Живеем в много специално време, което ще влезе в историята като „епидемия от коронавирус“. По целия свят е обявено извънредно положение, което вече стана глобално. И всичко е заради един малък вирус, който дори не може да се види, но той успя да направи огромна революция и парализира целия ни живот.

Освен опасността, породена от самата болест, тя разрушава и всички системи, на които разчита човешкото общество. Вирусът заплашва всички, от обикновения работник до министър председателя.
Струваше ни се, че структурите, които сме изградили, са мощни и непоклатими, но се оказа, че микроскопичният вирус е в състояние да подкопае цялата система. Държавите затварят границите и молят гражданите да се изолират в дългосрочен план. Целият свят се крие и заключва в домовете си.

Какво става? Идва един малък вирус и разрушава всички печеливши връзки, които сме изградили между нас, за да печелим пари от другите, да се експлоатираме, да се конкурираме. И разбира се, това не беше добро състояние, защото природата винаги се стреми да възстанови правилния баланс, доколкото е в състояние да устои на нашата егоистична природа, която иска да използва всички.

Оказва се, че самите ние сме създали този коронавирус, като сме довели връзките си до безпрецедентно егоистично ниво. И като резултат се появи вирус, биологична частица, която може да разруши всички егоистични отношения, построени от нас.

Няма край на раздорите в съвременния свят, където всеки иска да използва ближния си или дори да го унищожи. Егоизмът  надрасна всички граници на разрешеното и в резултат на това, вирусът се  прояви. Интегралният механизъм на природата не може да търпи такова ниво на човешките взаимоотношения и реагира с коронавирус.

Липсата на добри връзки между хората причинява биологични явления на по-ниско ниво. Човешките взаимоотношения са най-високото ниво на природата, засягащо  физическите и биологичните връзки, които се намират на по-ниско ниво.

Епидемиите не са новост за нашия свят. В миналото е имало жестоки епидемии, които са опустошавали цели градове. Какво е особеното в тази епидемия от коронавирус? Коефициентът на смъртност не е толкова висок, защото неизбежно всяка година определен брой хора умират от сезонен грип.

Проблемът е, че въпреки всички високи нива на прогрес, които постигнахме, не сме в състояние да уредим собствения си живот. При пълно материално богатство липсват човешките отношения. Ето защо не можем да изградим нормално общество и правилно да отглеждаме децата.

Всичко е заради егоизма на човека. Природата ни показва, че само егоизмът ни се нуждае от лечение и затова ни се разкрива коронавируса. Това е вътрешната същност на кризата.

Живеем в глобален свят и епидемията разкрива, че нашата глобална връзка може да бъде много опасна. Ние обаче нямаме друг избор: човешкото развитие ни води до осъзнаване на нашата връзка и пълна зависимост един от друг.

Опитвайки се да спрат епидемията, страните се опитват да се затворят и да изолират хората, като прекъсват връзките. Но в резултат само ще се убедим, че това е невъзможно да се направи, защото така се обричаме на нещастен живот, сякаш се връщаме към примитивните времена.

[261628]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Криза, глобализация - No Comments→