепенно развивам моя поглед, докато не видя всичко, което се намира извън мен. А намиращото се извън мен, се нарича „Творец“ (Бо-ре), тоест „ела и виж“. Сега, в моето желание да се насладя, не виждам нищо, но имам възможност да постигна Твореца, действителността, която е извън мен.

Тогава ще разбера къде всъщност живея, какво е природата и какво се случва с мен. Затова тази методика се нарича „кабала“ (получаване), защото тя ни учи, как да получаваме усещания за цялата безгранична действителност. А човекът, развиващ такива усещания се нарича кабалист, доколкото възприема действителността обективно: не изкривено в собственото си егоистично възприятие, а такава, каквато е.

Дори самото първо излизане от собствения егоизъм ни позволява да усетим, че висшата духовна реалност съществува! Така започвам да разбирам къде се намирам, заради кого и за какво, какъв процес трябва премина и какво състояние трябва да  достигна. Преди това сме абсолютно слепи, безчувствени и нямаме никаква възможност да погледнем извън егоизма. Само вярата над знанието позволява да се откъсна от  него .

Из урока на тема „Вяра над знанието“, 30.04.2020

[263978]

Обществото на бъдещето – единно човечество

Въпрос: Какво трябва да бъде обществото на бъдещето?

Отговор: Обществото на бъдещето е общество, в което хората ще започнат да усещат едновременно всички форми на живот. Човекът няма да чувства, че съществува само в една част на мирозданието – в най-нищожната, най-малката, наречена „наш свят”.

Освен него съществуват още много степени и  можем да разберем, да осъзнаем, да почувстваме всички тях още в живота ни в този свят. Нашият свят е егоистичната част от мирозданието, а останалите му части са алтруистични. И всички тях ние можем да съединим в себе си.

Но за да започнем да усещаме останалите нива, е необходимо да излезем от нашия егоизъм. Тогава ще видим, какво в действителност е Вселената.

Въпрос: Сега съществува такова понятие, „мислене в измерение 5D”.  3D  е когато мислиш егоистично, сам за себе си, а 5D – когато чувстваш този свят като единен разум, като обединено човечество.

Към какво трябва да се стремим, за да мислим като единен организъм?

Отговор: Трябва да се издигнем над нашия егоизъм, да придобием свойството отдаване, любов. Вие трябва да излезете от себе си, да престанете да се чувствате като център, а обратното, да чувствате другите като център, като цел, на която отдавате всичко. А самите вие само заради това и съществувате. Тогава ще усещате нивото 5D и следващите нива.

От програмата „Срещи с кабала. Виктория Боня, 29.03.2020

[264869]

Да се запознаем със себе си

Въпрос: Сега, в периода на пандемия, човекът е изправен пред сериозен проблем. Той е свикнал да бяга нанякъде, понякога бяга от себе си и много се страхува да спре, да погледне страховете си в очите и да се запознае себе си.

Сега е идеалното време да се срещнем със себе си, със страховете си. Какво бихте ни посъветвали? Какво е страх и как да се справим с него?

Отговор: Страхът е следствие от неизвестното. Откъде е иначе? Човек, който разбира същността на явлението, дори и да е нещо ужасно, има различно отношение към него.

Проблемът с днешното състояние е, че хората не знаят какво и защо се случва с тях. Не знаят какво ще им се случи утре. Освен това, тези въпроси висят във въздуха и никой не може да ги докосне, за да ги разреши по някакъв начин.

Въпрос: Мислите ли, че е необходимо и важно да се запознаем със страховете си?

Отговор: Вярвам, че всеки за да живее като човек, трябва да разбере защо се е появил на този свят, защо е създаден светът, какво има отвъд смъртта и т.н. Той трябва да разкриете отговорите на всички тези въпроси, иначе животът му е някак неспокоен: просто да не мисли за това.

Въпрос: Виждам две категории хора: едните са сковани от страх, а другите  не приемат проблема сериозно. Къде е златната среда?

