Точно преди 50 години се случи значимо събитие: светът със затаен дъх следеше как човекът прави първите си стъпки на Луната. Всички радиостанции и телевизионни канали излъчваха думите на Нийл Армстронг: „Това е малка крачка за човека, но огромен срок за цялото човечество“.

Сега, след 50 години, може ли да се каже, че това наистина е било голям пробив за човечеството?

Тогава аз бях млад 23 годишен човек, студент и помня как ме вдъхновиха тези кадри. Някога мечтаех за такива пътешествия. Около мен имаше много хора и ние не се отделяхме от екрана, гледайки случващото се.

Преди всичко, това ме заинтригува като учен, какъвто се подготвях да стана. Това беше голям пробив в науката. Разбира се, ако погледнем на това събитие днес, вече няма да ни изглежда толкова съдбоносно. Днес никой вече не се впечатлява от космически пътешествия. Но по това време хората се отнасяха много трепетно към това. Човекът искаше да излезе от земните рамки, да се откъсне от Земята и да разбере какво се случва извън нейните предели.

Това наистина беше голяма стъпка за човечеството, защото след като излязохме от Земята, установихме със сигурност, че тя е кръгла. В древността хората са мислели, че е диск. Аз помня как ме поразиха кадрите от Луната: земното кълбо, издигащо се над хоризонта, точно както обикновено виждаме Луната, която се издига в небето. Това беше много интересен преврат.

Ние започнахме да разбираме, че  сме в огромна Вселена, която е празна. Освен една уникална екосистема, която свързва в едно цяло неживата природа, растенията, животните и хората на Земното кълбо и ни обезпечава живот, няма друг живот във Вселената. Ние направихме крачка в космоса, откривайки ново пространство, но то се оказа мъртво.

Тук човечеството започна да осъзнава двете противоположности: пред нас са безкрайните  простори на Вселената, но в нея няма никакъв живот: камъни и вакуум.

Затова трябва да се погрижим за нашата планета, няма да има друго място. Всички хора трябва да се възприемаме като живеещи заедно в един дом. Аз не виждам излизането на Луната много да промени в този смисъл отношението на човека. Но в крайна сметка, то поне даде тласък на изследванията в това направление.

През последните 50 годни човечеството много силно се разви, но в лоша посока. Ние се убедихме, че сме сами във Вселената и Земното кълбо е уникално място, което ни дарява живот. И въпреки това, го разрушаваме, стигайки до необратимата червена линия, и не се съобразяваме с никого. Това ни показва колко е разрушителен егоизмът ни, как ни убива и трябва да направим нещо с него.

Следващата „малка крачка за човека, която ще стане голям скок за човечеството“ ще бъде крачката на обединение между нас. За нея не е необходимо да ходим на Луната или на друга планета, а трябва да настъпим себе си. Всеки човек трябва да настъпи егоизма си и тогава наистина ще направим огромен пробив за цялото човечество, защото можем да се спасим от самоунищожение. 

Ако всеки от нас направи малка крачка от себе си, стъпвайки върху собствения си егоизъм, това ще ни издигне много по-високо от Луната и звездите в съвсем различно измерение. Ние не сме способни да отменим егоизма си, но можем да се издигнем над него. И това изисква особена сила, никаква ракета не може да ни издигне над нас.

Всеки човек се държи от гравитационната сила на собствения си егоизъм и затова е необходимо да се пробуди противоположната на нея сила, която ще го откъсне от любовта към себе си. Затова съществува науката кабала, само тя дава сила, която е способна да ни издигне над повърхността на земята, да ни откъсне от егоизма, който ни притиска към земята.

Ние бихме поискали да се издигнем над егоизма, но не бихме могли да го направим. Затова е необходима особена методика за обединение, на която ни учи науката кабала. И тогава ще се усетим в ракетата на безграничната вселена.

Откъсвайки се от егоизма, ще разберем какви специални сили имат Земята, Луната, Слънцето, цялата вселена. Ще разберем защо тази система е построена точно по този начин и каква е нашата роля, защо съществуваме в нея. На всички ще стане ясно, само трябва да се издигнем над егоизма си.

От програмата новини, 18.07.2019

[249769]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман | Add Comment →