Entries in the '' Category

Тайната на черната дупка

Реплика: Черните дупки получиха потвърждение. Там времето спира, не действат законите на физиката, а гравитацията е толкова голяма, че безвъзвратно поглъща всичко, включително и светлината.

Отговор: Физиката на нашия свят не действа там.

Въпрос: Какво ни дава това знание?

Отговор: Фактът, че има граница на времето, пространството, движението. Там действат абсолютно различни закони, до които  не можем да се доближим, не можем да ги изучаваме.

Тоест, можем да предположим евентуално, на базата на това, което имаме, че там всичко е различно. Но по какъв начин е по-различно? Можем да живеем още стотици години и все още да не можем да го разгадаем, защото ние стоим зад радиотелескопите, които направиха  за нас снимка на тази черна дупка.

И ние, с нашите егоистични мозъци, не квантови, а като цяло механични, изследваме това явление. Следователно нищо няма да се получи.

За да влезем в истинско изследване на другия свят, на това, което е вътре в черната дупка, където има съвсем друга физика, ние самите трябва да бъдем други.

Уловихме само нашата вселена до точката на преход към някакво друго пространство. Това е границата на нашето постижение. Така и го наричаме –  „границата“. Границата на времето, границата на пространството. Там няма нищо такова.

Какво има в тези черни дупки, не знаем. Ние нищо не знаем. Само едно е ясно – там всичко се изгубва за нас. Би било интересно  да видим, как бихме изглеждаме от там, ако погледнем нашия свят от това черно око .

Реплика: Наистина интересно! Да погледнем от другия закон нашия закон.

Отговор: Ще изглеждаме много примитивни, намиращи се под нивото на скоростта на светлината. Това е най-примитивното състояние, което може да съществува в природата – по-ниско от скоростта на светлината. Това означава, че съм напълно под властта на механичната светлина. Аз съм им подвластен, аз съм под нейното управление  и съм нищо! Не съществувам! Защото моето „зз“ не се усеща.

Въпрос: Какво ще накара човека да разбере, че когато той се промени и светът се промени?

Отговор: Когато нашият свят се превърне в черна дупка, в която всичко изчезва.

Реплика: Кога човечеството ще стигне до това?

Отговор: До това ще стигнем чрез осъзнаването на злото. И постепенно се доближаваме до него. Затова усещаме еволюцията.

 

От ТВ програма „Новини с Михаел Лайтман” , 23.04.2019

 

[248774]

Цитати от Айнщайн, част 2

Реплика: Моля, коментирайте няколко цитата от Алберт Айнщайн.

Първи цитат: „Само тези, които правят абсурдни опити, могат да постигнат невъзможното“.

Отговор: Да. Невъзможното е абсурдно. Този, който се опитва да постигне нещо с помощта на напълно абсурдни действия, е  съгласен с тях и върви над разума си, което в кабала се нарича „вяра над разума“,  той  може наистина да се движи напред. А останалото е деградация. Вярата също е знание, само че то е винаги над мен.

Въпрос: Тоест, вие не възприемате земната логика…?

Отговор: Земната логика е животинска логика. Това, което мога да осъзная с моя разум, какъвто и да е той, е животински разум, животинска логика.

Айнщайн е бил велик с това, че макар да не е бил кабалист, е мислел като кабалист. Тоест, приемам природата, въпреки моя разум: „Такава скорост, такава маса, – не се променя, постоянна ли е? – Променя се“. Масата се променя. Как може да се променя? Променя се и това е.

Времето може да тече обратно. Защо? Не знаем защо. Нека да приемем, че  е така. Това, което усещаме в нашите сетивни органи, няма да приемаме априори, като вечна константа.

Цитат: „Този, който иска да види резултатите от своя труд веднага, трябва да стане обущар“.

Отговор: Да, добре казано. Като цяло е добре, когато правиш нещо и на място веднага виждаш резултата. И пари получаваш. И изобщо, завършил си деня си, направил си  ботуши, получил си малко пари, пийнал си, хапнал си и си легнал да спиш – хъркаш спокойно.

Реплика: Но това иска човека. Да сложим отметка: „Денят мина достойно“.

Отговор: Животното го иска. Във всеки от нас животното само това иска! Да легне на пухеното легло, да захърка и това е всичко.

Въпрос: Вие казвате, че това е животинско състояние? А човешкото не е ли такова?

