Entries in the '' Категория

Въпроси на децата към Твореца

Въпрос: Писателят и кинодраматург от Рига Михаил Димов предложил на ученици  от шест до десет години да задават на Твореца най-насъщните въпроси, за  най-важното.

Второкласничката Света пита Твореца: „Мога ли с нещо да ти помогна?“

Отговор: Отговарям от името на Твореца. Аз сякаш чета Неговия отговор.

Да-а. На мен, разбира се, не ми достига точно твоята помощ. По принцип, не ми достига от всеки човек, но от всеки поотделно, тоест от теб. Помощта трябва да бъде в това, да Ми помогнеш да поправя света.

Въпрос: „Може ли детството да продължи цял живот?“, – Марик, първи клас.

Отговор: Детство за цял живот! 🙂

Това, разбира се, зависи от характера на човека. Има хора, които си остават деца и те наистина са добри хора. Може да не са добри по характера  за другите, но през цялото време търсят. За тях опознаването на света е огромно поле за действие, стремят се през цялото време нещо да разкрият, нещо да създадат, нещо да направят.

Тоест, детското, което остава във възрастните хора е велико свойство. Това всъщност е подарък. Хубаво е, разбира се, че остава. Но това не зависи от човека, той се ражда такъв.

Въпрос:  Радик, четвърти клас, пита: „Хората толкова страдат на Земята, нима в Твоя ад е още по-лошо?“

Отговор: В ада, като цяло, е още по-лошо.

Адът е угризенията на съвестта,  чувство, от което човекът не може да се скрие. Въпреки, че той вижда и разбира, че всичко което се случва, идва от Твореца, – „Няма никой, освен Него“ – все пак той не може да се освободи от чувствата, от мислите какво изобщо е направил в живота си?

И това не може да припише на Твореца, защото не се е и опитал през живота си да достигне до състояние, когато се издига над управлението на Твореца.

Творецът ни управлява. Човекът трябва да осъзнае, че всичко, което прави, е идвало от Твореца, а не от него. И тогава няма да има за какво да се тревожи, да се изчервява, да страда.

Въпрос:  „Как да живея така, че всички в света да бъдат щастливи?“ – пита Лиза, от втори клас.

Отговор: Има само един път – да разбере какво е щастие, по какъв начин може да стигне до него. Има такава методика, която може да доведе хората до щастие и е необходимо да я приложим в живота си. Ще пораснем и ще я реализираме.

Въпрос:  Игор, четвърти клас, пита: „На Земята има толкова беди и страдания, така че хората да не съжаляват за смъртта?“

Отговор: И това също е вярно. Но не трябва да се мисли така. Разбира се, за хората може да бъде по-лесно да умрат, когато виждат, че напускат такъв ужасен свят, в който няма нищо и всички страдат, и накрая всички умират.

Но е по-добре да не го правят. Има възможност още преди да умрем, да разкрием висшия, вечен, съвършен свят и затова да не умираме, а просто да започнем да го усещаме –  следващия етап на своето съществуване, на своя следващ живот.

Въпрос: Руслан от втори клас пита: „А ако хората не Те обичат, а се страхуват от Теб?“

Отговор: За някои това е добре, те обичат такова отношение на хората към себе си: „Да се страхуват, означава да уважават“.

Но, като цяло това е погрешно. Любовта се нуждае от взаимно разбиране, когато със затворени очи можеш напълно да се отключиш от себе си и да се довериш на любимия. А той ще мисли само за теб, за твоята полза, за твоето благо. И ти ще мислиш само за него. Когато сте така взаимно загрижени един за друг, това е любов.

Въпрос:  Люба от трети клас задава пронизителен въпрос: „А аз съществувам ли всъщност?“

Отговор: Това е сложен въпрос. Аз съществувам само, когато стоя срещу Твореца. Тоест това е Той, а аз съм срещу Него, против Него. Тогава съм аз.

Въпрос:  Вие мислите, че дори на децата това е по-лесно да се обясни, отколкото на възрастните?

Отговор: Разбира се. На децата е много по-лесно да се обяснят всички тези неща, отколкото на възрастните. Те инстинктивно  разбират това.

Реплика: Виждам, че им обяснявате така, както на възрастните.

