Сякаш станахме участници в холивудски филм и следим сюжета отвътре. Ще успеем ли да вникнем в същността на случващото се и да предвидим развръзката?
Вече е ясно: сегашният коронавирус се превърна в едно от онези редки непредвидими събития с далечни последици, които известният Насим Талеб нарече „черни лебеди“. По-късно, със задна дата, всичко ще стане ясно и логично, но нещо се случва сега.
Всички имаме няколко седмици или месеци за размисъл и не трябва да пропускаме тази възможност. Защото в Природата няма случайности и след като са се развили необходимите условия, е необходимо да ги използваме, а не да чакаме “края”.
И така, очевидно пред нас стоят няколко месеца на много необичаен начин на живот. И след това няма да се върнем в същия коловоз. Ежедневието ни ще бъде различно. С какво точно? Зависи от това, дали искаме днес да отговорим на кардиналните въпроси, поставени от вируса.
“Когато всичко това свърши, ще се чудим защо изобщо е трябвало да ходим на работа в офиса, на училище, да се учим или обучаваме, да ходим до магазина за покупки, – пише д-р Ейнат Уилф – може би това ще бъде моментът, в който ще оставим промишлената революция зад нас.”
Аналитиците, учените, мениджърите на компании вече говорят за нова, цифрова парадигма, за смяна на подхода към производството и неговата ефективност, за вземане на решения, за безопасност. Епидемията нагледно показва, че нашето инертно мислене не е в крак с модерните технологии.
Но това е само част от картината, защото не става въпрос само за технологиите. Става въпрос за самата концепция за успех. Ако не пропусне момента, човечеството ще изхвърли много от излишното и външно ще заживее по-просто, практично, а вътрешно – по-пълно и многостранно. Ще се промени не само начинът на живот, ще се промени начинът на мислене и чувстване.
Единственото, което искаме, е всичко това да приключи. Но нека се вземем в ръце и да погледнем фактите в очите: за какво ни говори днешната ситуация? Какви болести по света разкрива коронавирусът?
Министерството на здравеопазването няма да ни каже. Със своите директиви то само ни изключва, откъсва от наложения в обществото живот с неговите ценности, отдих и развлечение. Изведнъж взаимната отговорност спира да бъде празна фраза, приоритетите рязко се променят, развлеченията преминават във виртуалното пространство.
Това е прелюдия, доста мрачна, но все пак не трагична. Ние се опитваме да се климатизираме, да изградим нови рамки, дори да помогнем на другите, на непознатите хора, което до вчера беше глупост за мнозина. От една страна, сме ограничени от навика, а от друга, откриваме новото в непривичното. Като растящо дете, насочено от възпитатели, нали?
Когато гледаме маршрутите на заболелите, виждаме кафенета, ресторанти, магазини, търговски центрове, супермаркети, банкетни зали… Всъщност, това е почти целият ни живот – пунктирана линия от една институция до друга. Отиваме в чужбина – и там е същото, безкрайна поредица. Но не крайната, разбира се.
И сега, гледайки отстрани, ставаме малко по-пораснали, малко по-възрастни. Неусетно, незабележимо в нас се заражда ново чувство, ново отношение към свободното време, към развлеченията, към живота, към околните. Старото е леко избледняло и сакаш превръзките падат от очите, откривайки нови цветове.
Да, избързах напред, но буквално за седмица, повярвайте ми, това, което сега ни изглежда като затвор, всъщност ни дава възможност да започнем сериозно, дълбоко да се отнасяме към себе си и към света, да си задаваме въпроси, които усърдно са били заглушавани от предишната парадигма.
Имаме необикновен шанс. Вирусът ни води до пречистване, до “дезинфекция” на разума и чувствата, издига ни на ново ниво на мислене, преценка, желание, взаимовръзка. Без да знаем сами, се докосваме до потребност от смисъл, от който преди сме били лишени.
Нека да погледнем две седмици напред: вирусът не е само заплаха, но и пробив. Той засяга не само тялото, но и остарелите концепции, догми, отваряйки врата към ново състояние на човечеството.
