Entries in the '' Категория

Как се чувстваш в тези трудни дни?

Как се чувстваш, човеко, в тези дни на глобална епидемия от коронавирус, която те повлича във водовъртеж от чувства и мисли? Едно състояние се сменя с друго, като в калейдоскоп, от сърдечен пристъп до пълно равнодушие.

Вълните на ужаса те заливат една след друга, сякаш природата те разбива в блендер. Всичко, което си знаел и можел, всичко, с което си свикнал за десетките години свой живот: деца, работа, доходи – всичко е задраскано и сякаш изчезва. С какво да ти помогна, за да облекча тази огромна болка?

Знам, че си човек рационален, умен, уважаван на работа. Oбичаш да разполагаш с конкретни цифри и да правиш сметката си над всякакви емоции. Но сега ти се иска да чуеш нещо чувствено, докосващо направо сърцето.

Ще се постарая да го направя, но разбери, че науката кабала се обръща към сърцето на човека чрез неговия разум или към неговия разум чрез сърцето. Тя съвместява тези две  противоположни и съвършено различни системи.

Целият ни живот е построен върху кръгове от връзки: отношения със самите себе си, отношения със съпругата или съпруга, с децата, отношения с Твореца. Сега всички тези отношения претърпяват ревизия – и преди всичко, отношенията със самите себе си. По-нататък…

Коронавирусът донесе такива радикални промени в нашия живот, че човек през цялото време се усеща в стрес, в панически страх, който затъпява ума и притиска сърцето, като при пристъп на стенокардия. Усеща се объркан, като  зверче, попаднало в капан.

Как трябва да мислим, за да се успокоим, поне малко и да се почувстваме  защитени? Трябва да направим пълна промяна в нашите възгледи за живота. Аз мисля, че всъщност преди коронавируса ние се намирахме във вечен стрес и объркване, в заплетени и неуравновесени състояния.

Въртяхме се от сутрин до вечер и от вечер до сутрин, да изпълняваме това, което  ни задължаваше обществото, началството, семейството и кой ли още не… Аз дължах на банката, дължах на работата, бях длъжен, длъжен, длъжен… Такъв беше животът ми.

И тук се появява нещо невероятно, което хората наричат коронавирус. И този вирус изведнъж успокоява целия ми живот. Не отивам на работа, а оставам у дома. Децата не са неизвестно къде, а си седят у дома в своята стая, жената също е у дома. Ние заедно гледаме телевизия или всеки се занимава на своя компютър, тихичко върши своите си работи. Всичко като че ли е добре.

Навярно, главната причина за объркване и страх е възможността да загубим доходите си. До тук всичко беше ясно и разбираемо и изведнъж става непонятно и неясно, и с всеки ден перспективата изглежда все по-застрашителна. Аз се вълнувам не за далечното бъдеще, за времето, когато ще се пенсионирам, а за това, че няма да имам пари за храна следващата седмица, следващия месец.

Но това засега са само страхове, а не и реалност. У дома засега има продукти, хладилникът е пълен. Все още има някакви пари за сметки. Това са само хипотетични страхове за възможно развитие на събитията. Но ако живеем в днешния ден, то може да се каже, че животът е станал по-спокоен.

Какъв е смисълът да се притесняваме за възможното бъдеще, ако това не помага по никакъв начин? Ние изобщо не знаем какво ще се случи утре, така че защо днес се побърквам от вълнения и страхове?

Разбира се, аз имам отговорности пред семейството, пред децата, но тези  притеснения няма как да помогнат. Каквото ще бъде, ще бъде. Всички се намираме в ръцете на висшата сила и всичките ми усилия нищо няма да променят, нито за добро, нито  за лошо. Както Творецът е планирал, така и ще бъде.

Може би в тази ситуация аз по-бързо ще разбера накъде ме тегли Твореца. Та нали няма никой освен Него и Той винаги  ни тласка към целта. Така че, нека да мислим за тази цел и да узнаем, какво иска Творецът от нас. Нашето състояние е следствие от програмата на Природата и не бива да мислим, че сме по-умни от нея. Добре ще е, ако все пак, един ден разберем къде се намираме: в каква Вселена, в каква среда, под въздействие на какви сили.

Всичко зависи не от нас – ние сме само дребни частици на творението, които си мислят,  че разбират нещо в природата. Но даже действително да ни се удаде да разберем нещо в нея, ние го използваме за собствена вреда. Затова не си струва да съжаляваме, че не сме постигнали поставените от нас цели, защото това не би ни донесло нищо добро.

Преди да се разрази епидемията, човечеството по цялото земно кълбо беше на прага на катастрофа, пред огромни беди. Всички открито говореха за невъзможността да се избегне войната и общата глобална криза в екологията, човешките отношения, в промишлеността, политиката, финансите. Светът, построен от човека на основата на неговите егоистични ум и чувства, беше просто ужасен и живееше от една криза до друга.