Отговор: Мисля, че тук не може да има златна среда. Човекът трябва да разбере защо вирусът се разпространява, как го засяга лично и всички заедно трябва да разберем  с каква цел ни го изпраща природата.

Тоест, можем да се възползваме от сегашното състояние, да го изследваме и да разберем защо живеем, защо природата ни наказва по този начин, заслужили ли сме го, как да се избавим от вируса.

Трябва да използваме това състояние докрай. Освен това, всички седят вкъщи и не знаят какво да правят след това: нито управниците, нито обикновените граждани. Трябва да разберем и сега имаме тази възможност.

Трябва да спрем безкрайното тичане наоколо и да се опитаме да разберем защо съществуваме. В противен случай животът ни ще се окаже твърде глупав.

От програмата „Срещи с Кабала. Виктория Боня“, 29.03.2020г

[264158]

Варвари  в дома  

Досега природата се опитваше да се защити от нас. Сега  продължава в настъпление.

„Носителите на смъртта нямат жалост дори към себе си. Някога те съсипаха своята планетата и оттогава изцеждат сокове от нови светове, унищожавайки ги един по един. Внимавайте  вселенски замърсители, пазете се от земляните.“ (От галактическия епос)

Всъщност все още сме далеч от вселенското ниво. Но сме овладели напълно разточителството в планетарен мащаб. То е наше, родно. Вече има гигантски опашки в Ikea и McDonald’s. Вълните вече се стичат до обетованите брегове със стелажи и каси. Шопингът обновява! Шопингът  вдъхновява! Особено след няколко седмици въздържание. Здравей свят, липсваш ни, искаме да те довършим!

Маските все още не са свалени, но очите вече горят. Човек гордо се отъждествява с това, което е в състояние да купи, да консумира, да яде, да изгори. Ако му отнемеш тази възможност, какво ще остане от него?

Киселинни реки в пластмасови брегове

Природата ни се струва беззащитна, несподелена. Не я чувстваме като сложна система, като жив, дишащ организъм, не можем да усетим нейния пулс, нейните ритми, цикли, нива, включително нашия собствен. И въпреки, че се храним от нея, егоизмът заслепява очите и сърцето ни, разкъсва връзката с Майката и се затваря в себе си.

Няма да чета екологичен морал. Планетата не може да бъде спасена със „зелени“ протекции – тя е разрушена от нашата природа. Затова не можем да защитим природната среда, докато не поправим човешката.

Ако се върнем към фантастичните аналогии, цивилизацията рискува да бъде въвлечена в глобална война с природата, описана от Хари Харисън в романа „Неразрушимата планета“. Сюжетът е поучителен: от няколко поколения хората водят ожесточена, безнадеждна битка с враждебна, мутираща среда, докато най-накрая не  достигне до някого, че проблемът се крие в самите тях  и че яростният антагонизъм на околната среда може да бъде спрян  просто чрез промяна на вътрешното отношение към нея.

Трябва да разберем: вирусите и другите бедствия вече „чакат на опашка“, вече “са сложени в пълнителя“ на природата заради нашето егоистично отношение към всички нейни нива. Въздух, вода, земя, флора и фауна – опитахме навсякъде, навсякъде сложихме ръка. Нашият девиз е преразход на всичко. Нима така човекът – истинският човек – трябва да се отнася към своя дом?

Представете си, във вас се вселява безмозъчен, нарцистичен младеж и започва да чупи мебелите, да къса тапетите, да изпразва хладилника, да отравя водата, да чупи стъклата, да прави пакости, просто защото му харесва. А сега разберете: природата ни изтърпя повече, отколкото сме могли да заслужим, дори и ако  го бяхме обмислили. Младежът не иска да порасне, въпреки че е пораснал толкова, че е му е тясно в къщата. Той има глава, но изобщо не я използва по предназначение.

