Entries in the '' Category

Във водовъртежа на живота

Въпрос: Всички постъпки на човека, всички негови състояния в този живот предварително ли са предопределени, освен неговия стремеж към духовно развитие?

Отговор: Към духовното развитие  човекът също има определена предразположеност. Той чувства, че нещо го привлича.

В крайна сметка ние в нашия свят не просто се носим във водовъртежа на живота. Ако аз, например, погледна назад, от височината на моите седемдесет години, ще видя как през цялото време бях насочван нанякъде. Въпреки, че  понякога потоците бяха бурни и ме носеха от държава  в държава, от общество в общество, но това все пак беше целенасочено движение.

На някакъв етап от пътя на човека се дава възможност да вземе в ръце веслата  и да насочи лодката си в някаква друга посока. Той трябва да го разбере, да осъзнае, да определи какви платна да вдигне, как да управлява своя малък житейски кораб.

По принцип, 99.9 % от хората не го разбират. Но има хора, които се опитват по някакъв начин да се насочат нанякъде, въпреки, че също не разбират къде и защо.

Затова сега, в нашето хаотично време, когато водовъртежите ни носят неясно накъде, се разкрива науката кабала, която обяснява, че по принцип  имаш възможност да влияеш на своята съдба, имаш свобода на волята.

Въпреки факта, че ти въздействат заложените в теб първоначални данни, това няма значение. Все едно, дава ти се възможност да въздействаш на себе си чрез средата. Само е необходимо всеки път да избираш все по-правилното обкръжение.

По принцип, средата не се избира, а се намира ясно според целта и се влиза в подходящото обкръжение. Затова, на първо място трябва да се избере целта на живота.

Ако искаш да бъдеш музикант, художник или учен, в съответствие с това избираш средата, в която ще се развиваш, за да се приближиш до целта, която те привлича, която ти е необходима.

Въпрос: Значи през всички десетки хиляди години развитие на човечеството не сме имали свобода на избора. Но на някакъв определен  еволюционен етап тя се появява в човека. Той като че ли случайно намира някакво обкръжение. И това също още не е свобода на волята. Тя започва, когато той вече е в това обкръжение и работи с него?

Отговор: Да, свободата на волята на човека се проявява в степента на неговото подчинение на обкръжението, за да попива от него всички свойства и сили, необходими за постигането на целта.

Следва продължение…

От ТВ програмата „Основи кабала“, 04.02.2019

[256830]

Блиц отговори на кабалиста, 21.07.2019 г.

Въпрос: Ще съществуват ли доброто и злото, докато не усетя напълно, че всичко е от Твореца?

Отговор: Да. И тогава злото ще стане абсолютно добро.

Въпрос: Когато човек започне да се занимава с кабала, той осъзнава, че е противоположност на Твореца и чувства светлината като зло. Но въпреки това нещо го държи по този път и му помага. Какво е това?

Отговор: Целта на творението го дърпа напред. Той трябва да знае за какво съществува. Иначе целият живот няма смисъл.

Въпрос: Как освен усещането, че всички ми дължат, да чувствам, че  аз също съм длъжен на всички? Какво дължа на всички?

Отговор: Дължите на всички вашето любезно отношение.

Въпрос: Сферите в нашия свят ли са?

Отговор: Никакви сфери няма в  нашият свят. Нашият свят е това, което виждате в сетивата си и нищо повече.

Въпрос: Всичко, което се случва в живота, възприемаме в нашите органи на усещане. Как да променим това, което възприемаме: себе си или света? Какво можем да променим изобщо?

Отговор: Можем да променим всичко само чрез отношението към себе си и към света, тоест към Твореца. Само по този начин ще започнем да се възприемаме по-добре и по различен начин. Няма друг начин.

Въпрос: Защо Творецът е създал толкова много религии, ако Той е Един?