Какво толкова хубаво имаше в предишния ти живот, за който сега скърбиш? Само това, че сред всички тези проблеми ти се удаваше да получиш жалката си заплата и да нахраниш семейството си. И това вече ти позволяваше да се чувстваш съвършен и щастлив?

Ти скърбиш за това, че в крайна сметка, знаеше предварително ще ти стигнат ли парите до края на месеца и от къде да вземеш назаем, ако се наложи. Имаше някаква сигурност, а сега ти нервничиш от неизвестността. Какво да се  прави с тази вътрешна обърканост и тези трескави мисли: „А какво, ако…“?

Такива мисли мъчат сега по-голямата част от населението на Земята, защото тази епидемия много скоро ще обхване всички континенти. Коронавирусът ще погълне целия свят, цялото човечество. Всеки ще започне да мисли: „Какво ще се случи с мен утре? От кого завися? Как да повлияя на моята съдба? С какво мога да си гарантирам  доброто днес, утре и вдругиден? Много е добре, че такива въпроси се пробуждат в хората и особено у младите.

Нима цялата работа е само в парите? Ако ни вълнува само заплатата, то ние искаме да живеем като животните, за които главното е да бъдат уверени, че ще ги нахранят и днес, и утре, и вдругиден, а осталото не е важно. Така че, какво искам – „да ям с магарето от една хранилка“ или аз съм човек и все пак мисля за други неща?

От 1214 Беседа за нов живот, 19.03.2020

[262031]

Защо искате да живеете така?

Човечеството е в пълна паника пред коронавируса, който ни принуждава да спрем цялото производство, цялата търговия, парализира и блокира цели държави.

Но обикновеният човек на първо място мисли за семейството си, за децата, за това с какво ще ги храни утре. Той е най-загрижен как да оцелее. И това е причината, поради която светът е съгласен да замръзне, сякаш казва: „Сега ще се погрижим за живота, а после ще възстановяваме промишлеността и производството „.

Но от кого зависи моята съдба? Как да ѝ повлияя, как да си гарантирам добро бъдеще? Ако знаехме отговорите на тези въпроси, вероятно щяхме да се успокоим малко?

Такъв въпрос възниква във всеки, защото ние сме преди всичко животни. В природата има само три нива: неживо, растително и животинско. И човешкият вид също се отнася към животинското, само че по-развито. Затова на първо място ни е нужна храна, както и на животните. Казано е, че „ако няма хляб, няма Тора“. Храната е основна за живота.

Но в ситуацията с коронавируса природата очевидно иска да ни научи и задава въпроса от другата страна: „Защо искате да живеете? Просто от инстинкт за самосъхранение, като всички животни? Но това не е достатъчно!“

Животните могат да живеят така и да не се притесняват за нищо друго, но ние, хората, трябва да започнем да се питаме за какво живеем. И това вече е проблем.

И затова, коронавирусът идва като горчиво лекарство и ни пита: „Защо живеете? Не бързайте да отговаряте, помислете. И аз ще ви помогна: Ще отменя всички изкуствени занимания, които сте си измислили и това е 90% от цялата ви работа. 90% сте произвеждали, продавали и изхвърляли, опустошавайки земното кълбо от ресурсите му. Работили сте един с друг, за да продавате и купувате, продавате и купувате през цялото време и в крайна сметка го изхвърляте. „

Цялата земя се превърна в сметище. Изградихме система, която произвежда неща за изхвърляне, за да имаме с какво да се занимаваме. Не можем да съществуваме без тази заетост. Но изведнъж идва коронавирусът и ни спира така, че да не можем да продължим да бягаме, да продаваме и купуваме.

Той сакаш пита: “И какво ще правите сега? Помислете защо сте направили всичко това и ще видите, че от него не е имало никаква полза. Време е да помислите за друг живот, за неговия смисъл, за това, за което живеете.

Не можете да изградите система, която работи на конвейр, където всеки произвежда, произвежда, произвежда, а последният изхвърля, за да започне системата отново отначало да произвежда и после да изхвърля. Основният въпрос е: защо живее човек? Докато не му отговорите, седете вкъщи и размишлявайте. „

Погледнете как природата с любов, грижливо, като майка или баща, като любящ родител иска детето да се замисли за живота, да се учи. И ако сега седите и се тревожите само какво ще ядете утре, тогава нека да помислим по-глобално. В края на краищата не само ти стоиш и не знаеш какво да правиш, и точно от това се нуждае човечеството.
Затова не се страхувам от този вирус. Имаме надежда! Ако успеем да отговорим за какво живеем, ще продължим да съществуваме. Ако не можем да намерим отговор на този въпрос, няма нужда да продължаваме.
В крайна сметка трябва да продължа да се развивам като човек. Въпросът за смисъла на живота е особеност на човека. И ако живея без такъв въпрос, само за да съществувам, тогава въпросите ми са животински.

Из 1214-та беседа за новия живот, 19.03.2020

[262037]