Ирационализмът на случващото се вече излиза от всички пукнатини, като трева под  рушащ се бетон. Учим децата да не изхвърлят, но самите ние замърсяваме безразсъдно. Законите за оздравяването се приемат, а природата се влошава. Възобновяемите енергийни източници служат като смокинов лист за нефтената, газовата и пластмасовата промишленост. Министерствата по опазване на околната среда по същество само регулират нейното замърсяване. Спомнете си, както при Оруел: Министерство на мира, Министерство на истината, Министерство на изобилието, Министерство на любовта … Това е всичко за нас днес.

Учените правят песимистични изчисления – колко е остава на човечеството, докато не се задуши със собствените си ръце. Но природата ще се разбунтува още по-рано.

Ами ние? Виждаме накъде отиват нещата. Да, малко ни е болно и срамно от тази картина. Но варварството ни е в кръвта и не е по силите ни да спрем. Защото трябва да си купим  нови маратонки, кухненски робот, диван. В най-лошия случай хамбургер с всичко, което се предлага към него или семейна пица. Между другото, имате ли дребни за доставчика?

И след това трябва да караме коли, да летим на самолети, да плаваме на кораби. Не можем просто така да се откажем. Не можем да живеем без всичко това – освен в период на изолиране  от природата …

Такива сме създадени.

От кого? От нея!

Така че защо природата ни изигра толкова жестока шега? Защо тя е заселила с варвари къщата си, знаейки, че накрая ще я разбием на парчета, учудвайки се на собственото си веселие?

Спасяване на замърсяващите

Разбира се, първоначално природата не е изпитвала никакви илюзии за наша сметка. Тя обаче не диктува посланията си към нас, както диктуват на първокласниците какво да пишат в тетрадките си и не ни принуждава със сила да постъпваме правилно. Природата предлага само да помислим –  онези, които са узрели. Да мислят  според нейните категории, според нейните ориентири. И да, вече сме съзрели.

Първият извод е ясен: на първо място, да почистваме от замърсяването не Земята, а самите нас. Защото в нас няма живо, чисто място. Нашите отношения са замърсени от наложените „стойности“ на пластмасовите синини. Разяждащата смес от пари, медии и политика, настояваща за лоши идеологии, оставя слузести петна в умовете и душите.

Вдишваме лъскав боклук, слагаме гнили печати, безсрамно фалшиви по отношение  един към друг  и към природата. В нас не е останало нищо искрено, освен, може би, неизбежното желание към хладилника. Ако мислите, че е прекалено, намалете топлината с  няколко градуса. И без това не е добре, нали?

Така че, за да не се плъзнем към сценария с неукротимата планета, ще се наложи да се заемем с нас,  с нашата природа. Само така ще можем да поправим природата  около  нас.

Това самоочистване няма нищо общо с проповеди и задушаваща социална реклама. Това, от което се нуждаем, не е нещо, което смекчава тъжния край, а онова, което наистина предотвратява, – здравословна, трайна връзка на човешкия, а не на потребителския формат.

Само с общи организирани усилия можем да омекотим острите ъгли на индивидуалния егоизъм, да го направим по-интегриран, съпричастен и отговорен. Само заедно ще издигнем представата си за света от нивото на тесните лични искания, изобразяващи фалшива, порочна реалност, до нивото на универсалните човешки интереси. И тогава ще направим това, на което днес сме неспособни – ще спасим себе си и Земята.

Това трябва да бъде голяма, съсредоточена, колективна работа. Не можем просто да се върнем от изолацията към предишните ни дела. Всички наши дейности, всички наши усилия трябва да се стремят към обединение, взаимодействие, взаимно участие, към състрадателно общество, което ще пренесе своята емпатия към околната среда.

В общия дом просто не може да се живее по различен начин. В дома на единната природа ние също трябва да станем единни, за да я разберем, за да се разбираме с нея. Това преобразяване, на първо място, вътрешно, ще обхване целия ни свят, ще ни покаже неговите закони, ще подскаже как да поддържаме баланс в неговата интегрална система. И това ще бъде истинската задача на Човека, короната на Природата.

