Entries in the '' Категория

Свобода на избора, ч.3

 

Защо обществото влияе на индивида?

Въпрос: Защо всичко е създадено така, че аз като индивид се намирам под влиянието на обществото? Какво ми дава това? Как мога да го използвам за моето духовно развитие?

Отговор: Работата е в това, че с помощта на обкръжаващото ме общество аз мога да управлявам себе си. Ако съм затворена система и не мога да направя нищо със себе си и в себе си, колкото и да се въртя  като куче след опашката си, няма да се получи нищо, защото имам определени свойства, качества и ако работя с тях, ще бъда същият аз.

Как все пак да направя така, че  да изляза от себе и да  си въздействам отвън ? Тук науката кабала ни подсказва много интересен принцип.

Тя казва, че ако имам ясно, избирателно отношение към обкръжението: “Това е добро за мен, а това е лошо. Искам едното да ми влияе повече, а другото по-малко”, тогава избирам източниците на влияние върху мен, сортирам ги и се слагам под тяхното влияние. Така се управлявам чрез обкръжаващото ме общество.

Може би, имам нужда два часа да бъда под въздействието на една група хора, три часа на друга, да слушам репортаж по телевизията, да прочета статия във вестник или да вляза в интернет.

Постоянно трябва да следя какви външни въздействия избирам, защото по този начин създавам себе си. Това е процес на сътворяване на себе си. Това е важното. В това е моята свобода на волята. Тази възможност, тази свобода ни е дадена от Твореца.

Следва продължение…

От ТВ програмата „Основи на кабала“, 04.02.2019

[256827]

Изход от безизходицата

Въпрос: Самоубийството е най-крайният акт на отчаяние. Сега вълната на самоубийствата просто залива света. Защо се случва това?

Отговор: Човекът в съвременния свят е в отчаяние, защото не вижда смисъла на съществуването, не вижда целта, не вижда дори причината да живее и страда в този свят.

От друга страна, той е толкова развит, че разбира всичко, което се случва и може да се случи. В крайна сметка решава да сложи край на това. Защо да живее в страдание, ако може да не съществува и да не се измъчва? Напълно разумно.

Разбира се, никой не казва, че това решение е правилно, но е съвсем логично. И затова, ако разкриете на човека, че в нашия свят има възможност да стигне до съвършено съществуване, знание, разбиране, защо живее, как всичко се върти и най-важното, че има вечна, съвършена цел, която може да  постигне, тогава можем сериозно да променим лошата статистика. Това е изходът от безизходицата.

 

От урока на руски език, 24.11.2019

[257316]

Не сме минали през това…

За човешката природа е характерно да избира фактите, които я устройват и да отхвърля неудобните. Истината не е важна. Ние ценим собственото си чувство за истина.

По поръчка на CNN в седем европейски страни е проведено неудобно проучване за антисемитизма. Проучването е обхванало младото поколение на възраст между 18 и 34 години.

За начало, оказало се, че 5% от анкетираните никога не са чували за Холокоста. Във Франция обаче, този процент е достигнал до цели 20%.

И това е само началото. Продължението се оказало толкова неудобно, че CNN предпочели да не го споменават на страницата с обобщенията. В действителност Холокоста се оказва „бяло петно“ за една трета от младите европейци (33%), които изобщо не знаят за него или знаят изключително малко.

И вече съвсем неудобно изглеждат показателите в Германия, страната, която е отприщила клането, а след това покаяно го е въвела в училищната програма. Тук изучават Еврейската Катастрофа в продължение на няколко години от различни ъгли в задължителен ред в уроците по история, социални изследвания, политология, етика и религия с посещения на паметници, музеи и концлагери, по време на срещи с еврейски общности.

И така, сред анкетираните немци, 40% не знаят нищо или почти нищо. Не, не се е случвало…

Забрава

Това беше изненада, която всъщност не се очакваше. Много неудобно се получи…

Как се случи това? Може би, те са пропуснали всичко? Или са излъгали анкетьорите? Има много догадки, но за мен този резултат е повече от естествен. Точно така трябва да бъде.

Незнанието им се обяснява много просто. Те не са нито бегълци, нито лъжци. Просто човек по природа не обича да го „товарят“. Защо му е бремето на неприятните, вечно надвиснали над душата знания, които ни въртят, укоряват, принизяват, тровят живота? Той се чувства зле от тях и ги изтрива от паметта си.

Зачеркването започва още в поколението, което е участвало в клането или го е наблюдавало. И още повече, в следващите поколения подобен товар все повече причинява пълно отхвърляне, незабавно „изхвърляне в кошчето“. Естествен защитен процес: влиза в едното ухо и излиза от другото.

