Израелски учени първи успяха да принтират на 3D-принтер модел на живо сърце от човешки клетки. Техният пробив обещава необятни възможности в трасплантологията.

В същото време това не изненадва никого. Ние вече разбираме, че тялото ни се състои от резервни части, които могат да бъдат заменяни, ако са налице необходимите технологии. Сърцето, което всъщност е помпа, също не прави изключение.

Неотдавна, през 60-те години на миналия век, хората не можеха да си представят как човек би могъл да живее с чуждо сърце. Е, това да е друг орган, но сърцето изглеждаше нещо по-голямо, свещено, незаменимо.

Време е да се сбогуваме с остатъците от илюзиите. Няма нищо незаменимо в човешкото тяло. Всичко може да се принтира. С течение на времето медицинският преглед ще се превърне в автоматизирана техническа проверка на биомеханизма след определен “пробег”. Ние ще възприемаме тялото си като машина, нищо повече. Но това няма да ни задоволи.

Науката все по-ясно изтънява линията, зад която не може да пристъпи с традиционните методи. Можем да принтираме живо сърце, основно да ремонтираме тялото си, но не можем да намерим Човек в него. Всъщност ние търсим себе си, нашата все още нереализирана същност – и засега поставяме кръсчета върху отхвърлените варианти. Това не е лошо. В крайна сметка ще разберем къде в нас има възможност за истински пробив нагоре.

Днес ние все още променяме инструментите: вместо изкуствени и трансплантирани органи, ще имаме органи от собствените си тъкани, идеално съответстващи и не предизвикващи отхвърляне. По същия начин, чукът, отвертката и клещите родиха своите по-мощни и точни аналози, аритмометъра отстъпи място на калкулатора, а той – на компютъра.

Но утре ще се замислим: какво означава да бъдеш човек? Каква е същността на човека – отделен от тялото, извън връзката си с него? Всъщност, всички наши желания и нужди – физически и социални – се определят чрез генетиката и психологията, наследствено и чрез околната среда. Всичко може да бъде изключено, свързано, заменено… Но не може ли човек да бъде нещо повече от сложен механизъм?!

Ако сме достатъчно честни със себе си,  няма да намерим отговор – докато не се обърнем към науката за Кабала. В нея всички наши свойства и желания отдавна са „разпределени по рафтовете“: храна, секс, семейство, пари, чест, слава, знание… Всички те са изчислими и предсказуеми. Има само една „искра“ от по-висшата степен на развитие, наистина нематериална, необвързана със свойствата на тялото. Желание, което води до това, което се нарича в Кабала “Човек”, “Адам”.

То изобщо не се “побира” в нашата смъртна черупка и изобщо няма никаква връзка с нея. Това е съвсем различен свят. И за да установим връзка с него е необходим наистина специален импулс, зародиш на качествено ново ниво.

И той не може да се замени с нищо. Тук трансплантолозите и психолозите са безсилни. Автентичният Човек не живее в тялото, не е в тялото, а по-горе – в единството и хармонията на всички хора и на цялата Природа. За да се издигнем на това ниво ние създаваме “духовен принтер”, който ни принтира нов орган, придава ни ново възприятие. Това не е сърцето, създадено от клетките на нашето тяло, това е добавка, която променя всичко. От нивото на механизъм ние се издигаме до нивото, която го управлява.

Неговата същност е във взаимното отдаване, в интегралността. Върху нея действат други закони и те също могат и трябва да бъдат изследвани. Там ние не съществуваме под формата на протеинова материя, а се намираме в действието, в процес, който няма край. В крайна сметка това, което остава, не е в нас, а в това, което е между нас.

Там сме истински свободни, не сме ограничени от своите желания, а властваме над тях. И понятието “сърце” там придобива различна форма. То също може да бъде “принитирано” според моделите на Природата, да я уподоби. Но това ще бъде напълно различен “печат” – отпечатък на съвършенството и вечността в Човека.

[245447]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман | Add Comment →