Отговор: Много религии, вярвания, различни подходи и философии са създадени, за да може човек да ги разбере и да намери за себе си правилния път към Твореца. Въз основа на факта, че има толкова много пътеки преди нас и ние избираме един от тях, ние ставаме „сложни“.

От урок по руски език, 21.07.2019 г.

[252660]

Кога се разкрива точката в сърцето?

Въпрос: Казвате, че в човека има еврейска точка. Тя същата черна точка ли е или  е точката на идентичността. Кога започва да се разкрива?

Отговор: Когато започваш да мислиш за смисъла на живота.

Въпрос: Тя във всеки човек ли е?

Отговор: Абсолютно във всеки. Тя се нарича „еврейска” от думата „еhуди“, „ехуд“ – съединение с Твореца“. Постепенно тази точка става сфера, а след това парцуф.

Това е цяла духовна конструкция. Тя се намира във всички хора на Земята. Само тези, в които  се пробужда, се наричат евреи – от думата „лаавор“, „преход“ от егоистичното състояние к алтруистичното.

Но това няма отношение към евреите в нашия свят. Това е духовно определение.

От урока на руски език, 15.12.2019

 [258128]

Промяна на отношението към света

Въпрос: Някои хора, усещайки недостиг на нещо, несъзнателно се чувстват нещастни. Тоест, в обществото е разпространен модела, че щастието е непрекъсната радост, наслаждение. И тогава в живота ми не трябва да има никакви страдания. Откъде идва този модел?

Отговор: Това е неправилна формулировка на щастието, неправилно поставяне на въпроса и неправилното възпитание. Ние не познаваме нашата природа и затова, за съжаление, сме нещастни.

Ако разбирахме кои сме ние, какви сме, то бихме могли така да се формираме, че нашата конструкция, отношението към всяко състояние да бъде съвършено.

И това прави кабала. Тя не променя света, не говори, че ти си задължен да променяш нещо около себе си. Трябва да промениш твоето отношение към света. И тогава ще бъдеш щастлив. При това, в абсолютно състояние.

От урока на руски език, 15.12.2019.

[258058]

Коронавирусът е само началото?

