Entries in the '' Category

Как да предотвратим стреса на работното място?

Реплика: Един от най-големите проблеми на съвременното общество е стресът на работното място. Може да се занимавате с всякаква работа и в някакъв момент да настъпи изтощение, не толкова физическо, колкото емоционално. Дори емоционално прегаряне.

Учените казват: „За да победите постоянния стрес на работното място, практикувайте състрадателност и осъзнатост“. Тоест, прегарянето на работа, хроничните болести, са свързани с неправилния начин на живот, който може да се нарече чумата на ХХI век.

Ключът към победата над прегарянето и свързаните с него заболявания е състраданието. Основното послание на въпросното състрадание е: „Ако се чувствате зле, ако сте в стрес, изтощени – помогнете на ближния. Проявете състрадание и ще се почувствате по-добре“.

Отговор: За това няма да срещнеш никаква съпротива и самото твое действие, на първо място ще излекува теб.

Въпрос: За да се отнасям така към другите, на първо място, нужно ли е да проявя състрадание към себе си?

Отговор: В противен случай няма да тръгнеш към другите хора, за да направиш нещо за тях. Нуждаеш се от някаква основа, причина, за да започнеш изведнъж да се отнасяш добре към другите. А за това е необходимо да убедиш себе си, че имаш нужда от това за собствено добро, като самозащита.

Реплика: Когато сме под стрес, тялото активира вътре всички процеси и мускулна активност в състояние „удряй и бягай“. А когато проявяваме състрадание, тялото се отпуска и действа по противоположна система. Успокояваме се.

Учените добавят, че освен състрадание трябва да използваме емпатия, тоест включване в хората, разбиране на техните ситуации, и по този начин да компенсираме стреса.

Отговор: Това не е лесно. Работата е в това, че не обучаваме хората как правилно да отдават, затова при нас възниква голям проблем. Принуждават ни да отдаваме на всякакви видове работа: независимо дали обработвам парче метал на струга или се грижа за крави, или се занимавам с пари, не е важно къде и как. Дори ако се занимавам с хора.

Не ни обучават да отдаваме. Обучават ни: „свършѝ си бързо работата и си получѝ възнаграждението“. А това не е правилно. Защото в този случай възниква противоречие между самата работа и моя стремеж да взема нещо от нея. Тоест, самата работа  за мен не е източник за напълване, а източник на опустошение.

Ако си върша работата по начин, по който чувствам, че отдавам, аз се напълвам, ще имам прекрасно настроение и в началото, и по средата, и в края на работата. Но не е лесно да се научат хората на това. Това е поправяне на моята природа.

Каквато и да е работа, на каквато и да е длъжност, където и да е, аз работя с удоволствие, чувствайки, че отдавам, аз се напълвам. Това е изкуство или науката за напълването, за получаването – науката кабала.

Въпрос: Какво е „да отдавам“?

Отговор: Ако се занимавам с моите деца и трябва през цялото време да им отдавам всичко, ще чувствам ли, че се опустошавам? – Не. Съвсем не. Защото аз и така отивам на работа заради тях, правя всичко заради тях.

Значи, целият проблем е само  да почувствам чуждия, другия близък.  А на това трябва да се науча. Необходимо е да обучаваме човека за системата, в която се намираме, че всъщност сме в интегрална система на връзки между нас и всеки, който напълва другия, чрез него напълва себе си.

Трябва просто да разкрием тази система, да започнем да я усещаме. И тогава за мен няма да има никаква разлика между чуждия и близкия. Ще чувствам, че всички сме в една система.

Въпрос: Вие обяснявахте в какво е разликата между животинската и духовната енергия: при животинския обмен на енергия, който се случва в обикновения живот, един отдава, а друг получава, тоест някой се опустошава, а някой се напълва. А при духовния обмен не е така. Енергията преминава през всички, като напълва всички и не спира в някой.

Как да стигнем до това? Как да се научим от какви точки се състои работата, за да започне човек да прилага тази методика?

Отговор: Аз съветвам хората да дойдат при нас на занятия и да се учат как да работят в истински колектив: когато отдавайки на другите, напълвам себе си, и така всеки от нас. В крайна сметка стигаме до състояние, когато всеки увеличава напълването в зависимост от броя на хората в групата.