Невъзможно е вечно да се поддържа чувството за вина на германците за стореното от техните предци. Така че следващият Холокост не може да бъде спрян, човешката природа е по-силна. Те вече не искат да помнят и да знаят за ужасите, които някой е преживял някога, през миналия век, в непонятни за тях времена. Миналото, заедно с нотациите за него не остават съзнанието на човека: „Холокоста? Не, не съм чувал“.

Как не сте чували? Ето, има записи в дневниците, писмени работи, дискусии в класната стая, екскурзии. Ето произведенията, които сте чели от немски писатели, ето списък с паметните места, на които сте били като ученик в гимназията…

В отговор той съвсем искрено свива рамене и казва: „Съжалявам, не помня…“.

Споменът за Холокоста умира.

Да, немците не са виновни за това. Но от друга страна те са и виновни. Целият свят е виновен.

Защото човекът е желание. Желание да се наслаждаваш, а не да скърбиш. Нашата памет е избирателна, ние сме склонни да помним само това, което е удобно, което съответства на нашите убеждения. В същото проучване повече от една четвърт от европейците заявяват, че евреите оказват твърде голямо влияние на бизнеса и финансите. Една трета предполагат, че евреите използват Холокоста, за да преследват собствените си цели. 28% от анкетираните виждат в повечето антисемитски актове реакция на действията на Израел.

Всъщност, самото право на Израел да съществуване като еврейска държава далеч не е очевидно за тях. Само 54% са се изказали за. За останалите Израел, по един или друг начин, е нелегитимен.

Така, започвайки да забравя за Катастрофата, Западът не забравя за тези, с които тя се е случила. По-скоро обратното. Въпреки, че повече от половината анкетирани никога не са общували с евреи, две трети от тях значително преувеличават числеността на еврейския народ. Някои оценки са откровено абсурдни: според една пета от британците и поляците, а също и една четвърт от унгарците, евреите са 20% от населението на света. Това е два порядъка (100 пъти) над реалната стойност, 0.2 %.
Какво да се прави, те виждат това. И въпреки, че грешат за количеството, за качеството несъмнено са прави.

Еврейското качество

Евреите не са етнически народ, а потомци на група, която е събрал и извел Авраам от Древния Вавилон. В нейната основа лежи методиката за интегрално, безкористно обединение на хората.

Преди хиляди години евреите са започнали да се разпръсват по света. Първоначално това разпръсване е било под формата на насилствено изгнание, като част от хората са се върнали обратно на своята земя, а останалите са били асимилирани, разтворени в различни страни. След това, преди две хиляди години, започва периодът на най-дългото изгнание, в резултат на което евреите се заселват по цялата планета.

Но е изненадващо, че независимо къде ги е отвела съдбата, те винаги са поддържали връзка и в същото време тихо са свързвали света заедно.

На пръв поглед връзките са търговски и културни. Те възникват поради факта, че евреите винаги могат да разчитат на помощта на своите събратя, чиито общности са разпръснати навсякъде. В същото време върви процес на смесване на желанията: евреите са пропити от живота на света, неговите неволи и надежди, и в същото време оставят в него зърна, искри от собственото си изконно наследство.

Решаващият пробив се случва през последния век и половина, когато много евреи отхвърлят традициите и напълно приемат културата на държавите на където пребивават. В света този етап е белязан от експлозивната глобализация. И въпреки, че ползите от нея са очевидни, породените от нея проблеми сега приемат плашещ мащаб.

Какво са дали евреите на човечеството? Каква е ролята им в тяхната съдба?

Удобната истина

Представете си система, чиито части не са свързани. В такова състояние тя не може нито да работи, нито да се усъвършенства.

Представете си съставките на супа, при които не е добавена вода. Не можеш да ги свариш, те нямат достатъчно свързваща субстанция, просто ще изгорят на огъня.

По същия начин човечеството ще изгори, ако евреите не бяха се „разтекли“ по него. Тяхната задача е да осигурят правилна връзка, без която съединението е възможно само чрез войни, само „върху кости“. Методиката на Авраам е наследство на всички, но се реализира чрез особен орган на общия организъм, наречен „Исраел“.
Ако този орган пренебрегва своята функция, организмът го призовава да отговори.

Ето какво казват европейците, участващи в проучването. Говорят, без да осъзнават, на нивото на системните сигнали, които не е по силите им да разчетат. Всъщност е трудно да разбереш нещо, докато още се „вариш“, „узряваш“.

