Entries in the '' Category

Сбогом, страна на чудесата

Не, няма да се върнем към нормалния живот. В най-добрия случай ще го започнем.

Рано е да празнуваме победа. Вирусът не е отстъпил. Бързайки да се освободим от затвора, рискуваме да попаднем в капан. В крайна сметка тази криза има вектор, епидемията не просто ни удря, тя насочва човечеството. А опитът да се върнем назад – срещу течението, против тенденциите в развитието – ще ни струва скъпо. Много по-скъпо от самоизолацията.

На първо място, изобщо не сме постигнали победа над болестта. Дори не сме я проучили добре и тя продължава да ни изненадва всеки ден. Човекът може само да гадае, как коронавирусът ще се държи по-нататък.

При тези условия връщането към наистина необходимите сфери на дейност е частично оправдано. Въпреки това, дистанцирането вкъщи един от друг е все още най-сигурната стратегия. Така поне ограничаваме природата си, неразрушимото си желание да разваляме всичко, до което се докоснем.

Разбирам правителствата, които въвеждат отпускане на мерките, за да спасят икономиката от рязък спад, бизнесът от фалит, гражданите от безработица и реколтата от изгниване. Но всъщност ние не сме готови за това и вярвам, че ще видим негативните резултати от нашето бързане през следващите седмици.

Коронавирусът ще си отиде, само когато научим социалните му уроци.

Не знам дали всички усложнения ще ни бъдат разказани и дали обикновените хора ще могат да видят голямата картина без ретуша на цензурата и политическата заблуда. Очевидно навсякъде ще бъде различно. Но, по един или друг начин, ситуацията ни притиска и от двете страни: не можем повече да седим вкъщи и не можем да се върнем към безразсъдството на миналия живот. Сякаш ни изстискват, прокарват ни през тясна стресова фуния към нещо непознато. И това ни се струва като избор на най-малкото зло.

Можеше и по друг начин. В идеалния случай универсалната изолация си струва да продължи, докато не намерим медицинско и социално решение на проблема. И ако първото принадлежи на системата на здравеопазването с всички нейни партньори, второто се отнася преди всичко до науката кабала. Точно тя дава ясен отговор на по-дълбоките и по-мащабни въпроси, повдигнати от епидемията. Всички други науки изучават природата от човешка гледна точка – кабала изучава Природата в откъсване на нашите егоистични представи.

„Моите мисли не са вашите мисли“

Природата с всички сили ни насочва към интегралност, към единство, към обща система, в която няма нито лидери, нито изоставащи. Бавно започваме да го разбираме, но все още не отчитаме намеренията на Природата, опитвайки се да преодолеем призивите, които слага пред нас. Ето защо коронавирусът няма да изчезне толкова лесно.

Жалко е, че не използваме принудителното карантинно безделие за работа – за запознаване с мислите и плановете на Природата. Времето, предоставено от нея, може да се превърне в ползотворен период, „Болдинска пролет”… Но импулсът  назад, към миналото ни заслепява. И затова няма да се учудя, ако след известно време отново се наложи да се приберем по домовете.

Коронавирусът всъщност ни сложи на място: раздели ни далеч един от друг и в същото време ни събира в общо нещастие. Сега, разделени от „вакуумни черупки“, бихме могли да помислим как да запълним този вакуум, така че да можем истински да се свържем, без да заразим другите. Нека копаем малко по-дълбоко от нуклеиновите киселини и протеиновите обвивки.

Истинското изцеление от болестите на човечеството ще бъде поправянето на нашите отношения. И затова са създадени всички условия: между нас са скъсани извратените връзки на потребителското общество и остава „само” да ги заменим с топлината на сърцата си. Може би не е веднага, но поне да се движим в тази посока.

Ние обаче, както обикновено, подценяваме даровете на Природата и надценяваме нейното търпение …

А тя повече не чака, тя изисква. И с  времето ще изчисти всичко – всякакви области на човешката дейност, които не са жизненоважни. Коронавирусът, както и последвалите глобални предизвикателства, са лостът за преобръщане на човечеството от главата за краката. Всички те проправят път към глобалната  общност на хората. Неправилните отношения помежду ни само засилват натиска на Природата, засилват болестта, а правилните връзки, напротив, я неутрализират. В резултат на това можем да се сближим само в това, което не вреди на интегралността. Останалата част от територията ще се превърне в „минно поле“.

Какво загубихме и какво намерихме

Време е за преосмисляне. Всички послания и стимули от отминаващата епоха, всички нейни „прекрасни“ възможности се появяват днес като измамнически набор от печати и лъжи. Тя възвеличи незначителното и смири великото. Тя обезсмисли живота ни и го превърна в колело на катерица.