Той чувства, че когато идва на работа уморен, след сън и т.н., той получава огромна енергия и излиза с горящи очи, бодър след осем или десет часа работа. И се прибира вкъщи пълен с енергия. И от вечерта мисли, как ще се върне на работа. И всичките негови роднини, семейство, се радват да го виждат и срещат такъв.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“

 

[238953]

Съвременен модел на Бог

каббалист Михаэль ЛайтманРеплика: Учените си задават въпроса: как абсолютният Бог, пространствените размери, на който са равни на абсолютна нула, твори и управлява толкова огромен свят? Те привеждат пример: ако си представим, че скоростта на лека кола, обикаляща около квартала е да допуснем, десет километра в час и увеличим тази скорост до безкрайност, то в крайна сметка няма да можем да видим тази кола.

Отговор: Тя постоянно ще се намира, като че ли във всички точки, буквално размазана по целия обем. Както казва Айнщайн: масата ще се стреми към безкрайност.

Въпрос: Какво е Бог и къде се намира Той? Как управлява света, намирайки се в толкова абсолютно непонятно състояние?

Отговор: Откровено? Няма Бог.

Бог е силата, която съдържа в себе си цялата висша и нисша материя. Това е общата сила на Вселената, наречена Творец. И само по отношение на нас можем да я изследваме и възприемаме като Творец, и по никакъв друг начин. Свръх това не можем да постигнем, там Той вече не се отнася към нас. Какво друго, освен нас Той има и как Той се нарича там – ние абсолютно не знаем. Знаем само по отношение на нас и Го наричаме «Създател», «Творец».

Самият Той е мисъл, замисъл, само това. Тази мисъл е сила на творението, всичко е сътворено с нея, включително и ние. Ние се намираме в тази мисъл, в този замисъл, който се нарича «замисъл на творението».

Ние представляваме частички, които съществуваме в него и изпълняваме всички действия (замисляйки се, без да се замисляме, без изобщо дори да разбираме какво и как), всичко, което ни диктува този замисъл. Така, както той се реализира в нас, така и действаме.

Тази мисъл е абсолютно навсякъде, единствено само тя съществува. А всичко останало, освен нея, ни се струва, че съществува, защото ние не Го долавяме, не долавяме тази мисъл, този замисъл. А ако бихме я доловили, то преди всичко нямаше да има какво да питаме, ние бихме разбрали, че освен Него нищо друго не съществува.

Въпрос: Каква е управляващата сила на Твореца и как ни управлява?

Отговор: Творецът е всеобща сила, която в частност управлява всички. И управлява, и организира, и програмира! Той създава всички действия в нас, Той получава всички наши реакции. Той е абсолютно всичко!

Дадена ни е само една, единствена възможност: да мислим как можем да Го постигнем. Всичко останало извършва Той, а свойството ни да Го постигнем е свободно от Него, за да можем да го извършим в абсолютно свободен вид.

Въпрос: Как човек може да се научи да чете мислите на Твореца, на Създателя, тази глобална мисъл, за която говорите?

Отговор: За да можем да четем Неговите мисли, да Го разбираме, ще трябва да се издигнем на нивото на Създателя, трябва да притежаваме неговите свойства.

Въпрос: Как да направим това?

Отговор: Това вече е технология: как мога да направя от себе си творение, което да е способно да разбира Създателя, да Го чувства, да взаимодейства с Него. За това аз трябва да се променя. Да определя точно, кои мои свойства са противоположни на Него, не са подобни с Него и как мога да ги изменя, за да станат подобни на Неговите.

Въпрос: Какъв е списъка със свойства на Твореца, за да можем да го съпоставим?

Отговор: Не е нужен голям списък. Има само едно свойство. Неговото свойство е абсолютна любов, а моето свойство е абсолютна ненавист. Тоест, за да постигна Твореца, трябва да сменя ненавистта си с абсолютна любов.

Въпрос: Как да се съглася, че свойството на човека е абсолютна ненавист? Човек възприема себе си като напълно приличен.

Отговор: Това е период на превъзпитание, който се нарича осъзнаване на злото на собствената ни егоистична природа.

Въпрос: И как да премине от точката на разбиране на себе си към точката на Твореца?

Отговор: В степента, в която постигам себе си като абсолютно егоистично свойство – свойство, което се грижи и мисли само за себе си и се наслаждава от това, колко по-висш е от другите или доколко може да унизи другите, в тази мяра, изхождайки от противоположните свойства мога да си представя, какво означава да бъдеш Творец или да бъдеш на мястото на Твореца и трябва да напредваш в тази посока.

