От книгата „Завинаги с мен. За моя учител РАБАШ“, ч.10

Рабаш иска да говори с теб

Аз започнах да уча през зимата, а след два – три месеца, близо до Песах, Гилел ми каза: „Михаел, РАБАШ иска да поговори с теб насаме”.

Аз не се въодушевих много, напълно ме устройваше обучението при Гилел, то беше за мен. Но Гилел така странно ме погледна, че разбрах – трябва да отида при РАБАШ.

РАБАШ ме извика в кабинета си, седна срещу мен, отвори книгата и започна да учи с мен „Предисловие към книга Зоар”/1/.

Аз и преди се бях опитвал да чета това предисловие, но ми беше трудно да проникна в него.  Баал Сулам започва статията с това, че задава цяла поредица от въпроси: „Каква е нашата същност?”, „Каква е нашата роля в дългата верига на действителността, в която сме нейните най-малки брънки?”…

РАБАШ четеше тези въпроси и в движение обясняваше. „Как е възможно  от Вечното, което няма начало и край, да произлязат творения нищожни, временни и непълноценни?” – четеше той.

Той отговаря, аз слушам внимателно, и се хващам да мисля, че наистина не разбирам за какво говори.

А РАБАШ продължава да чете по-нататък.

От втория или третия пункт на това предисловие аз абсолютно спрях да го разбирам. Не възприемах думите. Не можех да ги съединя заедно, да ги свържа в разума, а още повече в сърцето. Хващах се за мисъл и веднага я губех.

Не, това не бяха тайните на Тора или нещо отвлечено. Но аз се чувствах пълен идиот. Тъй като бях свикнал да възприемам материала, да се обличам в него, да го изяснявам, да чертая, да пиша. А тук, с моето образование, дори нямаше за какво да се хвана.

Примерно след час, РАБАШ каза: „Добре, достатъчно за днес. Ще продължим следващия път”. Аз излязох със смесено чувство на раздразнение към него, към себе си, но с решение, че следващия път вече  ще разбера всичко.

Следващият път настъпи след няколко дни.

Гилел пак ми каза: „Ако искаш, днес, след нашия урок, можеш да отидеш при Ребе/2/”.

И отново имах урок с него, и отново нищо не разбрах.

След това Гилел повече не ми предложи да отида при Рабаш.

Следва продължение…

/1/Една от встъпителните лекции на Баал а-Сулам, с която започват да изучават кабала.

/2/Ребе – уважително обръщение към равин прието у ашкеназските евреи. Съответства на думата АДМОР. Така се нарича духовния водач при хасидите. Абревиатурата на думите е адонену морену ве-раббено: господин, учител и наставник наш.

[242364]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация: