Entries in the '' Категория

Една малка крачка за човека, един голям скок за човечеството

Точно преди 50 години се случи значимо събитие: светът със затаен дъх следеше как човекът прави първите си стъпки на Луната. Всички радиостанции и телевизионни канали излъчваха думите на Нийл Армстронг: „Това е малка крачка за човека, но огромен срок за цялото човечество“.

Сега, след 50 години, може ли да се каже, че това наистина е било голям пробив за човечеството?

Тогава аз бях млад 23 годишен човек, студент и помня как ме вдъхновиха тези кадри. Някога мечтаех за такива пътешествия. Около мен имаше много хора и ние не се отделяхме от екрана, гледайки случващото се.

Преди всичко, това ме заинтригува като учен, какъвто се подготвях да стана. Това беше голям пробив в науката. Разбира се, ако погледнем на това събитие днес, вече няма да ни изглежда толкова съдбоносно. Днес никой вече не се впечатлява от космически пътешествия. Но по това време хората се отнасяха много трепетно към това. Човекът искаше да излезе от земните рамки, да се откъсне от Земята и да разбере какво се случва извън нейните предели.

Това наистина беше голяма стъпка за човечеството, защото след като излязохме от Земята, установихме със сигурност, че тя е кръгла. В древността хората са мислели, че е диск. Аз помня как ме поразиха кадрите от Луната: земното кълбо, издигащо се над хоризонта, точно както обикновено виждаме Луната, която се издига в небето. Това беше много интересен преврат.

Ние започнахме да разбираме, че  сме в огромна Вселена, която е празна. Освен една уникална екосистема, която свързва в едно цяло неживата природа, растенията, животните и хората на Земното кълбо и ни обезпечава живот, няма друг живот във Вселената. Ние направихме крачка в космоса, откривайки ново пространство, но то се оказа мъртво.

Тук човечеството започна да осъзнава двете противоположности: пред нас са безкрайните  простори на Вселената, но в нея няма никакъв живот: камъни и вакуум.

Затова трябва да се погрижим за нашата планета, няма да има друго място. Всички хора трябва да се възприемаме като живеещи заедно в един дом. Аз не виждам излизането на Луната много да промени в този смисъл отношението на човека. Но в крайна сметка, то поне даде тласък на изследванията в това направление.

През последните 50 годни човечеството много силно се разви, но в лоша посока. Ние се убедихме, че сме сами във Вселената и Земното кълбо е уникално място, което ни дарява живот. И въпреки това, го разрушаваме, стигайки до необратимата червена линия, и не се съобразяваме с никого. Това ни показва колко е разрушителен егоизмът ни, как ни убива и трябва да направим нещо с него.

Следващата „малка крачка за човека, която ще стане голям скок за човечеството“ ще бъде крачката на обединение между нас. За нея не е необходимо да ходим на Луната или на друга планета, а трябва да настъпим себе си. Всеки човек трябва да настъпи егоизма си и тогава наистина ще направим огромен пробив за цялото човечество, защото можем да се спасим от самоунищожение. 

Ако всеки от нас направи малка крачка от себе си, стъпвайки върху собствения си егоизъм, това ще ни издигне много по-високо от Луната и звездите в съвсем различно измерение. Ние не сме способни да отменим егоизма си, но можем да се издигнем над него. И това изисква особена сила, никаква ракета не може да ни издигне над нас.

Всеки човек се държи от гравитационната сила на собствения си егоизъм и затова е необходимо да се пробуди противоположната на нея сила, която ще го откъсне от любовта към себе си. Затова съществува науката кабала, само тя дава сила, която е способна да ни издигне над повърхността на земята, да ни откъсне от егоизма, който ни притиска към земята.

Ние бихме поискали да се издигнем над егоизма, но не бихме могли да го направим. Затова е необходима особена методика за обединение, на която ни учи науката кабала. И тогава ще се усетим в ракетата на безграничната вселена.

Откъсвайки се от егоизма, ще разберем какви специални сили имат Земята, Луната, Слънцето, цялата вселена. Ще разберем защо тази система е построена точно по този начин и каква е нашата роля, защо съществуваме в нея. На всички ще стане ясно, само трябва да се издигнем над егоизма си.

От програмата новини, 18.07.2019

[249769]

Какво да правим, за да не се обиждаме

Въпрос: Какво можете да кажете за обидите, за реакциите на обидите и как да помогнем на хората да се справят с тях?