Отговор: Човекът не може да се успокои с това. Нищо не можеш да направиш! Ти си създаден така, че да не можеш да се успокоиш!

Въпрос: Има ли все пак покой в живота?

Отговор: Не. В живота няма покой. Всичко зависи от природата на човека. Бих искал да има, но няма.

От друга страна, не бих искал! И как можеш да искаш това?!

Цитат: „Всички знаят, че това е невъзможно. Но идва невежа, който не го знае и  прави откритие“.

Отговор: А най-важното , казват  му, че трябва да го направи ето така, а той не може. Той не е съгласен. Той не иска да го прави така.

Въпрос: Но тези, които го казват, знаят ли, че това е невъзможно?

Отговор: Да. А той все пак прави нещо по свой начин, развива го. И в крайна сметка разкрива нов път.

Въпрос: Тоест, Вие смятате, че в науката трябва да идват, в по-голямата си част, невежи?

Отговор: В науката трябва да идват тези, които могат да отричат науката и всеки път да напредват по този начин.

В крайна сметка, самата наука напредва с вяра над знанията. Като Айнщайн. Като Тесла, въпреки, че за него знаем малко. Такъв тип революционери.

Цитат: „Не зная с какво оръжие ще се води третата световна война, но четвъртата  –  с тояги и камъни“.

Отговор: Това е абсолютно точно, напълно съм съгласен с него. Напълно съгласен!

Аз не мисля, че хората ще се спасят в близката световна война, ако се случи. Това зависи само от изпълнението на историческата функция на евреите. Ако се обединят, тя няма да се случи и ние ще стигнем до обединението по добрия път. А ако не, чрез огромни страдания – за нас и за целия свят.

Въпрос: Вие мислите, че в последната война, ако се случи, човечеството няма да се удържи от прилагането на оръжия за масово унищожение?

Отговор: Това, че няма да се удържи, е абсолютно точно! Всичко зависи само от това, в какви рамки няма да се удържи! Защото има хора, които казват, че може да се водят ограничени атомни войни. Но аз не мога да си представя, че ще могат да се удържат. Все пак днес атомно оръжие имат много държави, които тихо седят и мълчат.

Страхувам се, че Айнщайн е прав. Ако има световна война, тя ще върне човечеството назад  много, много хиляди години.

Предишна публикация:

Цитати от Айнщайн, част 1

От ТВ програмата Новини с Михаел Лайтман, 26.02.2019

[243224]

 

Цитати от Айнщайн, част 1

Реплика: Моля, коментирайте няколко цитата от Алберт Айнщайн.

Първи цитат: „Само глупакът има нужда от ред. Геният господства над хаоса“.

Отговор: Да. Защото обикновено човекът се стреми към ред, тъй като не може да обхване това, което е пред него.

А геният, напротив, чувства, че трябва да се разтвори в хаоса и тогава ще види в него вътрешния ред. Не този, който той налага на съществуващия свят, а този, който първоначално съществува вътре в този свят.

Цитат: „Има само два начина да изживееш живота: първият – сякаш чудесата не съществуват, вторият – сякаш наоколо има само чудеса“.

Отговор: Ако чудесата не съществуват, всичко е много просто. Всичко е ясно. На мен също всички искат да ми обяснят: „Защо се мъчиш? Виж, как всичко е написано просто, добре. А ти какво там се опитваш да направиш, странни опити“.

Това е такъв живот, когато се опитваме с нашия разум да обхванем необятното. Но ние предварително казваме: „И какво има там? Всичко е просто, добро“. Прегръщаме всичко с нашия разум.

А другият, когато се разтваряме в духовното, в космоса, когато разбираме, че не сме в състояние да го „погълнем“ и мислим, че можем само да влезем в него, да се разтворим в него.

По този начин приемаме света, като влезем в него. Тоест, при това принизяваме себе си, ума си, възможностите си, виждаме природата над себе си, а не себе си, властващи над природата. Както казва Айнщайн: „Аз съм като малко момче, което събира камъчета на брега на морето“. Само по този начин можем да се включим в природата и да започнем наистина да я разбираме.

Реплика: Тогава, като че ли, казваме: „Наоколо има само чудеса!“.

Отговор: Да. Това е правилният подход. Всъщност има само чудеса.

Защо „чудеса“? Защото не мога да ги обхвана с моя разум. Но когато казвам, че това са чудеса и искам да бъда в тях, тогава започвам да ги разбирам, точно защото се отменям пред тях.