Стига, израснахме от това царство на карти. Сбогом, „вълшебна“ страна. Всичките ти „чудеса“ бяха лъжа, самозалъгване, тесте с маркирани карти.

Още ни викат обратно, още ни предлагат да се върнем в детството: „Нека се изтеглим и да се върнем в страната на чудесата …“ Няма да се върнем. Не можем да се върнем назад, да се впишем в тази илюзия. Тя така или иначе ще се пръсне по шевовете.

Пуснете я. Не я оплаквайте. Имаме съвсем различно бъдеще – с необятни хоризонти от възможности, с неразривна взаимна свързаност на сърцата, с безкраен потенциал за човешко развитие. Отвъд четирите стени, в които прекарахме няколко седмици, има океан,  очакващ открития и пробиви. Общи открития. Общи  пробиви.

Необходимо е само да се научим да живеем в равновесие помежду си и с Природата. И това обучение вече започна. Без да знаем, ние се променяме. Коронавирусът, подобно на програма за актуализиране, се изтегли в общия компютър, в човечеството и започна да работи в него.

И следователно, след като се връщаме към света отвъд границите, трябва да го правим с поглед към бъдещето, а не към миналото. Обратно към постоянната криза ни тегли болният егоизъм, а не здравият разум. Към задънената улица. А предстои трансформация: отсега нататък е важно човек не само да не се зарази сам, но и да не зарази другите. Просто да не се заразиш вируса, е копнеж към миналото. Именно такава взаимна грижа ще ни предпази от болестта. Така се изработва общият имунитет.

Алтернативата е страшна. Обичайната конкуренция на хора, компании, държави ни дърпа към дъното, няма да има победители в тези конфликти. След като се включи в икономически и идеологически размирици, човечеството ще се търкаля надолу по  наклонената топка от неразрешими глобални противоречия – чрез катаклизми направо към световна война.

Или да пораснем. В крайна сметка царството на картите така или иначе ще се разпадне.  Пред очите ни губи сила, хватка, влияние. В резултат на това то ще има само скелет от неотложните нужди, върху който ще трябва да формираме нова социална система – равна, грижовна, справедлива, балансирана. Как? За това трябва да помислим сега..

Нашето добро бъдеще е в съвместната грижа един за друг, в социалната отговорност, в общността на интересите. Обществото трябва да се превърне в силно семейство, в което всеки е ценен, обичан, щастлив. Не, не както при Оруел, а истинско. Природата постоянно ни води към това. „Трябва да се научим“, казва тя, „трябва да се сближим, да се съгласим, да се издигнем над себе си към единство. Да си помагаме един на друг. Да сме съпричастни. Да обичаме. „

Не приемайте това като проповед или нравоучение. Не обожествявам Природата, тя просто е нещо повече, отколкото сме мислили досега. И днес тя нарочно сложи „корона“ на човека, за да демонстрира колко той не съответства на ролята на неин “венец“. Без никакви революции, без Ленин на бронирана кола, тя свали „непоклатимите” основи и ни отвори очите: всички дисбаланси се коренят в нашите развалени отношения, всички неприятности произтичат от неправилните отношения между нас, всичките ни изкуствени задръжки и баланси спират да работят.

Какво следва? Днес се нуждаем от рестартиране на цялата социална платформа, за да я приведем в съответствие с Природата. В действителност, екологията на обществото и екологията на околната среда са две страни на една и съща монета, една „операционна система“, интегрална и всеобхватна.

Вярвам, че в близко бъдеще ще започнем да “смиламе” тези послания, да се примиряваме с тях и да ги приемаме. Влакът ни се движи към други коловози, светогледът ни промени гледната си точка, погледът ни смени фокуса. Не временно – завинаги. И колкото по-бързо осъзнаем, осмислим тези промени, толкова по-лесно ще можем да изградим нови социални и трудови отношения, нова икономика, нов подход в образованието, нов живот.

Главното е да вървим в хармония с Природата, не да ѝ се подчиняваме сляпо, а съзнателно, целенасочено да изучаваме нейните закони. Това вече е степента на Човека, а не на потребителя, който философства в свободното си време. На човека, а не на догматика, на когото всичко е ясно веднъж завинаги. На човека, а не на онова недъгаво, недалечно съществуване, в което за мнозина се превърна предишният начин на живот.

Ако ние самите не се съгласим да се върнем в миналото, Природата с радост ще отвори вратата към бъдещето за нас.

[263508]