Новият коронавирус 2019-nCoV парализира гигантски мегаполиси в Китай и вече проникна в други части на света, достигайки до Франция, САЩ, Канада, Австралия и други страни. За мен това не е просто епидемия, а индикатор за глобалните процеси, които се случват в човечеството.
Нашият свят не е статичен, той се развива и се развива негативно. Не става въпрос за климата, нито за епидемиите, те са само последствия. Причината се крие в първоначалния „материал“ на мирозданието – в нашето егоистично желание. Този „вечен двигател“ никога не спира и все още не сме се научили как правилно да работим с него.
Науката кабала ни разкрива света в по-дълбока перспектива. Той не е такъв, какъвто изглежда и какъвто искаме да бъде. Бихме предпочели да растем и живеем в непроменлива, разбираема среда, в позната обстановка, но светът е променлив и законите му са динамични.
Системата, чиито ресурси използваме, не е „склад“, а жив организъм, в който всичко е взаимосвързано. Няма случайни импулси, внезапни скокове, те са внезапни само за нас. Понякога дори животните усещат приближаването им по-добре от хората.
И тъй като ние, хората, сме най-развитите създания, ключовата част от общата система, почти всички нейни реакции, по един или друг начин, са предизвикани от нас. Негативните промени в човешката природа водят до негативни промени в природата.
Обаче не става въпрос за егоизма като такъв. Неговият растеж сам по себе си е естествен, програмиран. Проблемът е друг: ние не го компенсираме, примиряваме се с това, което се случва. Или обикновено вярваме, че така и трябва да бъде. В кабала компенсирането, балансирането на егоизма с помощта на противоположна сила се нарича „поправяне“. Отхвърлянето му причинява страдание. И дори и да не виждаме тази връзка, тя действа
и всъщност няма нищо изненадващо в новите вирусни щамове. Системата на мирозданието е единна. Тя реагира на различни нива на човешкия дисбаланс. И затова борбата с вирусите е борба със последствията, която в най-добрия случай омекотява удара, но не коригира радикално ситуацията. Това означава, че ни очакват нови епидемии, породени от дисбаланса в самите нас. Докато преобладава отрицателното в човека, е безсмислено да се разчита на мир и спокойствие.
Разбира се, аз не чета нотация, а говоря за реалностите, за нашите отношения такива, каквито са. Да бъдем честни със себе си. Лесно е да открием отрова във всичко, което ни свързва. Опитваме се да компенсираме изкуствено тази отрова с морал, закони, политическа коректност, добронамерени видеоклипове, фина и груба агитация. Искрено се надяваме, че доброто в нас ще възтържествува. Но това е самозаблуда. Невъзможно е да балансираме собствената си природа, действайки според нейните правила. Истинският баланс е да се издигнем над себе си към единство. Всички останало е палиатив.
На днешния етап дисбаланса в човека излиза на ново ниво и реакцията на природата ще бъде съответна. Предполагам, че системата няма да се ограничи с вирусите, които засягат тялото.
Следващият ред вируси ще бъдат от ново поколение, ще влияят на психиката ни, на психологията ни. Те ще извадят различия, противоречия, отклонения, ще предизвикат колективни ексцесии и психози на ценностна, идеологическа и социална почва. Днес такива „мутации“ обхващат различни страни на мирогледа, културата, науката, принуждавайки дори учените и специалистите да изсмукват от пръстите си напълно безпочвени постулати. Преди зад такива явления имаше користолюбие, властолюбие, елементарна глупост, но сега това се смесва с „инфекциозно“ безумие.
Всеки вирус, всяко заболяване е дисбаланс, неправилна връзка между плюса и минуса. В термините на науката кабала това е „затваряне“ на две противоположни желания без „екран“, който тук играе ролята на съпротивление в електрическата верига. В резултат на това противоположностите не могат да взаимодействат хармонично, поддържайки здрав живот и правилен курс на развитие.
Ясно е, че с течение на времето разликата между крайностите ще се увеличава. Неслучайно признаваме като нормативни все повече форми на поведение, семеен живот, сексуална изява и
самоидентификация. Засега все още успяваме по някакъв начин да приемаме и контролираме тези изкривявания на основите. На следващия етап „вирусите“ с ново качество ще излязат от контрол и ще доведат до хаос в дома ни.
Дълго време дисбалансът между двете начала се проявяваше постепенно, без „да бърза“, което ни позволи да го „усвоим“ с различна степен на успех. Сега обаче нещата не са такива: темпът на развитие се увеличава и дисбалансите рязко се обострят. Без да се грижим за тях системно, фундаментално, няма да се справим с предизвикателствата, няма да намерим лекарство за най-новите вируси. И тогава те може би ще се превърнат в по-голяма заплаха от атомните и водородните бомби. Всъщност, защо са необходими масови разрушения, ако е достатъчно да се „разбие“ съзнанието и хората да се превърнат в безпомощни „растения“, или лишени от логика безумци и марионетки.
Като цяло ние не се борим с вирусите, а неуравновесената форма на съществуване, която се проектира на различни нива на природата. Най-яркият пример е ракът, който принуждава поразените клетки да „ядат“ обкръжението си. Онкологията е нашата обща универсална диагноза.
Време е най-накрая да осъзнаем, колко е опасен дисбалансът между човешкия егоцентризъм и присъщото на Природата отдаване. Тази разлика в потенциалите е необходимо да се балансира, да се поправи – в себе си. Да се допълни липсващото, така че противоположностите да станат едно цяло и да издигнат човечеството до истинско равновесие.
Всичко, което не направим днес, ще трябва да направим утре при много по-тежки условия. В крайна сметка, чудовищните епидемии и другите бедствия ясно ще посочат човека като източник на дисбаланс.
Но какво му пречи да го види сега?

[259450]