Цитат: „Образованието е това, което остава, след като забравим всичко, което сме учили в училище“.

Отговор: Какво означава образование? Ние формираме или можем да кажем, форматираме нашия мозък. Както пускаме в компютъра определени програми, а след това с помощта на тези програми започваме да обработваме материали, да работим с тях, така е и образованието – то трябва да бъде точно такова. Само по себе си то няма никакво значение. Само след това, когато с негова помощ започвам правилно да се отнасям към живота, тогава започвам да го оценявам.

Въпрос: А какво означава изобщо да забравя образованието?

Отговор: Какво сме учили в училище? Историята, географията, дори математиката не помня, всички тези уравнения не зная. Разбира се, мога да мисля за тях, но по принцип… А в института? Колко ненужно има… Но всичко това е необходимо, за да се развива мозъка. Да го развивам, да го размърдам. Иначе какво? Ще мога само да броя моите кози или крави в стадото? Или трябва все пак да мога да работя с концептуалния апарат?

Следва продължение:

Цитати от Айнщайн. Част 2

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман, 26.02.2019

[243220]

 

Трите периода на растеж на тялото

По отношение на тялото се различават три периода на растеж. Първият е малко състояние. Започва от момента на появяване на тялото в този свят, когато то няма никакви знания.

В това състояние всички знания, които са необходими за съществуването, човек получава от бащата и майката и съществува за сметка на защитаващата сила и мъдростта. (Баал Сулам, „Намери Твореца в теб“)

Висшите същества по отношение на детето – бащата и майката – го раждат, защитават, възпитават, помагат, изправят на крака. В нашия свят той трябва да стигне до състояние, когато ще може сам да се обслужва и да бъде самостоятелен без бащата и майката. Това, разбира се, не е лесно. Но виждаме, че светът така е устроен.

Това е първото състояние. По този период на растеж, както в нашия свят, човекът съществува и във Висшия свят.

Второто малко състояние настъпва, когато човекът порасне и придобие някакви знания, които го предпазват да не навреди на тялото си. В този период той се грижи за себе си заедно с баща си и майка си.

Той вече не е напълно под властта на бащата и майката, които постоянно се грижат за него. В някаква степен става самостоятелен, трябва сам да се грижи за себе си. Например, вече ходи на училище, занимава се сам с нещо, мисли и се грижи за себе си. Но всичко засега е под непрекъснатото попечителство на родителите.

Третото състояние вече е състоянието на възрастен. Характеризира се с това, че човекът вече  е придобил достатъчно знания сили за самостоятелен живот и излиза от опеката на бащата и майката.

Тези три състояния съответстват на детството, юношеството и зрелостта в нашия свят. Детството е напълно под влиянието и властта на родителите. В юношеските години човек вече се опитва да се уподоби на възрастните. А когато завърши този период и той стане възрастен, излиза от опеката на бащата и майката и отпада всякаква необходимост да остане под техния контрол.

Така в идеалния случай трябва да бъдат ясно разграничени детството, юношеството и зрелостта. Тези три степени на ръст в кабала се наричат „ибур“ (зараждане), „еника“ (захранване), „мохин“ (възрастно състояние).

Когато човек се заражда, става вътрешното развитие на плода. След това той се ражда и развива. Периодът на захранване е до момента, в който достигне тринадесетата степен, така наречените тринадесет години. А след това развитието продължава до двадесет години.

На 13 години човек е повече или по-малко самостоятелен, но това вече зависи от заобикалящата го природа и  обществото около него. Обаче на 20 години той трябва да бъде напълно самостоятелен. Разбира се, това не е за нас и за нашето време, но такива периоди на растеж се разграничават според кабала.

И ако вземем предвид нейните съвети, така трябва да реализираме и човешкото общество, за да може човекът ясно да разбере, че до тринадесет годишна възраст е под пълната грижа на бащата и майката. От тринадесет години вече става отговорен за своите постъпки. А от двадесет години трябва да бъде самостоятелен по абсолютно всички въпроси.

Въпрос: За какво тяло става дума? За духовното желание или за материалното биологично тяло?

Отговор: Имат се предвид духовните желания и духовните градации, т.е не години, а степени. Но и в нашия свят можем по същия начин, в съответствие с това, да делим нашия живот на тези степени.

От урока на руски език. 16.06.2019

 

[250168]