Обидата е вложена в концепцията на корпоративната култура и се развива по този начин. Хората могат да пишат доноси, да използват реакцията на обиждащия, без значение какъв факт е послужил за обидата.

Обидата е реакция на човек за несправедливо причинено оскърбление или някаква постъпка. Така му се струва. Защото понякога реакцията на постъпката и това събитие или отношението, което е било демонстрирано, не винаги са в една и съща плоскост.

Затова искаме да ви попитаме като кабалист за това явление и как човек трябва правилно да работи с него.

Отговор: Човек чувства, че са го ударили, поразили. По принцип егоизмът му е поразен и той не може да го понесе, защото егоизмът е най-важното нещо във всеки от нас: желанието да се чувстваме по-висши, по-силни, по-устойчиви, уверени и т.н., а изведнъж моето „аз“ се оказва долу, някой го е ударил, някой се опитва да го унижи.

Веднага в мен възниква обида, която може да бъде компенсирана само, ако принизя обиждащия още по-ниско от себе си. Затова има доноси и всичко останало.

Въпрос: Защо когато ни е зле, искаме на другия да му бъде още по-зле?

Отговор: Това вече не е обида, а е просто  нашият егоизъм, който трябва да се държи на определено ниво и винаги да се чувства над другите, в по-комфортно състояние. Тогава той ни наслаждава и ни се струва, че животът тече както трябва.

Въпрос: Как правилно да изтръгнем обидата от сърцето си? Да не я обясняваме с разума, а да се изправим и да се освободим? Как правилно да работим, като използваме силата на обидата и силата на издигането над нея? Как да простим и да се освободим наистина?

Отговор: Трудно. Не е възможно за всички случаи в живота да се даде прост отговор.

Аз я обяснявам от гледна точка на науката кабала. Трябва да приемем, че съществува висше управление, което се намира между нас. Ние нямаме пряк контакт един с друг, тъй като между нас е висшата сила, която  създава цялата ни комуникация.

Затова, ако се обиждам на някого, трябва да разбера, че работата не е в този човек, който е против мен  и който ме е засегнал. Не. Работата е във висшата сила, която нарочно ме поставя в такова състояние. Аз при това не трябва да се отнасям към нея като към човека, който ме е засегнал, а към Твореца – към висшата сила, която така ми въздейства.

Ако започнем да усещаме, че между нас и останалите се намира Творецът, ще ни бъде много по-лесно да си взаимодействаме.  Ще можем да намерим правилен контакт между нас и с Твореца и изведнъж ще започнем да чувстваме, че като цяло се намираме в съвършено друг свят. Изведнъж ще ни се разкрие състояние, в което между всички нас ще бъде добрата сила и тя се занимава само с това, да ни издигне към себе си.

Но нашият подем тя осъществява именно за сметка на паденията ни. Показва ни колко сме егоистични, толкова слаби, постоянно търпим малки унижения като малки деца и не можем да се издигнем над себе си. Както морето залива малките островчета, така и ние ще започнем да усещаме, че между нас съществува само добрата висша сила.

Ние трябва да се променим, да се издигнем над нашия егоизъм. И тогава ще се почувстваме като малки островчета в архипелаг, цялото пространство между които залива доброто, топло море.

Въпрос: Толкова красиво го описахте. А как да го направим?

Отговор: Много лесно. Трябва просто да се концентрирате върху това състояние.

Аз описах картина, която наистина съществува и работи. Ако започнем настоятелно да  търсим, да разпознаваме между нас висшата сила, ще открием, че всъщност е добра, а самите ние сме малки сърдитковци. И какво можем да направим? Само да се издигнем над егоизма си и да се солидаризираме с тази запълваща всичко около нас добра сила.

Въпрос: Кое тук е факторът на прехода, превключването?

Отговор: Общата подкрепа, която трябва да има в средата, в която се намирам. Най-важното, както пояснява науката кабала, е да се създаде среда от единомишленици, в която да си помагаме един на друг да осъзнаем, приемем и реализираме това.

Тоест, постоянно да реализираме в нашите отношения условието, че между нас се намира добрата висша сила, а понеже сме егоисти, трябва да се неутрализираме, за да ни запълни тази сила.

