Хората често питат: „За какво са ми дадени тези нещастия?“ Изведнъж се случва уволнение от работа, тежка болест или смърт на близък човек. Човекът пита: „Какво лошо съм направил, за какво ме наказват?“ Хиляди пъти съм чувал този въпрос от хора, които са идвали при мен за съвет.

Всъщност не е възможно да се разбере защо е дошло нещастието. Не трябва да се ровим в миналото и да търсим причината, като че ли има връзка между нашите действия, възнаграждението и наказанието.

Ако се опитвам да  свържа  миналото и бъдещето, изграждайки причинно-следствена връзка, ще бъде много примитивен, материален подход. Така се разговаря само с малко дете, което не разбира големия. А когато детето порастне (12- 13 год.), трябва да се развива друг начин на мислене.

Не зная защо ми се случват такива събития, те са следствие  от корена на душата ми. Всяко състояние е нещо съвършено ново, всеки миг. Няма никаква връзка с това, което е било преди. Всичко зависи от общата програма за цялото човечество, от общата душа. Всичко идва при мен оттам и аз съм свързан с безкрайно много фактори, определящи съдбата ми.

Възможно е някои части от душата, които са много далеч от мен, да определят това, което ще се случи с мен сега. И обратното, мога да бъда причина за това, което се случва с тях. Ние сме свързани с една обща душа,  Адам.

Разбира се, на просто материално ниво мога да предполагам последствията от моите физически действия. Но изведнъж се случва нещо, от което губя пряката връзка, защото в нашия живот не сме в състояние да отчетем всички параметри. Струва ни се, че трябва да виждаме всички причини, но не е така.

Въпросът е какво да правим, ако  възникне трудна ситуация? Да не се оглеждаме в миналото, а да работим със състоянието, което сме получили сега. Във всеки миг човекът е нов, всеки ден. Няма миг, който да прилича на другия. Това са духовни закони. От духовния свят към нас идват заповеди без никаква връзка с това, което правя в материалния свят.

Това разрушава цялата ни предишна система от представи за възнаграждението и наказанието. Изгражда се нов механизъм, в който сме свързани с истинските причини, с висшето управление, което организира целия ни живот.

Ако ни се случва нещо, не си струва да търсим причината в миналото. Ако дори ми се струва, че съм я намерил, то нима това ще ми помогне? На това основание ще направя още повече грешки в бъдещето.

По-добре е да кажа, че всеки миг идва свише, от корена на душата. И ако искам да си гарантирам нещо хубаво, бързо развитие,  трябва да повлияя на корена на душата си така, че оттам да идват само добри указания.

Миналото е минало и е потънало във вечността, повече не се занимаваме с него. А на мен ми е нужно в сегашното състояние да търся повече съединение с всички. Ако не съм в кабалистична група, сред хора, желаещи да се съединят в единната обща душа на Адам Ришон,  нямам никаква възможност да повлияя на живота си. Просто ще изпълнявам заповедите на висшата програма, без да знам откъде произхождат.

Ако искам да се свържа с духовните си корени,  съм длъжен да се намирам в правилна среда, за да се грижа за човечеството, за групата, привличайки всички към обединение. Тогава ще ми се разкрие системата, в която се намирам и откъдето идват към мен всички заповеди.

Ако се случи нещастие, не бива да се виним и самоизяждаме. Трябва да го приемем такова, кавото е и от това състояние още повече да се съединим с групата. Затова трябва да се намирам сред такива хора, които също искат да повлияят на съдбата си, да я разберат, да се издигнат над нея. Това е възможно.

Виждаме, че в този свят няма възнаграждение и наказание за минали постъпки. Престъпниците живеят прекрасно, а простият работяга, заработващ парчето хляб с пот на челото, страда. Опитва се да намери справедливост. Значи напразно е пропилял сили в неправилна посока. Няма на какво да се научим от този свят, той изцяло е построен върху измама.

Науката кабала ни учи на единствения начин да въздействаме на света – да намеря група от единомишленици и да започна да се обединявам с нея. Само със силата на нашето съединение ще можем да повлияем на висшата сила. И тогава тя ще промени реалността за всички нас.

Ние можем да направим такава революция без нито един войник и изстрел, без никакво насилие, само за сметка на единната висша сила. Ако се съединяваме в десетката, пробуждаме висшата сила да извърши поправяне над нас и над цялото човечество.

Възнаграждението е да се обединим и да почувстваме, че сме десет като един. Наказанието е, че не можем да го направим. Тогава, каквото и да се случи с мен, дори най-страшното, ще кажа, че това състояние е дошло отгоре и  е най- доброто, защото ме подтиква към любов и обединение с моята десятка.

Всеки миг е нов живот, ново състояние, в което трябва да работя в десятката. В такъв случай всякакви  събития, които са ми изпратени, ще възприемам като добри.

В десетката изграждам моята душа. Десетима приятели, желаещи да се съединят (приятел/ хавер от думата съединение/ хибур) изграждат помежду си механизъм, който се нарича душа. В него се разкрива силата на отдаване и любов, обединение, която управлява целото мироздание. Затова се нарича висша сила. Цялата съдба, всички събития ни водят само към реализацията на тази цел.

От програмата новини, 05.08.2019

[250672]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността, Духовна работа - No Comments→