Първият ни импулс е да затворим тази врата, да успокоим течението, да махнем препятствието по обичайния начин. Но чакайте, не затварейте вратите на съзнанието! В природата, в тази единна, интегрална система, няма нищо лошо, неправилно. Всички нейни отговори са верни, полезни, дори ако са разрушителни в нещо.
Не трябва просто да се борим с вируса, като анулираме системата, в която живеем. Тя няма да отиде никъде и ще продължи да пази баланса си.
От кого? От нас. Ние сме тези, които разклащат общото равновесие, “разклащаме лодката”, потребителски се отнасяме към света и един към друг – заради глупавото самохвалство, от желанието си да сме поне в нещо по-добре, по-висши от другите. Целият ни живот е подчинен на тази задача, скрита зад много солидни, но плоски декори.
В крайна сметка, на екологично ниво ние съзнателно разрушаваме Земята. Може колкото искаме да се смеем на Грета Тунберг, но в това тя е права. И най-важното, ние разрушаваме социалната екология, проваляме точно задачата, която ни е възложена от системата.
Нашите отношения, целият ни “прогрес” е предизвикателство към интегралността, предизвикателство към самата Природа. Ние носим дисбаланс, дисхармония във всичко, до което се докоснем. Опитваме се да покорим системата, която ни е създала. Изискваме от Природата подчинение заради нашите инфантилни, измислени игри.
И разбира се, Природата е против. Неслучайно вирусът ни принуждава да изградим по-здрав живот, по-отговорни отношения, да се откажем от ненужното производство, да се грижим един за друг.
Може би, когато създадат ваксина или когато повечето преболедуват, ще излезем от изолацията пораснали и ще заживеем по друг начин, по-добре. Може би, ще придадем смисъл на тази епидемия, която все още ни изглежда като “черен лебед”, досадна, непредвидено препятствие по пътя на нашия пунктир. По-късно всички “черни лебеди” имат логично обяснение. А какво обяснение ще дадем ние? Какво ни пречи да го направим сега?
В продължение на десетилетия блуждаем в потребителските илюзии, разрушавайки живота на бъдещите поколения. Превърнахме се в зъбци на глобалната машина за свръх производство, а не за състрадание. Машина, която произвежда боклук, изгаря човешките и природни ресурси в полза на егоизма.
Защо да се връщаме към това? Нека да започнем да изразходваме два, три пъти по-малко стоки, но ние, нашите деца и внуци ще имаме здрав, спокоен живот, пълен с други удоволствия – малко по-творчески, непреходни, общочовешки. Общата беда може да бъде трамплин към общия успех. Което означава, че вирусът всъщност е шанс за спасение.
Природата, за разлика от нас, нищо не унищожава и не разрушава, само развива, поправя, коригира. Нашето възприятие все още не е дорасло до тази картина, но ние вече сме способни да екстраполираме знанията си, да избързаме малко напред, да погледнем отвъд начертания хоризонт.
Тогава ще видим колко сме враждебни към Природата. Като монголо-татарско войнство потъпкваме нейните поля, арогантно я огъваме под себе си.
И ще видим, че всеки от нас стои пред Природата, а зад него е цялото човечество. Всеки лично е отговорен за равновесието на системата. Частното и общото са равни, казват кабалистите. Точно в това всеки е особен, уникален… Или отидох твърде далеч?
Да се върнем крачка назад: вирусът е резултат от дисбаланса, който ние, човечеството предизвикваме в общата система. Човекът е водещата част в нея. Всички нейни импулси са свързани, комутирани в нас. От нея се учим да отговаряме един за друг и да отговаряме за нея.
Нека не забравяме това, да спазваме предписаната дистанция, да седим под карантина, да се грижим за семейството, да помагаме доколкото е възможно. Да игнорираме – това е като да заровим глава в пясъка, да гледаме назад, към вчерашния ден, когато утре е на път. Човекът се различава от животните, защото е надарен с въображение, може да очаква, да предивиди, да продължи напред. Нашият “черен лебед” е нещо много повече, отколкото ни изглежда.
[261835]
Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Криза, глобализация -
No Comments→
“Отдалечаването на грешниците е добро за тях и е добро за целия свят”
Целта на природата и епидемията от световен мащаб 
Абониране чрез RSS