При това се оказваме в съвършено различен свят. Започваме да виждаме света в свойството отдаване, а не в свойството получаване, в свойството любов и връзка, а не в свойството ненавист и разделяне. И ние наистина ще видим съвършено различна природа.

Всъщност, разкриваме още една сила – положителната, която съществува в природата, но не се проявява в нашия свят. Трябва сами да я проявим, с усилията между нас. И тогава ще видим, че всъщност съществуват две сили: и положителна, и отрицателна. А ние ще съществуваме между тях в здрав и правилен баланс.

Въпрос: Казват, че умението да разбираме другия е нашето социално „лепило“. А поради факта, че сме различни, това залепване по някаква причина не се получава. Как да се научим да се разбираме, ако всеки има своя картина на света?

Отговор: Ние нямаме общи точки на разбиране. Това е най-важното. Затова не разбираме другия. Понякога се съгласяваме с него, защото имаме полза, но при това, все едно, не се чуваме. Просто приемаме, защото ни е приятно. А какво точно приемаме, дори е трудно да се каже. Или това ми е изгодно на работа, или в училище, или в магазина, или в семейството, с децата и т.н. Но изобщо не се чуваме един друг.

Да слушаш другия означава просто да бъдете на една вълна, когато усещам състоянието на другия човек и го напълвам, а той усеща моите състояния и ме напълва. И всичко се случва  чрез добрата висша сила между нас, която ни позволява да бъдем постоянно в правилна комуникация.

Трябва да се учим. Това, с което се занимавам, се нарича наука кабала – наука за получаването, тоест  как да получиш от другия, приемайки го такъв, какъвто е – невъзмутим, не изкривен от моя егоизъм.

Въпрос: Как да помогнем на човека, който се намира в състояние на война с обкръжаващия го свят?

Отговор: Този човек е нещастен. Как да излезе от това състояние? Това е цяла наука. Ние виждаме, че целият свят се намира в постоянно раздразнение, депресия, вътрешна атака един към друг,  злоба, егоистични сметки. Какво ни остава да направим? Само да се издигнем над това. Но все пак, затова е необходима среда.

Много е важно да се създаде необходимата среда, в която човекът по естествен начин да може да се променя под влияние на обкръжението. Положителната обкръжаваща среда е най-важната. С нея се занимаваме постоянно и през цялото време се опитваме да се настроим на истинския, правилен поглед към света.

Обикновено го правим в десетка. Десет човека се събират заедно и пред тях се поставя задача: ние трябва да се отнасяме един към друг като към едно общо цяло. Но затова е необходимо всеки да се принизи пред останалите. Аз се принизявам пред деветимата ми приятели. След това чувствам, че трябва да им помагам, значи да бъда над тях. След това трябва да бъда равен с тях и така нататък.

Тоест, ние правим тези упражнения, за да можем вътрешно гъвкаво  да се настроим на правилната връзка между нас. По принцип това е психологичен тренинг, но той ни води до абсолютно удивителни резултати.

Човек изведнъж започва да усеща, че в него няма нищо свое, че му се дават някакви първоначални изходни данни в неговия характер, в неговото състояние, в настроението, а той трябва да ги адаптира към околната среда. И когато прави такива упражнения за вътрешна гъвкавост вижда, че не е трудно – а кой съм аз?

Най-оптималното състояние се получава, когато се адаптирам към колектива. И така всеки от нас вътре в колектива се адаптира към всички останали.

Получава се, че достигаме до хомогенно, интегрално, правилно състояние, когато всички се сливат заедно, съединяват се заедно. Ние прекрасно се разбираме един друг, на практика не трябва да разговаряме. У нас възниква вътрешна сила, включени сме във всичко и във всички.

По принцип, както казва науката кабала, в това се състои методиката за подема на човечеството до състоянието на една единна, солидна, добра група, единица. Кога ще се реализира това, не е известно. Но в крайна сметка, в малки колективи можем да го направим.

Въпрос: Как да почувстваме и разберем, какво всъщност е добро за другия и какво е зло?

Отговор: За това, трябва да го почувствате.

Как можете да знаете, какво е добро за него и какво не е? Най-важното е да го почувствате. Това е тренинг, за който вече съм говорил. Вие трябва да се принизите до нула, като че не съществувате и тогава започвате да го чувате, да го чувствате.