Реплика: Тук трябва да има определена точка, която да се отключва…

Отговор: Ключовата точка в човека е пробуждането на въпросите за смисъла на живота, за смисъла на съществуването, за неговата безсмисленост и т.н. В такъв случай може вече да се говори за промяна на отношението му към живота, към света, към себе си, към Твореца.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 09.12.2018

[240556]

Къде е нашата душа?

Реплика: От 1995 година физиците от Оксфордския университет правят изследвания на душата.

В тяхната теория е казано: “Душата е нещо много повече от прост резултат на взаимодействието на невроните в нашия мозък и най-вероятно, всяка душа съществува не от момента на нашето раждане, а от началото на времето. В действителност нашата душа изобщо не умира, тя просто се връща във вселената“.

Отговор: Те вече са влезли във философията, а не във физиката. Те не могат да го измерят с никакви уреди. Това вече са чисто абстрактни изводи.

Въпрос: Какво е душата? Съществува ли от началото на зараждането на човечеството?

Отговор: Аз не съм физик, не  съм лирик и не съм философ, а още повече, не се отнасям към оксфордските физици, които вече са станали и физици, и лирици, и философи.
Аз съм кабалист, а кабала казва много просто: желанието е в основата на всичко, което имаме. Желанието и нищо повече.

Въпрос: Къде тук е душата?

Отговор: Особено състояние на желанието се нарича душа.

Въпрос: Какво състояние трябва да има в желанието, за да се нарича душа?

Отговор: Отдаващо, любящо, извън себе си.

Въпрос: Какво трябва да се направи за това?

Отговор: Трябва да се опитате да станете такива.

Въпрос: Това по силите на човека ли е?

Отговор: Не. Затова трябва да се занимавате по особена методика, която се нарича „кабала“. Тя привлича особена енергия, която така формира нашето желание, че то може да поиска да бъде в другия, да отдава на другия, да насища другия, да го напълва, да бъде свързано с другите.

Въпрос: Какво да правим? Това звучи мистично: „привличане на енергия“?

Отговор: Но тази енергия е около нас. Това е енергията на общуването, тя не е от друг свят, дори и да я наричаме висша светлина.

Това е свойството отдаване, свойството любов, което съществува в природата. Защо съществува? Защото цялата природа е изградена върху това свойство.

Въпрос: С какви уреди може да се улови тази енергия?

Отговор: А може ли да се улови как те обича детето, жената, майката?

Тази енергия съществува, тези сили съществуват и ние не можем да ги уловим с никакви уреди, да ги измерим, да заключим в някакви батерии тази добра енергия. Всичко това е само в нас, в нашите чувства. А чувствата са нашите желания, насочени по определен начин един към друг: или любов, или омраза. Тук няма нищо сложно.

Душа се нарича моята предразположеност към другия. Тоест, правилното, добро отношение към другия вече е зачатък на душата на човека.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 04.12.2018

[239383]

Нашето бъдеще са роботите

Въпрос: Швейцарска компания, една от най-големите в света производители на промишлени роботи, строи фабрика в Шанхай, в която роботи ще произвеждат роботи. Планира се заводът на бъдещето да произвежда 100 хиляди робота годишно, а по-нататък все повече и повече.

Народът, журналистите, учените са развълнувани: „Цялото ни бъдеще е в роботите. Те ще ни управляват!“ Какво ще бъде бъдещето ни с роботите?

Отговор: Бъдещето ни върви към това, че за човека няма да  остане никаква друга работа, освен духовната. Ще се занимаваме само с това, с което роботите не могат да се занимават – с правилно вътрешно, духовно обединение между нас.

Всичко останало ще поемат роботите. Като цяло, нашият свят постепенно приближава към това, че всички ще преминем в духа. В материята ще останат само роботите. След това и те ще изчезнат.

Тоест, по принцип, нашият свят ще се прояви като свят на сили, дух, мрежа от сили, а не материя. Всъщност, няма материя. Това го виждаме от квантовата физика.

Няма защо да се вълнуваме, че роботите ще ни заменят. Напротив, ще се стремим към това, всичко с което се занимаваме да предадем на роботите, а сами да се занимаваме с нещо, което никакви роботи не могат да извършат – духовна работа, обединение между нас и ще излезем на следваща степен на съществуване – в духовния свят.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 28.11.2018

 

[239303]