Отговор: Разбира се! Към децата не трябва да се отнасяме по друг начин.

Реплика: Тоест без глезотии…

Отговор: Не! Тези глезотии са източник на цялото зло в света.

Въпрос: Катя, четвърти клас, пита: „Кога е започнала любовта на Земята?“

Отговор: Любовта е започнала тогава, когато хората са започнали да мразят омразата.

Омразата се проявява естествено в нашата природа. И когато сме започнали да осъзнаваме нейната вреда, крайност, ужасите, които ни носи и сме започнали да я ненавиждаме, тогава постепенно сме намерили любовта.

Въпрос: Саша от втори клас пита: „Ние Твои играчки ли сме?“

Отговор: „Вие сте Мои играчки, – казва Творецът, – абсолютно, напълно. Но вие трябва да го осъзнаете. И тогава ще Ме помолите да бъдете самостоятелни. И Аз ще го направя за вас“.

Въпрос: „Защо, когато обичаш, всичко ти харесва, дори бърканите яйца?“, – пита Степа от втори клас.

Отговор: Когато обичаш, харесваш всичко, дори бърканите яйца, защото любовта покрива всички проблеми. Абсолютно всички! И дори всичко грозно ти се струва красиво, и всичко неприятно – приятно, и всичко безвкусно – вкусно. Защото всичко се покрива с любов. Значи, най-важното е, да не обръщаме внимание, че в света е лошо някъде или някак, а да развиваме любовта.

Въпрос: Вита от втори клас пита: „Защо Ти си сътворил света такъв, че когато мама си скъса чорапогащниците,  плаче?

Отговор: Да… Човекът е малък. И малкото момиче плаче заради свои проблеми, и по-голямото момиче, мама, плаче от проблемите си. И всички имат проблеми. Всичко  е сътворил Творецът, за да могат хората да намерят, какво представлява съвършеното състояние, за да има само радост и любов.

И към това може да се стигне само през сълзите: сълзи в класа, в училище, с приятелките, със скъсани чорапогащници – във всичко.

Въпрос: Миша, в четвърти клас, задава удивителен въпрос: „Как да стана  спомен?“

Отговор: Първо, човек трябва да бъде добър спомен, а не просто спомен. Защото има такива хора, които се запомнят с потръпване, с ужас, с ненавист. Бихме се радвали тези хора да не са съществували и също да не си спомняме за тях.

Трябва да живееш така, че след теб да останат хубави спомени. А това е само, ако правиш добро на хората и оставяш мека, сладка следа след себе си.

Въпрос:  Алик, четвърти клас, пита: „Какво мога да Ти поискам? Та Ти самият знаеш всичко“.

Отговор: Не е важно, че Аз знам всичко. За мен е важно ти да искаш! Защото когато искаш, ти си свързан повече с Мен, и Аз мога да ти дам повече, когато ти искаш. Аз мога още да ти дам моето специално отношение, моята любов, моята топлина. А така просто да ти дам това, което нямаш – ти няма да бъдеш свързан с Мен и затова ще се лишиш от големите, добри, топли усещания в света.

Въпрос: Гоша от четвърти клас казва: „Върни на моите родители детството, за да ми бъда мама приятелка“.

Отговор: Ако би могло да бъдеш с родителите си както със своите другари , това би било много добре от една страна. Но от друга страна, как би се развивал? Кой ще те научи?

Затова трябва да се научим да бъдем с родителите като деца  и да бъдем приятели с родителите, и с нашите приятели, връстници да бъдем съответно приятели и да се учим от тях. Тоест, да получаваме от всички добър пример и да даваме на всички добър пример от себе си.

Въпрос: На какво трябва да се научат родителите в такъв случай?

Отговор: Родителите трябва да се научат да бъдат с децата си другари, приятели. Това е много важно. Понякога се срещат такива семейства и в тях децата се чувстват комфортно, защитено, не ги притискат, не унищожават тяхната самостоятелност. Те растат открито.

 

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 09.04.2019

 

[247702]

 

Кабала и суфизъм – клони на едно учение

Въпрос: Интересувате ли се от възраждането на суфизма?

В края на краищата, той също е кабала, само че ислямска. И при това по–разбираема, защото е  предназначена за голяма маса хора.