Изведнъж започвате да усещате, че сте в него и всички негови мисли, мечти, стремежи, спомени –  започвате да чувствате всичко, което е в него. При това по начина, по който се чувства той, а не така, както се чувствате вие на негово място. Тук има много тънкости.

И тогава ще започнете да му показвате отвътре, че отношението ви към него е топло и добро и той няма да може да устои, ще отвърне с добро.

Въпрос: Трябва ли да се стремим към абсолютно всички да изразяваме съпричастност?

Отговор: Не. Нашият свят не е такъв. Говоря само за отделни случаи, за това как например искате да установите много близки отношения с някого. Те може да се получат, но само с човек, който разбира малко, достоен е, а не е просто  някой, който сте срещнали на улицата.

Това наистина е тренировка по етапи. Но можете да постигнете такова състояние, когато благодарение на това, че сте готови да направите нула от себе си, всъщност ще направите нула от него. Но по добър начин.

Трябва да се нивелираш, да се включиш в него, да погледнеш света през очите му, да си съпричастен, без значение какво се случва вътре в него. Ти просто ставаш негов спътник, част, която е в него и непрекъснато е свързана с него през цялото време, т.е. сякаш се разтваря в него, слива се, съединява се, вътрешно се придържа към него. И тогава ще започнете да виждате света през неговите очи.

А след това всичко зависи от целта, която преследвате. Искате ли за знаете повече за него? – Да предположим, че в резултат на този подход към него вече сте научили. Сега каква реакция искате от него?

Реплика: Да има взаимност.

Отговор: За това трябва да е малко по-различно. Когато го усетите и видите света през очите му, трябва да му покажете, че сте му близки, че сте готови да го последвате по същия канал, че можете да му помогнете. Тоест, вие можете да бъдете неразделна част от него.

С това, разбира се, ще го „купите“ и той вече няма да може да живее без вас. Жените често го използват и като цяло, го използват правилно. Инстинктивно женската природа е настроена правилно. Когато жената показва на мъжа, че той настина се нуждае от нея и оправдава думите си, – дори не думите, то се прави с дела, – мъжът се купува по този начин.

Това и се нарича „купуване с любов“, както всяко друго отношение. Вие като че ли искате да се разтворите , започвате да усещате как той гледа света, какво иска, предугаждате всяко негово действие, желания, мисли, реакции. И в същото време му помагате. Той вижда, че сте неразделна част от него. Как може да се раздели с вас?

Когато човек се занимава с кабала, не чувства лични обиди, защото не се отнася по този начин към себе си. Защото той през цялото време воюва със своя егоизъм и иска да го притисне, да го потопи, да го притисне дълбоко в себе си, навътре, за да го изравни, да го отмие.

И когато другите хора постъпват така с него, той автоматично не чувства никакво поражение в себе си. Но чувства колко това действие на другите засяга духовната му работа. Възможно е да му помага. А е възможно и да му пречи.

Виждал съм моя Учител, когато го обиждаха много, по най-ужасен начин, а той се наслаждаваше: „Ах, колко хубаво!“. Както в руската баня, когато удрят човека с клонки, а той изпитва едновременно болка и удоволствие. Такова състояние.

Защото ти вече усещаш тялото си, егоизма си като враг. И се солидаризираш с обиждащия и виждаш, че в крайна сметка ти помага.

Но ако обиждат твоята мисия, това, над което работиш, делото на живота ти, тогава реагираш по различен начин. Ти трябва да смачкаш твоя идеен противник.

Въпрос: Как свършва всичко?

Отговор: Накрая трябва да го убедиш. Иначе всичко е напразно. Иначе висшата сила, която е между вас, на практика е направила всичко, което зависи от нея, а вие сте реагирали неправилно и непълно.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 14.04.2019

[247709]

Реализация на духовната ДНК

Въпрос: Всички желания първоначално ли са зададени на човек или се разкриват по някакъв начин в зависимост от неговото поведение?
Отговор: По принцип това, през което трябва да премине, вече е записано в духовната му ДНК, но как ще го премине, с по-голям или с по-малък натиск, зависи от действията му.
Въпрос: Значи все пак нещо зависи от човека?
Отговор: На всеки етап от проявлението на духовния ген в човека, трябва да има абсолютно ясното му реализиране. Но по какъв начин ще усети този ген: добър или лош, бърз или бавен и така нататък, – зависи от него.

От урока на руски език 17.11.2019

[256423]