Тук обаче е необходима първата стъпка – стъпката на Нахшон в морето, преди да се раздели. И сега това може да стане без напрежение, без тежки драми и глобални катаклизми. Удивителен прозорец от възможности.

Дългът за плащане е на червено

Природата няма да ни позволи да продължим да разбиваме нейния дом. Безумният поток от стоки и услуги ще се прекъсне, така или иначе. От век или дори повече ние изграждаме благополучието си за сметка на природата и правим богатството си за сметка на нейните богатства. Но получихме всичко това не безвъзмездно, а на кредит! Кой, ако не ние, с нашето „Свещеното писание” Икономика, разбира тези неща. Рефинансирахме се, влязохме в минус, затънахме в ужасен дисбаланс. По-лошото е, че не е предвидена процедура по несъстоятелност и събиращите дългове и съдебните изпълнители вече са получили заповеди. И те ще го търсят…

Как да върнем на природата това, което пропиляхме? Няма начин. Можем само да ѝ демонстрираме нашата платежоспособност – да пораснем, да променим отношението си, от събрание на егоисти да се превърнем в едно единно цяло. Всъщност от нас не се изисква повече. Когато започнем да се обединяваме, за да съответстваме на природата, ще започнем да плащаме по сметките ѝ.

Ползата от това ще бъде огромна – както за обществото, така и за околната среда. И накрая ще осъзнаем колко излишни са били нашите необуздани апетити и ще разберем как да ги овладеем, без да се влизаме в кризисния тирбушон. Има изход, можем да забавим бягането и да избегнем ударите, ако правим всичко както трябва.

Няма нищо страшно: самолетите ще продължат да летят, корабите ще плават, но ще има по-малко дим – от ушите и комините. Смогът и саждите ще стават по-малко през прозореца и върху душата. Джунглите в обществото ще започнат да умират, а в природата – да се диша по-свободно. Водата ще стане по-прозрачна, както и отношенията ни. Ще работим по-малко, ще си почиваме и ще се радваме повече на живота. Ще стане по-добре. Ще се почувстваме по-добре – природата ще се почувства по-добре. Проста по същество, аритметика, ако всичко е организирано правилно.

Защото в действителност икономиката като наука и като система за управление изобщо не трябва да осигурява парична печалба, а здравословен баланс на нуждите и ресурсите. Само по този начин тя ще служи на интересите на всички. Днес тя служи на дремещите, закостенели богове.

Преценете сами: нима човек се е родил, за да изгаря нефт, газ, живота си? В какво е ползата от всеобщата заетост, ако много хора  на практика не са заети с нищо полезно? Задачата на обществото не е да намери работа на всеки на всяка цена и в алтернатива нещастен живот. Този подход е саморазрушителен, защото лишаваме милиарди хора от смисъл, развитие, самореализация, трайна радост, възможност да намерят своето място в общото, задружно семейство. Вместо това ги принуждаваме да се състезават за място под фалшиво слънце, обезобразяваме душите им поколение след поколение. И в същото време приключваме със собствената си планета.

Пътят от криза към криза е фатален; човек трябва да върви от възход към възход – всеки път към по-голямо единство. Но упорито оценяваме успеха си чрез критерии, зад които се мержелеят изгарящ нефт, пластмаса, плаваща в реки и океани, планини от боклук, необезпечени финансови активи и пълно неравенство.

Глупост. Истинският успех на страната се дължи на факта, че всички нейни граждани получават всичко необходимо за нормален живот и във времето, останало след тази задача, са свободни и могат да използват свободата си конструктивно. Няма нужда от безкрайното състезание, няма нужда от постоянно въртящият се валяк на нашите дългове. Все едно, ние никога няма да плащаме за тях и в старостта си ще ги предадем на следващото поколение, заедно с екологичния дълг.

Така, че защо ни е всичко това?! Защо да се върнем към остарялото? Няма никакви причини отново да оскверним света, който облекчен отдъхна в наше отсъствие. Да го оскверняваме не само с отпадъците от нашия забързан живот, но и с токсините от нашия ферментирал егоизъм.