Като цяло, за тях е все едно върху какво ще изградят претенциите си. Човек просто чувства, че евреите правят нещо нередно и то носи страдание на света. Дори да са малко, то тяхната „тежест“, значението им в общата система е много голямо. Защо не се замислят? Защо не отговарят на очакванията? Защо се преструват, че не дължат нищо на никого?

Човек не може да формулира това. В него говори самата природа. Затова нека да я слушаме. Да спрем да вирим нос, да натякваме, да поучаваме. Няма смисъл да се противопоставяме на чувствата, те са по-силни от разума. За да предотвратим нов Холокост, нека да кажем на немците не колко са лоши, а колко са… добри.

Зная как звучи това, но искаме да достигнем до тях. В ужасните години на миналия век те се озоваха на острието на древен конфликт между света и евреите. Конфликт, предизвикан от изгнание, от духовно забравяне на еврейския народ. Исраел не разбира каква е ролята му, той е забравил за единството, за взаимното отдаване. И общият организъм му напомня за това.

Всъщност, обвиняваме германците за това, което е било неизбежно. А те напротив, трябва да знаят, че са станали проводник на общия процес, мъчителен, но неизбежен. Процес, предназначен да събуди евреите от сън, така че те най-накрая да започнат своята работа и да обединят света.

Тази истина няма да бъде толкова горчива, колкото приятна, висша. Тя обяснява истинския корен на проблема и в същото време не принизява, а възвисява. Затова не искат да я забравят. Освен това, с такава истина европейците ще разберат какво точно трябва да изискват от народа на Израел. Те ще видят, че омразата към тях произтича от нуждите на единната система и че „еврейският въпрос“ се разрешава не по начина, по който си го представят антисемитите, фашистите, терористите, религиозните радикали и всички останали.

Да спрем да се опитваме да пробием стенатас. Срещу антисемитизма трябва да се действа положително, разбирайки човешката природа и природата като цяло. Нейните неизменни закони определят развитието на човечеството, така че нека най-накрая да се включим в нейната учебна програма. Това ще просвети народите, а на евреите ще помогне бързо да се събудят и да изпълнят своята задача. Защото все още не са разбрали, какво стои зад Холокоста.

[238755]

Ликвидирането на Сюлеймани

Ликвидирана е знаковата фигура на иранското правителство генерал Касем Сюлеймани. „Вселенският плач“, организиран от режима, подчертава, че ударът е поразил целта не само в буквалния смисъл. Американците дадоха ясен знак: червените линии не са изчезнали, а „ексцесиите“ няма да останат без отговор.

Да не забравяме, че тези дни няколко хиляди души се опитаха да щурмуват американското посолство в Ирак и както се оказа, Сюлеймани е бил там. И така, в Техеран изведнъж осъзнаха, че да лаеш по слона и да го ухапеш, не е едно и също.

В действителност Америка, разбира се, реагира не на отделния инцидент, а на общия курс на разпасания режим, уверен в собствената си безнаказаност. И работата тук не е в самия Сюлеймани, а в това, което този човек е символизирал. Всъщност американците прозрачно намекнаха: няма „свещени крави“, всеки може да понесе отговорност за „разгула“.

Много правилна и значима е стъпката на Тръмп – сега заклетите врагове на Америка ще трябва да преразгледат своите планове. Нека медиите да ескалират страх от евентуалено отмъщение – всъщност, сега най-много си струва да се страхува иранската върхушка. Де факто тя се оказва  в капан: от една страна, бездействието ѝ ще е проява на слабост, а от друга, всеки отговор напълно ще развърже ръцете на Тръмп, както той открито заяви.

Само преди няколко години Иран си имаше работа с  администрацията на Обама, която всъщност беше приятелски настроена към него, но той обяви Съединените щати за „хартиен тигър“ и дори взе в плен американски военни моряци. Оттогава режимът така и не се е освободи от илюзиите си. Сега, когато иранските източници отново наблягат на „отварящите се порти на ада“, истината е, че радикалите и екстремистите ще трябва да запазят сдържаност. Осъдиха наглеца с с един удар.

Тръмп показва на всички, кой е шефът. Изяснява се нещо много просто: нито Русия, нито Китай могат да вървят срещу Америка, в действителност не могат да ѝ попречат. Сега на мнозина ще им се наложи хубаво да помислят, преди да направят нещо против американците или въпреки тях. Отличен ход на Тръмп.

В това време народът на Иран, древен и съвсем не глупав, изпитва все по-малко топли чувства към напълно покварения режим, слабостта и безперспективността, на който се проявяват все по-ясно.

[258351]