Ако по някакъв начин суфизмът се възроди, ще могат ли тези две течения да съществуват съвместно, без да създават конфронтация?

Отговор: Първо, суфизмът и кабала никога няма да си противоречат. Между тях не може да има никаква конфронтация.

Второ, както суфизмът, така и кабала са в  немилост, тъй като и двете учения са ненавиждани от религиозните дейци  и на исляма, и на юдаизма.

Трето, засега не може да има никаква връзка между суфизма и кабала, защото те се нуждаят от възраждане. Трябва да се вдъхне живот и на едното, и  на другото. Суфизмът е в изгнание.

Срещал съм се със суфисти в Холандия, в Англия, в Америка. Те са били принудени да избягат от Иран и Ирак. Но  бяха възрастни или стари  хора. Не мисля, че сега са в нашия свят. А на практика нямаха ученици.

Но много се надявам, че както в юдаизма се възражда кабала, така и  суфизмът ще се възроди в исляма, и ще се разпространи по целия свят. Тези, които се интересуват от суфизма, ще започнат да се занимават с него. Тези, които се интересуват от кабала, ще започнат да се занимават с нея. Няма значение! Важното е човек да работи над себе си и да се усъвършенства.

Практически и суфизмът, и кабала говорят за  едно и също. Суфизмът, също като  кабала идва от Авраам. Само че, той предал суфизма като вид духовно учение на своя първороден син – Исмаил, а кабала на втория си син – Ицхак. Но, практически, това са сродни методики. В тях няма никакви противоречия. Главното е, те да се развиват и разпространяват.

Но, не  бих съветвал  да се смесват. Дайте им да израснат. А след това  започнете да мислите и разбирате,  дали им подхожда смесване и какво.

От урока на руски език, 09.12.2018

 

[243451]

Вътрешна телепортация

Гледам новини за събитията, които се случват се в страната и по света, и се радвам на разкриващите се грешници. Разкрива се злото егоистично желание, което изисква поправяне. Така крещи егоизмът, зовейки ни: „Защо не ме поправяте?! До какъв предел трябва да се показвам и да потапям в себе си света?“

Радвам се, че най-после светът е започнал малко да се приближава до осъзнаването на злото. Хората вече разбират, че от една страна нищо не могат да направят с егоизма, защото такава е природата на човечеството, но ако не се освободим от него, той ще ни погуби.

Затова те започват да мислят как да се освободят от него. Постепенно изпробват всички средства и виждат, че нито едно от тях не работи. Положението  е безнадеждно.

Ние сме някъде в покрайнините на Галактиката, въртящи се около звезда  джудже на миниатюрната планета Земя, напълно потопени в глупостите на нашите отпадъци. Животът свършва без никаква перспектива. Ние сме сами във Вселената, а скоро и на планетата Земя няма да има живот. Както се казва, гасете светлините…

Така излиза, ако гледаме трезво на нещата. Това вече е осъзнаване на злото, от което можем да започнем да мислим, какво да правим. Може някой да ни даде съвет как да се спасим. Тогава ухото започва да чува вълни, които преди не е възприемало – за това, че има живот зад пределите на нашата реалност.

Нашата реалност е многослойна. Разкриването на горния слой над нашата реалност зависи от възприятието ни. Ако променим нашето вътрешното възприемане на реалността, изведнъж ще открием, че живеем в друг свят. Буквално се  случва телепортация и изведнъж се чувствам в друго състояние, на друго място.

И всичко това е, защото съм променил ценностите си и съм започнал да живея в друг свят. За този свят казват, че съществува само, за  да го оставим. Само за това съществуват Вселената, Земното кълбо и хората на земята – за да избягат от тук. Това като цяло е измислен свят, а ние ще живеем в реалния свят.

Само от този ъгъл гледам новините, затова не проливам сълзи. Как да накараме реалността да се промени? Тя ще се промени, само ако всеки от нас се промени. Реалността зависи от мен и се усеща в мен. Затова двама гледат едно и също, но единият плаче, а другият се радва. Всичко зависи от това, в каква светлина виждат случващото се. Аз възприемам всичко като необходими крачки към поправянето, които ни приближават към доброто.

От урока по статията на Баал Сулам „Последното поколение“, 05.04.2019

[244166]