В крайна сметка видяхме със собствените си очи: достатъчно е да смачкаме малко тази змия, да стъпим върху егото си и светът веднага става по-чист, по-добър, по-спокоен, по-уравновесен. Този урок трябва да бъде научен за в бъдеще. По-точно в момента, защото няма какво повече да чакаме.

[263685]

 

 

Човечеството  на изхода

Всичко, което сега няма да разберем благодарение на вируса, ще се върне при нас като бумеранг. Затворени сме между четири стени, но пък най-после сме свободни от ежедневието. И това е само началото на разкрепостяването.

„Нищо, скоро кръвта в Нил ще изчезне и ще заживеем както преди“, (чуто по време на египетските наказания).

Ние всички – хора и страни – живеем сега за сметка на бъдещето. Финансирайки гражданите и държавните ведомства, поддържайки частния бизнес, държавите разчитат на бъдещи постъпления, чийто поток ще се възобнови с победата над коронавируса. Всички извънредни бюджетни програми се базират на това послание.

Вярно е, че и по-рано  живеехме за сметка на бъдещето – и във финансов, и в екологичен смисъл – но сега това извратено кредитиране  стана очевидно  и с това оголи цялата крехкост и несигурност на днешната система на отношения. В сложните периоди нейните недостатъци  се оказват фатални.

Войната за медицински маски, апарати за изкуствена вентилация на белите дробове и друго оборудване е в разгара си. Страните се оплакват една на друга, а техните служби продължават да се състезават в прихващането на стоки и информация. Доставчиците се договарят с тези, които плащат повече. Производителите на първо място обезпечават „своите хора“. Има, разбира се и красиви жестове, но в края на краищата, те не биха били нужни, ако не беше хищничеството на силните!

Можем да разберем и правителствата: те нямат много варианти. В глобалния свят производствените връзки се простират над държавните граници и тяхното преплитане  не може да се промени бързо. Налага се импровизиране.

Особено опасна е тази ситуация в сферата на продоволствието – в края на краищата и тук егоизмът работи с пълна сила. Не са застраховани дори и проспериращите страни. Например, израелските фермери за пореден път са „притиснали„  Министерството на селското стопанство за внос на чужди краставици, което ще позволи подбиването на цените. Според логиката на земеделците, дори в този труден период е необходимо да се гарантира печалбата им за сметка на населението. Още по-лошо, напълно не осъзнавайки символиката на случващото се, фермерите демонстративно унищожили незакупената им продукция: „Няма да принадлежи на никого“.

Затворени в своите домове, ние скептично гледаме тази суета и разбирането в нашите очи е повече от възмущението. Да, научиха ни на „пазарни отношения“, заставиха ни да повярваме, че само така може. Но какво ще стане ако повече „така“ не може?

Вирусът като изцеление

Сегашната  „спирка на света“ е първата по рода си, разкрила основния недостатък на цивилизацията: изградихме система, която при екстремни обстоятелства заплашва да се превърне в общо „гробище“. Тя отлично знае как да пилее, забавлява, разсейва, баламосва, налага ненужното, мотивира за зловредното, дискредитира полезното, обезоръжава логичното, обожествява изсмуканото от пръсти, канонизира меркантилното,  идеализира преходното, опошлява вечното… С една дума, разделя.

А истински да сближава – това, не че не го може, тя не го понася. И разбира се, когато на света са му нужни общи съгласувани усилия, когато трябва не алчност, а взаимодействие, цялата тази система се разпада върху нас.

Вярно, не веднага. Първо тя надвисва, както сега: насъщното е още с нас, а останалото изведнъж се оказа безполезно и дори вредно за общото благо. И ние започваме да разбираме това, да свикваме с него, бавно, но необратимо.

Нямаше нито преход, нито подготовка. Вятърът на промените обърна изписаната страница и отвори чист лист. С един замах вирусът смени ракурса и ето ние гледаме същия свят, а виждаме нещо съвсем различно. Виждаме външния затвор и вътрешната… свобода. Да, свобода от призраци. Миналото сега не властва над нас и това удивително чувство, което се зароди, сега капка по капка прониква в съзнанието.

