Реплика: Специалисти от университета в Калифорния са изяснили, че основният признак за щастливи и успешни отношения е използването от партньорите в разговор на думата “ние”.

Употребата на местоимението “ние” свидетелства за тясната връзка на хора, които, както се пише, не са податливи на егоизъм в отношенията си и възнамеряват да развиват ползотворно сътрудничество.

Човечеството през цялото време живее в “аз”, с “аз”. И продължава да живее така. Това състояние на  безизходица ли е?

Отговор: Не, “аз”  не е състояние на  безизходица,  защото говори за моята основа: “на какво стоя, накъде се движа, какво искам да направя, да преобразувам на Земята. Затова не мисля, че “аз” не е добра частица от нашата реч. Напротив, зависи какво  залепвам към това “аз”.

Въпрос: Какво трябва да залепим към “аз”?

Отговор: Аз имам мнение, имам сила, имам възможност, имам добро отношение към другите, искам всичко това да въплътя в себе си. Тогава “аз” е положителен елемент.

Въпрос: А лошият “аз”  какъв е?

Отговор: Естествено, обратното: когато в името на моето “аз” искам да използвам другите и така нататък. Точно “аз” трябва да бъде ясно осъзнато от човека: кой е   неговото “аз”?

Въпрос: Какъв е пътят на човека от “аз”? Накъде  се движи?

Отговор: От “аз” се придвижваме към “ние”. Но “ние” съществуваме само и винаги като общност от нашите “аз”. Няма друг начин.

Когато започвам да принизявам себе си пред “ние”, но аз го правя, а не някой друг ми казва безцеремонно “ние”, когато принизявам себе си и казвам “ние”, т.е., готов съм да се свържа с другите хора, знаейки, че заедно ще се получим едно общо “Аз” – това е вече друго ниво.

Това вече е издигане над малкия “аз” към големия “Аз”, който включва в себе си “ние”.

От ТВ Програмата “Новини с Михаел Лайтман”, 04.12.2018

[242951]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - No Comments→