От книгата „Завинаги с мен. За моя учител РАБАШ“, ч.44
Защо не си молил?
Спомням си, когато бяхме с него в гората Бен Шемен и аз бях много ядосан за нещо, на всичко по света! И започнах да говоря, без да се сдържам, че всичко наоколо е лошо, и всички са лоши, и аз не напредвам, и всички сили се губят напразно…
РАБАШ не ме прекъсваше, гледаше ме, слушаше и когато спрях, изведнъж каза: „А защо не си молил?”
Той ме порази. Изведнъж разбрах, че съм бил изпълнен с този гняв и не съм молил, а съм изисквал всичко около мен да се промени. Всичко, но не и аз.
„Защо не си молил?” – това за него беше толкова естествен въпрос. Защо човек не моли за поправяне? Не на всички наоколо, а на себе си? На своя егоизъм, който го изяжда? Крещи, възмущава се… и не моли. И не разбира, че именно в това е цялата работа. В това да почувства, че врагът е в теб и само с него трябва да се бориш. И в същото време, че „няма никой, освен Него”, и само обръщението към Твореца е ефективно. Но молбата трябва да бъде от сърцето, не както е написано, не с молитва, научена по книжка, не, а от разбитото сърце.
Аз видях как го правеше РАБАШ. Правеше го през цялото време.
Следва продължение…
[244505]
Дискусия | Share Feedback | Ask a question
Трябва да влезете, за да публикувате коментар.
Laitman.com Коментари RSS Feed