Хората няма да излязат същите от самоизолацията. В крайна сметка те видяха обратната страна на декора, свалиха VR-очилата. Това няма да изчезне незабелязано. Малко ще се промени подходът към живота, към бизнеса, ще се променят критериите, целите, отношенията, надеждите. Струва ни се, че вирусът лекува изоставената от нас природа, но всъщност лекува нас.

Обновяване без натиск

Епидемията  COVID-19 не е просто случайно препятствие. Глупаво и безотговорно е да разчитаме на това, че подобни кризи няма да се повторят. Напротив, сега едва влизаме в тяхната последователност.

При това влизаме като едно глобално цяло. Погледнете: достатъчен е лек тласък, слаб импулс на едно място – и целият свят падна на колене, а и по гръб ще легне. Всъщност сега ние сме безумно уязвими и отчаяно беззащитни заради своя користолюбив мироглед. Всичко, което до вчера сякаш беше играчка в ръцете ни, днес се обръща срещу нас.

Сега всички сме в обща лодка и тя не може да плава с обичайните стимули. В общата лодка не може да се гребе в различни посоки. В общата лодка не може да печели един за сметка на друг, да игнорира, да спъва, да враждува.

Общата лодка обезценя предишното богатство и придава ценност на съвсем друго нещо –  на това, което не ще позволи да потънем в бурното море.

Ясно е, че при обща беда, такава като сегашната, са нужни кардинални мерки: замразяване на парични разплащания и сметки, обезпечаване на всички по равно със  стоки и услуги от първа необходимост, поддържане на всеки човек, всяко семейство, всяка страна. И всичко това за неопределен срок.

Още по-ясно е, че нашите социално-икономически отношения са наситени с алчност и не позволяват да се осигури подобно ниво на защита. Те имат само определен запас  на сигурност, отвъд прага на която ще започне „обсадна ситуация“, строг контрол, привилегии за елита, пропуски за останалите, танкове по улиците, принудителна национализация, отчуждаване, нулеви спестявания, хаос, безредици, варварство, зверства – накратко, кой къде.

С други думи, ако епидемията не приключи в „необходимите“  времеви рамки или например, ако тя се засили /бъде заменена от друг мащабен взрив/, нашата нестабилна система ще се срине като Вавилонската кула, без възможност за презареждане и рестартиране.

Всъщност ние живеем върху бурето с барут на нашия егоизъм и всяка искра може да се окаже съдбоносна.

Така, че на човечеството ще му се наложи да се промени – да достигне  равновесие със себе си и с природата, да се сбогува с единството на властта и капитала, да изкорени консуматорското си отношение, да се издигне над нуждите на тялото  и да задоволи търсенето на духа. А най-важното – да поправим връзките между нас така, че на лодката да плава не банда разбойници, а дружно, неразделно семейство.

Ние просто нямаме друг изход. Не можем вече да се върнем нито във вчерашния ден, нито в миналия век – още по-малко в детството. Което е било, е минало.  Ние пораснахме.

И продължаваме да растем. Заселихме цялата планета и вече не знаем къде да се скрием от самите себе си. Нашата кула е по-висока от Вавилонската и затова срутването ѝ би било по-катастрофално. Всъщност бяхме спрени в последния момент и изведнъж видяхме, че издигнатите ни до небето  амбиции  окончателно са ни отделили един от друг.

Сега на всяка цена трябва да предотвратим краха, да си вземем поука, да хванем края на нишката, спусната от утрешния ден на човечеството. И  всъщност няма нищо сложно: утре сме единни. Държейки се за този ориентир, без да го изпускаме, заедно ще излезем от всички препятствия, ще се издигнем над всичко, което ни разединява.

Такова е посланието на коронавируса, Подобно на египетските наказания, освободили народа на Израел, той ни насочва към изхода от егоизма. Този път всички, без изключение.

[262924]

Превключване на първа духовна предавка

Ние сме в интегрална система като свързани зъбни колела. Това е формата на десетката, в която всеки трябва на практика, чувствено да разкрие, че се въртим заедно като зъбни колела, зависими един от друг.

Всеки със своето завъртане определя движението на другите. Ако аз дори леко се задвижа, отговарям за това, че съм завъртял и останалите колела вътре в десетката. Всички другари се въртят заради мен и затова съм отговорен за моето завъртане дори с един оборот.

Длъжен съм да държа сметка за общото движение, което предизвиквам и да преценя, дали то ще бъде за благото на десятката и само в такъв случай да започна да се завъртам в оптимална посока и в оптимална степен. Преди това не мога да помръдна.

Представете си, че вие сте десет зъбни колела, част от един механизъм, където всеки, който се задвижва, завърта и останалите. Затова преди да се задвижа, аз трябва да преценя как това движение ще задвижи останалите, ще бъде ли от полза за всички. Забранено ми е да направя дори малко движение, ако не съм взел предвид всички останали.

Но така не е възможно да се живее! И затова ни е предоставена особена възможност, която се нарича „този свят“ – кола, която позволява на всеки да се движи така, както иска. И след това преместват лоста на скоростната кутия отгоре, прехвърляйки ни на следващата, по-висока предавка, където, всъщност, се оказваме свързани помежду си и сме принудени да вземем предвид общото движение.

Така се издигаме на първото духовно стъпало. Ако настроим нашите отношения на това стъпало и можем да се движим заедно, не оставяйки нито един свободен от сцеплението с другите, тогава можем да се усъвършенстваме и да преминем на трета предавка.

А после на четвърта, пета, и така преминаваме всичките 125 стъпала. На всяко стъпало ставаме все по-тясно свързани и всеки държи сметка за все повече зъбчати колела в системата. Той ги вижда, чувства  и може да направи равносметка за системата като цяло.

А общата равносметка за цялата система е Творецът, защото по този начин го създаваме, както е казано: „Вие Ме създадохте“.

Днес имаме проблем: сякаш се движим в колата на материална предавка, която позволява да не се вземат предвид другите, а от нас се изисква да преминем на първа духовна предавка.

И затова се появява коронавирусът, който ни носи неприятности и не ни позволява да продължим по стария начин, задължавайки ни да се издигнем. А за издигането на духовно стъпало трябва всеки да започне да чувства другия, повече да се настройваме един към друг.

И как да го направим, ако няма такова чувство? Да положим усилия, да се молим заедно и тогава ще получим свише усещане за общата сила. Творецът ще настрои нашето сцепление, ще ни съедини, ще ни позволи да почувстваме зависимостта си един от друг, ще ни даде разум, разбиране  как да създадем общата форма. И така ще напреднем.

Такъв преход трябва да направим сега. Така или иначе той ще се случи, независимо дали го искаме или не. Но това превключване може да стане само за сметка на нашите усилия, съзнателно участие, и тогава ще бъде хубаво, приятно, плавно, меко.

А иначе ще се случи по пътя на поредната световна война: трета, четвърта, пета, шеста… Кой знае колко още войни и лични беди ни предстоят, по-добре сами да превключим предавката на скоростната кутия.

От урока по статията „Обединението на света в последното поколение“, 26.04.2020

[263815]

Защо има повторяемост на събитията?

Въпрос: Защо в живота ни се случва едно и също? Защо има цикличност, повторяемост на събитията?

Отговор: За да можем постепенно да се поправим. С един път няма да се получи. Затова преминаваме множество жизнени кръгообороти.

При това, душата всеки път преминава така нареченото зараждане, преселване, частично съединяване на душите, тяхното разделяне и отново някакво съчетание. В крайна сметка, така всички души получават пълното си поправяне.

Съветвам ви да прочетете материали за кръгооборота на душите. Под души се има предвид желанията, които постепенно се преобразуват от за себе си, в името на Твореца.

От урока на руски език 08.03.2020

[263894]